Натурална хигиена

Из книгата „Човешкото хранене”:

Кои заболявания се лекуват от натуралната хигиена?

Натуралната хигиена на лекува отделни заболявания, защото природата не разделя себе си на отделни независими части. Напротив – всичко в нея е екологично свързано по взаимозависим начин. Нашето тяло, както и болестта представляват само една от многото илюстрации на този основен природен закон.

Не съществуват “много болести”. Има едно единствено заболяване, ангажиращо винаги и безусловно целия организъм, проявено по-силно или по-слабо в едни или други негови органи, развито в една или друга степен. То започва от малки, дискретни и често незабележими промени във функцията на органите и системите и постепенно с времето прераства във все по-тежки изменения на формата и структурата, докато накрая те съвсем се разрушат.

Който не може да съзре единството зад множеството и вижда в различните органни прояви и в различните степени на разрушение “отделни болести”, той ще именува различните симптоми с отделни имена и ще получи един безкраен списък от безсмислени и несвързани една с друга отделни диагнози. Скандално е, че днес този списък продължава главоломно да расте и да се попълва с нови и нови “болести”. Съответно на това той ще се опитва да ги “лекува” като “отделни болести” и резултатът от тази борба неизбежно ще бъде само резултат от битка с “вятърни мелници”. Ще бъдем препращани от лекар на лекар, ще ни бъде изписвано лекарство след лекарство, което уж ще лекува едно и ще уврежда друго, при това с неприятната почуда от появата на все нови и нови болежки.

За умния обаче отделните симптоми (или “болести”, както тривиалната медицина ги нарича) са свързани с червена нишка, така както свързано и единно е цялото ни тяло. Затова една истинска и човешка терапия може да ни третира и лекува само като човеци, с други думи като едни интегрални, цялостни същества.

От дидактична гледна точка обаче, в интерес на понятността, така както днешният човек е свикнал да я разбира, ние ще изброим “болестите”, които най-успешно се лекуват от Натуралната хигиена по начина, по който те се описват понастоящем от популярната таксономия (от гр. – наука за класификацията) и в частност нозология (от гр. – наука за класификацията на болестите). Същевременно подсещаме читателя, за да може да разбере простата логика на природата, постоянно да си припомня чистата условност на тези понятия и да не забравя, че те са само симптоми, т. е. отделни прояви, както и само етапи от едно единствено заболяване. Разликата в имената идва от това, че при различните хора са натоварени в един или друг етап различни органи и системи и те ще сменят местата си (и съответно имената си) в хода на общото за организма заболяване.

При това, отново ще кажем, че всеки засегнат орган боледува последователно във времето, в началото от функционални, а след това от възпалителни и най-накрая или в последна сметка от дегенеративни изменения. Този процес, разположен във времето е един, въпреки че е именуван от популярната медицина с различни имена и е считан съответно за различни, отделни и независими болести на този орган. Отчитайки цялата тази условност, ще започнем списъка, като на първо място поставим:

6.1. СЪРДЕЧНО-СЪДОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Това са на практика най-масовите заболявания. Според официалната статистика на СЗО за 2000 г. 66,3 % от смъртните случаи у нас се дължат на тази болест. След казаното по-горе това не ни учудва, а обратно – за нас то е напълно закономерно и логично, тъй като сърдечно-съдовата система е “фоайето”, което води към всички други органи и системи и съответно към всички други болести. Това е системата-хранителка, която снабдява клетките на тялото ни с хранителни вещества и кислород, и която отмива отпадъците от тях.

В зависимост от нашето хранене тя може да ги снабдява с “нектар и амброзия” или обратно – по нейните съдове може да тече и чиста отрова. Можем да кажем, че така както от едно предверие се влиза в много стаи, така и от сърдечно-съдовите заболявания се отива във всички други болести. Близко до ума е, че ако кръвта (неслучайно считана в Библията за синоним на живота) и съдовете са замърсени или запушени от отпадъчни метаболити, по същия начин “запушени” и “задръстени” ще сме и ние самите (нерядко и буквално препратени в задръстеността на старческото слабоумие)!

