Архив по месеци: септември 2014

Горчицата

                                   Горчицата

   Основният класически компонент на горчицата е синапеното семе. Познато и ценено е в Европа и Азия още от древността. Не случайно дори Христос сравнява Божието царство със синапено семе, за да покаже каква огромна сила може да се крие в нещо на вид незначимо. Но именно защото обладава такава мощна енергия, синапът и приготвената от него горчица, трябва да се ползват с умение и мярка. Та нали дозата прави отровата. А от друга страна, ако не е отрова, то няма и да е мощно лекарство.

Днешната масово предлагана горчица съдържа както консерванти, така и прекомерно количество сол. Последната също не е за пренебрегване – 1 грам натриев хлорид задържа около 1 литър вода в организма. Това е основният механизъм на наднорменото тегло. Заедно с водата се отлагат също редица токсини от обмяната, както и екологични замърсители. Определено е по-добре да приготвим домашна горчица, което не е особено трудно. Така ще избегнем не само негативите, но ще си подберем качествени продукти, ще постигнем индивидуален вкус, и не на последно място ще имаме удоволствието на творческата игра. Тъй като и класическите рецепти са многобройни и различни, ние можем спокойно да проявим повече свобода и импровизация. Стига да постигнем желаните вкусови качества и най-важното – горчицата да е здравословна. А това означава: 1. Да има неповторимите си антисептични, включително противогъбични качества. Последните се дължат на съдържащите се в синапеното семе глюкозинолати, включително синигрин. 2. Да притежава онази степен на мекота, в която няма да превалират дразнещите свойства, дължащи се главно на деривата алилизотиоцианат /горчично масло/.

За целта можем да изберем бял синап. Черният и кафявият също се ползват, но имат по-остър вкус и рискът от токсични ефекти е по-голям. Смиламе семената на едро, като след това е препоръчително да пресоваме между хартия, за да отделим част от дразнещото горчично масло. Смиламе остатъка на прах и можем да добавим подправки по вкус: органичен ябълков оцет, пасиран до крем хрян, мед, куркума, бахар, цейлонска канела, карамфил, чесън и др. За по-мек вкус може да добавите и малко смляни до паста орехи, а който обича  и песто от безсолни маслини. Солта не е задължителна,  евентуално малко калиева сол /66% калий/. Съхранява в хладилник, като вкусът е по-добър след няколко дни. Трайността на домашната горчица е до 3-4 седмици при температура до 5 гр.С.

Директната употреба на пресно смлян синап не е препоръчителна поради силно дразнещия ефект и риска от възпаление на лигавиците.

Д-р Гайдурков

Advertisements

Пшеничната трева

 Пшеничната трева

      Модата на пшеничната трева бележи началото си през 30-те години на 20-ти век и е свързана най-вече с името на американския химик Чарлз Шнабел. Ан Уигмор и Кулвинкас доразвиват тази идия. Тя е част от „зелената вълна” застигнала ни особено мощно през последното десетилетие. И всичко това има своето основание. Оказа се,че човешкият организъм има нужда от много повече зелено, отколкото обикновено се ползва в конвенционалната кухня. Най-близките до човека живи примати – шимпанзетата например, които генетично са 99,4% човек, а физиологията им е практически идентична с нашата, консумират в почти ½ от дневното си меню зелени растения. Отдавна се знае също,че основната съставка на пшеничната трева – хлорофила /около 70%/ е „кръвта” на растителното царство. Каквото за нас е хемоглобинът, това за растенията е хлорофилът. Още повече, че хемът на хемоглобина е много близък като състав и структура до хлорофила. Без преувеличение може да се каже, че зеленото и червеното са двата основни пигмента на живота. При това, в екологичния кръговрат те непрекъснато преливат един в друг. Не можем да имаме истински здрава кръв /сиреч „живот”,както ни уверява и Библията/, без хлорофил.

