Архив по месеци: април 2015

приказка за стария халиф

Д-р Георги Гайдурков

Преди много години, в една далечна страна, живял един халиф. Докато бил малък, той израстнал в голямо и задружно семейство. Всички в царския палат се отнасяли помежду си с дълбоко уважение и любов. Висшестоящите учели и наставлявали подчинените си, участвали в работата заедно с тях като братя. Подчинените от своя страна били признателни за всички грижи, полагани за тях и обичали искрено началниците си. Старите хора уважавали младите и се вслушвали в тях, младите пък обичали възрастните и с интерес научавали от тях мъдрост и знание.

Всички поданици в онова далечно царство виждали как задружно и с обич помежду си живеели хората в царския двор. Удивявали се на честността им, на откровеността, с която те обсъждали всички проблеми с обикновените хора, на това как споделяли богатството с бедните и ги обичали.

Като виждали тази любов, хората в онова царство неусетно сами започнали да се отнасят помежду си с почит и уважение; всеки гледал да направи малко повече от задълженията си, а другият есетствено му отвръщал със същото. Така цялото царство живеело дружно и щастливо, радвало се на богата реколта, хамбарите били пълни с жито, а търговци от далечни страни донасяли в царството скъпи платове и накити.

Халифът от дете станал младеж, дошло време той да застане начело на царството, оженил се и му се народили много деца. На свой ред децата също порастнали, оженили се и имали свои деца, а халифът остарял и имал много внуци и правнуци.

Но не щеш ли, за зла участ, времената се променили. Духът на любовта и разбирателството напуснал онова царство и отлетял надалеч. Началниците започнали да бият подчинените си и да властват над тях, а подчинините с нежелание и скрита омраза изпърнявали заповедите им.

Децата и внуците на халифа започнали да се карат помежду си. Спорели кой е по-велик и кой ще наследи по-голям дял от богатството на царството.

Младите не уважавали вече старите, надсмивали им се, а старите не се вслушвали в нуждите на младите, не ги разбирали и само ги хокали. Така царският двор от палат на любовта се превърнал в замък на мрака, омразата и раздора.

И населението на онази далечна страна, като виждало какво се случва в царския двор, си казвало: защо да се подчиняваме на такива зли хора, които само ни грабят, тормозят и живеят на наш гръб? Започнали да се бунтуват против началниците си, да чупят инструментите, да трошат работилниците и даже да убиват.

Но навикът е втора природа и понеже те така свикнали да се отнасят с началниците си, започнали да се карат и  помежду си, да се бият и убиват даже. Дори и в най-малкото селско семейство се настанил духът на недоворието, завистта и злобата.

И понеже всички в царството били един срещу друг, това царство започнало да запада. Реколтата намалявала, хората обеднявали, а търговци от далечни земи все по-рядко посещавали онази страна. Чужди племена започнали да настъпват по границите и да откъсват  земя от териториите на царството.

Всичко това свивало до болка сърцето на стария халиф. Будел се нощем, облян в студена пот и дълги часове в мрака разсъждавал за причините на това бедствие, сполетяло халифата му. Не могъл да намери отговор, нито знаел как може да направи хората отново задружни и щастливи, а царството богато и охолно.

С натежала  от мрачни мисли глава в една тъмна нощ той взел решение: “Ще напусна двореца и ще замина за далечни страни, дано тям някой знае отговора на загадкта и ми помогне, за да мога да помогна и аз на своя народ!”.

И сутринта тайно, преди изгрев сълнце, преоблечен като обикновен скитник, той напуснал границите на своето царство.

Пътувал дълго от град на град, ту възседнал някое осле, ту примолил се да го качат в каруцата като последен бедняк. Хлопал от врата на врата, срещал се със стари и млади, с бедни и богати, падал с поклон и молба в краката на царе и патриарси.

Но никой не могъл да каже отговора на загадката и да му даде съвет. Вдигали рамене, поклащали глава и в най-добрия случай го отпращали със съчувствие.

Така горкият старец обходил страна след страна, царство след царство, преминавал през пустинни и безводни места, през гъсти непроходими гори, пълни с диви зверове и опасни разбойници…

Минали години. Една късна вечер, нападнат и изпонаранен, той се довлякъл до портата на някакъв манастир.

Монасите му отворили, съжалили го и го приели. Дали му  дрехи и подслон, нахранили го. Отвели го на другия ден при игумена.

– Какво търсиш, клети старче, по широкия свят? – попитал го дългобрадият абат.

– Търся отговор на моята загадка: Защо хората стават лоши и зли и как мога да върна обратно доверието помежду им?

Игуменът дълго мълчал с отпусната на гърдите глава, а бялата му брада се разстилала като къделя върху расото. Накрая повдигнал очи и казал:

– Знаеш ли, старче, този отговор търсят хората от векове, но все не го намират. Но имай вяра, и Бог ще ти покаже пътя. И аз не знам отговора, но има един човек, който може би го знае. Недалече от манастира, в една пещера в пустинята е намерил убежище отшелник, светец, пребиваващ в пост и молитва. Той сигурно знае отговора, нали живее сам под  звездите и под самия Бог.