Най-напред се запушват капилярите – най-малките разклонения на съдовете. Така клетките и органите ни остават от една страна недохранени, понеже не отива достатъчно кръв до тях, а от друга страна – натровени, тъй като лежат, потопени в собствените си, неотведени по същата причина отпадъци (клетъчни “изпражнения”).

Най-ранният функционален симптом, а поради тази причина и най-масовият е артериалната хипертония. По същите причини есенциалната артериална хипертония е най-успешно лекуваното заболяване (всъщност симптом!) на общото заболяване на организма. Тя се лекува окончателно средно в рамките на 14 (четиринадесет) дни! Изключение правят специфичните симптоматични хипертонии, които протичат с по-затегнат ход. Нека повторим: От вашето високо кръвно налягане ще се освободите за 14 дни и никога повече няма да пиете хапчета за него!

На следващо място от другите сърдечно-съдови заболявания ще посочим исхемичната болест на сърцето с всички нейни разновидности – стабилна и нестабилна стенокардия (“гръдна жаба”), миокардиосклероза, слединфарктни състояния, многоклонова болест на коронарите, микроваскуларната болест и др., много от които често придружавани и от сърдечна недостатъчност. Смяната на противоестественото хранене и преминаването на видова човешка храна, според тежестта на заболяването, най-често премахват симптомите им в рамките на няколко месеца. Нормализира се окончателно липидният (мастният) статус на кръвта. Снижава се и влиза в референтни стойности повишеният холестерол, коригират се окончателно и другите дислипидемии. Тъй като този процес на запушване на съдовете лежи в основата на всички други болести, ние считаме, че неговото повлияване е най-големият възможен успех на натуралната хигиена в борбата срещу всички други заболявания. Първата задача при лечението на която и да е болест е да отпушим капилярите, които изхранват и очистват клетките на органите!

Специфичните сърдечни заболявания, като кардиомиопатиите, които всъщност са само един по-напреднал, дегенеративен етап от същата тази сърдечно-съдова болест, съответно изискват повече време и последователност. Още след първия месец обаче, болният е облекчен и диша вече по един съвсем друг начин.

От казаното дотук заслужава да повторим резултата:

Сърдечно-съдовите заболявания са най-успешно лекуваното заболяване от Натуралната хигиена. От тях артериалната (есенциална) хипертония достига излекуване 100 % за удивително кратък период, след който не се нуждаете никога повече от лекарства!

На следващо място ще изтъкнем

6.2. ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯ ТРАКТ, НА ЧЕРНИЯ ДРОБ И ПАНКРЕАС

Въпреки че стомашно-чревният тракт е първата система, която влиза в досег с противоестествената храна и съответно, както казахме, първа започва да се лекува, често нейните увреди изискват малко повече упоритост и последователност. Това е така, защото тя е и основната отходна магистрала и дълго време при изчистването на организма бива атакувана от токсични вещества, които се отделят чрез нея от цялото тяло (например стомахът отделя прекиселинен сок; жлъчният мехур изтласква към червата силно пареща токсична жлъчка и т. н.).

Въпреки това една язва на дванадесетопръстника (а и на стомаха) се затваря обикновено завинаги средно в интервал от 18-20 дни.

Хиперацидният гастрит се ликвидира за около 14 дни, а баналният колит (който се проявява най-често с редуване на запек и/или разстройство) се повлиява за около месец. За окончателното излекуване на дебелочревните заболявания обикновено се налагат 2-3 разтоварителни курса (средно от по 14 дни) в период от 5-6 месеца. Това важи особено за тежките форми като хроничния улцерохеморагичен колит (ХУХК), за който се назначава специална хранителна програма. Въпреки това заболяването е напълно лечимо, ликвидирано постепенно в един колебателно-затихващ ход.

Относно чернодробните заболявания ще кажем, че стеатозата (като един сравнително начален етап на облагането на органа с мастни вещества) се ликвидира най-лесно и е напълно обратима (средно 1-2 курса от по 14 дни или неколкомесечно екологично хранене).

