Отговори на читателски въпроси във вестник „24 часа“. Какви гурме дарове правят диетолозите?

Не само за празниците, а и във всекидневието, приготвям любимото си

Смути от 2 части

1-ва част: 1-2 връзки магданоз, 1 връзка копър, 1/2 шепа спанак, 1 шепа листа целина (и друг зеленолистен зеленчук-босилек, мента и др.); 1-2 домата (или шепа от вида „чери”), скилидка чесън, сок от 1 лимон, 1/2-1 авокадо, (препоръчително 1суп.л. сушени ечемични стръкове, 1ч.л. АФА или спирулина).

2-ра част: 2 шепи моркови, 1червена чушка, 1 краставица, шепа тъмни гроздови зърна, резенче кромид лук и др.

Съставките за първата част се пасират до гладък крем. Продуктите от втората се цедят на  сокоизстисквачка. Кремът и сокът се смесват, като по желание може да се прибави 1/2 прахче млечно-кисела закваска „Болгари“ – за кисело мляко или пробиотичен йогурт. Консумира се  до ½ час. Препоръчително количество за деня 1 л. (и повече).

Безсолна туршия

В стъклен съд (3-литров буркан) се подреждат зеленчуци – карфиол, зеле, морков и др, заливат се с вода. За гарантиране на полезната флора може да добавим прахче закваска за кисело мляко. Зеленчуците трябва да са покрити от водата. Държим на стайна температура, като веднъж дневно претакаме – изсипваме водата в друг стъклен съд и после я връщаме обратно. След около седмица получаваме свежа домашна туршия. Добавяме нарязан хрян след втасването и съхраняваме в хладилник. Препоръчително е да се изконсумира за около 10-тина дни, след което подновяваме с друга.

Домашно маринована риба

Подходяща е сьомга или друга мазна риба. Нарязва се на малки  парченца и се накисва за 4-12 часа в домашна марината, приготвена от лимонов сок и подправки (начупен дафинов лист, джинджифил, черен пипер, розмарин, чесън, лук и др.). Използва се за директна консумация.

Бърза домашна пастърма

Сурово месо според предпочитанията се нарязва на съвсем тънки парчета, начуква се почти до дебелина на хартия, овалва се в подправки – черен пипер, кимион, лук, диетична сол и др., нарежда се в тавичка и се суши 2-3 часа във фурната на 50º при леко отворена вратичка.

Течен шоколад

Смлени сурови ядки (бадеми, кашу, шамфъстък, кокосови стърготини и др.), канела, ванилия, брашно от рошков или сурово биокакао (на прах), няколко обелени и пасирани меки фурми без костилка, щипка сух смлян джинджифил. Добавя се по желание суров жълтък. С топла вода се миксира до желана гъстота.

Статията е публикувана във в. „24 часа“, бр. 348 (7998), 21.12.2013г.

ШИПКОВ МАРМАЛАД

Понятието „шипков мармалад”, макар и познато ни още от детските години, днес се счита за некоректно. Съгласно една обща за Европейския съюз директива, приета под англо-саксонско влияние, с термина „мармалад” могат да се означават само продукти приготвени от цитрусови плодове. За всички останали днес се използва преимуществено етикетът „конфитюр” и те не могат да се продават в страните членки на ЕС под името мармалад.

Настрана от формалното уточнение, историята на мармалада тръгва още от Древна Гърция, когато хората се опитали да използват и да запазят за по-дълго време иначе твърдите и стипчиви дюли (от ст. гр. melimelon – дюля). По-късно през португалската дума за дюля – marmelo, се стига до съвременния мармалад (marmellata). С други думи оригиналът на мармалада е сладкото от дюли. То се приготвяло като плодовете се нарязват и се варят дълго с малко вода до изпаряване и сгъстяване, като сместа след изстиването й леко се желирала под влияние на отделения пектин. Нека подчертаем – не се слагала никаква захар (непозната тогава), нито мед – луксозен и скъпо струващ продукт. Ясно е, че днешният мармалад, от каквито и да е плодове, няма нищо общо с тази проста, древна рецепта. Сега той представлява индустриален, технологично преработен продукт, в който се слага бяла захар, желиращи агенти, оцветители и консерванти. Шипковият мармалад не прави изключение. Дори в домашни условия, той се приготвя със захар и се вари продължително. Така че от богатия състав на шипката в буркана остават много захар и твърде малко полезни неща. Всеизвестният вит. С на шипката е термолабилен и при дългата топлинна обработка е почти напълно унищожен. Полезните ненаситени омега 3 и омега 6 мастни киселини оксидират и гранясват. Остават в малък процент вит. В1, В2, Р, К, каротин (провитамин А) и сравнително добре се запазват вит. Е, органичните киселини – лимонена, ябълчна, както и солите, пектинът и танините.