На другия ден монасите изпратили халифа, пожелали му от сърце да намери отговор и мир за душата си. С тази последна надежда старецът се запътил на път през пустинята. Пребродил каменисти места, минал през тръни и бодили, изморяван от жегата по пладне и треперещ от студа през нощта. Най-накрая с голреми усилия успял да се добере до пещерата на отшелника. Заварил го с изпокъсана власеница,  на колене тихо да шепти молитвите си. От дългото постничество и усърдните молитви, човекът бил придобил нещо като ясновидски дар и веднага усетил, че някой е застанал на входа на пещерата. Без да помръдне, отшелникът попитал:

– Кой си ти и какво искаш от мен?

– Отче, искам да разбера истината. Защо моите хора станаха зли и как да им помогна да станат пак добри, каквито бяха някога?

Тогава отшелникът се обърнал, втренчил очи в него и дълго не отмествал погледа си. Халифът смутено пристъпил крачка-две, устните и ръцете му треперели. Паднал на колене.

Настъпило мълчание. Нещо трогателно и силно витаело в полумрака, обгръщащ двамата коленичили старци. Накрая отшелникът продумал:

– И аз не мога да ти отговоря.

В миг, като с кинжал болка пронизала сърцето на стария халиф, а тъмната реска между веждите  още по-дълбоко се врязала в челото му и като че ли разсичала помръкналото лице на две. Та нали това била последната му надежда!

– Но… – бавно продължил отшелникът, затворил очи, сякаш бил в транс. – Виждам нещо: Един от вас е ангел. Един от вас в царския палат е слязъл от небесата ангел и живее сред вас. Друго не мога да ти кажа.

Халифът тихо се изправил, замислен над странните думи на светеца. Благодарил му, двамата старци се прегърнали и халифът си тръгнал. След дълго пътуване, носейки чудновата вест на ясновидеца, халифът се върнал в своя халифат. В първия миг неговите деца не го познали – толкова дълго било времето, в което отсъствал и толкова много се бил променил. Едни от тях се зарадвали, защото вече мислелеи, че бил загинал, а други, по същата причина, ги обхванало лукавство, защото се усетили застрашени за богатството и наследството си. И единте и другите обаче били изумени, когато той свикал всички от царския дворец на генерална аудиенция и обявил:

– Нося ви вест, много важна вест! Един от вас е ангел! Не знаем кой е той, но един от вас е слязъл от небесата ангел и живее тайно сред вас.

Веднага започнало шушукане, което скоро прерастнало в глъч:

– Но кой е той? Кой може да е ангелът и как да го познаем – суетели се всички.

Умувайки върху това, благородниците се разотишли в покоите си, но мисълта за ангела не ги напускала. Започнали да гадаят:

– Хм… да не би това да е Мехмед… той е така странен, затворен, усамотява се често… – казал един.

– А, остави го Мехмед. – отвърнал втори – Не може да е той, такъв е дребнав и сприхав, но пък де да знаеш… Може би…?

– А да не би да е  Али. Толкова е прям и винаги казва истината – подел трети.

– Ха, прям, ама все вдига кавги и сканадли, не може да е той… Ама все пак… Може пък и да е… – запитвал се друг.

– Ей, знаете ли – подел пети – Аз мисля, че може да е Хасан, нали той е  един такъв…

И така споровете продължили, без да могат да отгатнат кой е ангелът, живеещ помежду им. И понеже не могли да разберат кой е той, всеки се съмнявал в другия. Казвал си наум: може би сега говоря с ангела? И започвал да се държи като с ангел. Така един, после трети, пети… Всеки се съмнявал във всеки и разговарял и се отнасял с другия като с ангел – с почит и уважение. И понеже и другият не знаел, и той му отвръщал със същото. Така полека-лека всички започнали да се отнасят помежду си като ангели – с дълбоко уважение. И понеже усещали и виждали същото уважение, проявено и към тях самите, започнали и да се обичат. В двореца станало леко, появили се усмивки, лицата започнали пак радостно и весело да блестят. Недоверието, съмннеието и лукавството изчезнали и всеки се стараел да прави повече, отколокото се очаквало от него. А другият се стараел да го върне, като правел за него още повече.

И странно, това не тежало на никого, защото така всеки се чувствал добре – уважаван, почитан, обичан.

Така постепенно всеки започнал да се чувства като ангел. Като ангел, обграден от свита ангели.

Старият халиф виждал това и свитото му от години сърце започнало да се отпуска. Тъмното му лице просияло и всички се почувствали сигурни, можещи, имащи и обачани в царския палат.

И понеже навикът е втора природа, тези радостни и сигурни в себе си, в силите и досотойнството си хора, започнали да се отнасят като с равни и с подчинените си. Не ги хокали повече, разговаряли с тях, обяснявали им и даже им помагали рамо до рамо в работата като братя. Тогава другите ги обикнали и се стремели да направят за тях повече, отколкото се изисквало.

Народът на онова царство, като виждал как всички в царския палат се променили и как започнали да се отнасят с всеки човек, самите те започнали да се чувстват сигурни и обичани. Съмнението към управниците се заменило с доверие. И в последното селско семейство засияла радост и надежда.