Съответно по-дълъг лечебен период (3-4 курса) изискват подострият и хроничният хепатит (с неговите подвидове). Най-напред се нормализират кръвните показатели, от тях на първо място ензимите, последвани от теста за репликация на вируса. По подобен начин се излекуват и токсичните хепатити.

ЧЕРНОДРОБНАТА ЦИРОЗА

Цирозата на черния дроб е краен дегенеративен етап от развитието на различни чернодробни заболявания, при което черният дроб се сбръчква и умира. При това заболяване, в зависимост от етапа, винаги се получава едно трайно подобрение и се удължава максимално животът на тези болни, използващи и последните паренхимни остатъци от черния си дроб.

Болестите на жлъчния мехур – острите, подострите и хронични възпаления – холециститите – изискват съответно 1-2 или 3 последователни лечебни курса.

Естествено, по-бавно се ликвидират конкрементите на жлъчния мехур – жлъчнокаменната болест (холелитиаза).

Най-напред тук ще кажем, че черният дроб е известната на всички ни “лаборатория” на организма. Там се преработват и обезвреждат отпадъци и отрови от цялото тяло. След тази процедура повечето от тях се колектират в “резервоара” на черния дроб, а именно в жлъчния мехур. Оттам те последователно чрез контракции се изтласкват към тънки и дебели черва и така се извеждат  от организма навън. Тъкмо поради тази обща очистваща роля на черния дроб в организма, в жлъчния мехур често се натрупват шлаки и се втвърдяват в конкременти. Нещо повече – тъкмо след разтоварителни курсове сме наблюдавали образуването на “шлака” и “кал” в жлъчния мехур, които преди това там не ги е имало. Това са отрови от цялото тяло, които в един първи етап се събират и складират в жлъчния мехур. След това, в един втори етап, те последователно биват изтласквани към червата и ануса и напускат организма. Това е пътят на системата да се самоочисти.

От друга страна, камъните в жлъчния мехур изискват търпение в лечението, защото естественото правило гласи, че колкото една субстанция е по-плътна и твърда, толкова по-бавно се разтапя и изхвърля и съответно изисква по-дълго лечебно време.

Операцията при добре проведено лечение обаче най-често става излишна.

Заболяванията на екзокринния панкреас – това са най-често хроничните панкреатити – се лекуват с продължителност, близка до тази на хроничните чернодробни заболявания. Ще подчертаем специално логичния извод, че там, където има хронично заболяване, е необходимо и хронично (т. е. разположено във времето и малко по-дълго, отколкото при острите заболявания) лечение. Това обаче е единственият начин, окончателно да се освободим от тях, тъй като болният орган не се лекува “отвън”, а сам като една замърсена екосистема се самовъзстановява и реинтегрира (спомнете си как се лекува замърсената река или отровената с химикали почва!).

6.3. ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ ПАНКРЕАС

Тук на първо място стои захарният диабет. След 40-годишна възраст 6-10 % от населението боледува от захарен диабет. Тази масовост сред населението е съвсем очаквана, като се има предвид масовото и системно нарушение на видовото човешко хранене. Близо и до детския ум е простата логика, че този, който яде много, при това индустриално концентрирана храна, той ще натрупа и много кръвна захар – основният хранителен и енергиен метаболит за клетките и органите ни, който те не смогват да преработят (да си припомним простата мъдрост на Лидия Ковачева, която казваше, че “болест идва от думата “бол”, което значи “много”!).

Както е известно, захарната болест бива най-общо два вида: I тип – инсулинозависим (детски, младежки, или “мършав”) и II тип – неинсулинозависим (възрастов или “тлъст”). Лечението на II-тип диабет от Натуралната хигиена е изключително успешно. При смяна на стила на хранене с преминаването на човешка храна, стойностите на кръвната захар се нормализират най-често още в първия месец. С това таблетките и евентуалното включване на инсулин стават излишни!

Когато при II-тип диабет вече е включен инсулин, трябва да се знае, че той в никакъв случай не се спира самодейно или веднага! Изготвя се специална програма на хранене и корекцията на дозовия режим става в клинична обстановка.