Дали шипковият мармалад намалява апетита? Определено – не! Поради високото съдържание на рафинирана захароза, неговият гликемичен индекс е висок. Отговорът на организма спрямо екстремно покачващата се кръвна захар е отделянето на много инсулин. В резултат кръвната захар рязко спада т.е. настъпва реактивна хипогликемия и чувство за силен глад. Другият ефект е, че тази захар се превръща в мазнини и „лош” холестерол. Ако желаете да използвате шипковия мармалад в по-физиологичен вариант, като намалите гликемичния му индекс, можете да го смесите със сурови ядки или в крайна сметка под формата на не особено добрата, но традиционна комбинация – върху филийка хляб.

Най-здравословно е шипките да ги ползвате в термично необработен вид. Ако са пресни и в добра зрялост, можете да ги залеете с вода и да ги пасирате, като получената рядка каша я прецеждате през марля и ползвате течността. Ако шипките са сушени – заливате ги с топла (до 42⁰ С) вода за една нощ, след което процедурата е същата. Ако желаете да получите полезен шипков чай, сушените шипки можете да натрошите, да ги залеете с гореща вода като запарка (могат да престоят и в термос) за 2-12ч., след което прецеждате.

Статията е публикувана във в. „24 часа“, бр. 341 (7991), 14.12.2013г.

ТОКСИНИТЕ

Крайните продукти на белтъчната обмяна са азотните съединения: урея, креатинин, пикочна киселина, амоняк, хипурова киселина и те се излъчват предимно чрез бъбреците. Въглехидратите и мазнините се разграждат до въглероден двуокис и вода, които се отделят чрез дишане, урина, кожа, лигавици, черва. Това е най-опростената схема на крайните отпадъци в обмяната.

В действителност обаче обмяната е много по-сложен процес и на различните нива се образуват хиляди комплексни междинни съединения. Според естеството им организмът се опитва да ги евакуира повече или по-малко ефективно. Така например билирубинът е отпадъчен продукт на кръвната обмяна и в частност на хемоглобина. Черният дроб го обработва и той се излъчва чрез множество междинни трансформации през жлъчните пътища към червата. Там една част се усвоява отново, а друга се изхвърля с изпражненията.

Това, което трябва да знаем за практиката е, че различните групи храни, независимо, че се състоят от 5 основни вещества – белтъчини, мазнини, витамини и минерали, произвеждат в обмяната коренно различни по значение за тялото ни отпадъци. Така например животинските продукти отделят в обмяната много повече кисели деривати, отколкото растителните. Месото в частност повишава пикочната киселина, уреята и креатинина. По този начин краде алкални резерви – главно калциеви и фосфатни, като също натоварва и разяжда бъбреците. Освен това се образуват много междинни съединения, които се утаяват в клетки и междуклетъчни пространства. Пикочната киселина седиментира в ставите и се развива подагра, утаява се в бъбреците и се формират камъни. Млякто и млечните продукти образуват комплексни съединения на казеина с формиране на слуз, която запушва лигавиците на горните дихателни пътища, бъбреците, червата. В тази слуз се развиват микроби и организмът боледува от различни възпаления. Комплексни съединения на калция също се отлагат по костите и ставите с формиране на шипове, както и по съдовете, участвайки в състава на плаките.

