Нуждаем ли се от консумацията на животински продукти?

НУЖДАЕМ ЛИ СЕ ОТ КОНСУМАЦИЯТА НА ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ?

Въпросът е толкова стар и класически, че напомня онзи за яйцето и кокошката. И днес мненията продължават да са диаметрално противоположни. В интерес на практическото здраве смятам за свое задължение да дам отговор не на базата на презумпцията или теорията, а положен върху опита и наблюдението.
Самият аз израснах в моето детство и младежки години хранейки се с изключително количество месо – закусвах с пържоли или „принцеси” (филии намазани и запечени с кайма, понякога и с кашкавал), на обяд или вечеря – печени или варени меса. Ако имаше гарнитура или готвен зеленчук, аз просто го избутвах в страни, като нещо непотребно, което само разваля вкуса. Месата ядях с ориз, картофи и бял хляб. Разнообразие в тази монотонност внасяха само плодовете, които обичах и преди всичко огромните количества сладкарски изделия – предимно шоколад. Резултатът в един момент беше пълната разруха на здравето. Това беше и причината за тоталната промяна (през 1992г.) в личен и професионален план. Имаше период на почти веганско-фрутарианско хранене и вегетарианство в различните му разновидности. Последователно изучавах върху себе си всеки от тях. Наблюдавах и моите приятели, съмишленици и пациенти, които практикуваха това. Заболяванията ми изчезнаха едно по едно. Но, особено в периодите на веганство се проявяваше и обратната страна, и „гърба но медала”. Общият тонус спадна, като организмът използваше енергията си икономично. Имаше загуба на мускулна маса, снижен тургор на кожата и понижено либидо. Тъй като по природа съм експериментатор и имам естествената съпротива срещу затваряне във фанатични модели, продължих напред. Тайната е в думите: наблюдение и изследване – упорито, отново и отново, без прибързани изводи.
Заключението ми след всичките изминали години всъщност е много просто и логично. Опитът ми потвърди това, което животът отдавна е утвърдил. Този отговор присъства първо в природата и после като базов образец в традиционната кухня на здравите народи. Живият модел на природата са шимпанзетата. Съвременните данни *
сочат , че тяхната ДНК, техният геном е в 99,4% идентичен на човешкия. И логично е, че ако в 99,4% те са човек, то следва, че тяхното природно меню трябва да е в 99,4% моделът за нашето естествено здравословно хранене. А то се състои от около 50% плодове, 25-50% зеленолистни (зависи от сезона), останалото са семена и ядки, корени, понякога цветове и 5-6% животински храни – насекоми и дребни животни. Забележете – те консумират в голямата си част сурова растителна храна, но не са вегани. Животинските храни в менюто им присъстват нерегулярно, но задължително. Тревопасните животни, трябва да отбележим, също не са вегани – пасейки трева те неизбежно приемат и насекоми.
От друга страна най-големите авторитети сред суровоядното веганство, като Гейбриъл Казънс например признават, че веганство без допълване (особено на вит.Б12 – на инжекции и др.) е здравословен провал. Проблемът е, че дефицитите не се забелязват веднага и „новопокръстените” ентусиасти ги пропускат. Тези полидефицити (на вит. Б12, калций, протеини, хормони и др.) се проявяват ясно обикновено след третата година.
В моята практика съм наблюдавал зловещи примери на небалансирано вегетарианство и веганство – със загуба на зъбен емайл, дентин и костно вещество, атрофия на нервни клетки (демиелинизация) с проява на парализи наподобяващи мултиплена склероза; липса на овулация и репродуктивен стерилитет при жените,

импотентност при мъжете, косопад и чупене на ноктите, суха и сбръчкана атрофирала кожа, липса на жизнен тонус, загуба на мускулна маса и т. н.
Простият извод е, че не можем да бъдем по-умни или по-морални от природата, т.е. от собственото си естество с неговата физиология и биохимия (поне тук и сега). Кодът на нашите гени е безкомпромисен – 5-6% потребност от животински храни. Надскачането му води до риск. Отсъствието му – до не по-малък.
Тук следва да направим едно много съществено уточнение:
Какви животински продукти да ползваме?
Редица наблюдения и изследвания (напр. подробно цитирани и описани от д-р Хенри Бийлер в неговата книга „Храната е най-доброто ви лекарство”), както и моите лични изводи потвърждават един изключителен важен факт: животинските храни преминали термична обработка денатурират и се превръщат в изключително токсични съединения. Животните, както и домашните любимци се разболяват и умират предимно от рак, когато се хранят с готвено месо. В този смисъл термично обработените животински продукти е най-добре въобще да не ги ползваме или употребата им да е много внимателна и пестелива. И обратно – народи, които са ползвали регулярно месо и са били здрави, са го консумирали сурово – индианци, инуити, прабългари и др. Не е странно – това са преди всичко сушените меса. В тях протича благоприятна бактериална ферментация, която прогонва болестотворните микроби, благоприятства храносмилането и действа на стомашно-чревния тракт като пробиотик.
От животинските продукти на първо място трябва да поставим суровият яйчен жълтък. Безспорно той е посочван като единицата мярка за пълноценна храна. За него е писано много. Той е суперхраната, която ви дава всичко с минимум токсичен отпадък. Ако присъства достатъчно във вашето меню, можете да бъдете спокойни за пълноценността на вашето хранене.
Относно суровите меса: това може да бъде сурова риба, за предпочитане мазна (сьомга,скумрия,паламуд,лаврак и др.). Можем да я приготвим като домашно маринована в лимонов сок и подправки (вижте рецептите в кулинарните ни книги!), както и под формата на популярното вече и у нас суши. Другите меса – свинско, телешко и др.можем да приготвим като домашно сушени (хладилникът суши!).
Към млечните продукти категорично нямаме биологична потребност. В по-голямо количество могат да нанесат сериозни увреди на здравето ни. Желателно е да ги ползваме единствено за удоволствие, препоръчително в малки безопасни дози.
Количеството на животинските храни е изключително важно. То е индивидуално, като средно препоръчителното е както следва: сурови жълтъци – 1-2 броя кокоши дневно (4 пъти повече пъдпъдъчи), като може да бъде и няколкократно повече при подрастващи,спортуващи или когато не се приемат други животински продукти ; сурова риба – до 150-200г. 1-2 пъти седмично; сушени меса – до 150-200 г. на 1-2 седмици, дори и по-рядко.В никакъв случай не трябва да купуваме готови конвенционално приготвени колбаси , дори и био – по стандарт те задължително съдържат като консервант нитрати и особено токсичните нитрити (Е250).
В заключение: човешката анатомия и физиология се нуждаят от малко, дори нерегулярно, но задължително количество животински продукти. Там където, по една или друга причина, този естествен природен закон е пренебрегнат, след достатъчно дълго време, през което резервите се изчерпват, настъпват отклонения и заболявания. Животът във всеки един етап от развитието ни се нуждае от адекватност.Тя е израз на хармонията между нас и света. И само в тази хармония можем да бъдем съвършени.

Д-р Георги Гайдурков

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s