Архив по месеци: август 2014

Млякото и казеинът

      Животинското мляко и млечните продукти са късно нововъведение в човешкия бит и култура. Тяхната употреба датира едва отпреди 10 000 години с появата на стопанството. Така на практика цялата биологична еволюция на човека е протекла в тяхното отсъствие. При бозайниците природата е предвидила млякото да бъде преходна храна, при това строго специфична за дадения биологичен вид. В естествени условия никое животно не ползва млякото на друго. Видовото смешение е абсолютно табу. Не случайно в българската традиционна кухня млякото и млечните продукти се изключват за 200 дни в годината – периодът на пости.

     Логично е, че нарушаването на основен биологичен закон, ще води до основни биологични нарушения при този, който го нарушава. Пораженията от употребата на нечовешко мляко и при децата и при възрастните днес са подробно документирани в трудовете на редица учени – Робърт Коен, Стивън Сийли, Джулия Уитейкър, Бенжамин Спок, Уилям Грант и много други. Странна е единствено непопулярността на тези факти дори за лекарите, които често ги научават сами след своето дипломиране.

     Много са факторите в животинското мляко, които действат увреждащо на човешкия организъм и изключително широк е спектърът на тези дългосрочни поражения. Като една основна нокса (вредност) в млякото се посочва специфичният белтък казеин. Най-общо млеката се делят на казеинови и албуминови. В казеиновите съотношението между казеин и албумин е 3:1. Такива са кравето, козето, овчето, биволското. В този смисъл козето не е с предимство пред кравето. При албуминовите млека отношението казеин/албумин е 1:1. Тук спадат човешкото и кобилешкото. В най-често използваното мляко – кравето казеинът е 80% от белтъчното съдържание.

     Ето и основните доказани увреждания, които нанася животинското мляко:

  • Количеството консумирано мляко, особено краве е в пряка корелация с отключването на автоимунния детски диабет първи тип – радикално нелечим за съвременната медицина.
  • Сърдечно-съдови заболявания. Изследванията показват, че не мазнините, а предимно белтъкът в млякото, в частност казеинът води до повишено ниво на хистамини, хомоцистеин и окислен „лош” холестерол (LDL), предизвикващи възпаление на съдовата стена с вторично отлагане на холестерол и калциеви кристали.
  • Канцерогенен ефект. В страните с най-висока консумация на млечни продукти – Дания, Норвегия, Холандия, Швеция има най-висок процент рак на гърдата. Млякото, вкл. и био неизбежно съдържа хормони от животното пряко свързани с рака на гърдата и постатната жлеза. Установено е наличието също на инсулин растежен фактор (IGF-1), който провокира тъканен растеж и така повишава риска от всички видове рак. Логично е – млякото е дадено за някой, който трябва бързо да расте!
  • Инфекции на носоглътка, дихателни пътища и астма. Млякото предизвиква хронични възпаления на лигавиците и образуване на слуз – прекрасна среда за развитие на микроби. Едно от следствията на това е развитието на анемии.

 Остеопороза. Където се консумират най-много млечни продукти има най-висок процент остеопороза. Млякото вкислява вътрешната среда и извлича активния калций разрушавайки костта и ставите, като депонира неактивен калций под формата на шипове.

  • Стомашно-чревни заболявания. Чуждият белтък казеин може да провокира автоимунен процес с развитието на улцеро-хеморагичен колит и болест на Крон – етиологично нелечими за съвременната медицина.
  • Понижена полова функция при мъжете в резултат на женските полови хормони и мелатонина.
  • Аутизъм и емоционална нестабилност. Установено е образуването на вещества – казеоморфини, близки до наркотичните субстанции, които се свързват със съответните рецептори на мозъка и причиняват психични и поведенчески разстройства. Наблюдавана е и корелация между консумацията на мляко и синдрома на внезапната детска смърт.

