Книги

„Човешкото хранене” 

Човешкото хранене

Из книгата „Човешкото хранене”:

ТРИТЕ СТАДИЯ НА БОЛЕСТТА

Странно звучи, но тялото не е направено от медицината, нито от лекарите. То е природна система, която се заражда, расте и се размножава, и тези процеси не са причинени нито от науката, нито от медицината или от лекарствата. Когато в тялото постъпва нормална храна и енергия, то се развива нормално. Когато проме­ним тази материя и енергия, то се развива ненормално и боледува. Боледува, защото нещо от околната среда е навлязло в повече, а в същото време нещо друго необходимо не му е достигнало. Напри­мер в тялото влизат много повече прахови частици, изгорели газове, шум и т.н., отколкото то може да понесе. И най-важното – влизат вместо храна, технологично преработени материи, оцветители, консерванти, лекарства и много други. И едновременно, и тъкмо поради това, на него не му достига храна – вещества, от които то се изгражда и енергия, която го задвижва. Когато нещо е в повече, а друго не достига, настъпва неравновесие – дисбаланс. Когато това става с тялото ни, ние се чувстваме неравновесни, чувстваме се зле. Това природно неравновесие в нас, придружено от съответните симптоми, е първият етап от всяка болест на тялото ни. Ако по­гледнем под микроскоп човешките клетки, ще видим само една причина за каквато и да е болест: нещо е в повече, а в същото време друго не достига. Този дисбаланс започва много често още в ранното детство: бебето плаче непрекъснато или малкото дете е агресивно, хиперактивно, дразни околните или пък напротив – е саможиво и депресивно. Това са симптоми на настъпила болест, които много пъти неопитният приема за „живост”, „буйност” или обратно за „кротост”. Дори им се радва, несъзнавайки, че се радва на болестта. Този първи стадий на болестта не само сме го виждали в околните, но всеки от нас го е и усещал и преживявал в себе си: сутрешна умора, раздразнителност, главоболие, безсъние, безсилие, тревожност и т.н.

Какво всъщност се случва с нас?

На физиологично ниво в нашата кръв и тъкани плуват не­нужни вещества, а организмът ни се опитва да ги отстрани и губи в този процес все повече ресурси: губи витамини, ензими, микроелементи и много други вещества. Това резултира като дис­комфорт и загуба на енергия. Този първи етап на болестта обхваща цялото тяло. Наболява главата, вратът, гърбът, тежат краката и ръцете, липсват сили и настроение. На този етап измененията в тъканите и органите са функционални, т.е. засягат само функцията им, без да се наблюдава все още изменение в тяхната форма, го­лемина и структура. Затова този първи етап можем да го наречем

ФУНКЦИОНАЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

Ако отидете при лекаря в този стадий, най-вероятно рутинните изследвания няма да покажат нищо особено. Лекарят ви успокоява, че сте здрави, казва ви да си гледате живота и най-много да ви изпи­ше някое хапче за глава, за сън, някое обезболяващо, успокоително или антидепресант. И точно тук, в този момен,т е даден възмож­но най-лошият и коварен съвет. Точно тук започва болестта и вместо веднага да се даде здравословен режим и категорична промяна на досегашния начин на живот, се дава първото под­тискащо симптомите лекарство.

Самите симптоми са червените лампички на нашата нервна система, които светват и ни сигнализират за настъпваща опасност. И ние, вместо да се вслушаме в тяхната аларма, просто загасваме червените лампички и изключваме алармата! По-коварно и пагубно за нашето тяло нещо едва ли би могло и да се измисли.

Какво настъпва в нас, ако не отстраним причините на настъпва­щата болест? Нашето тяло може да направи само едно – да се опитва да ги отстрани. Така, както замърсеното море ще изхвърля боклуците по брега, така и нашето тяло, бидейки същата тази при­родна система, ще се опитва да ги събира и евакуира през отходните системи и канали. Както хвърлените във водата боклуци ще ги виж­даме изхвърлени по плажа, така организмът ни ще изхвърля слуз и отпадни материи през стомаха – отделяйки повече киселини: през червата, развивайки при отделянето им възпаления, през дихател­ните пътища и гърлото, проявени като ангини, бронхити, астма и т.н., през пикочните пътища, причинявайки камъни и възпаления, през кожата, формирайки различни обриви.

Така първият общ стадий на болестта постепенно преминава във втория стадий, където болестта започва да се локализира в дадени органи, откъдето преимуществено се изхвърля боклукът. И ако до този момент не сме схванали очевадния смисъл на болестта – да изхвърли боклука извън тялото – тогава може да ни хрумне без­умната идея, че могат да боледуват отделни органи от тялото, при това поради отделни неясни и независещи причини, и че можем да ги лекуваме отделно и независимо един от друг – „на парче”! Нещо повече – биваме изпратени дори на съответен „спе­циалист по парче” – специалист по бъбреци, по черва, сърце, кожа и т.н. И този специалист по даденото парче ще се опитва наивно да запуши отвора на съответния теч. Ще изписва отрови, с които ще се опитва да блокира отделянето на отпадни материи от гърлото, от стомаха и червата, от бъбреците и кожата. Ще се старае да запушва отворите, но логиката на живота ще повишава налягането отвътре още по-силно и ще предизвиква още по-силни течове на друго място. И ако единият лекар успее да запуши теча от едно място, той неизбежно ще се прехвърли на друго и ще започне да изтича оттам. Ако боклука от единия плаж го върнем обратно в морето – той ще бъде изхвърлен на съседния! И така ще бъдем препратени към поредния „специалист” по „запушване на отвори”. Ако ни за­пушат устата, ще ни излезе през носа! Ако запушим киселините, излизащи през стомаха, те ще излизат през бъбреците, като ги из­гарят или през кожата, като я обриват, но непременно ще излезнат отнякъде! Започва безумен театър на абсурда, който може да играем и до смъртта си. С локализирането на процеса в отделни органи на отделяне е настъпил вторият етап от болестта. Така, както морето с вълните ще изхвърля в периферията, така и нашият организъм ще се старае да запазва центъра на тялото и да изхвърля през отворите си в периферията – през устата, носа, стомаха, червата, черния дроб, пикочните пътища, кожата. Тези органи и системи ще страдат от пропиващите ги и отделящи се през тях кисели корозивни отрови, но това ще бъде по-малкото зло. Организмът се опитва и продължава да живее с цената на болестта. Запазва централно разположените жизненоважни органи – сърцето, белия дроб и централната нервна система. След определен етап обаче, въпреки опитите за евакуация, ако замърсяването напредва, започва наслагване и облагане във вътрешността на тялото – засягат се вече и сърцето, и белия дроб, и централната нервна система.