Царството укрепнало, отново производството нарастнало, а хамбарите били пълни. Отново търговци от далечни старни идвали със скъпи стоки и се чудели на чудото, станало в това царство. Чудели се и разнасяли по света добрата вест, как хората могат да живеят като ангели на земята.

А старият халиф доживял щастливо още дълги години, радвайки се на любовта на децата си и на изобилието на царството си.

 

 

(Суровоядството-продължение)

  1. СУРОВОЯДСТВОТО ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ЛИ НЕГАТИВНО НА ПАМЕТТА, КОНЦЕНТРАЦИЯТА, БЪРЗИНАТА НА РЕАКЦИИТЕ, РИСКА ОТ ДЕМЕНЦИЯ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ?

Ако сме наблюдателни ще забележим, че тъкмо живите същества в природата обладават най-бързите и точни реакции. Те са най-подвижни, чувствителни и с най-широк адаптивен диапазон. И обратно – животните отглеждани и хранени от човека стават мудни, тромави и развиват всички присъщи на човека заболявания, за разлика от своите природни събратя. Човекът не прави изключение – народите живеещи близо до природата и хранещи се с прости, непреработени и в голямата си част сурови храни, са бързи и подвижни.  Дегенеративните мозъчни заболявания при тях, така присъщи на съвременния човек, на практика са непознати. Жителите на Съединените щати са може би една от най-спортуващите нации и въпреки това процентът на съдово-мозъчна патология там е един от най-високите в света. Там консумацията на индустриално преработени храни е най-голяма, а суровата естествена храна не надхвърля 5% от калорийния дневен прием. С неизброимото богатство на хранителни вещества балансираната сурова храна е перфектната формула за нервно-мозъчната тъкан. От изключителна важност е фактът, че тази храна гарантира в най-висок процент съдово-капилярната проходимост – условието от което зависи изхранването на клетките. Наличието на специфични съдовопротективни вещества като рутин, витамин С, флавоноиди и фенолни съединения, както и  безброй други, в голямата си част все още неизвестни на науката фитохимикали, е причината за доказания й положителен ефект.  Установени са вещесва, които пряко участват като енергийна храна за мозъка, а също и  играещи ролята на невротрансмитери при провеждането и предаването на информационния сигнал от една нервна клетка на друга. Фитините и фитатите (растителният лецитин), представляващи калциево-магнезиеви соли на инозит-фосфорната киселина, съдържащи се в най-големи количества в семената, са главен източник на макроергични връзки (енергийните акумулатори) на нервните и мозъчни клетки. Тези вещества са ефективни тъкмо в суровата храна, защото при термичната обработка те преципитират до неразтворими съединения, свързващи се с калция и другите минерали. В готвената храна те крадат този калций и същевременно запушват съдовете с неразтворими съединения. Редица сурови растения съдържат прекурсори (предшественици) на невромедиатори. Така например Ел-ДОПА (в баклата и много други) е източник за синтеза на допамин и норадреналин. Триптофанът в банани,кайсии,аспержи,зеле,домати,ядки и мн.др. е предшественик на серотонина и мелатонина, контролиращи доброто настроение, както и нормалния сън. Витамините от групата В, както и лецитинът в суровия жълтък са есенциална храна подпомагаща паметта и концентрацията. И това са само някои примери от необятния океан биосъединения в суровата храна, действието на които науката тепърва ще открива и изучава. Не на последно място трябва да подчертаем, че захарите в естествената непреработена сурова храна имат нисък гликемичен индекс, не се превръщат в лош холестерол и не запушват съдовете. Термично обработените продукти, особено тези от животински произход освен холестерол и неразтворим калций, депонират в капилярите и мозъчните клетки специфични парапротеини, отлагащи се там и нарушаващи функцията на мозъчните клетки до степен на пълна дегенерация и атрофия. Точно тези изменения се наблюдават при сенилната съдова деменция, както и при болестта на Алцхаймер.

  1. КАК ЩЕ СИ НАБАВИМ ДОСТАТЪЧНО ПЪЛНОЦЕННИ БЕЛТЪЧИНИ ПРИ СУРОВОЯДЕН СТИЛ НА ХРАНЕНЕ?