Когато жлъчният сок е свръхконцентриран на мастни съединения се отлагат жлъчни камъни. Липидни комплекси също така постепенно запушват съдовете с последващи инсулти, инфаркти и др. Белтъчни деривати-парапротеини могат да се натрупват в мозъчни клетки с развитие на Алцхаймер; в бъбрека може да се отлага амилоид с резултат бъбречна недостатъчност и т.н. Всеки тумор съдържа много повече холестеролни деривати явяващ се по този начин като контейнер с отпадъци.

В традицията всичко това като емпиричен факт е отдавна известно и затова в българския бит 200 дни в годината са били постни – без животински храни. Така организмът се освобождава от многобройните токсини и възстановява равновесието си.

В днешно време към всичко това се прибавя още един фактор – технологичната преработка на храните и екологичното замърсяване. Така напр. в хидрогенираните мазнини се съдържат транс-мастни киселини. Това е нещо като пластмаса, която изпълва тялото ни. Последното изключително трудно ги отделя, защото те не са елемент на природната среда и то съответно не разполага със специфичните системи за разпознаването и обезвреждането им. Огромният брой консерванти, оцветители и т.н. са друг пример за ксенотоксини – вещества чужди на природата и организма ни. Ксеноестрогени напр. се отделят от пластмасите.

Детоксикация означава да създадем благоприятни условия, при които организмът ни ще включи ефективно собствените си генетични програми за почистване и възстановяване. Съществуват различни системи за общо и локално прочистване. Най-древна и ефективна е нулевата диета – преминаването за даден период само на вода (напр. „тримиренето” в църковния пост). От омекотените системи е препоръчително суровоядството на плодове, зеленчуци, сокове, ядки. По този начин освен изчистване се възстановяват и неизбежните дефицити при интоксикацията.

Петте мита в храненето и диетите

Има ли живот без лекарства?

КОЛЕДНИ РЕЦЕПТИ

Постни сърми от лозов или зелев лист

–          лозови или зелеви листа

–          моркови

–          целина

–          пащърнак

–          кимион

–          магданоз

–          босилек

–          лук

–          кафяв пълнозърнест ориз („Басмати” и др.)

Ситно нарязани морков,целина, пащърнак и др. се сваряват или задушават на пара. Оризът се вари заедно с цели зърна кимион, отцежда се. Зеленчуците се смесват с ориза. Добавят се ситно нарязани магданоз, босилек, лук. Сместа се завива в зелеви или лозови листа. Сърмите леко се запичат във фурна на незалепваща повърхност. Могат да се сервират със сос от кашу.

Сос (дресинг) от кашу:

–          250г. Кашу, лимон, чесън

Кашуто се смила на паста. Добавят се лимон, чесън, домашен бульон или вода до желаната гъстота.

Постен сух таратор:

Към приготвения сос от кашу се добавят настъргани или нарязани на ситни кубчета кисели краставички, копър, чесън.

Постен боб:

–          Добре сварен и отцеден зрял боб.

–          Орехи, джоджен, босилек.

Орехите се смилат на паста заедно с подправките. Част от боба се пасира заедно с малко домашен бульон, смляните орехи и подправки до желана гъстота като сос. Сместа се дабавя към останалата част от боба.

Салата „Гуакамоле”

–          2 домата, 1 авокадо.

Авокадото се обелва и се намачква на паста. Доматите се нарязват на ситно и се смесват с авокадото; магданоз, босилек, лимон.

Пуйка (или пиле, заек, риба и др.) в фолио

Нарязаното на филийки месо е желателно да се обработи предварително в врящ зеленчуков бульон за 1-2 мин. Отцежда се, подправя се на вкус с лук, чесън, зелени и екзотични подправки (чер, бял пипер, кимион, бахар, джинджифил, индийско орехче и др.). Могат да се добавят по желание и ситно нарязани кисели краставички, моркови, чушки и др; кафена чашка червено вино. Завива се във фолио и се запича без мазнина на фурна или се обработва на пара. След снемане от огъня се добавя диетична сол и лимон, по желание малко краве масло. Ястието може да се гарнира с всякакъв вид суров и/или термично обработен зеленчук.