Във втория етап на болестта тъканите на засегнатите органи са просмукани от отпадъци, което включва защитната реакция на почистване и отделяне на тъканно ниво. Тази лечебна реакция във вътрешността на органите, в тъканите и клетките им се нарича възпаление. Тя е сложен процес на имунната система в тъканите и капилярите (най-малките съдови разклонения, по които тече кръвта) на тези органи. Възпалението в тъканите цели събирането, частичното обезвреждане и пакетиране на отпадъците там, на място и насочването им в по-малко токсичен вид, към отворите на органите и тялото. Съответните засегнати места са зачервени, отекли, зато­плени и болезнени, в резултат на енергичния стремеж за събиране, обезвреждане и транспортиране на отпадъците от тъканите. Този втори етап на единния процес болест-оздравяване можем да наречем

ВЪЗПАЛИТЕЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

Възпалението е акт на живота, на жизнеността на тъканите, акт на защита и сила, действие за изхвърляне на обложилите ги веще­ства. Който не разбира това, ще се опитва с всички сили да подтиска възпалението, т.е. да подтиска жизнената реакция за почистване на тъканите и за отделяне на боклука навън. То е все едно да се опитва­те да не ходите до тоалетната! Блокирани, тъканите и органите ще започнат необратимо да се пълнят с отпадъци, които постепенно ще се втвърдяват и остават в тях завинаги. С това болестта ще започне да преминава в своя последен трети и окончателен стадий.

Когато замърсяването от постъпващи неестествени вещества в тялото продължава дълго време, и особено когато се изписват все по-силни блокиращи лекарства, имунната система ще се опитва от­чаяно да се активира още по-мощно, за да може все още да предот­вратява цялостният разпад на тялото. Възпалението на приливи и отливи ще продължава и в неговия огън постепенно ще изгаря и самата тъкан на органите. Който не разбира този отчаян стремеж на имунната система да почиства инфилтрираните от чужди елемен­ти тъкани, съзира само следствието – разрушаването на тъканите. Това върховно недоразумение е родило една от най-абсурдните и невероятни теории в историята на медицината, нехрумвала до този момент на никой нормален лекар в течение на хилядолетия. Това е теорията за автоимунните заболявания. Тя приема, че по неиз­вестни причини организмът прави грешка, полудява и започва да изработва антитела срещу собствените си тъкани и се стреми да ги унищожи. Като болна фантазия на болни лекари, тя не би имала осо­бено значение, ако не беше чудовищното практическо последствие: прилагането на цитостатична химиотерапия за унищожаването и на последните жизнени остатъци в тъканите, след което със сигурност настъпва смъртта и на целия организъм. Тялото се превръща по­степенно буквално в разпадащ се и гниещ труп.

Преди да опишем и последния трети стадий на болестта, е не­обходимо още едно пояснение: Природата не търпи отпадъци. Там, където има такива, в тяхното унищожаване и преработване участва цялата флора и фауна на екосистемата. Ако има трупове, има и лешояди, а остатъците довършват червеите и микробите.

В нашия организъм, като природа, е същото – там, където има отпадъчни органични материи, ще се развиват паразити и микроби. Микроби по начало има в цялото ни тяло. Те са нашата естествена микрофлора и ние сме в симбиоза с тях. Те се активират и променят видовия си състав, ако на дадените места в организма има повече отпадъци. Просто те се хранят с тях, размножават се по-усилено и развиват по-големи колонии, често превалиращи от даден вид. Наличието на активирана микробна флора е породило в последните столетия още една от най-налудните теории в ме­дицината. Това е илюзията, че микробите причиняват болести. В най-добрия случай може да се каже, че те много пъти придружават болестта, опитвайки се да ни освободят от отпадните вещества, като ги ползват за храна. Така симбиозата (взаимната ни полза) продъ­лжава и на нивото на болестта. Микробите се хранят със слузта и другите органични отпадъци по лигавиците и в тъканите ни и по този начин ни лекуват. Да, с цената на симптомите и бо­лестта, но нека не забравяме – болестта и лечението са един и същ процес! Който не разбира това, ще се опитва да убива микробите с антибиотици.Така организмът ни си остава да плува в собствените си отпадъци плюс труповете на микробите, плюс отровата на ле­карството, плюс последващата дисбактериоза. Такова „убийство“ е оправдано единствено в спешната патология, когато остротата на процеса заплашва живота на самия болен.Тогава антибиотикът е просто необходима отсрочка, по-малкото зло, за да може после чо­векът планово и последователно да почисти и възстанови тъканите си. Във всички други случаи посегателството към микрофлората е екологична лудост с всичките последици на екологична катастрофа в организма. Всъщност, за нашите микроби по-скоро трябва да се грижим. Техните колонии да бъдат видово балансирани, да няма дисбактериоза. Защото те са нашите малки невидими стражи, които ни пазят от болести и се активират, за да ни помогнат при настъпила авария. Когато тъканите ни са замърсени с отпадъци, имунната система ще бъде активирана и микробите раздвижени – това са базовите лечебни механизми на нашия организъм.

Какво става обаче, ако ние продължаваме безогледно да замъ­рсяваме екосредата на организма си и същевременно блокираме с химически вещества неговите опити за самопочистване и хигиена? Както вече казахме, отпадъците се втвърдяват в нас. Променя се формата и структурата на тъканите и органите ни. Настъпва дегене­рация – израждане на клетките. Затова този последен трети стадий можем да го наречем

ДЕГЕНЕРАТИВЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

Тогава се формират утайки и втвърдявания в съдовете – запушва се най-напред най-гъстото „сито“ – най-малките разклонения – ка­пилярите. В следствие на това органите не се хранят добре и бавно атрофират, стопяват се и се разпадат. Формират се атеросклеро­тични плаки и в по-големите съдове. В тях се утаяват кристали, а понякога и съсирена кръв – тромб. Когато се запуши по-голям жизненоважен съд на сърцето или в мозъка, настъпва смърт – ин­фаркт или инсулт. Когато отпадъците и отровите се втвърдят в черния дроб настъпва цироза, той буквално се вкаменява и човекът умира. Могат да се запушат бъбреците с камъни или да се запушат капилярите им и тогава те бавно изсъхват – човекът отива на хемо­диализа. Формират се също конкременти в жлъчния мехур, по костната система – шипове, а поради запушване на изхранващите я капиляри тя атрофира – развива се остеопороза; ставите се дефор­мират и разпадат – артроза. И когато пропиването и запушването на тялото надскочи определени поносими нива, организмът реагира с разрастване на тъкан около чуждите вещества. Това е универ­сална защитна реакция при хронично наличие на чуждо тяло в организма. Тялото ни се опитва да събира отровните отпадъци в клетки-депа, в тъкани-контейнери, за да може да защити околни­те здрави части. Както отпадъците от ядрена централа събираме в херметически затворени контейнери и извозваме, и заравяме някъде дълбоко, така и организмът ги събира в група от разраснали за целта клетки-контейнери, формирайки буци. Латинското наименование на думата „буца” е „тумор”. Така се формира напр. гранулом около хронично възпаления зъбен корен, оформят се бучки от разраснали се клетки в различни места – в гърдите, в матката, в простатната жлеза и т.н.

Разрастването на клетки около и в засегнатите места е по­следният отчаян опит на организма да се защити от разяжда­щите го вещества и да запази целостта си. Това е последната реакция на жизненост и опит за лечение. Последният стадий на това токсично разрастване се нарича рак – безкрайно разрас­тване поради безкрайно отравяне, което завзема все нови и нови пространства и в последна сметка се разпространява в цялото тяло – формират се метастази. С това завършва дългият и последоветлен процес на организма като борба.

