Как е най полезна дюлята?

 

От родните ни плодове дюлята идва на нашата трапеза тогава, когато другите есенни представители са вече на изчерпване. Често пренебрегвана заради стипчивия й вкус, тя е един от най-полезните и лековити плодове на сезона. Както често се случва, тъкмо това, заради което мръщим вежди, отхапвайки от този златен дар, се оказва онова, което е най-ценното у него. Дъбилните вещества и в частност танините са емблематичните виновници за този специфичен вкус. Разбира се, природата чрез вкуса ни подсказва и дозата, която трябва да приемем –  това, което в малкото е лекарство, в голямото е отрова. Тези стипчиви вещества са уникални антисептици, които растението изработва, за да се бори с многобройните неприятели, които желаят да си похапнат от него. Тъкмо поради това дюлята е чудесно природно средство за борба с различни инфекции и възпаления – като се започне с тези на дихателните пътища и носоглътката, преминем през целия стомашно-чревен тракт и  стигнем до  бъбреците и пикочните пътища. Плодът съдържа също значителни количества витамин С, микроелементи и ароматни съединения с бактерицидни свойства.Има слизести вещества омекотяващи лигавиците, както и пектин, намаляващ лошия холестерол.

Как да ползваме дюлята?

Най-популярният  метод е чрез термична обработка. Така неутрализираме тръпчивостта и приготвяме различни сладка, мармалади (от португалската дума за дюля – мармело) и желета – пектинът желира. В народната медицина се приготвят отвари от нарязана дюля заедно със семките и се ползва при катари на горни дихателни пътища и астма,както и при гастрити и  цистити(възпаления на пикочния мехур). Има ефект  и като кръвоспиращо средство.

С профилактична цел обаче дюлята е най-добре да се ползва в суров вид, тъй като при термичната обработка се губят много от ценните вещества и преди всичко термолабилният витамин С. Можем да приготвим пресноизцеден сок от дюля,който смесваме със сок от други плодове (ябълка,круша,грозде и др.) –  1:1 или 1:2. Можем да приготвим също плодова салата от настъргани дюля и ябълка с канела и ванилия. Така дъбилните вещества не се унищожават  и същевременно са поносими за нашите лигавици. Поради затягащия ефект на дюлята, можем за баланс да я съчетаваме с разхлабващи плодове – киви,круша,сливи. Друг начин за консумация на този плод е като го оставим да лагерува за 2-3 месеца при температура 6-8 гр.С и влажност 90-92%. Така стипчивостта почти изчезва.

Напоследък особено внимание се обръща на профилактичните и лечебни свойства на дюлевите семена. Те са богати на едно съединение често срещано в дивите плодове наречено лаетрил, витамин В17 или  амигдалин(от гръцкото име на бадема,където също изобилно се съдържа). В култивираните плодове, които консумираме обаче то е изчезнало, като се е запазило само в техните семена.   Това е комплексно цианово съединение. То има ниска токсичност (подобно на продавания витамин В12- цианкобаламин, който също съдържа цианов радикал). Има уникалните свойства да унищожава раковите клетки (които всеки от нас носи в себе си, и които разрастват само при дадени влошаващи  здравето ни  условия). Затова, подобно на нашите баби в миналото, не бива да изхвърляме семената на дюлята, а да ги ползваме заедно с нея, както в суров вид, така и в сладка и отвари. Дозата за деня не бива да превишава количеството на изядените от нас дюли.

Д-р Георги Гайдурков

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s