Сигурно е излишно да изброяваме състава на пшеничната трева, защото списъкът е почти безкраен. Съдържа пълноценни белтъчини /включително 8-те незаменими аминокиселини/, 90 от възможните 102 минерала, огромен спектър от витамини /без вит.Б12/ , както и  океан от биоактивни ензими. Не съдържа дразнещия глутен, за разлика от пшеницата. Логично е,че такъв мощен профил оказва благотворно въздействие на всички възможни функции на човешкото тяло. Особено подходяща е при всякякъв вид детоксикация и възстановителни процеси. Дали е суперхрана? Да, определено. Дали е незаменима – в никакъв случай. Най-важните и необходими неща природата дублира и мултиплицира разточително. Всички интензивно зелени ядливи растения могат да я конкурират. На първо място това е спанакът. Препоръката обаче е да съчетаваме по възможност по-широк спектър зеленолистни. Класически пример за това е зеленото смути.

Модерно е днес пшеничната трева да се предлага като сушена под формата на прах или таблети. Като още-по ценен се рекламира сушеният при ниска температура сок от пшинична трева. Макар и да запазват значителна част от химичния състав, тези форми не допринасят съществено за нашето здравословно състояние. Най-малкото ензимите в тях са значително инактивирани. Ако използваме метафората – духът на живота отдавна е напуснал бутилката. Личното ми предложение е да ползвате пшиничната трева само или изключително в прясно състояние. Може да приготвите житни поници – до 30 см. високи, подрязвайте ги периодично и ги ползвайте в смути – по няколко супени лъжици дневно и повече. Друг вариант е пресноизцеденият сок, поне 30 мл. дневно, но разреден обилно със зеленчуков фреш – от моркови,краставица и др.

Ето и един примерен вариант за смути:

2-3 суп.л. преснонарязана пшинична трева,други зеленолистни – спанак,листа цвекло,магданоз,рукола и др. Смесвате заедно със сок от морков,краставица,домат,лимон.Добавете авокадо,по желание шепа гроздови зърна. Всичко това миксирайте до гладък крем.Приема се до 15  минути.

Д-р Гайдурков

Мирът и човекът

МИРЪТ И ЧОВЕКЪТ

Мирът от началото на човешкото съществуване присъства в мечтите на всички народи. Той е централна тема на всички масови религии. Мирът е насъщен и във всички наши ежедневни пожелания и наздравици. И въпреки това, в същото време той е бил винаги дефицитен. Войните, наред с епидемиите, са били основен фактор за човешката смърт.
Опитите за социално инженериране и постигане на мир отвън са претърпели пълен банкрут. Най-болезненият експеримент за постигане на мирен рай на земята чрез класова борба и наложена социална справедливост отвън преживяхме в близкото минало. Всички опити в историята на човека, още от Платоновата „Държава”, за установяване на социален мир отвън, са били напълно безуспешни.
Правото и държавните структури имат функцията да регулират и ограничават, но не могат да изкоренят злото, нито да установят траен мир. Всяко примирие в историята се оказва затишие пред буря, всеки мирен пакт – подготовка за война.
Защо?
Първо трябва да определим: Какво е мир? Мирът по естество е хармония, равновесие, баланс, пропорция между отделните елементи, съставляващи една система. Това гарантира нейната стабилност, нейната функция и устойчивост, т. е. дълголетие.
Качеството, естеството, характеристиката на тези съставящи я елементи определят и пропорцията помежду им. Функцията е израз на качеството, на съдържанието. Качествената и трайна функция отвън ще е израз на качествено и трайна функция отвън ще е израз на качествено и трайно съдържание отвътре.
Мирът, качествената и дълготрайна пропорция, се задава само отвътре! Той е израз на вътрешната характеристика на една система.
В природата балансът е израз на хармонията, на равновесието между отделните елементи на екосистемата.
В човешкото тяло здравето, което е синоним на стабилността, на хармонията, на мира, на дълголетието, е външен атрибут на точната динамична пропорция на отделните подсистеми, органи и енергии в него.
В човешката личност хармонията между тялото, душевно-емоционалната система и духът на този човек определят стабилността, мирът на тази личност.
А стабилността във времето означава дълголетие.
По същият начин и мирът в човешкото общество се задава отвътре, от баланса и точната пропорция във всеки от нас.
По никакъв начин, с никакво социално инженериране не можем да породим мир! Със социално манипулиране в най-добрия случай можем само да ограничим краткосрочно дисхармонията в обществото, но не и да я излекуваме, не и да я изкореним.
И обратно – само когато отделният човек е здрав и хармоничен в себе си, той може да съставя здрави и хармонични човешки общества! И това ще бъде един естествен процес.
За да имаме мир, трябва първо да сме мирни, т. е. здрави отвътре. Ето тогава този мир ще се осигури около нас и ще формира мирни и дълготрайни човешки отношения.
А за да сме мирни в нас самите, трябва да сме в хармония със себе си, със собствената си природа. Ако живеем против собствената си природа, ако сме във война с тази природа в нас, тогава ще сме във война и с всички около нас. Ще носим на тези до нас само разруха и раздор! Защото ще показваме навън това, което сме отвътре.