Тази борба се развива в три стадия, разположени във времето и преливащи един в друг:

1. Функционален стадий

2. Възпалителен стадий

3. Дегенеративан стадий

Всяко заболяване започва дискретно и неусетно като общо ФУНКЦИОНАЛНО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ, минава през ВЪЗПАЛЕНИЕ на предразположени органи, които се опитват да изхвърлят отровите навън, за да завърши накрая при продъ­лжителна немара с ИЗРАЖДАНЕ И РАЗПАД. Това е борбата за живот, наречена болест. Когато най-после разберем и осъзнаем болестта като акт на живота, като процес и стремеж към възстановяване, тогава ще престанем да се борим с нея. Напротив, ще и по­могнем , за да може тя да ни оздарви. Но мъдростта отива по-далеч: не е необходимо да боледуваме, за да ни лекува болестта. Умният профилактично и навреме ще помита къщичката си, за да бъде тя чиста. Ще подмени и старите мебели с нови, за да бъде здрава. Така здравето ще бъде нещо естествено и спонтанно, както естествен и спонтанен е самият живот!

„Горещи теми в храненето”

Горещи теми в храненето

Из книгата „Горещи теми в храненето”:

1.

ЗДРАВЕТО: СЪДБА ИЛИ СВОБОДА

 Всеки съвършен дар е подарък. Той ни е даряван, без да бъдем преди него дори.

Човекът, от друга страна, е това уникално съще­ство, което се изявява в акт. С други думи, човекът твори себе си в самия процес на своето формиране и развитие. Личността на човека не се наследява, тя се сътворява. Ако говорим, че темпераментът и емоционалната нагласа са преимуществено наслед­ствени, то характерът на човека като цяло е плод на неговото собствено и лично творчество.

Човекът е творец и това е неговата

най-фундаментална и отличителна черта!

Творчеството на човека е свързано не само с не­говата материална и социална изява. Много повече то се отнася до него самия. Една дълбока истина казва, че човек може да промени в този свят само едно-единствено нещо – и това нещо е самият човек. Когато човек е достигнал до личностната зрялост да промени себе си, тогава този човек ще има възмож­ността и способността да променя и своето обкръ­жение.

Човешкото здраве е основен атрибут на личното творчество. Това здраве включва хармонията на те­лесното, емоционалното и духовното равновесие. Само тази тройна пълнота е гаранцията за едно ис­тинско и цялостно здраве на човека.

В нашия съвременен фрагментарен свят ние сме свикнали с нагласата да делегираме нашите отговор­ности. Както ние предоставяме нашите битови гри­жи на другите, така също предоставяме на другите и самите себе си – друг да се грижи за нас. И в един момент, вече остарели, ние се улавяме, че всъщност друг е изживял и собствения ни живот.

Измислили сме си три теории на предопределе­нието, за да се освободим от отговорността да по­емем живота и здравето в собствените си ръце. Ге­нетичният детерминизъм казва, че всичко е по вина на дядото и бабата. Психологическият детерминизъм казва, че всичко е по вина на родителите – ранното детство е формирало един характер или друг. И на­края теорията на социалния детерминизъм обявява, че всичко е по вина на заобикалящата ни среда – на политиката на дадена страна, на социалната класа, в която се намираме, на институциите, които ни ма­нипулират и т.н.

Разбира се, във всяка от тези теории има по нещо вярно. Но всяка от тях изпуска най-главното, най-ва­жния фактор за формирането на човека – самия чо­век! Всяка от тези теории е базирана на модела за стимула и реакцията, както е в експеримента с ку­четата на Павлов. Основната им идея е, че ние сме програмирани да реагираме на определен стимул с дадена реакция.

Човекът обаче далеч не е същество, което може само и единствено да отреагира. Човекът е уникалният автор, който може да избере отговора на ситуацията. От него зависи как ще реагира. На една и съща ситуа­ция може да се отговори със страх и бягство, но може също така да се отговори и с труд, последователност и разрешение на проблема, т.е. с творчество. Един про­блем с два противоположно различни жизнени отгово­ра! Кой от двата ще изберем, зависи от нас.

Нашето човешко здраве е част от отговора на жи­вота. Може би най-съществената част, защото от нея зависи и развитието на всички други човешки способ­ности. Всеки от нас се ражда с потенциала на едно щастливо и осмислено човешко съществуване. На един може да е дадено повече за едно, на друг – за друго. Важното е обаче как ние ще отговорим на този потенциал, как ние ще го развием и разгърнем твор­чески в един щастлив и продуктивен човешки живот.

Да живееш означава да избереш своя отговор. Да сътвориш отговора на своя живот. Както казва Виктор Франкъл: ”В края на краищата човек не би трябвало да пита какъв е смисълът на живота му, а по-ско­ро трябва да разбере, че той е този, който бива питан. С други думи, животът задава този въпрос на всеки един от нас и само ние можем да му от­говорим, отговаряйки за собствения си живот. На живота може да се отговори единствено с отго­ворност!”.

На здравето, както и на болестта, можем да отго­ворим с пасивност и безучастие. Можем да решим, че друг трябва да се грижи за нас. Да разчитаме на съдбата или на случайността да ни запази. Или че лекарят ще ни даде правилното хапче, когато сме бо­лни и ще ни излекува. Може и цял живот, като недо­расли деца да живеем с тази илюзия и да се събудим накрая, разбрали, че всъщност не сме живели дори , а друг е живял вместо нас.

Но има е една втора възможност: да поемем най-големия дар – живота и здравето си в свои ръце. Като творци на себе си да осъзнаем простите и ясни зако­ни на живота. И разбрали тази истина, тя да ни напра­ви свободни. Завинаги!

Кой от двата отговора ще изберем?

2.

ХРАНАТА И “ТАЙНАТА НА БОЛЕСТИТЕ”

Като човешки същества, ние сме ситуирани в на­шата галактика, на нашата планета, в природата на екосистемата Земя. След това идват нашите тела, органи, тъкани и клетки. След тях – нашите молеку­ли, атоми, елементарни частици и в последна сметка нашата

Енергия

Разгледани с подходящ микроскоп, ние сме със­тавени от енергия. А тя е същата, от която се състо­ят галактиките, звездите, въздухът, лъчите, цветята и всичко, което е около нас. Чрез нашата енергия ние сме свързани органично в една обща мрежа от вибрация с всичко, което съществува, далечно или близко, минало или бъдеще. За енергията всичко това е континиуум, всичко е едно и насъщно.

Когато нашата енергия трепти с честотата на енергията на екосистемата, от която сме органична част, ние сме здрави и хармонични. Когато нарушим тази честота, нарушаваме хармонията, нарушаваме здравето. Осъзнаването ни като енергийни същества с тяло, което е всъщност тяло на цялата Вселена, представлява най-основното “пренареждане на пъ­зела “, който ни гарантира синхрон с вибрацията на всичко около нас и в нас.

