СУРОВОЯДСТВОТО

Суровоядството, дискутирано днес все по-често като мода или стремеж към здравословен начин на живот е представлявало със сигурност в един предисторически период първата форма на човешко препитание. Макар, че в нашата съвременност не можем да посочим традиционно хранещо се само със сурова храна племе, то преди откриването на огъня човешкото хранене е било неизбежно изцяло суровоядно. При това става дума за дълъг исторически период, който във висококонкурентна среда очевидно е гарантирал здраве и оцеляване, за да може нас, днешните наследници да ни има. Суровоядството следователно не е поредният диетологичен каприз, а най-старата форма на човешко хранене, към която нашата анатомия и физиология са приспособени.

След този изходен модел обаче, нашият съвременен избор на суровоядство може да бъде в диаметрално противоположни посоки. Съществува ово-лакто вегетарианско суровоядство, при което се консумират сурови яйца и млечни продукти, вкл. сирене и сурово подквасено мляко. Друга форма е невегетарианското суровоядство, при което се приемат сурова риба и месо. Употребяват се сушена и маринована риба, суши, хайвер, както и сушени меса – пастърма, луканка, сланина и др., но също и прясно сурово месо – напр. италианското карпачо и суровата кайма. Третата крайна форма е веганското суровоядство, при което се ядат само сурови плодове, зеленчуци и семена. Има и различни смесени варианти на тези три. Изборът ни на вида суровоядство следва да е продиктуван от осъзнатата информираност за ползите и опасностите от него. В дългосрочен план най-балансираната форма е тази, при която се ползват разнообразни плодове, зеленчуци, семена, вкл. ядки, накиснати и покълнали семена, ферментирали храни (йогурт от семена), допълнени с умерено количество животински продукти – преди всичко суров жълтък – най-пълноценната формула без липсваща съставка и евентуално месо. Тъй като нямаме съвременен естествен еталон на човешко суровоядство, за паралел можем да се обърнем към нашите най-близки във физиологично и биохимично отношение родственици – шимпанзетата. Неотдавна бе разкрит генома на клетките им, който показа 99,4% идентичност, т.е. шимпанзето е биологично почти стопроцентов човек. Логично е, че ако сходството в ДНК е толкова, също толкова трябва да бъде и сходството в естествения еталон на хранене. Те употребяват поне 50% плодове, около 30% зеленолистни с цветовете и пъпките, 10-15% ядки и семена и само 5-6% животинска храна, включваща насекоми и малки животни. Трябва да подчертаем обаче, че категорично не са вегански суровоядци. Доказано е, че макар и малко тези 5-6% животинска храна са изключително важни за здравето и резултатът е коренно различен от стопроцентовото веганство. И обратно – практиката показва, че дългогодишното веганство, без изкуственото добавяне на витамини, минерали и протеин е здравословен провал. Важно е да кажем, че посоченото хранене е за тропичен климат с високи температури и процент на слънцегреене. Колкото повече се увеличава географският паралел, толкова повече в традиционното хранене на народите се увеличава и процента на животинските храни, за да достигне при инуитите (ескимосите) над 90% -основно суровоядно. Макар прекарвайки голямата част от времето си в топли помещения, зимата в нашата географска ширина предполага да ползваме умерено животински продукти – 5-6 сурови жълтъка и до 1 път седмично около 200-300г. сурово месо или риба. Млечните са незадължителна храна, представляваща късно ново въведение в историческото хранене на човека и със слузообразуването си предразполага към различни инфекции. Полезни са единствено като ферментирали продукти – до 1-2 пъти седмично по 100-150г. кисело мляко и 150г. сирене.

Опитът е показал, че балансираното суровоядство е най-мощната профилактика и много пъти единственото лечебно средство при редица заболявания. Основната критика е насочена към възможността  от заразяване. Опастостта може да се снеме като измиваме щателно черупката на яйцето и по желание можем да замразим месото и рибата. Добавянето на силни подправки и рецептурно количество сол в суровите меса е традиционната антисептика. В заключение трябва да подчертаем, че суровата животинска храна, употребявана с доза е традиционна за българската кухня и е изключително полезна в противовес на термично обработената, която дава възможно най-токсичните деривати в обмяната ни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s