Когато говорим за пълноценност на едно хранене, на първо място в него трябва да осигурим достатъчни по количество и още по-важно – пълноценни като качество белтъчини. Не случайно техният синоним – протеини от старогръцки означава първенци. Те са основният пластичен (градивен) материал на живата материя. Знаем  дори, че животът е форма на съществуване на белтъчините. Изпълняват също така и  редица други физиологични функции. Въпросът за гарантирането на белтъчния внос при суровоядството е изключително лесен и в същото време  много спорен. От една страна, ако се вгледаме в равновесието на природата, виждаме, че там той е осигурен перфектно. В противен случай отделните популации в нея не биха съществували. Следователно суровоядството, което  е единствената форма на хранене в природата,  може по най-добрия начин да осигури и нашите белтъчни потребности и даже да ни служи като образец. На практика обаче твърде често при дългогодишни суровоядци наблюдаваме проявите на белтъчен дефицит. Виждаме намален жизнен тонус, ниска мускулна маса, сбръчкана кожа, суха чуплива коса, снижен имунитет, често анемии и репродуктивни нарушения. Тези симптоми  обикновено са следствие от чистото растителноядно суровоядство. Там, където човекът е загубил автентичната формула на естественото си суровоядство и го е заменил с идеологични инвенции, наблюдаваме провал. При правилно и умело подбрани растителни храни  ние можем успешно да гарантираме  едно задоволително количество и качество белтъчини.  Белтъчните молекули са изградени от около 20 аминокиселини.  За човека 8 (при децата 9) са незаменими и задължително трябва да постъпват в балансиран вид от храната. При дългосрочни липси на която и да е от тях, не се осъществява белтъчен синтез, те изгарят като енергия, а тялото постепенно атрофира и в крайните случаи се стига до смърт. Това често го наблюдаваме в райони по света с хронично недохранване, като при децата се развива  т.нар. синдром квашиоркор. Има едно просто правило, което може да ни осигури всички незаменими аминокиселини. То е да съчетаваме в един хранителен прием  разнородни в ботаническо отношение семена. Когато комбинираме в храната си накиснати или покълнали зърнени култури, като жито (лимец), овес, ръж  и др. заедно с различни ядки: орехи, бадеми,лешници и т. н. ние „сглобяваме“ молекулата на пълноценните белтъчини. Когато не сме пълни суровоядци за тази цел можем да съчетаваме също така  сварените зърнени и бобени култури. На второ място има един съществен елемент от човешкото суровоядство, който често остава пренебрегнат. Нашата генетично заложена биологична потребност предполага използването на много по-голям процент зеленолистни зеленчуци, отколкото обикновено се консумира. Най-ефективната като усвояемост форма, под която можем да приемаме тази зелена маса е смутито – блендирана до гладка консистенция. При  изцяло суровояден стил на хранене се препоръчва около литър и дори повече на ден гъсто зелено смути. Моят клиничен опит обаче показва, че все пак най-добре е да осигурим на нашия организъм един минимум от животинска храна, включително като източник на пълноценни белтъчини. Той може да бъде до 5-10% от дневния калориен (не количествен) прием, при това не е задължително да бъде всекидневен. Най-добре е тези животински продукти да бъдат ползвани  в традиционно приготвени суровоядни рецепти, включващи суров жълтък, домашно приготвена маринована риба и суши, домашни сушени меса.

  1. А КАЛЦИЙ,ЖЕЛЯЗО, ВИТАМИН В12 И ДРУГИТЕ ВАЖНИ МИНЕРАЛИ И ВИТАМИНИ, КОИТО ИДВАТ ОТ ЖИВОТИНСКИТЕ ХРАНИ?

Минералите и витамините се числят към т.нар. микронутриенти, за разлика от макронутриентите – белтъчини,въглехидрати и мазнини. Въпреки това те са облигатно необходими за нашия метаболизъм. Всеки дългосрочен дефицит, на който и да е витамин или микроелемент е несъвместим със здравето и живота. Един добре подбран и балансиран суровояден стил на хранене е идеалният вариант за набавяне на всички минерали и витамини. Всъщност в днешно време дефицитът на тези есенциални вещества се наблюдава точно при обратното – прекомерната консумация на технологично преработени храни и липсата на достатъчно сурова храна в естествения й вид от съвременния човек. Един от най-известните съвременни американски нутриционисти д-р Джоуел Фърман ни предлага оптималната формула за балансирана храна: Здраве = хранителни вещества /Калории.

Това означава, че здравословната храна трябва да съдържа максимум на брой хранителни вещества към минимум калории. На това изискване отговаря перфектно естествената сурова  индустриално непреработена храна. Всички други изкуствено сглобени от човека или значително процесирани храни имат огромен дефицит от хранителни вещества, особено микронутриенти и същевременно излишък от празни калории. Нещо повече – вкислявайки с продуктите на своя разпад организма ни, те изчерпват и малкото останали в него минерали и витамини, които отиват за неутрализирането на тези токсични отпадъци. Така съвременният човек е дълбоко недохранен и заедно с това интоксикиран. Този дисбаланс е в основата на епидемичното днес затлъстяване, придружено с най-разнородни по спектър дегенеративни заболявания и недоимъчни състояния. Въпреки тези безспорни факти, в моята практика често наблюдавам при суровоядци дефицит на калций, желязо и витамин В12. За установяването на калциев дефицит не е показателно просто изследването на калций и йонизиран калций в кръвта. При недоимък, за да го осигури в кръвта, където е от първостепенна важност, организмът започва да го тегли от костното депо с последваща постепенна деминерализация. За тази цел следва да се контролират  нивата на паратхормон (командващ метаболизма на калция) и остеокалцин – маркер за остеокластна активност в кръвта. Железният недоимък често се проявява като желязодефицитна анемия и лесно се диагностицира. Препоръчително е да се изследва и феритин в кръвта. Калцият и желязото са широко представени в растителния свят. На първо място и тук трябва да посочим като най-балансирана формула за гаранция на минералния внос гъстото зелено смути. Особено препоръчително, като изключително богато на органични соли, включително калций е селърито (стъблена безгрудкова целина). На второ място трябва да се осигури редовния прием на сурови ядки, преди всичко натурален сусам (1-2 суп.л. и повече добре смлян дневно). В суровата растителна храна витамините и минералите се усвояват несравнимо по-добре, защото присъстват в балансирани, взаимопотенциращи се и синергично действащи количества. Специално внимание трябва да се отдели на витамин В12. Изрично ще подчертая, че той се усвоява от човека единствено от животински продукти. Всеки опит тази естествена потребност да бъде избегната, като за дълго не се приемат храни от животински произход е пагубна за здравето и води до необратими увреди главно на нервната тъкан. Моето изрично предупреждение е, при вегански стил на хранене да се следи вит. В12 в кръвта на 6 месеца. При такъв избор, който природата не е предвидила за нас, той задължително трябва да се набавя изкуствено под формата на метилкобаламин.  (Следва) Д-р Гайдурков