Храната, която приемаме и която изгражда на­шето тяло, в основата си е същата тази енергия, от която са съставени и нашите мисли, нашата приро­да, нашата галактика. Всъщност, храната е едно ос­новно “депо на енергия “, което навлиза ежедневно в нас и се превръща в нас самите – в наши клетки, атоми, мисли, емоции. Често забравяме тази проста и безкомромисна органична връзка и не осъзнаваме, че вечерята, която сме приели, може да определи как ще се събудим сутринта. Дали ще сме бодри или обратно – с натежала глава и мрачни мисли. Енерги­ята е една, просто нейната честота е различна. Ако приемаме в нас енергия с честота, която е в синхрон с честотата на нашите клетки, ние ще вибрираме и живеем хармонично. И обратно – ако приемаме хра­на с честота на вибрацията в нея, несъответна на нас и нашето тяло – ние вибрираме дисхармонично и нездраво. Чувстваме се зле и възпроизвеждаме негативни мисли и емоции. Така пораждаме и своя ежедневен свят, който просто отразява и преповтаря това, което сме.

Ако приемаме неправилната храна, ние вибрира­ме погрешно и се чувстваме дискомфортно и като тяло, и като емоция. Ако повтаряме това редовно всеки ден, дискомфортът прераства в болест. Енер­гийните нарушения в нас се трансформират в биохи­мични, биохимичните във физиологични, а физиоло­гичните в анатомични. Така нарушената вибрация се превръща постепенно в разрушен орган и разрушено тяло. Ние ставаме това, с което се храним! Има хи­ляди болести и медицината им е поставила хиляди имена. Но всички те са просто слабо звено, резул­тат от повишено налягане в системата. Ако поставим една верига под силен натиск, най-слабото звено в нея се къса. Ако малтретираме тялото си ежедневно с енергиен дисстрес, то се “пука” в най-слабото си място.

Всеки от нас се ражда с едни по-силни и други по-слаби органи. Това е разликата между отдел­ните индивиди. Това е и илюзията, че болестите са различни.

Всеки от нас има по-слабо място и то е различ­но. Когато подложим организма на енергиен натиск, ще получим увреда в най-слабия му орган. Затова един ще развие артрит, друг ще направи инфаркт, трети ще отреагира чрез енергийно разрастване на тъканите си с формирането на тумор. Във всички тези случаи обаче сме злоупотребили с едно и също – надскочили сме енергийния праг на системата. По­дали сме погрешната вибрация, превишили сме до­зата, настъпила е болестта.

Природата е перфектна матрица за самовъзстано­вяване. Всяка екосистема – море, гора, река, ако е замърсена, веднага задвижва саморегулативните си механизми на самопречистване и възстановяване. Стига да не й пречим и да й дадем необходимото тех­нологично време. Същата енергия и същият принцип обладават и нашето тяло.

Ние се раждаме с една основна програма,

наречена самоизцеление.

Ако се нараним, раната зараства. При бактери­ална инфекция, се включва имунната система и ни изцелява. Не са лекарствата, които задвижват тези механизми на природата – това е енергията в нас, която действа много пъти въпреки лекарствата!

Когато енергията в нас е разстроена, когато боле­дуваме, ние изпитваме съответни симптоми. Симп­томите, оплакванията, които усещаме, са „червените лампички” на системата, които светват много пъти много по–рано от установената от лекаря болест. Ние винаги смe предупредени навреме, стига да не пренебрегваме тези сигнали на организма ни и да не ги потискаме с медикаменти. Все едно да угасим сигналната лампичка от таблото на колата си, пре­дупреждаваща ни за авария и да продължим да шо­фираме.

Нещо повече – симптомите всъщност са не само израз на увредата в нас, но и обратно – на движени­ето на енергията в нас, целяща самовъзстановява­нето на системата. Разбрали тази истина, ние лесно ще отгатнем и разберем простите послания на наше­то тяло. Когато то ни кара да повръщаме или имаме чревно разстройство, то се опитва да изхвърли на­вън насъбралата се в него отрова. Така, както морето през бурята ще изхвърли на брега боклука, който сме хвърлили в него, за да бъдат водите му отново здра­ви и чисти. По същата сила нашите клетки и органи ще се стремят да изтласкат навън замърсителите си. Тялото ни ще се изпотява, ще вдига температура, ще кашля и киха все с една и съща цел – да освободи себе си от непотребния баласт, с който сме наруши­ли екологията му.

Всеки ден в тялото ни умират и се раждат мили­они клетки. Някои части от тялото ни се подменят всеки ден, на други части им трябват няколко месеца или години. Но в рамките на няколко години имаме чисто ново тяло. Защо да не можем за това време да получим един здрав организъм, ако зададем на нашето тяло една различна програма?

Как да променим програмата? Как от заболяване да постигнем здраве? И дали можем въобще да не боледуваме? Звучи фантастично. Но енергията в нас има много по-фантастични възможности, отколкото можем да си представим.

Как с промяна на основната енергия в тяло­то ни чрез храна можем да премахнем високо­то кръвно налягане за 2 седмици?

Диабетът Втори тип за месец?

Как можем да преборим високия холестерол зави­наги?

Как можем трайно да нормализираме теглото си?

Да излекуваме своята язва, гастрит или колит? И още толкова други неща!

Само с храна!

Това ще ви разкажем в страниците на тази книга.

3.

ЕСТЕСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ – ЗАБРАВЕНОТО ЛЕКАРСТВО НА ЖИВОТА

“Храната нека ви бъде лекарство, а лекарството – храна!”

С тези думи преди близо 2500 години бащата на европейската медицина Хипократ предава на бъде­щето своя завет. Едва днес неговите последователи откриваме отново тайнствения смисъл и могъщата сила, скрити в тях.

Храната може да лекува – това е добрата новина!

Храната има силата да ни трансформира по не­вероятен начин така, както никое друго средство не може да направи това. И наистина – елементарна е връзката, че храната изгражда тялото и то се пре­връща в това, което е тя. Ние ставаме по-здрави или по-болни в зависимост от това с какво се храним. Всичко друго е прекрасно, но ако ние не сменим хра­ната, си оставаме все същите.

Днес науката открива, че всеки биологичен вид в природата се храни с точно определена храна, която съответства на неговата анатомия и физиология. Ус­тановява се, че човешкият вид Homo sapiens не пра­ви изключение – той също е свързан с определена хранителна формула.

С други думи,

Човекът има видово хранене

По този начин ние се „вписваме” точно в екосисте­мата, в която живеем и това е гаранцията за нейния баланс, т.е. за нашето здраве.

В нашата съвременност специален клон на меди­цината, наречен Натурална хигиена, изучава връзки­те и закономерностите на човешката система с еко­системата, в която живее и по-специално влиянието на храната, която я изгражда и определя.

Има ли формула, която гарантира живот без болести и лекарства?

Това е основното предизвикателство на тази нау­ка. Защото, известно е, че човекът днес се е превър­нал в единственият биологичен вид, развил до не­вероятна степен толкова многобройни заболявания.