За да сме здрави, за да сме в хармония със себе си, и за да излъчваме на свой ред тази хармония и мир в пространството около себе си, трябва най-напред да сме в баланс с най-базовите и най-първичните си човешки потребности. И след като сме в хармония с тези първи етажи на здравето в нас, тогава ще можем като здрави да изграждаме и всички други етажи на своето личностно и социално битие.
Развитата човешка личност е възможна само като здрава личност. И само здравата личност е здравата клетка, изграждаща здраво общество.
Първата най-примитивна, най-основна стъпка към това здраве е здравето на нашето тяло. За да изградиш каквото и да било в живота си, първо трябва да те има, да си жив и да си здрав. Според прословутата „пирамида на човешките потребности” на Ейбрахам Маслоу, човек трябва да удовлетвори първо най-базовите си потребности от живот и физиологично здраве, за да може да се радва и да достигне върховната изява на самоактуализация.
Животът и здравето са възможни само като израз на хармонията на природата в нас.
Ние сме природа! Нека никога не забравяме това! Нашите тела са природа! А природата има свойството да се самовъзстановява, самобалансира и репродуцира. Когато не пречим на природата в нас, здравето е перфектно. И обратното – ако сме нарушили екологичното равновесие в нас, ако сме попречили на здравето и сме замърсили природата в нас и ако след това престанем да пречим на тази природа в нас, то тя се възстановява и възвръща спонтанно! И отново сме здрави, без да е необходимо нищо друго. Ако искаме мир, ако искаме дълголетие и щастие, нека започнем да възстановяваме мира в най-елементарното, в най-първичното – да се храним по човешки, да изграждаме тялото си по човешки и с човешка храна. Да се движим по човешки, да присъстваме в природата по човешки.
Тогава ще растем и ще се развиваме като човеци по човешки. Природата в нас просто ще бъде в хармония. И бидейки в хармония, имайки хармонична природа, ние ще излъчваме тази хармония и мир постоянно около нас! Това е естественият и единствен ред на нещата.
Нека започнем от малкото, от първата крачка и здравата основа, на която ще стъпим, ще се превърне в трамплин, който ще ни препрати далеч напред.
Както казва великият древнокитайски философ Лаодзъ „Всички трудни неща в света започват от лесните. Всички големи неща започват от малките. И дългото пътешествие започва от късчето земя под краката ти”.
Отвътре-навън! Така растат семената, така растат планетите в космоса, така – отвътре-навън растат здравият човек и здравите общества.
Мирът, дълголетието и щастието започват само от нас. Те са израз на нашата здрава природа в нас. И само тя е залогът за едно здраво и мирно общество, за един спонтанно здрав и мирен свят.
Д-р Георги Гайдурков

Нуждаем ли се от консумацията на животински продукти?

НУЖДАЕМ ЛИ СЕ ОТ КОНСУМАЦИЯТА НА ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ?