Относно I-тип диабет – детския (около 1/5 от всички диабетици) – винаги лечението започва с инсулин. Поради дълбоката увреда на жлезата, най-често още през вътреутробното развитие на плода, този тип диабет е труден за лечение дори от Натуралната хигиена. В някои случаи, при все още запазени ресурси на жлезата, инжекционният инсулин може да стане излишен. Най-малкото обаче се постига нисък дозов режим и отлична рехабилитация на тези диабетно болни, контролирана със съответните изследвания. По този начин се избягват късните дегенеративни синдроми – невро-, нефро-, ретинопатията, не се развиват гангрени и др.

Категорично подчертаваме, че при I-тип диабет (детски, младежки) никога самоволно не се спира инсулинът! Никога при тези болни не се провежда каквато и да било форма на гладолечение! Корекцията става посредством специално изготвени от компетентен специалист хранителни програми и то в клинични условия! Всяко аматьорство и самоволие от страна на болните може да бъде заплатено с тежка кетоацидоза и дори със смърт!

Все пак ще подчертаем: Вторият тип диабет (а това са близо 90 % от диабетиците) е напълно лечимо заболяване, особено ако все още не е включен инсулин и болният е само на таблети и диета.

 6.4. УШИ-НОС-ГЪРЛЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Всички основни остри и хронични възпаления на тези органи са лечими в кратък срок. Остри, хронични тонзилити (възпалени сливици) и фарингити, отити (възпаления на ухото), синуити (възпаления на синусите) се ликвидират с 1-2 курса от по 14 дни и никога повече не рецидивират. Операциите стават излишни. Собствено, ако се оперирате, премахвате органа, а не причината на заболяванията, което е лечебен абсурд! Да не забравяме, че сливиците са имунен орган и често се увеличават защитно поради работна хипертрофия!

По-трудно се лекуват заболяванията с дегенеративен и хиперпластичен характер: вестибулопатии, отосклероза с шум в ушите; полипи и др., тъй като при тях има трайно разрушение (атрофия) на изхранващата капилярна мрежа, а и на самите органи или разрастване на трудноразградима тъкан (както е при полипите).

6.5. ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА И БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ

Острите и хронични бронхити (без паренхимна атрофия); острите и хронични пневмонии са “лесните” заболявания за Натуралната хигиена (средно 1-2 курса от по 14-20 дни в рамките на няколко месеца). Трудни за лечение са съответно напредналите изменения, свързани често с дистрофия и атрофия на самите органи: бронхиална астма (често изискваща последователни курсове в течение на година и повече); белодробната туберкулоза изисква клинично лечение, хронична обструктивна белодробна болест с емфизем. Веднага искаме да подчертаем, че въпреки по-бавния резултат при тези дистрофични и атрофични заболявания, Натуралната хигиена е единственият път за тяхното радикално лечение. Според конвенционалната медицина повечето от тях са нелечими и до края на живота на болните се изписват само симптоматични и временно потискащи болестните прояви лекарства.

Накрая искаме да направим важното уточнение, че само лекарят е този, който ще прецени дали при един остър или обострен бронхит или пневмония, има нужда от антибиотици или обратно – можем да си позволим да се въздържим от тях. Ще напомним отново, че при остри и спешни случаи или тогава, когато възрастта или общото състояние на болния налагат това, употребата на антибиотици и други лекарства може да бъде животоспасяваща!

 6.6. ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ

Най-напред ще повторим, че началните етапи, свързани с възпалителна генеза (оток, зачервяване, болка и т. н.) са изключително благоприятни за лечение, в рамките на 1-2 курса. Тук ще отбележим не само баналните (инфект-артрити), но също и специфичното ангажиране на ставите като подагрозния артрит, псориатичния артрит и др.