Отговорът на международния, както и на българ­ския опит е – да, такава формула съществува! До­сегашните постижения ни дават правото да твърдим, че разполагаме с такава храна, която гарантира из­граждането на едно здраво тяло и която има силата да коригира заболявания, които вече са настъпили в него. Стига да не е надскочен критичен праг, в който органите са разрушени необратимо, преминаването на „човешка храна” бавно и постепенно възстановява здравето, а заболяването, независимо в кой орган е локализирано, изчезва. В нашия технологизиран свят това може би звучи фантастично, но за природата винаги е било факт. Почиствайки нашата екосистема – човешкото тяло и зареждайки я с храна, предназна­чена за нея, то отново е здраво и силно, освободено от болести. Така живеят моретата, океаните, горите, така живее и се възстановява и човешкото тяло! В природата болното животно престава да се храни, за да оздравее, замърсеното море изхвърля на брега своята отрова и се възстановява, а човекът в своите предания, за да гарантира своето здраве, във всяка една култура е спазвал стриктно

определени очистващи периоди – пости.

Науките менят своите теории и хипотези. Но бо­лният човек се интересува само от едно – как да оз­дравее. Нашият собствен опит показа, че редица основни заболявания, застъпени масово сред на­селението, се лекуват с видово хранене само за 2-3 седмици.

Тъй като всяка истина е проста, проста е и храна­та, която гарантира здраве. Тя е съставена от след­ните групи:

1. Пресни плодове

2. Зеленчуци

3. Семена

допълнени с ограничено количество умело под­брани и съчетани животински продукти.

В настоящия етап с формулата, която сме раз­работили и която се практикува в нашите центрове, високото кръвно налягане, диабетът 2-ри тип, високият холестерол в кръвта се лекуват с хра­на за 2-3 седмици и никога повече не се ползват лекарства.

Лекуват се успешно:

Исхемична болест на сърцето,

стомашно-чревни, чернодробни,

белодробни, бъбречни

и други заболявания

по специално изготвени

индивидуални програми и наблюдение.

 „Стани столетник“

COVER

КОГА ХОРАТА СА ЗАПОЧНАЛИ ДА ЯДАТ МЛЯКО

И МЛЕЧНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ?

Със сигурност се знае, че хората са започнали да отглеждат жи­вотни преди около 10 000години. Някои смятат, че е започнало преди 12 000 години, но това не е от съществено значение. В началото жи­вотните са се отглеждали само за месо и по-късно започнали да упо­требяват и млякото им. Нека да приемем, че със сигурност човекът е започнал да яде животинско мляко преди около 8 000 години. Чисто условно. Очевидно е, че в своето милионно съществуване хората са я карали някак си и без мляко и сирене. Поради факта, че млякото е продукт, който се е добивал в съвсем ограничени количества, то и консумацията му е била съвсем ограничена.

Както знаем бозайниците имат мляко за периода от раждането до момента на отбиването на малкото. След това то започва да се храни с храната на своите родители. Била тя животинска или растителна. Когато човекът е започнал да използва млякото за храна, той е можел да използва само част от млякото на животните, които е отглеждал, а останалата част е била необходима за израстване на следващото по­коление кози, овце и т.н. И също така е можел да използва това мля­ко само за няколко месеца през годината. Следващата възможност е била през следващия размножителен период. Още тогава природата е сложила естествено ограничение. Но човекът е проявил изобрета­телност и е продължил да стимулира млечните жлези на животните и след периода на „кърмене”. Така той си е осигурил целогодишен добив на мляко. Но това не е било достатъчно. Днес ние не само, че не се съобразяваме с естествените дадености на природата, но и сме измислили нови начини да караме кравите да дават мляко целого­дишно, като използваме хормони и бог знае каква химия. За връзките между храните и естрогена се говори отдавна, но все още няма един­но мнение кои от тях наистина вредят и кои не. Учените почти никога не са единодушни, затова е необходимо всеки да прецени за себе си. Особено мъжете трябва много сериозно да се замислят, дали искат в телата им да попадат женски полови хормони с всички последици от това. А последиците никак не са приятни и за мъжете, и за жените. Ако влезнем в интернет и напишем „храни-естроген” ще попаднем на следващата информация, която ви предоставям:

На първо място като естрогенни храни всички специалисти поста­вят прясното мляко и продуктите, чиято основна съставка е соята. И това не е учудващо.

Поради чудовищната индустриализация на съвременното фер­мерство, млякото се добива от крави, които се отглеждат в лаборатор­ни условия и се поддържат почти целогодишно бременни, за могат да дават повече мляко. Представяте ли си колко сме интелигентни ние хората? Правим всичко възможно да произведем все по-големи количества от храни, които в крайна сметка ни разболяват и убиват. И забележете – произвеждат се не по най-естествения и близък до при­родата начин, а точно обратното. Може би стремежът към печалба много често замъглява действителните ни възприятия, а може и да го правим съвсем съзнателно, без въобще да се замисляме какво правим и каква е отговорността ни.

Именно поради това и нивата на естроген, които се съдържат в тяхното мляко, са с много по-високи нива от обичайните. И те рес­пективно попадат в телата на консуматорите.

Подобна е ситуацията и с пилетата (особено в България), в чиито тела се вкарват стимуланти за растеж от изцяло естрогенен характер. Има примери за порастване на гърди на момчета и възрастни мъже, които консумират третирано по подобен начин пилешко месо, а и въобще естрогеносъдържащи храни.

Прост опит доказва влиянието на естрогена в млякото върху мъ­жете. След консумация на прясно мляко, нивата на серумния естро­ген и протоестрогена осезаемо се увеличават.

Непосредствено след тази консумация нивата на тестостерон и на още два мъжки хипофизарни хормона спадат, докато в същото вре­ме пикочните нива на трите естрогена – E1, E2 и Е3 са завишени. Така че мъже, замислете се! Замислете се какво ще се случи с вас ако продължително време ползвате млечни продукти, освен всички останали негативи. От друга стана – при проведен идентичен тест с жени, след консумацията на прясно мляко, при тях не се наблюдава абсолютно никаква промяна в нивата на естрогена.

Естрогенът има и канцерогенни свойства. При жените оказва вли­яние върху развитието на рак на гърдата и матката, а когато превиша­ва количествата си в мъжкия организъм, в него се търси причината за поява на рак на простатата.

Ако до неотдавна нямахме свободен достъп до изобилна информация, от която да извлечем поуки за себе си, сега не е така. Точно обратното, днес само с едно натискане на клафиша на компютъра ние можем да разполагаме с достатъчо данни, които да ни накарат да бъдем отговорни за собственото си здраве и живот.