Въпросът е толкова стар и класически, че напомня онзи за яйцето и кокошката. И днес мненията продължават да са диаметрално противоположни. В интерес на практическото здраве смятам за свое задължение да дам отговор не на базата на презумпцията или теорията, а положен върху опита и наблюдението.
Самият аз израснах в моето детство и младежки години хранейки се с изключително количество месо – закусвах с пържоли или „принцеси” (филии намазани и запечени с кайма, понякога и с кашкавал), на обяд или вечеря – печени или варени меса. Ако имаше гарнитура или готвен зеленчук, аз просто го избутвах в страни, като нещо непотребно, което само разваля вкуса. Месата ядях с ориз, картофи и бял хляб. Разнообразие в тази монотонност внасяха само плодовете, които обичах и преди всичко огромните количества сладкарски изделия – предимно шоколад. Резултатът в един момент беше пълната разруха на здравето. Това беше и причината за тоталната промяна (през 1992г.) в личен и професионален план. Имаше период на почти веганско-фрутарианско хранене и вегетарианство в различните му разновидности. Последователно изучавах върху себе си всеки от тях. Наблюдавах и моите приятели, съмишленици и пациенти, които практикуваха това. Заболяванията ми изчезнаха едно по едно. Но, особено в периодите на веганство се проявяваше и обратната страна, и „гърба но медала”. Общият тонус спадна, като организмът използваше енергията си икономично. Имаше загуба на мускулна маса, снижен тургор на кожата и понижено либидо. Тъй като по природа съм експериментатор и имам естествената съпротива срещу затваряне във фанатични модели, продължих напред. Тайната е в думите: наблюдение и изследване – упорито, отново и отново, без прибързани изводи.
Заключението ми след всичките изминали години всъщност е много просто и логично. Опитът ми потвърди това, което животът отдавна е утвърдил. Този отговор присъства първо в природата и после като базов образец в традиционната кухня на здравите народи. Живият модел на природата са шимпанзетата. Съвременните данни *
сочат , че тяхната ДНК, техният геном е в 99,4% идентичен на човешкия. И логично е, че ако в 99,4% те са човек, то следва, че тяхното природно меню трябва да е в 99,4% моделът за нашето естествено здравословно хранене. А то се състои от около 50% плодове, 25-50% зеленолистни (зависи от сезона), останалото са семена и ядки, корени, понякога цветове и 5-6% животински храни – насекоми и дребни животни. Забележете – те консумират в голямата си част сурова растителна храна, но не са вегани. Животинските храни в менюто им присъстват нерегулярно, но задължително. Тревопасните животни, трябва да отбележим, също не са вегани – пасейки трева те неизбежно приемат и насекоми.
От друга страна най-големите авторитети сред суровоядното веганство, като Гейбриъл Казънс например признават, че веганство без допълване (особено на вит.Б12 – на инжекции и др.) е здравословен провал. Проблемът е, че дефицитите не се забелязват веднага и „новопокръстените” ентусиасти ги пропускат. Тези полидефицити (на вит. Б12, калций, протеини, хормони и др.) се проявяват ясно обикновено след третата година.
В моята практика съм наблюдавал зловещи примери на небалансирано вегетарианство и веганство – със загуба на зъбен емайл, дентин и костно вещество, атрофия на нервни клетки (демиелинизация) с проява на парализи наподобяващи мултиплена склероза; липса на овулация и репродуктивен стерилитет при жените,

