ПЕКТИНЪТ

Пектинът всъщност е сборно понятие и включва разнородна група съединения, главно естери на галактуроновата киселина. По същество той е въглехидрат-полизахарид, отнасян към групата на хранителните влакнини (фибри), но за разлика от своя братовчед-целулозата е водноразтворим. Не се усвоява като храна в тънките черва, образува различни гелове, но тъкмо поради тези свои характеристики, той изпълнява своята биологична функция при човека.

Като естествена съставка на растителната храна, пектинът е известен със своите положителни ефекти. Притежава свойството сорбция т. е. поглъща редица вещества и по този начин намалява тяхното усвояване. Това води до забавяне и намаляване постъпването на захари (глюкоза) в кръвта. По този начин пектинът снижава гликемичния индекс на въглехидратите и редуцира образуването на мазнини от тях. Намалява мастното натоварване на организма и чрез свързването на приетите с храната мазнини в червата. Пектинът снижава липопротеините с ниска плътност в кръвта – „лошия” холестерол като се смята, че не влияе особено на „добрия”. Повишава чувствителността на клетките към инсулина и бори т.нар. инсулинова резистентност, характерна за преддиабет и диабет 2-ри тип.

Пектинът също повишава водното съдържание и обема на чревното съдържимо и така ускорява чревния пасаж и повишава чувството за ситост. Хидролизира се от бактерии в дебелото черво, като отделя късоверижни масти киселини, които играят роля на пребиотик, т. е. вещества, които благоприятстват развитието на благородна флора в червата, противопоставяйки се на гниенето. По този начин пектинът е профилактично средство срещу запека и всички други заболявания на стомашно-чревния тракт.

Да, поради всичко описано дотук, пектинът помага за свалянето на излишни килограми. Той притежава и детоксикиращи свойства, особено нискоестерифицираната му фракция-свързва редица тежки метали: живак, олово, кадмий и др., както и редица пестициди, промишлени и битови отрови.

Трябва да знаем обаче, че всички изброени до тук положителни страни на пектина са само половината от истината. Както е известно „и цветята имат гръб” и за тази обратна страна обикновено се говори по-малко. Тъкмо защото има високи сорбционни свойства, пектинът освен отрови, може да поглъща и редица необходими за организма вещества. Особено ниско естерифицираният пектин свързва и възпрепятства усвояването на жизнено важни минерали – желязо, калций, цинк и др. Не отговаря на истината и твърдението, че който и да е пектин не повлиява резорбцията на витамини – установено е напр. намаляване усвояването на вит. В12 при прием на високи дози пектин. Тъй като в обмяната отделните хранителни вещества действат синергично, то нарушеният баланс на едно, влече след себе си дисбаланс на цяла верига вещества и процеси.

Освен това природата е предвидила да приемаме не само необходимата доза, но и необходимото разнообразие от пектини. Дори в едно и също растение пектинът е различен в различните му части, както е и различен в един и същ плод в различните му степени на зрялост.

Не на последно място извличането на пектина е сложен химико-технологичен процес, в който се използват гореща киселина, етилов алкохол, изопропанол и много други. Самопонятно е, че този изолиран пектин има съвсем различни биологични отнасяния в сравнение с естествения пектин.

Оптималният прием на пектин е този, който природата е предвидила – с консумацията на разнообразни плодове и зеленчуци. Той не е само в ябълката и цитрусите, от субпродуктите на които най-често се получава. Има го в сливи, дюли, кайсии, праскови, тиква, моркови и мн. други. Не е вярно, че дневният прием от тези източници е недостатъчен. Вярно е по-скоро обратното – съвременният човек консумира твърде малко сурови растителни храни. Препоръчително е поне 2/3 от хранителния прием за деня да включва плодове, зеленчуци, ядки и семена (вкл. варива).

Ако желаете да използвате пектина като добавка, изберете натурален пектин получен чрез ензимна методика. Дозата е 5г (1ч.л.) разтворен в чашка вода, 30 мин. преди хранене. Може да се увеличи до 3 пъти по 5г. дневно за период от 1 месец, след което задължително следва да има почивка поне 1 месец. Най-добре е едномесечен курс с пектин да се провежда 2 пъти годишно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s