На нас трябва да ни е ясно, че винаги, когато се опитваме да вър­вим срещу природата, тя ще ни наказва. Ако се замислим и се огле­даме ще установим, че няма друг животински вид сред бозайниците, който да се храни с майчиното си мляко цял живот. Да не говорим пък, че въобще няма да срещнем един животински вид да пие мля­кото на друг животински вид и то цял живот. Сигурно ще бъде уни­кална гледка да видим как елена избутва мечетата, за да си пийне мечешко мляко или пък мечката да бозае от глигана или от вълка например. А може би ако видим лъва – царят на животните да бо­зае от зебрата, ще е още по-разтърсващо, но едва ли някога ще се случи. Всъшност това може да се види само при хората. Ние пием, млякото на кравата, на овцата, на бивола, на козата, но все по-рядко пием нашето, човешкота мляко и то когато най-много имаме нужда от него. А именто то дава най-здравата база на човешките деца, не адаптираните, скъпи млека. Затова е необходимо децата да се кърмят поне 1 година, според мнението на експерти, дори две или три. Имам позната, която въпреки всички трудности при раждането и опаснотта от липса на мляко, успя да кърми детето си три години. В тази връзка бих посъветвал всички бъдещи майки, освен съветите от наблюдава­щите ги лекари, да потърсят и мнението на майки, които вече са има­ли трудности при кърменето и са успели да ги преодолеят, успели са да осигурят нужното мляко за децата си и да използват техния опит. Както се казва не питай старило, а питай патило. И накрая искам да ви дам още една тема за размисъл. Кравето мляко е предназначено за голямо животно, многократно по-голямо от човека. Естествено е то да съдържа съставки за разтеж за това животно, които да осугурят този разтеж. При положение, че това мляко се ползва от човека, а той не става толкова голям като кравата, тялото му не расте, за да полз­ва тези растежни съставки, не е ли логично да си зададем въпроса тези съставки няма ли да предизвикат растеж вътре в нас и дали този растеж вътре в нас ще е от полза за нашето здраве? Ако започне да ни расте черният дроб или сърцето, или пък мозъкът, това нормален растеж ли ще бъде или патологичен? Как се нарича подобен патоло­гичен растеж на органи вътре в нашето тяло? Отговорът никак не е приятен. И той е, че в тялото ни се образуват плаки, шипове и накрая буци, иначе казано това са тумори-доброкачествени или злокачестве­ни и тези буци могат да се образуват къде ли не. Някой веднага може да зададе въпроса за козите и овцете. Те не са толкова едри като кра­вата. И това е вярно, но имайте предвид, че едно човешко бебе може и трябва да бъде кърмено 1 до 3 години и дори тогава то си остава малко дете. Една коза или овца на 3 години вече е възрастно животно. В състояние е да се възпроизвежда, а това означава, че в тяхното мля­ко също има фактори на растежа, които го осигуряват и то в степен, която не е присъща за човека. И макар да е по-различно от кравето мляко с него също не бива да се прекалява, също трябва да се дозира, за да не вкарваме в нашето тяло прекомерни количества от тези рас­тежни съставки. Мисля, че никой човешки орган не е предпазен от подобен патологичен растеж. Всъщност само ние можем да се пред­пазим като не употребяваме или пък ползваме с мярка тези продукти, а тази мярка е не повече от 2-3 пъти в седмицата и количества до 200 г. И това е съпроводено от периоди, в които те въобще не се ползват. Така наречените пости ни помагат да се изчистим от негативите им и да ни поддържат в равновесно положение, т.е. в добро здраве.

Интересен факт е, че при откриването на Америка, местното ин­дианско население не е отглеждало животни и не е ползвало млечни продукти. Физическото състояние на индианците е било отлично. Те са се занимавали със земеделие и лов, между тях не е имало пле­шиви хора. С други думи красиви и здрави. По ирония на съдбата в днешно време най-много млечни произведения се ползват в САЩ и най-много болести, свързани с костите, като остеопороза и други, се наблюдават именно тук. Всъщност, в настоящия момент, американ­ската нация се смята за най-болната нация в света. Смята се, че млеч­ните продукти доставят много калций на човешкия организъм, но ре­зултатите на практика показват съвсем друго. Аз няма да се впускам подробно в тази тема, защото тя е доста разглеждана, а и в своите книги д-р Гайдурков чудесно обяснява въздействието на млякото , но бих искал да ви предоставя и мненията на още специалисти в тази област. Стивън Сийли е един от най-известните диетолози, който из­следва връзката между коронарните заболявания и консумацията на различни храни, стъпвайки върху данни на Световната здравна орга­низация и Организацията за икономическо сътрудничество и разви­тие. В неговата класация най-смъртоносната храна не е месото, нито яйцата, нито дори животинските мазнини. Смърт за сърдечносъдо­вата система носят млечните протеини и на второ място-млечните мазнини. Третият враг е захарта. Сийли дискутира няколко теории за това колко вредни за сърцето са млечните протеини.

Първата теория е естрогенната. Млякото доставя чужди на мъж­кото тяло естрогени (както споменах по-горе), а те категорично по­вишават риска от инфаркт и сърдечно страдание. Това е установено при мъже, лекувани с естроген по различни причини. Черният дроб успява да се освободи от вътрешните (изработвани от самия органи­зъм) естрогени много лесно и бързо, но внесените от вън остават в кръвта известно време и са опасни за здравето.

Втората теория е за антителата. Известно е, че организмът изра­ботва антитела специално срещу казеина, който действа като анти­ген. Учени от Уелс са установили, че мъжете с инфаркт имат повише­но ниво на тези млечни антитела от контролната група здрави мъже. Те не само провокират тромбози, но и възпаление на артериалните стени, което всъщност е начало на атеросклерозата. Изследователи от центъра на НАСА „Ленгли” са категорични, че сърдечните забо­лявания са зависими от количествата обезмаслено мляко и млечни въглехидрати в храната. Разбира се, от основно значение е и възрас­тта на пациентите. Само при жени под 64г е установено, че главният враг е захарта.

Иначе доказали, че млечните протеини стумулират повишаване на хомоцистеините, а нямат достатъчно вит. В (за разлика от месото) и затова не са в състояние да неутрализират евентуалните вредни последствия, които могат да причинят хомоцистеините. Освен това лактозата повишава абсорбирането на калций и води до калциране на артериите.

Все пак в името на коректността към млякото трябва да се при­знае, че въпреки установените зависимости още не е доказано без никакво съмнение, че то е виновно за сърдечните ни пороци. Отново учените ни оставят вратичка и право на личен избор, но те са на мне­ние, че млякото може да причини мозъчни разтройства, младежки диабет и дори рак на тестесите и простатата. Едно от най-ефектните обяснения е, че ние сме единственият вид, който се храни с чуждо мляко. Природата е създала хората така, че само до година да сучат свое собствено, майчино производство. После ние нямаме нужда от мляко, затова и майчините гърди пресъхват. И не на последно място, млякото на кравите е много по-силно и неговите съставки са таки­ва, че да стимулират много по-бързия разтеж на телетата-бозайници доста по-различни и по-едри от нас.

И още едно мнение на д-р Уитейкър. Според него има няколко митове за млякото.

Мит №1: Млякото задравява костите.

Родителите вярват в тази теория, окуражавани от съвременната, конвенционална медицина. Но истината е, че млякото и млечните продукти отслабват костната система и повишават риска от развива­не на остеопороза. А тя е резултат от загуба на калций, а не от недос­татъчно приемане на калций. Млечните продукти поради високото съдържание на протеин причиняват загуба на калций. При изследва­не на остеопорозата е установено, че тя е свързана с консумирането на големи количества млечни продукти.

