Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961г в гр. София. Завършва медицина към МА – София през 1985г. Специализира нутрициология към Свободен медицински факултет с ръководител проф. Божидар Попов.
През 1995 г завършва магистратура по психология към СУ „Св. Климент Охридски” със специалност клинична и консултативна психология.
Работи последователно в неотложно звено и бъбречно отделение към МБАЛ „Христо Ботев” – Враца и 12 години в Център по хемодиализа към МБАЛ „Св. Анна” – София.
От 2001г е ръководител на Консултативен център за безлекарствена терапия и личностна промоция „ Санитас” – София.
Интереси: Натурална хигиена (INHS – International Natural Hygiene Society) – профилактично и лечебно хранене; холистична медицина, логотерапевтична психология.
***
След завършването на две висши образования (по медицина и психология), се озовах в положението на все още прохождащо дете. Макар и лекар с практика – последователно в бърза помощ, като участъков лекар, и накрая като терапевт в хемодиализа на Окръжна болница – София, трупах заболяване след заболяване. Реактивната ми депресия растеше, защото дълбоко в себе си усещах, че греша в нещо съществено по отношение на живота. Лекувайки пациентите си, все повече се чувствах в ироничната роля на илюзионист, предлагащ надежди, макар и сам загубил своята надежда за живот.
Краят на агонията ми дойде след преломната среща с Лидия Ковачева през 1992 г., която промени живота ми.
Осъзнавах, че съм допуснал една основна грешка – пренебрегнал съм природата, а следователно и своята човешка природа. Когато коригирах тази грешка, изкачването по моята жизнена стълба стана един естествен и спонтанен процес. Открих, че човек е едно взаимосвързано цяло от тяло, душевност и дух, които непрекъснато се преплитат в своя взаимен живот. Не можем да отделим нито едно, без да нарушим хармонията на цялото.
Под ръководството на Лидия Ковачева проведох лечебно гладуване в няколко последователни курса. Замених също така и неестествената храна, която приемах, с човешка, с проста храна.
В резултат на дългогодишния си опит развих лечебната и профилактична система за хранене, която нарекох “Човешко хранене”. Описна е в основните ми публикации “Човешкото хранене” и “Горещи теми в храненето”.
Д-р Георги Гайдурков 
Поздрави от мен-отец Димитър..Все си мисля и се надявам някога да се върна в Родината и да се срещнем.Много ми допада това,че вече публикуваш ценния си опит за здравето.Бог да те благослови!Поздрави моля те,всички приятели от баба Донкиния офис и хоспис..!Навярно все още е действуващ.Благословения!
Здравейте д-р Гайдурков,
Познавам Ви задочно, защото сте помогнали на двама мои близки пряко и ми се иска да изразя възхищението и преклонението си пред дейността ви – Нашата и на екипа Ви.
Д-р, Гайдурков, не искам да се впускам в отегчителни описания, затова искам накратко да Ви споделя нещо от опита си. Имам малко дете – на 3 години. Посещава градина, в която горе-долу, криво-ляво, се съобразяват с хранителните изисквания, които съм им предоставила – без десерт, повече плодове /които осигурявам/. От „млечната“ кухня ми се струва адски трудно да се избяга. Детето ми получава обриви, подува се /вече и от солта/. Картинката Ви е повече от ясна.
Имам нещо като лична молба /вероятно и от името на много други майки/, да вземете присърце и да говорите повече в детски предавания или с хора, от които зависи това. В момента, в моето лично обкръжение, аз съм обект на подигравки, смятат, че изискванията ми към храненето на детето са „осакатяващи“ го… Как е възможно в една такава ситуация – за нещо приемано като толкова „базово“, а именно храната, човек да запази отношенията си и добрия тон, при положение, че всяко семейно събиране а-приори е около масата, със сума приготвени сладости и… дори и да не иска, детето понякога е и насилвано…
Вярвам, че информацията е едно от най-важните неща в случая… далеч не съм се хранила здравословно, до момента, в който не се наложи да поема отговорността за един нов човешки живот. Зная, че трансформацията е трудна, че всеки човек плаща за нея по свой си начин. Повечето ми познати се отнасят с пренебрежение към идеята, че храната може да има такова значение. От позицията на човек с коренно променена визия, адски активен начин на живот /както и детето ми, впрочем/, ми се иска да им кажа – има и друг аспект на нещата… но в повечето случаи си мълча, защото хората стават много лесно раздразними ако някой им каже, че е възможно храната да има друг вид. Бих завършила с един цитат, който прочетох наскоро – „По-лесно е да промениш религията на един човек, отколкото начина му на хранене“.
Д-р, Гайдурков, благодаря за усилията, които полагате – вие ме подпомогнахте в това да „сменя вярата си“ в друга, животът ми става по-цветен с всеки ден, в главата ми гъмжи от нови идеи, изживявам свои малки творчески успехи… благодаря за цвета и вкуса, който разкрихте пред мен.
Неудобството, дори страхът да признаем пред себе си и пред близките и приятелите си, че е възможно да сме допускали огромни грешки в храненето си и отношението към своето тяло, са главните причини за откровеното недоверие и дори саркастично несъгласие с тезите за причините за нашите „болести“ – замърсяване на тялото и духа, и пътищата за очистването им…
Впечатляващо е, че всички, открили тези пътища, са тръгнали по едни и същи причини: достигане до високи, понякога крайни степени на влошаване на здравето по „необясними“ причини, непримиряване, търсене ииии намиране на изход. Браво, д-р Гайдурков!