импотентност при мъжете, косопад и чупене на ноктите, суха и сбръчкана атрофирала кожа, липса на жизнен тонус, загуба на мускулна маса и т. н.
Простият извод е, че не можем да бъдем по-умни или по-морални от природата, т.е. от собственото си естество с неговата физиология и биохимия (поне тук и сега). Кодът на нашите гени е безкомпромисен – 5-6% потребност от животински храни. Надскачането му води до риск. Отсъствието му – до не по-малък.
Тук следва да направим едно много съществено уточнение:
Какви животински продукти да ползваме?
Редица наблюдения и изследвания (напр. подробно цитирани и описани от д-р Хенри Бийлер в неговата книга „Храната е най-доброто ви лекарство”), както и моите лични изводи потвърждават един изключителен важен факт: животинските храни преминали термична обработка денатурират и се превръщат в изключително токсични съединения. Животните, както и домашните любимци се разболяват и умират предимно от рак, когато се хранят с готвено месо. В този смисъл термично обработените животински продукти е най-добре въобще да не ги ползваме или употребата им да е много внимателна и пестелива. И обратно – народи, които са ползвали регулярно месо и са били здрави, са го консумирали сурово – индианци, инуити, прабългари и др. Не е странно – това са преди всичко сушените меса. В тях протича благоприятна бактериална ферментация, която прогонва болестотворните микроби, благоприятства храносмилането и действа на стомашно-чревния тракт като пробиотик.
От животинските продукти на първо място трябва да поставим суровият яйчен жълтък. Безспорно той е посочван като единицата мярка за пълноценна храна. За него е писано много. Той е суперхраната, която ви дава всичко с минимум токсичен отпадък. Ако присъства достатъчно във вашето меню, можете да бъдете спокойни за пълноценността на вашето хранене.
Относно суровите меса: това може да бъде сурова риба, за предпочитане мазна (сьомга,скумрия,паламуд,лаврак и др.). Можем да я приготвим като домашно маринована в лимонов сок и подправки (вижте рецептите в кулинарните ни книги!), както и под формата на популярното вече и у нас суши. Другите меса – свинско, телешко и др.можем да приготвим като домашно сушени (хладилникът суши!).
Към млечните продукти категорично нямаме биологична потребност. В по-голямо количество могат да нанесат сериозни увреди на здравето ни. Желателно е да ги ползваме единствено за удоволствие, препоръчително в малки безопасни дози.
Количеството на животинските храни е изключително важно. То е индивидуално, като средно препоръчителното е както следва: сурови жълтъци – 1-2 броя кокоши дневно (4 пъти повече пъдпъдъчи), като може да бъде и няколкократно повече при подрастващи,спортуващи или когато не се приемат други животински продукти ; сурова риба – до 150-200г. 1-2 пъти седмично; сушени меса – до 150-200 г. на 1-2 седмици, дори и по-рядко.В никакъв случай не трябва да купуваме готови конвенционално приготвени колбаси , дори и био – по стандарт те задължително съдържат като консервант нитрати и особено токсичните нитрити (Е250).
В заключение: човешката анатомия и физиология се нуждаят от малко, дори нерегулярно, но задължително количество животински продукти. Там където, по една или друга причина, този естествен природен закон е пренебрегнат, след достатъчно дълго време, през което резервите се изчерпват, настъпват отклонения и заболявания. Животът във всеки един етап от развитието ни се нуждае от адекватност.Тя е израз на хармонията между нас и света. И само в тази хармония можем да бъдем съвършени.

Д-р Георги Гайдурков

Как да разпределим белтъчините, мазнините и въглехидратите?

КАК ДА РАЗПРЕДЕЛИМ БЕЛТЪЧИНИТЕ, МАЗНИНИТЕ И ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ?