Суровоядството -продължение

  1. Нужно ли е човек да е 100% суровоядец цял живот, за да е здрав – за кого има лечебен ефект, при кои болести, как да съставя менюто си, как да яде зърнените и бобените храни? За кого е противопоказано?

Въпреки че балансираното суровоядство може да бъде препоръчвано като  изключително здравословен стил и  като лечебно хранене при редица заболявания, не е необходимо човек да е 100% суровоядец за цял живот, за да бъде здрав. Ако се обърнем към практиката и живота, трябва да кажем, че всъщност никъде по света, в настоящия момент, не можем да открием човешко племе, което в своя естествен хабитат и традиция да е напълно суровоядно. При всички изследвани здрави популации наблюдаваме ползването на голям процент сурова непреработена храна. Но дори и най-примитивните сред тях и най-здравите, готвят включително термично, известна част от храната си. Там, където съществува човешка култура, задължително тя е дала отпечатък върху препитанието. Културата е артефакт и  тя задължително включва  храненето като базова личностна потребност и социално общуване. Опитът показва, че можем да достигнем дълбоки старини и едно отлично качество на живот без да сме пълни суровоядци. Едно от най-здравите регистрирани човешки общества – народът Хунза, както и многобройните примери, които един от най-известните автори, изследващи здрави и дълголетни популации Дан Бютнер описва, не са стопроцентови суровоядци. Световноизвестни автори в областта на културната антропология, като Ричли Крейпо потвърждават този факт. Това означава нещо много съществено – ние можем да бъдем здрави и да се радваме пълноценно на живота и същевременно да бъдем едни нормални и социално вградени човешки същества. Отново животът ни напомня, че оптимумът се крие в мярата, в баланса и хармонията. Така например благодарение на термичната обработка, редица природни продукти, които в сурово състояние са недостъпни и даже вредни (токсични) за човека, като бобените, отчасти зърнените и редица други семенни култури, се превръщат в питателна и изключително полезна храна. Повечето от естествените семена съдържат т.нар. трипсин-инхибитори, подтискащи нашите храносмилателни ензими, като защитна система на самото растение. При термичната обработка тези вещества се разграждат и по този начин семената стават годни за консумация от човека. Този ефект не се получава пълноценно дори при продължително изкисване и изплакване на семената – метод често препоръчван при суровоядството за отстраняване на тези вредности. При топлинната обработка също така, плътната целулозна капсула на растителните клетки се разпуква, като хранителното съдържание става достъпно за нашите храносмилателни ензими. Това са само едни от многото примери, при които храни, подложени на термична обработка стават по-полезни и годни за консумация от човека. Без да пренебрегваме социалния и битов аспект на въпроса, заслужава да се замислим и върху факта, че най-близките до човека живи примати – шимпанзетата (които биологично са над 99% човек) в своята естествена среда, при 100 процентово суровоядство и в най-добрия случай не доживяват възраст над 60 години. Отглеждани в човешки общества обаче те могат да достигнат и човешко дълголетие.

Относно съставянето на един здравословен хранителен рацион, в моята тридесетгодишна лекарска практика съм се убедил, че е препоръчително поне 75% от дневния прием  да се състои от сурови храни. Сред тях трябва да осигурим под различна форма – салати, смути, пресноизцедени сокове  и др. присъствието на зеленолистни и други зеленчуци (около 20%), разнообразни пресни и сушени плодове  (30-40%), сурови семена и ядки (10-15%). Бобените култури- леща,нахут,грах,боб,соя,бакла винаги трябва да се обработват термично(сваряване). Съчетани със зърнени варива – жито (лимец),ориз,киноа, елда,царевица,просо,овес и др., както и със сурови ядки, осигуряват всички незаменими аминокиселини, респ. пълноценни белтъчини. Ядките, поради високото си мастно съдържание, следва винаги да се приемат сурови, желателно след предварително накисване.

Тъй като суровоядството осигурява естесвената непреработена храна приготвена от природата за природата на нашия организъм, то не може да има абсолютни противопоказания. Не може природата да е противопоказана на себе си! Напротив – то е ключът, който отключва нашите лечебни възстановителни механизми, за които стана дума в миналия брой. При наличието обаче на каквото и да е заболяване и особено при прием на медикаменти, съставянето на дневния хранителен рацион задължително следва да е  от лекар-специалист.