 Тирамису – Тони

Празничен десерт

–          1  кофичка маскарпоне

–          4 кофички био сметана

–          4 бр. био яйца

–          1 пакет бишкоти (италиански)

–          1-2 ванилии

–          1 пакетче желатин

–          захар на вкус – плодова(фруктоза), сироп от агаве, тъмнокафява захар Мусковадо   (смляна на прах) и др. или друга захар по избор.

–          Кафе-нес по желание с кофеин или цикория (се разтваря в около 800г. вода), може да се ползва и кафе еспресо

Начин на приготовяне:

1. Маскарпонето, сметаната, яйцата (жълтъците), захарта, ванилията се миксират. Към тази смес се добавя желатина (който предварително се разтваря във вода), както и белтъците, предварително разбити на сняг.

2. Кафето се разтваря във около 800г. вода. Бишкотите се потапят за минутка в кафето и се редят в йенска тавичка като първия слой е крем, следва ред бишкоти и т. н.

3. Накрая се поръсва се с какао, кокосови стърготини и др. И се оставя в хладилника за няколко часа да стегне.

4. Поднася се добре охладено в подходящ съд.

ВИТАМИН „С“ И ВИТАМИН „Е“

Информацията Ви е точна. Витамините С и Е, заедно с витамин А формират класическата тройка антиоксиданти. Те предпазват клетките, които покриват съдовете отвътре (ендотел) от окисление и нарушаване на целостта, като същевременно възпрепятстват отлагането на чужди вещества в тях, т.е. предпазват от натрупване на атеросклеротични плаки.

Всичко това е вярно само при едно единствено условие – да приемате тези витамини от естествените източници, в които те се съдържат. Няма нито едно клинично изследване, което да потвърждава, че тези витамини, изпити на таблетки, без промяна в стила на хранене, водят до някакъв статистически значим резултат.

Витамин С е универсално представен във всички сурови плодове и зеленчуци. Неговият класически недоимък – скорбутът днес е практически непознат. Най-чести обаче са относителните и скрити хиповитаминози. Това е така, защото съвременният човек консумира големи количества преработени храни, които “гълтат” наличния витамин С в храната ни. А той е важен за безброй много функции и за всички клетки в организма. Участва като ко-фактор в редица ензими (катализаторите на химическите процеси в тялото), подпомага синтеза на колагена-основният белтък, който дава здравината на кръвоносните съдове.

Сред традиционните продукти на нашата трапеза витамин С се съдържа преди всичко в магданоза, но също така в чушки, карфиол, броколи. От плодовете – в шипката, кивито, цитрусите и мн. др. Но, внимание! Витамин С е термолабилен. При готвене вие го губите безвъзвратно. В този смисъл сварените шипки са безсмислени. От друга страна приет изкуствено в дози от 3-4 гр. витамин С е токсичен и може да предизвика главоболие, крампи, дори конвулсии, а също и оксалатна литиаза (неразтворими камъни в бъбреците).

Витамин Е всъщност представлява група от витамини – токофероли и токотриеноли, всяка от които с още по 4 изомера. Никоя добавка от вит. Е не съдържа точната естествена пропорция от всичките компоненти. Многобройните функции на този витамин са свързани главно с два механизма на действие: първия-антиоксидант, който намалява окислението на LDL (“лошия” холестерол) и така предпазва съдовете от склероза, и втория – участва в белтъчния синтез – подпомага клетъчната регенерация (възстановяване) в мускули, нерви, съдове, репродуктивна тъкан и т.н.

Вит.Е, подобно на вит. С е повсеместно представен в повечето зеленчуци и семена. На първо място: слънчоглед, царевица, ряпа, житни семена (зародиш и др.), но също в спанак, магданоз, зеле, киви, авокадо, домати, броколи, боровинки. Внимание! Колкото технологичната обработка е по-голяма, толкова повече витавин Е губите. Така напр. при преработка на житото в паста (спагети и т.н.) вит. Е се губи до 90%. При изкуственото му приемане той може да измества и вие може да губите други мастноразтворими витамини – D, K, A. Доза над 3000 IU е токсична и може да води дори до кръвоизливи.