Мит №2: Млякото е най-здравословната храна.

Консумацията на плодове, зеленчуци и зърнени храни снижава риска от инфаркт, високо кръвно и рак. Това е документирано. За млякото подобно твърдение е най-малкото под въпрос. Напротив, вече има много данни, че то е един от рисковите фактори освен за ос­теопороза и за затлъстяване, сърдечни заболявания, алергии, диабет и дори рак.

Д-р Уйлям Б. Гранд е събрал достатъчно доказателства от практи­ката си не само затова, че пълномаслените млека и сирена повишават нивото на холестерола и предизвикват сърдечни страдания, но и че обезмасленото мляко също е главен вредител на сърцето. Неговите изследвания са публикувани в сп. „ Alternative Medicine Review”. Д-р Гранд също подчертава, обезмасленото мляко съдържа високи нива на млечни протеини и е оскъдно на вит. В. Преработването на всички тези протеини в отсъствието на достатъчно витамин В допринася за образуването на хомоцистеини – знак за сърдечно заболяване.

Мит №3: Млякото е необходимо за разтежа на децата.

Има поне 3 причини, които говорят за несъвместимостта на деца­та с млякото. Първо, млякото предизвиква анемия и Американската академия по педиатрия вече съветва родителите да не дават краве мляко на децата си, преди да навършат 1 година. Второ, има дан­ни, че млякото причинява развитие на диабет тип 1. Някои проте­ини в млякото наподобяват молекулите на бета-клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. Наблюдавани са случаи, когато имун­ната система изработва антитела срещу млечните протеини, които „объркани и погрешка” атакуват и унищожават бета-клетките. Трето, алергия към мляко е много често наблюдавана към малките деца. Тя причинява допълнителни проблеми на носните синуси, диария или ленност на червата, както и апатия и умора. Тази алергия е главна причина за хронични инфекции на ухото, които мъчат до 40 % от децата под 6 години. Млечната алергия бе обвинена и за зачестилите случаи на астма сред децата. Разбира се алергия към млякото е честа и сред възрастните и симптомите и са подобни.

В последните години от живота си и д-р Спок-всепризнат свето­вен капацитет в педиатрията-също промени мнението си за млякото и посъветва родителите да го изключат от храната на децата си.

През януари 1998г учените от Харвардския медицински институт публикуваха пространственото си изследване, в което приведоха до­казателства, че IGF-1( инсулино подобен фактор на растеж № 1) е по­тенциален рисков фактор за рак на простатата. IGF-1 е близък до ин­сулина, който се изработва в черния дроб. Той съдържа 70 аминоки­селини, свързани помежду си. Всички бозайници произвеждат IGF-1 молекули, които са близки по структура. А говеждите и човешките са напълно идентични. IGF-1 е наречен така, понеже структурата му е близка до тази на проинсулина и ролята му за мастната тъкан е по­добна. За учените няма съмнение, че IGF-1 стимулира растежа както на нормалните, така и на раковите клетки. Той подпомага разтежа на раковите клетки в простатата и млечната жлеза.

През 1995г екип от Американския национален здравен институт установи, че IGF-1 играе основна роля при развитието на няколко форми на рак при децата, при туморите в гърдата и белия дроб, мела­ном, рак на панкреаса и простатата.

През 1946г са били интервюирани 21707 японци относно храни­телния им режим. В изследването били включени общо 6093 дома­кинства. Биохимика Ясуо Кавага от медицинската академия „Ичи” публикува резултатите в сп. „Превантивна медицина” в брой 7 от 1978г. В началото на 50-те години японецът е консумирал само 3 кг млечни продукти годишно. 25 години по-късно средният японец по­глъща 59 кг мляко и млечни продукти на година. С 38% са нараснали съответно и инфарктите, които поразяват населението. Аз ще спра до тук с цитирането на различни данни и резултати от проведени изследвания в различни страни. Ако някой има нужда от още такива, той може да потърси и намери много информация, която да му бъде полезна.

Това, че млечните продукти са забранени от християнската рели­гия за поне 200 дни в годината, също е показателно. Хилядолетният опит сочи, че те трябва да се употребяват съвсем внимателно. Но искам да ви обърна внимание на друго. Ако млякото има някаква стойност за човешкия организъм, то има стойност, когато е сурово. Мине ли термична обработка, млякото вече е мъртво.Това означа­ва, че не носи живот дори на телетата, за които кравето мляко си е майчина кърма. Какво имам предвид? Правен е ескперимент с две групи малки теленца. На едната са давали сурово краве мляко, а на другата сварено. В крайна сметка, теленцата, които пили свареното мляко измрели почти всичките. Представете си, след като теленцата умират от майчината си кърма, какво е въздействието на свареното краве мляко върху нашия организъм или пък върху детския. И накрая ще ви разкажа два случая от моята практика. Тъй като аз много рядко ползвам млечни продукти, вече съм изработил чувствителност, при която организмът ми реагира още на другия ден след употреба както на млечни храни, така и на хляб, сол и др. Първият е свързан с много добре узряло, обезсолено гръцко козе сирене. Може би съм изял 300- 400 г. На следващия ден след обяд от носа ми потече слузен секрет все едно, че имам много силна хрема. Помислих, че се разболявам, но след 3-4 часа всичко престана. Изглежда, че слузта свърши. Явно, че тялото ми се изчисти или почти се изчисти, защото секретите от носа ми силно намаляха. Вторият е свързан с кофичка кисело мляко от 500г, направено на таратор по традиционния начин с много крас­тавица, копър и чесън, без сол. Носът ми протече още на другия ден и това продъжи близо 3 денонощия, след което спря. Моят извод е, че млякото е слузообразуваща храна, даже след заквасване и за да няма подобни последствия, то трябва да се ползва в доста по ниски дози – например 100-200г дневно и то не повече от 1-3 пъти в седмицата, така както са го ползвали старите българи. Тази честота на ползване дава възможност на организмът да се изчисти докрай от негативите на млечните продукти и всеки да се чувства в добро здраве. Разбира се това е препоръчително и аз се надявам, че всеки, който се наблю­дава може да установи точната доза за себе си. Но трябва да се знае, че млечните продукти са само за удоволствие и действителна пол­за за здравето на човека няма. По-скоро има само негативи. И още няколко заключителни думи относно слузта. Човешкото тяло има изработен механизъм да изхвърля чрез лигавиците „нежелани, вред­ни” частици или продукти като ги обвива със слуз и под формата на кашлица (храчки), хрема (сополи) и др. ги извежда навън, за да не го замърсяват. Ако една храна е силно слузообразуваща, това означава, че в нея има твърде много частици за изхвърляне. На първо място е млякото, но слуз образува и хлябът за разлика от вареното жито, гот­веното месо за разлика от суровото (сушено или мариновано) месо, извлечените, дебалансирани мазнини, особено термично обработе­ните. Извеждането чрез слузта на всички тези вредни и чужди за на­шата ситема вещества е свързано и с разход на енергия. Ето защо си задавам въпроса: „Трябва ли ние хората да си го причиняваме?” Аз мисля, че не трябва, а вие какво мислите?