2. Трябва ли – добре ли е за здравето суровоядецът да яде храни от животински произход – как, периодичност, по колко? Практически съвети за безопасност на суровата животинска храна.

Изключително голяма грешка е приравняването на суровоядството с веганството – въздържането от каквато и да е животинска храна. Умело подбраното растителноядно суровоядство е една от формулите, която най-силно повлиява повечето известни на медицината заболявания. Оздравителният му ефект е оптимален, когато се ползва за даден период от време като лечебно хранене. Метаболитният синдром, включващ високо кръвно налягане, преддиабет,нарушен мастен профил в кръвта и коремно затлъстяване е най-масовият и същевременно най-успешно лекуван здравословен проблем. Но дори заболявания, които се смятаха за абсолютно противопоказани, като тежки възпаления на стомашно-чревния тракт, особено хроничния улцеро-хеморагичен колит и болестта на Крон се повлияват успешно, като се достига до трайна ремисия, точно чрез подходящо изготвена програма на растително суровоядство. Това, което изрично трябва да се подчертае е, че която и форма на растителноядно суровоядство да бъде избрана, тя трябва да бъде за даден и дозиран във времето период. Пълното изключване на животински продукти в дългосрочен план е пагубно за здравето и може да доведе до необратими дистрофични изменения, особено на нервна тъкан. Причината е, че някои есенциални за здравето нутриенти се съдържат само в животински продукти. На първо място това е витамин В12. Практиката е показала, че той  може да се усвои от човека единствено от храни с животински произход. Всички други теории са чисто спекулативни и опровергани от живота.  Отново ще напомня, че дори тревопасните животни не са вегани, а насекомоядни. Висшите примати, които имат почти идентична с човека физиология и биохимия приемат между 5 и 10% животинска храна – насекоми, яйца и месо от дребни животни. Природата е винаги по-съвършена от нашите умозрителни кабинетни инвенции.

От друга страна тъкмо животинската храна е изключително важно да се ползва  преимуществено в суров вид. Поради своето естество при топлинната  обработка, тя отделя едни от най-токсичните вещества, повечето от които имат и канцерогенен ефект. Отдавна е установено, че дори хищниците се разболяват от остри и дегенеративни заболявания (като домашните любимци например, поголовно умиращи от рак), когато биват хранени с термично обработена животинска храна. И обратно – здрави народи, ползващи обилно животинска храна, като инуитите (ескимосите) например, са я ползвали в суров вид. В моята практика съм установил, че оптималното присъствие на животинските продукти е  до 10% от дневното меню, като е желателно в годината да има периоди на пълното им  изключване (постите). На първо място незаменим за здравето е суровият яйчен жълтък. Неговото количество е индивидуално и се движи от 1 брой кокоши жълтък през ден до 6 и повече дневно, особено за подрастващи и спортисти. Отдавна е реабилитиран със своя уникално пълноценен състав и същевременно ниска токсичност. Повишава добрия холестерол – изключително важен метаболит за синтеза на редица жизненоважни структури,хормони,витамини и др. На следващо място може да бъде посочена суровата риба, особено мазната, богата на омега 3 мастни киселини – сьомга и  скумрия (до 150-200г. седмично). Освен като популярнато и у нас суши, тя може да се маринова за няколко часа в лимонов сок с подправки. И на трето място това са традиционните за българската кухня сушени меса – пастърма, луканка и др., задължително домашно приготвени без нитрати и нитрити. Домашно сушено месо може да се приготви успешно и за 1 час във фурна до 40 градуса на вентилатор (до 150-200г. на 1-2 седмици). Млечните продукти, с изключение на маслото, е препоръчително да се ползват пестеливо,предимно като ферментирали – сирене и кисело мляко, поради отделянето на слузоподобни вещества, натоварващи лимфната система, лигавиците и развиващи  патогенни микроби (до 100-150г 2 пъти седмично).

Относно безопасността, освен стандартните хигиенни изисквания, черупката на яйцата трябва да се измива щателно с детергент и вода, рибата и месата могат преди употреба да се замразят дълбоко за 24 часа при температура не по-висока от -20гр.С.

(Следва)

Д-р Гайдурков

Суровоядството – въпроси и отговори

  1. Какви са предимствата на суровоядството?