Най-важният за практиката факт относно витамините е явлението синергизъм. Природата е направила така, че никой витамин не може да действа изолирано от другите. Не само това – витамините трябва да са хелирани (свързани) с многобройни други микроелементи в сложни органични комплекси. В противен случай те не действат. Наистина, те могат да използват наличните такива в организма, но това води до тяхното изчерпване и до поява на нови дисбаланси. Така например вит. С е синергичен със селен, глутатион, вит. В₃ и това е само един от безбройните примери. Всичко това е част от универсалния закон на природата, че цялото е повече от сбора на съставящите го части.

Изводът е – не си губете парите и здравето за скъпи добавки с вит. С и Е. За да гарантирате обаче адекватния внос на витамини, включете в по-голям процент от вашето меню (желателно поне 50%) сурови плодове, зеленчуци и семена (вкл. сурови ядки и покълнали семена), по възможност от различни групи. Допълвайки с приема на суров яйчен жълтък вие гарантирате по-лесен и перфектен начин наличието на всички възможни витамини. Последният увеличава “добрия” холестерол – HDL и е благотворен при риск от сърдечно-съдови заболявания.

Ето и две рецепти изключително богати на вит. С и Е:

– Магданозена салата: нарязан на много ситно магданоз, нарязани доматчета, поръсени с лющено конопено семе, по желание малко лук, лимон. Може да се гарнира с ядкова майонеза: смляни на фина гладка паста орехи, бадеми, слънчоглед и др. (суров жълтък), чесън, лимон и др. се пасират с малко вода или домашен бульон до желана гъстота.

– Сурови “кюфтенца”: накиснати за 12 часа и смляни на паста семена (жито-лимец, ръж и др.), смляни ядки (орехи, бадем и др.), чесън, лимон, смляни на прах сушени зеленчуци (морков, целина, лук и др.), ким, кимион. Всичко се смесва и се оформят малки хапки, които се консумират директно като гарнитура към ястия.

ГРОЗДОВИТЕ СЕМКИ

Ползата от консумацията на плодове заедно със семето е отдавна известна. Това е илюстрация на един от най-загадъчните и същевременно универсални закони на естеството, познат още от древността: Частта съдържа цялото, така както и цялото съдържа частта. Семето – това е растението в миниатюра, цялото, представено в имплицитен, „сгънат” вид. Днес всеки ученик знае, че генетичният материал на която и да е клетка от тялото, носи информация за цялото тяло, т.е. цялото е изразено, подобно на холограма, във всяка отделна част. Логично е, че и семето на плода, като концентрирана негова форма, ще съдържа много повече от плода. И наистина, биологично най-активните вещества са съсредоточени тъкмо там.

Гроздето не прави изключение. То е известно с богатото си съдържание на една група флавоноиди – полифеноли, най-мощната съставка на които са олигомерните проантоцианидин комплекси-вид танини (ОРС), както и ресвератрол. Полифенолите са представени най-вече в семената – 60%, следвани от ципата – 30% и само 10% са в пулпата на плода. Биологичната активност на тези фитохимикали в човешкия организъм е свързана най-вече с тяхната функция на антиоксиданти, т.е. предпазват клетките от свръхизгаряне. Така те действат защитаващо на всички тъкани и органи. Предпазват преди всичко най-малките разклонения на съдовете – капилярите, от които се хранят всички клетки на тялото. Затова те протектират от плаки и тромби, укрепват съединителната тъкан, в това число стави, сухожилия и кости. Действат противовъзпалително. Защитават ДНК в ядрото на клетките, като предотвратяват мутации и тумори, пазят от разрушаване нервната и мозъчната тъкан, укрепват имунитета, намаляват стареенето на всички клетки. Ресвератролът съдържащ се ципата и семената на гроздето е мощен невропротектор, като също представлява  инхибитор на ароматазата – ензимът, който унищожава тестостеронът при мъжа, превръщайки го в естрогени. Така той се явява мощен фактор на мъжкото здраве и дълголетие. Гроздовите семки са богати също на полезни мазнини, белтъчини и въглехидрати.