На следващо място ще обърнем внимание на ревматологичните заболявания и колагенозите (системни заболявания, засягащи генерализирано в цялото тяло предимно съединителна тъкан, водеща до трайна инвалидност и смърт). Изчерпателният списък е невъзможен и само ще споменем ревматизма, ревматоидния полиартрит, лупуса, дерматомиозита и др. Въпреки че тук се сблъскваме с т. нар. автоимунни заболявания, нелечими според обикновено приетите възгледи, ние ще дадем съвсем отговорно една реална оптимистична прогноза.

Нашият, както и международният опит, показват, че тези заболявания тогава, когато природното лечение е започнало навреме, когато не са ползвани дълги години увреждащи лекарства, са напълно лечими!

Сред нашите пациенти има колагенозно болни с категорично доказана диагноза (включително биопсия), които повече от 5 години не вземат никакви лекарства, нямат оплаквания и лабораторните им показатели са абсолютно нормални. Разбира се, те спазват човешкото хранене и правилата на Натуралната хигиена.

Що се отнася до заболявания като дископатиите – ако те са авансирали с развитието на дискова херния; ако едно дегенеративно заболяване на тазобедрената става – коксартроза е довело до пълно разрушение на ставата – естествено, лечението ще е бавно и трудно. Въпреки това натуралната хигиена е единствената форма на лечение, която спира напредването на коксартрозата, другите артрозо-артрити и дископатиите, която снема болките при изшипявания (остеохондроза), въпреки че “шипове” продължават да се виждат на снимките. Това е така, защото естественото хранене на човека освобождава меките тъкани от отока и фините патологични наслоявания в тях и по този начин снема болковия синдром и освобождава движенията на болния.

Плътните калциево-детритни седиментации, разбира се, се стопяват много по-бавно в течение на години или дори остават за цял живот, но пациентът е на крака само след 2-3 курса! Тези резултати ни карат единствено да се прекланяме пред възможностите на природата.

6.7. БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

От бъбречните заболявания най-лесно се повлиявят тубулоинтерстициалните, особено когато не са хронифицирали – главно пиелонефритите. Хроничната бактериална инфекция на пикочните пътища се ликвидира не като “убиваме” бактериите, а като почистим тези отходни органи. Тогава бактериалните колонии сами отмират, тъй като именно детритните (отпадните) материи, облагащи бъбреците, са тяхната хранителна среда. Като едни микроскопични “бездомни кучета” тези бактерии изчезват тогава, когато им отнемем тяхната храна (по същия начин и хлебарките в жилищата ни си отиват, ако поддържаме добра хигиена, а в противен случай дори да ги убием, след време те пак се завръщат!) Чистият орган по естествен начин повишава своя локален имунитет и той не развива инфекции. Необходими са според случая 2-3 курса, а при хронифицирали и повече.

Благоприятна за лечение е и бъбречно-каменната болест (нефролитиазата). Първият успех, който трябва да се постигне тук, е да се възпрепятства възпалението, което конкрементът в бъбрека може да поддържа. “Камъните” се стопяват естествено по-бавно, в зависимост от състава си. Уратните и смесените са най-благоприятни. Оксалатните съответно изискват неколкогодишно лечение, макар че инфекцията, която те поддържат, се лекува много по-бързо. В тези случаи лечението може да се съчетае с конвенционалните методи (литотрипсия напр.). Най-важното е, че нови конкременти никога повече не се образуват!

Особено сме радостни да съобщим, че установихме добри резултати при лечението на най-тежката бъбречна патология – гломерулонефритите.

Единствено условие тук е, все още да не е настъпила хронична бъбречна недостатъчност. При завишаване на азотните тела в кръвта (урея, креатинин, пикочна киселина и др.), лечението е много трудно, тъй като вече значителна част от бъбрека е загинала и съответно няма субстрат, върху който да работим. Въпреки началния ни ентусиазъм при работата с диализно болни, трябва да отбележим, че обратно развитие при тези случаи на практика е невъзможно. Постигнатите резултати бяха частични (напр. увеличаване на 24-часовата диуреза), но трайна възвратимост на функцията не се получи. При включване на хрониохемодиализа дори остатъчната функция на бъбрека бързо се преустановява (настъпва пълно спиране на уриноотделянето). При тези болни може да се постигне една добра обща рехабилитация по специално изготвена хранителна програма (в никакъв случай обаче не посоченият в тази книга общ хранителен рацион!) и да се планира бъбречна трансплантация.

