РИБАТА

За ползата от рибата, присъстваща на нашата трапеза, е писано много и отдавна тази информация е достъпна за всички.

В днешно време обаче все по-често се задава обратният въпрос – колко вредна може да бъде рибата?

     И въпросът и отговорът са свързани с два факта от нашата реалност:

  1. Съвременното индустриално химическо замърсяване на водните басейни и
  2. Изкуственото отглеждане на масово предлаганата риба в развъдници и резервоари.

 В слединдустриалната епоха и особено в последните петдесет години концентрацията на химически замърсители в океаните, моретата, реките, езерата е в пъти повече. Едно явление непознато в цялата история на Земята и заплашващо с още по-непознати и непредвидими последици.

 По отношение на рибата и другите морски дарове е още по-важен феноменът “биоконцентрация”. Това означава, че в една хранителна верига малките риби биват изяждани от по-големи и т. н. С всеки етаж по посока към върха на тази верига отровите се концентрират все повече. Така най-едрите риби съдържат несравнимо по-висока доза от отровите, които иначе плуват във водата. При това трупат тези отрови главно в мастната си тъкан и кожата. По този начин, с най-полезната част от рибата, ние приемаме и най-високата концентрация от токсини. Така напр. едри риби като акула, тон, меч, кралска скумрия са изключително богати на живак, като малките деца са пет пъти по-чувствителни към тази отрова.

 В рибата се концентрират също пестициди – полихлорирани бифенили и диоксини. Не на последно място стои проблемът с пластмасите, които отравят средата с ксеноестрогени (дейстащи като женски полови хормони вещества). Пластмасите се разпадат до малки частици, с каквити е пълно особено Средиземно море, които се поглъщат от рибата, а заедно с рибата на нашата трапеза ние поглъщаме пластмасите.

 По отношение на втория факт – изкуственото отглеждане на рибата, трябва да знаем, че в смеските, с които тя се храни, влизат антибиотици, растежни хормони, стимуланти и много други.  Така например червеният цвят на сьомгата се постига, като се добавят в храната й астаксантини и кантаксантини (Е 161), които имат вкл. и канцарогенен ефект. Съвременно отглежданата риба е нещо като индустриален бройлер, който с щастливо неведение сервираме в чинията си.

Съветите са:

–          Избирайте дребните риби, включително в рамките на един биологичен вид т. е., тези от по-ниските нива на хранителната верига: сардини, скумрия, аншоа, сафрид, паламуд.

–          Дайте предпочитание на дивите риби пред тези отгледани в развъдници. Що се отнася до сьомгата – атлантическата е много по-замърсена от тихоокеанската дива сьомга, както и от тази в региона на Аляска.

 Маринованата риба е на практика сурова риба, а суровата риба е с несравнимо по-високи хранителни качества от термичнообработената. При термичната обработка омега-3 мастните киселини, като ненаситени лесно оксидират и се превръщат в силни канцерогени. Отново една от най-полезните съставки в рибата се превръща в най-силна отрова.

За да се защитите от биологични контаминанти в суровата риба, е препоръчително предварителното й стерилизиране по щядящ начин. Това може да стане чрез озониране, като използвате битово-медицински озонатор. Замразяването с последващо размразяване не гарантира стерилизация на рибата, още повече, че влошава органолептичните (вкусовите) й качества.

 И накрая, едно предложение за домашно маринована риба:

Нарязана на малки парченца обезкостена риба се накисва за 12 ч. в прясно изцеден лимонов сок с много подправки: лук, ч. пипер, бахар, дафинов лист, розмарин и др. по избор. Задължително добавете и най-силният природен антисептик сред подправките – джинджифилът!

Рибата е желателно да се консумира до 1-2 пъти седмично. За децата до 5-6 г. възраст избирайте гарантирано прясно уловена дребна дива риба.

Advertisements

4 thoughts on “РИБАТА

  1. Milen

    Чудесна статия и много добра рецепта за безолна маринована риба, пробвах с Гаврос и стана супер!
    Имам само един въпрос – след като стои 12ч в маринатата от лимонов сок махате ли я от нея и в зехтин ли я слагате? Колко горе долу е трайността и след това?
    Силно ви препоръчвам магазина Салоника Фиш на Дойран №9 за подобни покупки.

  2. Радослав Иванов

    Запознайте се по-подробно с книгите на д-р Гайдурков и с главата за мазнината, за да разберете до какви последствия води използването на растителната мазнина като зехтина и олиото.

    1. КАЛИНА

      Човешкото хранене-на Гайдурков
      е книгата в която е описано всичко за мазнините

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s