Но как да ядем гроздовите семки?

Едната възможност е да избираме тъмни дребни сортове грозде. Те са с по-богато съдържание на активни вещества, сдъвкват се сравнително лесно, а получените парченца не са толкова твърди. Това е най-естественият начин за консумация, практикуван от всички плодоядни животни, а усвояването е гарантирано от самата природа.

Парченцата сдъвкани семена всъщност са естествен регулатор на чревната перисталтика и изхождането, което е най-добрата профилактика против възпаление на стомаха и червата, вкл. апендицит.

Друга възможност е да си купим смлени на брашно при ниска температура гроздови семки от тъмно грозде. Нека те да са частично обезмаслени, защото мазнината във вече нарушеното като цялост семе лесно гранясва.

Третата възможност е да се снабдим с цели гроздови семки, които да смелим в момента на брашно. Така те са с най-запазени и цялости качества.

Дозата е до 1-2 суп.л. брашно от гроздови семки дневно, които можете да добавите към различни храни, но желателно без термична обработка. Препоръчително е при 1 месец прием, да има 1 месец последваща почивка.

ДЖИНДЖИФИЛЪТ

Категорично джинджифилът (Zingiber officinale) може да бъде коронован като неподражаемия цар на подправките. Няма друг аналог, който да съчетава така блестящо невероятно богатия спектър от лечебни свойства и кулинарни качества.

Заслугата за това се крие преди всичко в уникално мощния АНТИСЕПТИЧЕН-противомикробен, включително противовирусен ефект на гингеролите-специфичните съединения на джинджифила. Като никоя друга подправка, той може да унищожава широк спектър патогенни микроорганизми и същевременно да бъде пре-биотик, т.е. да благоприятства развитето на нормална, благородна флора в организма ни.
От този факт следва поредица от конкретни практически ползи:

В кулинарията е огромен проблем съчетаването на хранителните продукти, така че те да не довеждат до нежелани ферментация и гниене. На тази база се основава цялата система за разделно хранене и съчетание на храните.

С едно почти магическо изключение: добавянето на джинджифил дори към най-нежеланите и рискови комбинации, блокира последиците от газове, дискомфорт и интоксикация. По този начин напр. можем да си позволим да изядем плодовете за десерт и те няма да ферментират, да смесваме алкохола с въглехидратни храни и да не последва ферментация с нежелания махмурлук, да комбинираме животински белтъчини с хляб, ориз, картоф и да не страдаме от мъчително гниене в червата ни и т. н.

Всички тези комбинации са пълен здравословен провал без подправката джинджифил. Източната кухня често добавя дори захар към различни ястия. Но само с изричното условие, в букета от подправки задължително да присъства джинджифил.

   – Джинджифилът е незаменим при стомашно-чревни заболявания. Парадоксално – въпреки лютивия си вкус, той успокоява гастрита, язвата и колита.

   – Джиндифилът обладава дори антитуморен ефект, особено при рак на стомашно-чревния тракт (колоректален карцином).

   – Подправката е с изразено противовъзпалително и обезболяващо действие – при простудни, костно-ставни заболявания и др.

   – Мек антикоагулант профилактиращ тромбози, инсулти, инфаркти и т.н.

  – Антиоксидантен и консервиращ ефект. Поръсете храната, която съхранявате с джинджифил и тя издържа много по-дълго време.

   – Класически „ЯН“-ефект: затоплящ, ускоряващ обмяната, изпотяващ, енергетизиращ. В резултат лесно се свалят излишни килограми.

  – Като следствие от всичко това – естествен афродизиак.

В заключение: Джиджифилът е подправката, ефектът от която не можете да имитирате с никоя друга. Ползвайте я по възможност по-често в солени и сладки ястия, дори като компонент на туршия, препоръчително в пресен вид (корен), но също така и сушена на прах, както и за чай. Дозата е средно няколко тънки резенчета или щипка-две сух джинджифил на прием. Във всичките си форми запазва качествата си.