Белтъчините, мазнините и въглехидратите са трите макронутриента, т.е. трите основни хранителни вещества, от които се нуждаем в по-големи количества, за разлика от микронутриентите – витамини и минерали, които приемаме в малки, но задължителни количества. Разделението е чисто дидактично, защото никой природен хранителен продукт не съдържа изолирано никой от тях. Напротив – присъстват всичките във всяка храна, като разликата е в количеството на отделните нутриенти и в пропорцията помежду им. Нещо повече – така съчетани те се превръщат в качествено ново – биологичният им ефект е много повече от техния механичен сбор. Взаимно потенцират действието си, а явлението е известно като синергизъм. По същия начин, с много голяма доза условност, можем да кажем, че белтъчините изпълняват предимно пластична (изграждаща) функция, въглехидратите са преимуществено енергиен източник, а мазнините – главно резервен материал. Конвенционалната препоръка за съотношението между трите макронутриента, в рамките на дневния хранителен прием, изразен в енергийни проценти е: белтъчини 12, мазнини 30, въглехидрати 58 Е %. Разпределението на дневния хранителен рацион при четирикратно хранене, аз лично препоръчвам да е: закуска 15-20, обяд 40, следобедна закуска 15, вечеря 25-30 %. В съвременната наука за хранене обаче числата не са най-актуалното нещо. Оказа се, че те зависят от хиляди променливи (енергоразход, емоции, температура на въздуха, степен на резорбция и т. н.), нямат особена биологична стойност и даже могат да бъдат подвеждащи. Най-важното е да приемаме храните във вид максимално близък до тяхната природна форма с минимална намеса и денатурация. Така природата в тях най-добре кореспондира с природата в нас и само така те ни дават много повече от анализа на съставките им.
С цялата тази уговорка могат да се дадат общи препоръки за дневното разпределение на хранителните блокове, съдържащи преимуществено някой от трите макронутриента. Конкретната програма обаче винаги трябва да се индивидуализира.
Ето един примерен вариант:
Закуска – въглехидратно-динамизираща.
Рано сутрин нямаме апетит и това е посланието на организма за отделяне и прочистване. Приемайте храна само когато сте наистина гладни. Това може да бъде нещо енергийно алкализиращо и събуждащо обмяната – пресноизцедени плодови и зеленчукови сокове, цялостен плод, смути. Може да направите втора закуска от бързоразградими сурови въглехидрати с нисък гликемичен индекс (ГИ) – домашен шоколад от смлени сурови ядки, фурми, какао. Ако спортувате или изпитвате нужда, може да включите нещо силно енергийно перфектно балансирано и бързо усвоимо – това е суровият яйчен жълтък (измивайте черупката!); може и като шейк с ядково мляко, супер храни (пчелен прашец, хранителна мая и др.), лъжица грахов протеин.
Обяд – въглехидратно-белтъчен.
Най-добрата формула, която природата предлага и е традиционна в повече национални кухни е комбинацията между зърнени (относително въглехидратни) и бобени (относително белтъчни) варива. Така „сглобяваме” пълноценни белтъчини, комбинирани с ваглехидрати с нисък ГИ и много микронутриенти. Препоръчително без добавяне на изолирана мазнина – ползвайте дресинг от ядки, авокадо, (малко краве масло), добавени след термичната обработка. Комбинирайте винаги с голяма сурова салата – нуждаем се от жива ензимна храна.

При липса на възможност или желание, обедът може да замените със сурови ядки и зеленчук.
Следобедна закуска – въглехидратно-динамизираща.
Може да бъде подобна на сутришната.
Вечеря – белтъчно-липидна.
Тук можем да включим животински продукти, които изискват по-дълго време за обработка. Риба – поради ненаситените масти в нея е препоръчително да се избягва термичната обработка – домашно маринована в лимонов сок и подправки или като вече популярното и у нас суши. Меса – за предпочитане домашно сушени (без нитрити и нитрати!). За термична обработка -използвайте на пара или печене (алангле). Комбинирайте месата само със зеленчуци (обилно!) или ги ползвайте последователно – непосредствено след прием на въглехидрати (ориз, картоф, хляб, паста) – така те са не смесени в стомаха. Месата ползвайте с мярка: риба – до 2-3 пъти седмично; меса – до 1 път седмично.
Млечни (сирена, кашкавал, извара) комбинирайте по същия начин, но знайте, че ние нямаме биологична потребност от тях – до 2-3 пъти седмично.
Животинските продукти във вечерята може да замените с ядки и зеленчуци.
И накрая – най-важното: слушайте тялото си, избягвайте технологично преработената храна, подавайте това, което то желае, но във вид максимално близък до този, в който ни го дарява природата.

Д-р Гайдурков

Как да задържа теглото, но да си набавям всичко необходимо?