Суровоядството е най-древната форма на човешко препитание. На практика цялото предисторическо развитие на човешкия вид, в което той е оформен дефинитивно като анатомия и физиология, е протекло при суровояден хранителен режим. Тъй като храната определя човека като пластика и енергия, логично е, че тя е дала и своя фундаментален отпечатък върху неговия еволюционно формиран геном. Устройството на който и да е биологичен вид, е детерминирано пряко от вида на неговото хранене – източника на материя и енергия. При растенията например, там където е оскъдна водата, това изцяло е променило и оформило тяхната днешна морфология. При животните е същото – тревопасните имат едно анатомично устройство и физиологично функциониране, хищниците – друго. И цялото това биологично разнообразие е продиктувано от този кардинален за живота фактор – храната. Оформянето на Homo sapiens в неговата еволюционна история е под диктата на суровоядството. В този смисъл не можем да говорим за някакво предимство на суровоядството. Нещо много повече – суровоядството е базовият фактор определил биологичното естество на човека въобще. Това е антропологичен факт, а не мнение или коментар. Оттам нататък можем за разсъждаваме какво да е в частност това суровоядство, как можем да го структурираме оптимално от здравословна гледна точка и как да го прилагаме конкретно в практиката. Всичко преди това не подлежи на коментар, то е христоматиен материал, който се изучава в училище. Въпросът за предимството на суровоядството има смисъл единствено в контекста  на съвременната ни културна и здравна ситуация. В този конкретен смисъл той е не по-малко фундаментален като значение. Суровоядството е фактът, липсващият елемент от пъзела, който преобръща цялата ни теоретична и практическа представа за живота и здравето на човека. Той е ключът, който размагьосва кошмарния театър на абсурда, който режисира и в който играе съвременната медицина, а и всички ние заедно с нея. Предимството на суровоядния хранителен стил мога да го определя само като тотална промяна на жизнената парадигма на човека. Това е фактор, който променя изцяло първичните стълбички (по Маслоу) на човешкото битие, цялостна промяна на личностното развитие и жизнените нагласи за поведение. Представете си общество от болни хора с болни междуличностни отношения. И от друга страна, представете си общество от здрави хора със здрави отношения. Това е нещо, което променя всички модалности на човешко битие и действие. На пръв поглед звучи като „Imagine“ на Джон Ленън, но повярвайте, за разлика от него не е така утопично. Защото тази промяна, като лекар-практик, аз я видях и всекидневно продължавам да я виждам в лицето на хиляди хора, които без да бадат пълни суровоядци, какъвто и аз не съм, опитаха да променят своя живот и успяха да го променят. И накрая, ако мога практически да обобщя, бих казал, че предимството на  пълноценното и балансирано суровоядство може да се изкаже с една простичка дума – здраве. А да бъдеш здрав, както всеки може сам да прецени, това ти дава предимство да бъдеш и във всичко друго. 2.  Мога ли да оцелея и да съм здрав само със сурови храни, има ли риск от недохранване и дефицити? В контекста на културата, в която живеем, въпросът е напълно резонен. Ако се взрем обаче в същността му, той би ни прозвучал като догадка от типа на „полезен ли е морковът за заека?“. Определено – да, не само можем да оцелеем, но точно с подходящо суровоядство можем да бъдем и здрави. Нещо повече – когато сме болни, суровоядството е това вълшебно лекарство, приготвено от самата природа за нас, което ни лекува. Днес живеем в общество на артефакти, с обърнати понятия: По дефиниция не може да се патентова и да се счита за лекарство храна или естествена субстанция. А всъщност,  напротив – точно това е основното лекарство, което природата е предвидила и което може да лекува радикално. Защото то подменя някоя част от тялото ни и става оригинална част от нас. Природата около нас се превръща в  част от собствената ни природа. Толкова е просто! Нима можете да поправите разваления компютър с резервни части за самолет? Точно това се опитва да прави съвременната лекарствена медицина. Напротив – ще вземеш част, която „пасва“, която става част от твоето тяло и енергия. А тази част, това лекарство, може да бъде само храна. Перфектно го е казал Хипократ: “ Храната нека ви бъде лекарство, а лекарството – храна“. Природата около и в нас е една и тя е здрава, когато е в баланс, в хармония. Това е тайната на здравето. И суровата храна е непромененият оригинал от природата, който по естество напълно  се вписва в състава на  нашето тяло и го възстановява. По никакъв друг начин не можем да постигнем трайно равновесие, т.е. здраве. Ако преминем към един по-практически дискурс, трябва да кажем обаче, че здравословното суровоядство е цяла една наука и изкуство. Причината да бъде така неясно и трудно лежи точно в нашата отдалеченост от природата, т.е. отдалеченост и от  самите нас. Кърмачето лесно намира пътя до майчината гърда, подобно на всяко животно, което безпогрешно открива и знае храната си. Но, разумният човек е направил най-безумното – забравил е коя е храната му! Не може да я разпознае сред артефактите на храна. Това е най-големият парадокс в човешкото битие, защото става дума за амнезия, за забрава на първичен инстинкт, всъщност най-първичният, стоящ в стълбицата дори пред инстинкта за размножаване. Не случайно, независимо от другите семантични пластове, той е описван в религиите като първороден грях, който е настъпил като отклонение в приема на храна, т.