     Науката е материя, която търпи развитие и ревизия. В практиката най-разумно е да се придържаме към хилядолетния опит, гарантирал оцеляването ни през вековете. Българинът е употребявал млечните продукти с доза. Препоръчително е да се ползват предимно ферментирали млечни продукти – кисело мляко и сирена, а не прясно мляко. Ако искаме да избегнем казеина можем да ползваме суроватъчна извара – тя съдържа албумини и глобулини. Дозата е средно до 200 г. кисело мляко 3 пъти седмично и сирена или извара до 100-150 г. 2-3 пъти седмично, препоръчително съчетани само със зеленчук. В съвременната кухня млякото може да бъде заменено с прекрасни домашни млека от ядки – напр. от сурово кашу, вкл. като млечно-кисела ферментация под формата на йогурт, сладолед и др.                                                                        

Advertisements

Черният пипер

Подправките са неизменна част от националните кухни по цялото земно кълбо, през цялата човешка история. И най-примитивните племена ги ползват от началото на съществуването си до ден днешен. Казва се също, че когато едно животно е болно, то инстинктивно търси съответните лечебни билки и ги включва в храната си като лекарство. Очевидно е, че употребата на подправки е част от универсален биологичен архетип, закодиран повсевместно сред живите системи.

Черният пипер на свой ред е възможно най-ярката ”класика в жанра” и от южна Индия е достигнал до стара Европа още от древността. Доскоро пренебрегван и дори отричан от диетолозите, днес той е напълно реабилитиран, дори в тези случаи, в които се смяташе за абсолютно противопоказан. Техническа информация за черния пипер има достатъчно. Ще припомня само, че подправката се получава от полуузрели плодове на растението. Класическата обработка включва третиране с гореща вода за почистване и разкъсване на покривната кожица на семената. След това се сушат, като при тази процедура протичат ферментативни реакции, семето се сбръчква и получава познатия си вид. Плодовете на същата лиана могат да бъдат оставени до пълно узряване, обработват се със саламура, обелват се и се получава бял пипер. Последният има специфичен привкус и е доста по-агресивен от черния. Зеленият пък се добива от неузрели плодчета, които се сушат или мариноват. Те обикновено са технически обработени, за да запазят зеления си цвят – сушените със сулфити, поради което не са особено препоръчителни. С най-ценни и универсални качества си остава черния пипер, като заслуга за това имат, както неговият състав (етерични масла, пиперин и мн. др.), така и специфичните вещества получаващи се при ферментацията.

Най-ценното качество на черният пипер, както и въобще на подправките е тяхното антисептично действие. Не случайно е бил дори разменна монета. В древност антисептиката е равносилна на оцеляване. Подправката убива болестотворните микроби и който я е притежавал е имал шанса да не се разболява от инфекции, които понякога са коствали живота на половин Европа.

Освен, че е кулинарно удоволствие, в черния пипер днес се откриват още много други ценни качества. Той коригира стомашно-чревната флора, подобрявайки отделянето на смилателни сокове, усвояването и бионаличността на всички хранителни вещества. Противно на общоприетото, днес се знае, че който ползва черен пипер и подправки, намалява риска от язви на стомаха и дванадесетопръстника. Снижава се газообразуването и чревния дискомфорт. Ускорява чревния пасаж и предотвратява запека. Изследвания потвърждават и противораковия ефект на черния пипер. Комбиниран с куркумата той увеличава нейното антитуморно действие с 2000%. Повишава бионаличността на всички други антиоксиданти, включително на ресвератрола. Има също противовъзпалително действие, особено при артрозо-артрити; антидепресивен ефект, подобрява мисловната дейност,благоприятства меланосинтезата (пигментацията в кожата). Подобрява метаболизма, снижава кръвната захар, холестерола и триглицеридите, регулира кръвното налягане и телесното тегло.

Противопоказанията са относителни. Употребата на черния пипер може да се ограничи само в най-острия стадий на стомашно-чревни възпаления и язви. Следва да се внимава и ако се приемат лекарства. Причината е, че може да повиши биологичната им наличност в тъканите, каквито данни има за някои бета-блокери.

В заключение – любителите на черния пипер могат да го ползват универсално(средно до 1 ч. л. дн.). Купувайте го на зърна и го смилайте преди консумация. В продавания смлян пипер често добавят сол. Комбинирайте го с други подправки. Така ще имате на трапезата си всекидневно един невероятен здравословен букет от природни лекарства.