Въпреки всичко това, ще кажем, че бъбречно болни с пиелонефрити (не обаче гломерулонефрити), в начална степен на бъбречна недостатъчност, е възможно да избегнат хемодиализата или най-малкото да я отложат във времето! След включване на хемодиализа това вече не е възможно (има обаче наблюдавани единични случаи и на спонтанно възстановяване на болни, дори вече включени на хронична хемодиализа).

В заключение ще кажем, че бъбреците са отходен орган и през тях трябва да минат отпадъци, отделени от обмяната на цялото тяло. Това е причината, те да се лекуват сравнително по-бавно, тъй като и в процеса на самата терапия те постоянно биват агресирани от преминаващите през тях отрови. Но отново ще подчертаем, че единственият начин тези органи да се излекуват окончателно ,е като почистим целия наш дом – тялото.

6.8. НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Лекуват се успешно и бързо острите и подостри съдови заболявания, ангажиращи централната нервна система. Тук спадат преди всичко най-масовите – мозъчните инсулти и слединсултните състояния. Разбира се, колкото повече се отдалечаваме във времето от острия съдов инцидент, шансовете за пълно коригиране на остатъчната неврологична симптоматика (парези, парализи) са по-малки.

Заболяванията на периферната нервна система – радикулити, плексити, неврити и т. н., също се лекуват според давността си – обикновено с 1-3 курса от 20 дни.

Дегенеративните заболявания (дискови хернии, Паркинсонов синдром и Паркинсонова болест, мозъчна атеросклероза и т. н.) и тук не правят изключение и се лекуват бавно и трудно. Ще дадем надежда, като кажем, че наблюдаваме пациенти с мултиплена склероза (M.S.), които за дълги периоди (над 5 г.) са в трайна клинична ремисия и спортуват.

И тук ще припомним общото правило, че ако едно заболяване се лекува трудно с изложената от нас методика, то трябва да бъдем сигурни, че в световен мащаб за това заболяване не съществува друго лекарство.

 6.9. ГИНЕКОЛОГИЧНИ И АНДРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Всички остри и подостри възпаления и функционални нарушения – дисменорея, климактеричен синдром, аднексити, ендометрити, колпити, при мъжете – уретрити, орхити, епидидимити, простатити и т. н., са бързо и успешно лечими заболявания (средно в 2-3 курса).

На следващо място са заболявания като яйчниковите кисти и ендометриозата, а най-трудно се повлияват миомите. Отново, както се вижда, градацията е от функционално към органично (морфологично) ангажиране на органа и от “меко” към “твърдо” и “плътно” вещество, което го облага. Относно миомите (те са плътни, мускулни формации) – повлияват се веднага (с 1 курс) техните усложнения – мено-метрорагии (кръвоизливи); анемични синдроми и др. Като се има предвид, че миомата сама по себе си далеч не е показание за операция, горепосочените постижения са съществени и обещаващи.

Не на последно място ще отбележим стерилитета (безплодие­то). Успехът на неговото лечение естествено зависи от тежестта на причината, но ще кажем само, че вече имаме в практиката десетки бебета, родени по метода на Натуралната хигиена!

