КРАСТАВИЦАТА

Отваряйки реч за краставицата е неизбежно да не се усмихнем на онзи прословут скеч на Мирча Кришан, в който ученикът си е научил един единствен урок и попитан, за каквото и да било друго, той го свързвал все с краставицата и започвал да изброява нейния състав, завършвайки  винаги  с дежурното „и 98% вода”. Но дали краставиците трябва да ги ядем със семките, ето вече на този въпрос дори и Мирча Кришан не дава отговор.

Настрана от шегата, краставицата всъщност е един много сериозен зеленчук, който за разлика от презокеански пришълци, като домата, чушката, картофа и др., е познат на древна Европа и е използван от хилядолетия още в антична Елада и Римската империя. И има защо. Въпреки че наистина съдържа 96-98% вода, тази вода не е обикновена и без преувеличение можем да я наречем „жива”. Най-малкото, защото тя съдържа активни ензими – вероятно онази жизнена енергия, която в древността Изтокът е наричал с думите „прана” или „чи”. Това е една от тайните на суровата жива храна. Преработена, нейната сила излита като духа от бутилката, оставяйки в чинията ни едно мъртво сготвено тяло. Като малки вселени, клетките на суровата краставица са затворили в себе си пъстър океан от всевъзможни алкални соли и витамини. Калият, магнезият, вит. С и кофеиновата киселина способстват за диуретичния, противооточен и противовъзпалителен ефект. Краставичният сок освобождава тъканите от задържаната  от натриевия хлорид вода и ги прави гладки и еластични. Краставицата е уникална и с още един специфичен минерал – силиций, който осигурява здравината на костите и еластичността на кожата. Не случайно в анализа на костите на римски гладиатори се открива много силиций –доказателство, че древните са знаели за ролята на краставицата и другите зеленчуци като храна за тежкоатлети, осигуряваща им костна плътност.

Краставицата е богата на  желязо и на много микроелементи: мед, цинк, йод, манган, кобалт, повлияващи благоприятно централната нервна система и двигателната функция; нормализира щитовидната жлеза, подобрява синтеза на инсулин и подпомага половата функция.

Ботанически краставицата всъщност представлява недоузрял плод и това е състоянието, в което ние най-често я ползваме. В нея семето е все още недоразвито. С напредване на зрелостта се оформят и самите семена. В това състояние, въпреки че е считана с по-ниска търговска стойност, краставицата е не по-малко полезна. Семето – това е растението в миниатюр. Умножете всичко казано до тук няколко пъти и ще получите ползата от краставица със семена. Не е случаен фактът, че когато дадете на едно животно плод, то изяжда първо семената му, а след това, месестата част, тъй като те са много по-концентрирани и по-хранителни. Така че не съжалявайте, ако в плод-зеленчука са ви пробутали малко по-зряла краставица със семки. Не се двоумете и си я хапнете заедно с тях. Така ще завършите приказката за краставицата не само с 98% вода, а и с всичко друго взето на квадрат.

Advertisements

One thought on “КРАСТАВИЦАТА

  1. Асен Рупчев

    Прочетох с интерес, въпреки че за краставицата е изписано доста, но винаги има какво още да се научи. Ще ми бъде интересно да прочета подобна статия и за тиквичката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s