Как да задържа теглото, но да си набавям всичко необходимо?
Оптималното телесно тегло е най-лесното и просто нещо, което природата постига. Това е видно от факта,че няма затлъстяло животно в естествената си среда. Тъй като е израз на екологичен баланс, то представлява едновременно с това и еталон за здраве, т.е. максимална стабилност и оптимална функция на организма. Не се поддържа с диета, защото по определение диетата е хранене на болния човек, а с природосъобразно поведение. Последното можем да открием в традициите на здравите народи, както и в генетичния код на нас самите, като събудим нашите здрави инстинкти.
В традиционната българска кухня, гарантирала оцеляването ни и едно от първите места по брой на дълголетници в миналото, 200 дни в годината се практикува вегетарианско хранене, без животински продукти. При това, с изключение на зимата, голямата част от тези храни е консумирана в суров вид. По-голямата част от годината българинът е прекарвал на открито в усилен физически труд. Малките деца също проявяват своя естествен здрав инстинкт. Оставени сами в къщи, едва ли ще изядат птичките в кафеза или рибките от аквариума.
В най-кратък вид здравословното хранене можем да опишем по следния начин:
Поне в 75% то следва да е съставено от сурова растителна храна. Това са разнообразните плодове, зеленчуци и семена. Използвайте принципа на светофара: да има винаги жълто,зелено и червено. Зимата предлага също сезонни зеленчуци и плодове:моркови,ряпа,гулия,целина,зеле,земна ябълка,тиква,лук,грозде,ябълки,круши,
мушмули,дюля,сушени сливи,кайсии и др. Суровите семена това са ядките – орехи,бадеми и т.н.,както и накиснати или покълнали семена – от лимец и др. Нека не забравяме и т.нар. смути (поне 400 мл.дн.) – пасирани зеленолистни – нуждаем се от голямо количество хлорофил. От готвените храни комбинирайте редовно зърнени и бобени варива. Съчетанието на тези две групи ви осигурява пълноценни белтъчини. Допълвайте умерено с животински продукти. Макар и в малко количество(5-6%), те са абсолютно необходими. Витамин Б12 например можем да набавим ефективно само от тях. Най-ценен е суровият яйчен жълтък. Не случайно е еталон за пълноценна храна. Измивайте щателно черупката и не се страхувайте от салмонелоза. Средно се препоръчват 1-2 броя кокоши дневно, за подрастващи и спортуващи – 2-3 пъти повече. Осигуряват така необходимия „добър” холестерол. От месата е за предпочитане прясната риба, предимно мазна, но без термична обработка – домашно маринована за часове в лимонов сок и подправки – 150-200г. 1-2 пъти седмично.Термично обработената – на пара или печена(алангле) – до 1 път седмично. Месата – свинско и др. е препоръчително да се ползват като домашно сушени (без нитрити и нитрати) до 150г. 1 път седмично. Термично обработените – до 150-200г. веднъж на 2-3 седмици.
Към млечните продукти няма биологична потребност. Ползвайте ги за удоволствие предимно ферментирали – кисело мляко до 150-200г.2-3 пъти седмично, сирена до 100-150г. 2 пъти седмично.
Комбинирайте животинските продукти – меса и млечни само със зеленчуци.
Не обработвайте мазнините термично!Избягвайте екстрахираните – олио,зехтин и др. Ползвайте за дресинг смляни ядки, авокадо, песто от безсолни маслини, суров жълтък, малко краве масло.

Хлябът, дори и пълнозърнестият е с висок гликемичен индекс, ползвайте само домашен от пресносмляно зърно (лимец) без сол и мазнина – до 2-3 пъти седмично.
И най-важното – нежеланите килограми се връщат от солта, вкл. хималайска и тази в търговските продукти. Заменете я с лимон и подправки; минимално количество калиева сол с 66%калий.
Провеждайте веднъж седмично профилактичен ден – само на вода или растителна сурова храна.

Д-р Гайдурков