Относно “мъжките” болести вече казахме, че тези, които са с възпалителен характер и все още не са хронифицирали, се лекуват бързо и лесно. По-трудно се лекуват хроничните, а най-трудно тези, при които вече има разрастване на тъкан – аденомът и ракът на простатната жлеза. Отново напомняме, че тези заболявания не са “отделни болести”. Те не идват, както смята днес популярната меди­цина по “неизвестни” и “мистериозни” причини, често като “гръм от ясно небе”. Те са само един по-напреднал стадий от хроничното облагане на тези органи с отпадни чужди вещества. Тяхното натруп­ване именно води до разрастването на органа! Така че причините са ясни и прости, и не трябва да чакаме последния момент, за да се се­тим, че трябва редовно да почистваме нашия собствен “апартамент” – организма. За да бъдем ясни, отново ще използваме метафората. Малкият таз в тялото представлява един фигуративен съд, едно сво­еобразно “езеро”, на дъното на което най-вече ще се утаява тинята на нашите отпадъци от храненето. Така както не трябва да хвърляме пластмасови кофички в природата, така в нашите тела не трябва да хвърляме като в кофи за боклук противоестествени нечовешки продукти. Защото последиците просто няма да закъснеят. И едни от най-честите са именно наслояванията по дъното на малкия таз. Като добавим и обездвижването на съвременния човек, става ясно защо са толкова масови заболяванията (утаяванията) в органите, разположени там. Отговорът е един – тези органи са пропити с от­падни отрови. Ако при жената се развива миома на матката, то при мъжа на същото място ще порасне аденом на простатната жлеза. И двете форми обаче в същността си представляват едно и също по механизъм на развитие заболяване. Затова и тяхното лечение може да бъде само едно.

6.10. ОЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

За да не се повтаряме, ще кажем, че острите възпаления – конюн­ктивити, блефарити, кератити, иридоциклити, хореоретинити и т. н. се лекуват бързо, успешно и лесно с 1-2 курса разтоварителна терапия.

Тъй като много от структурите в окото нямат съдове и се из­хранват и почистват чрез дифузия, хроничните и дегенеративните заболявания тук се лекуват бавно и трудно. И все пак, развитието на началната катаракта може да бъде спряно, а при рефрактер­ните нарушения – миопия (късогледство), хиперметропия (дале­когледство), астигматизъм и др. се постигат известни резултати и диоптрите често падат. Давността (най-често от детството) на рефрактерните нарушения на зрението и трайната анатомична про­мяна във формата на органа са причината за тяхното бавно и често непълно лечение.

Глаукомата (повишеното вътреочно налягане) обратно, въпреки страховитата слава, с която е известна, стига да не е с дългогодишна давност, довела до необратими структурни увреди в окото, се лекува изключително успешно. Защо това е така, като ползва прочетеното дотук, читателят може вече и сам да си отговори (за разлика от съвременната офталмология, която и днес продължава да се чуди и мае за причините на това “страшно” заболяване). Нека повторим – глаукомата е лечимо заболяване и операцията може да стане излишна!

Що се касае за дегенеративните изменения на очните дъна – хи­пертонична, диабетна и т. н. ретинопатия, Натуралната хигиена е единственият метод, който спира този процес, а клиничното състо­яние на болния се подобрява.

6.11. КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Кожата, както е известно, е един трети по големина на повъ­рхността си бъбрек. С други думи, тя е отходен орган. Нейното здраве или заболяване е израз на вътрешното хигиенно състоя­ние на организма. И все пак, тя е най-засегната при хора с добри съпротивителни сили, които имат енергийни ресурси да изтласкват отровите от вътрешните органи навън през кожата. Тогава тя боле­дува хронично, обложена е масивно и се лекува бавно. Тук можем да споменем псориазиса и много други хронични заболявания. В противовес на това всички остри, подостри и динамични промени в кожата са изключително благоприятни за лечение. Категорично заявяваме, че акнето, много пъти превърнато в трагедия на един човешки живот и “лекувано” с убийствено дълги антибиотични и други курсове, е напълно и ефективно лечимо заболяване! (2-3 курса) По същия начин се повлияват всички други остри обривни единици. Алергичните кожни обриви се ликвидират и всякакви лекарства стават излишни. Лекарствата в случая, както сам вече може да отгатне читателят, само потискат лечебния очистителен процес. И тук болестта е лечението на самата себе си, защото чрез обрива кожата се самоочиства. Само на човешкото безумие може да му хрумне да потиска този процес.

***

Посоченият дотук списък от заболявания изобщо няма претен­циите да бъде “нозологично изискан”, нито дори пълен, а просто да даде ориентир и надежда на читателя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s