ЗАКУСКАТА

Съветите относно закуската варират от: „Закуската изяж сам, обеда раздели с приятели, а вечерята дай на врага си” до другата крайност – не закусвай въобще. И докато диетите се сменят като на ревю за дамски поли, традиционният опит на народите е съвсем конкретен: Те никога не ядат непосредствено след ставане от сън. Просто, защото е трябвало да се работи, а пълният стомах е несъвместим с работата – „пълен стомах – празна глава”. Българинът в миналото е ставал рано, хранел е животните, работел е на полето и чак към пладне е закусвал. Малките деца, чийто инстинкт е все още запазен, току-що събудени, никога не желаят да закусват и упорито отказват храна. Защо?

От една страна организмът сутрин е зареден с енергия от приетата предишния ден храна. Обмяната обаче е произвела отпадъчни вещества, които тялото ни трябва да отдели. Това става като сутрин се освобождават тазовите резервоари, а мускулите имат нужда от движение, за да изтласкат задържаната в тях киселина. Ако приемем храна точно тогава, ние блокираме този процес, оставаме с киселите отпадъци в нас, като кисело остава и настроението ни. От друга страна  храносмилането е процес, който по енергоемкост много пъти се равнява на тежък физически труд. Затова не е чудно,  че ако си похапнем баничка с боза например, най-вероятното е да ни се доспи и да поискаме да си полегнем отново.

Къде е „златната среда”?

Първо, трябва да приемаме храна само и тогава, когато наистина имаме апетит. Храна приета машинално или още по-лошо – на сила, е отрова. Не се отделят достатъчно смилателни сокове, тя започва да гние и се превръща в стомаха и червата в зловонен отпадък. Но нека не бъркаме здравия апетит със сутришното „стържене” на стомаха и потребността от хапка, която да го облекчи. Това не е апетит, а симптом на гастрит. Точно поради неизхвърлени навреме киселини.

Второ, знаем, че храносмилането е сложен процес консумиращ енергия и време. Не можем да носим две дини под една мишница – да храносмиламе и да работим едновременно. Качеството и на двете ще се влоши.

Можем обаче да изберем за закуска храна, която освобождава бързо енергия и в същото време не изисква голям разход от нас за храносмилане. На това условие отговаря живата непреработена храна – плодовете и пресно изцедените плодови и зеленчукови сокове. Тази храна е естественият „ключ” за нашата „ключалка” и природата е предвидила тя да пасва съвършено. В нея има живи ензими и тя се самосмила давайки ни енергия от прости и бързи, но не с висок гликемичен товар въглехидрати, жива клетъчна вода, витамини, микроелементи и много други. Съдържа малко белтъчини и още по-малко мазнини, защото сутрин не е периодът за изграждане, а за бързо раздвижване и отделяне на токсините. При желание можем да ползваме и по-концентрирани плодове – банани, фурми, сушени плодове. Въпреки наситеността си те няма да ни натоварят, нито ще вдигнем паразитни килограми, дори да похапнем и повече. Киселото мляко не е подходящо за първа сутришна храна, защото млякото е предназначено за бебета (в случая за телета!), има релаксиращи вещества и от него се доспива. Избягвайте тестени закуски и хляб – те изискват дълго време за храносмилане, поради което отново се чувстваме сънливи, „тестовати” и мудни. Бананът може да пасирате с авокадо и получавате вкусен крем. Ако имате нужда от по-плътна храна – включете и сурови ядки (но не и овесени – те не са ядки, а технологично обработена зърнена култура!). Тях можете да приготвяте и като домашен шоколад – смлени на паста с добавени намачкани фурми, какао, канела, ванилия, джинджифил. От ядките става и вкусно мляко – смляни до фина гладка паста, разреждате с топла вода, щипка джинджифил и подправки и  разбивате с пасатор. Ако сте почитател на йогурта, може да заквасите паста от кашу и получавате кисело мляко от ядки, което можете да консумирате и на закуска, включително съчетано с банан.