,Програми за балансирано хранене при диабет“

cover-diabet

Попаднах на интересна статия в интернет по повод на диабета. Тя силно ме впечатли. В нея се казваше, че ако има страна на диабетиците тя би била трета по големина в света. След Китай и Индия. Звучи доста внушително, нали? Само в Европа диабетиците били повече от 60 милиона. Това е огромно количество болни хора. Болни хора, за които всяка държава отделя огромен ресурс. По-голямата част от тях са с диабет 2-ри тип. За Съединените щати тази форма включва 90-95% от случаите. Прочетох още доста материали за тази „нелечима“ болест. Данните за България също са впечатляващи. Към 2010 година броят на болните от захарен диабет  се оценява на около 520 хиляди души.[ В едно предаване по телевизията съобщиха, че са над 600 хиляди.  А в предаването „Тази сутрин“  на Бтв на 05.01.2015г професор Мермерски посочи цифрата 750 хиляди  диабетици. По данни от декември 2013 г населението на България е 7 245677. Днес то е още по малко. Ако изчислим това е около 10,4 % от цялото население.В интервю, публикувано в интернет, заместник директора на НЗОК д-р Албена Златарева казва, че 25% от всички разходи на здравната каса за лекарства са за инсулин. А това не са малко пари. Като прибавим и факта, че много от консумативите като игли, ланцети, лентички и др. си ги плащат пациентите, то тази болест струва много милиони на нашето общество и в левове, и в евро. Аз не искам да правя точна сметка на парите, които се харчат в България за диабетиците, защото сумата ще е огромна, нито пък да правя сметка на парите, които се отделят в световен мащаб, защото това ще са ужасно много милиарди в долари или евро. Моята цел е да ви накарам да се замислите за възможността тези пари да отиват за други цели, вместо да поддържат до края на живота им милиони диабетици и да им създават измамното усещане за добро качество на живот. Моята цел е да ви покажа как с лесни и вкусни рецепти можете да подобрите вашето здраве, да сведете употребата на лекарства до минимум или съвсем да се освободите от тях и да живеете един пълноценен живот с много добро качество или пък с много по-добро от сегашното такова. В какво се състои „лечението“ на диабета в наши дни? Цитирам откъс от статии в интернет: “ Лечението на диабета се състои в непрекъснат контрол на кръвната захар. В началната му фаза, за целта се използват най-вече диета и повече движение, а при по-напреднала фаза – лекарства и инсулин.“ Никой не говори за възможността лекарствата и инсулинът да се намаляват и спират и човек наистина да бъде излекуван, да стане независим.  И то само като промени хранителните си навици. Никой не споменава, че когато е в начална фаза, току що открит, диабетът се лекува много по –лесно  и без лекарства, да не говорим за инсулин. Що се отнася до диабет втори тип перспективите са изключително благоприятни. Особено ако не се ползва инсулин или не се е ползвал дълго време. Най-добрата терапия е навременната промяна в стил природосъобразен живот. Разбира се това не е наръчник за самолечение, това е кулинарна книга и преди да промените стила си на живот ви съветвам да обсъдите тази възможност с лекар специалист – нутриционист, който да ви помогне да изпълните препоръките на Хипократ – лекарството да ви е храна и храната да ви е лекарство, лекар, на който имате пълно доверие, и който иска да ви види здрави след известен период от време и да ви забрави, вместо да ви изписва лекарства докато сте живи или пък докато той е жив. Това е възможно, не го забравяйте!

ВЪВЕДЕНИЕ

Тази втора моя книга искам да започна с една фраза от първата ми книга, а именно: „Няма по-голямо удоволствие от това да си здрав и няма по- силен афродизиак от това да си здрав и да си влюбен.” Всъщност това са двете най-хубави неща в този живот. Да си здрав означава да обичаш себе си, да обичаш тялото и духа си. Да си здрав обаче означава и да направиш избор. Всеки възрастен човек е в състояние по всяко време да направи подобен избор. От този избор са лишени само децата и вместо тях избират техните родители. А този избор много често е неправилен. Затова пък вече като големи отговорността е изцяло наша и тогава няма с какво да се опра- вдаваме. Тогава всичко е в нашите ръце и тогава вече можем да направим съответните усилия. Да, казвам усилия, защото това не се случва от само себе си. В днешно време здравето не е естествен дар на майката-природа, защото ние много сме се отдалечили от нея, загубили сме инстинктите си, които ни свързват с нея, инстинктите, които много точно, много вярно мо- гат да ни покажат как да живеем, къде грешим, как да намерим обратния път. Пътя към природата, пътя към здравето. В този смисъл здравето е и любов, любов, която генерирате в себе си и вече след като тя е налична, вие можете да я насочите в посока, която желаете. Защото не е възможно да обичате тялото си и в същото време да го тероризирате, да го измъчвате, да си правите опити с него и да го пробвате до кога ще издържи. Вътрешното желание, което всеки има, трябва да се материализира в действия отвън, в грижа за него. И тогава то ще ви се отблагодари многократно и щедро. Когато създадете тази любов, можете да я насочите към себе си отново, но можете и да я насочите към любимите ви хора, към света около вас. Опре- делено смятам, че не е достатъчно да обичаш тялото си, да правиш всичко за него и в същото време да не обръщаш достатъчно внимание на духа си. Духът, който обитава вашето тяло. Древните гърци са казвали здрав дух в здраво тяло, а още по-древните китайци са смятали, че само здравото тяло може да е дом на един здрав дух. Аз съм напълно съгласен с тях и смятам, че тялото и духът са неразривно свързани, преплетени и така както духът може да контролира тялото, да бъде водещ, така и тялото, здравото тяло може да бъде източник на положителни идеи, на положителна енергия и по този начин да оказва силен стимулиращ ефект върху душата на човека. 12 Седмични програми за здравословно хранене при диабет Мисля, че ако тялото е болно, духът трудно може да генерира свежи, положителни идеи за продължително време. За кратко може би, но за дълго време, едва ли. По-скоро болното тяло генерира мрачни, изпълнени с болка мисли и колкото и да е силен един дух, колкото и да е оптимистичен, с времето той се изчерпва. Да се погрижим за духа си обаче, означава да се погрижим за тялото си. Духът е по-силен и тук той е водещ. И точно в този момент е нужно да направим усилие и да направим верния избор. И ако до сега сме правили нещо и сме грешали, е време да спрем, време е да се променим в името на нашия собствен живот, в името на нас самите. Време е да се научим, защото това е възможно. Длъжни сме да се научим, ако искаме животът ни да е удоволствие, да не е изпълнен с болка, тъга и мрачни мисли. Да го изживем пълноценно и с любов. С много любов. И когато ученикът е готов, ще се появи и учителят

 

 

 

 

 

 

One thought on “Книги

  1. jesi

    Moy poznata ima slaba imunna sistema organizma i othvarly sled sekundi tova koeto e konsumirala ima bolki navsykade nyma vkus v ostata otslabva mnogo i barzo se sastari a e na44 godini pomognete

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s