е. като хранително разстройство – изяждане на забранения плод. Тъкмо поради всичко това суровоядството е изключително амбивалентно – то е нож с две остриета. Приложено правилно, то дарява живот, но на практика моят опит ме убеждава, че доста често, впускайки се в него аматьорски, то може да носи сериозни рискове за здравето. Причината се крие основно в неговата потенциална небалансираност, а оттам в последствие развитието на различни форми на недохранване и дефицити. Най-честата грешка е  идентифицирането на суровоядството с веганското, чисто растителноядно суровоядство. Определено природата не ни предлага такъв стерилен вариант. Дори тревопасните животни не са вегани. Пропускаме факта, че са и насекомоядни, тъй като заедно с тревистите растения те поглъщат огромен брой микроскопични насекоми. Известно е, че в миналото, съзнателно или не, хората са приемали за храна насекоми. Днес все още една голяма част от Изтока ги ползва в менюто си. Ние всички несъзнателно  ядем насекоми със зеленчуците. Но бедата е, че в днешно време ползваме много пестициди, които силно снижават наситеността от микронасекоми в суровата храна, а и се стараем да я измиваме добре. Генетично най-близките до нас живи примати са шимпанзетата –  биологично те са над 99% човек. Логично е тяхното оригинално препитание в природата поне в 99% да отразява и нашето автентично човешко меню. А то включва до 5-6%  животинска храна – главно насекоми и рядко (до веднъж месечно) месо от дребни животни. Уловката е, че при чисто веганско суровоядство отклоненията започват да се проявяват клинично много пъти след третата година и се изразяват главно в дефицит на белтъчини, минерали (основно  калций и желязо) и витамини – предимно В12 и Д. Наблюдава се занижено телесно тегло, анемии, липса на сили и тонус, сбръчкана суха кожа, чуплива без блясък коса, спиране на менструацията при жените, снижено либидо, стерилитет, остеопороза и ставна атрофия, кариеси, пародонтоза. Виждал съм в практиката си зловещи случаи на витамин В12 дефицит с атрофия на нервна тъкан и отпадна неврологична симптоматика наподобяваща мултиплена склероза. Всички осъзнали (а често и изпитали) това вегани се поддържат с инжекции и хапчета. Не мисля, че природата е предвидила това за нас. 3. Трудно ли е да се премине от готвена на сурова храна, какви са реакциите на организма? Суровоядството обикновено е първата терапевтична стъпка, която предлагам на моите пациенти. То няма абсолютни противопоказания, а само относителни и може да бъде рисково единствено в случаи на тежка и напреднала органна патология, придружена с поливалентна или специфична лекарствена и/или инструментална терапия. Така например на диабетно болен на инсулин в никакъв случай не бих препоръчал да мине рязко на суровоядство. В тези случаи използвам адаптирани към конкретния пациент  смесени програми, включващи и известен процент термично обработени храни. Затова при наличие на диагностицирано заболяване и прием на лекарства, преминаването на  сурова храна винаги трябва да става под лекарски контрол. При клинично здрави хора не употребяващи медикаменти и провели наскоро профилактичен преглед, рязкото преминаване от обща храна към суровоядство може да бъде провеждано и като профилактика. Освен психологическите адаптивни реакции, в преходния период се манифестират и чисто физиологични симптоми. Преминаването на сурова храна играе ролята на естествен пусков механизъм на генетичните ни програми за самовъзстановяване на всички нива – клетъчно, субклетъчно и биохимично, тъканно и органно . Става дума за универсален биологичен феномен,  присъщ на всички живи системи. Организмът веднага задвижва своите репаративни механизми и провежда  „ремонт“ във всяко кътче от  тялото.  Това се осъществява като  започва разграждане на всички непотребни, токсични и патологични образувания в тялото, използването на съставните им елементи за храна – енергия и ресинтеза на здрави тъкани и същевременно активно изхвърляне на крайните отпадъчни метаболити. Това в най-общи линии представлява всеки възстановителен и лечебен процес в живия свят. В първите 3-4 дни много често се усещат проявите на метаболитна ацидоза (вкисляване).  Причината е, че организмът отделяйки отпадъчния материал от клетките, го насочва към междуклетъчните пространства, лимфната система и в последна сметка го влива в кръвното русло. Отделените обменни деривати са киселини – урея, креатинин, пикочна киселина, билирубин, жлъчни киселини и много други ниско и средномолекулярни съединения, в които буквално в този период плуваме. Тяхната концентрация в кръвта се увеличава. В следващия етап токсичните отпадъци от кръвта се насочват към отходните органи – бъбреци, черен дроб, стомах и черва, кожа, лигавици и по този начин напускат тялото. С това ацидозата приключва и човек е изпълнен с бодрост и сили. В първите дни обаче преминалият на сурова храна усеща симптомите на вкисляване – своеобразен „махмурлук“, проявен най-често с главоболие, отпадналост,вариращо кръвно налягане. Знаейки интимния механизъм на този биологичен процес и  познавайки очакваните детоксикационни симптоми, първите 3 дни можем да посрещнем с повече пресноизцедени алкални зеленчукови фрешове, които ще подпомогнат неутрализирането на киселините и така този период ще протече по-комфортно. 4. Отслабва ли се със суровоядство? Оптималното телесно тегло е най-простото и лесно нещо, което природата постига. Всъщност обратното – наднорменото тегло и затлъстяването в естествената среда не съществуват никъде. Нима някой е виждал дебела маймуна в джунглата? Такива има не една, но в зоопарка. При това най-често страдат от високо кръвно налягане, диабет, нарушен мастен профил в кръвта. Стават нещо като човек, казано на шега, разбира се. По същия начин не сме виждали и дебело растение в природата. Такива напомпани има само в плод-зеленчука. Очевидно е, че в нашия цивилизован свят сме допуснали някакво много фундаментално и повсеместно повтарящо се отклонение. В САЩ вече изработват криви огледала, в които фигурата изглежда по-издължена, за да могат дебелите хора да не се стресират, когато се оглеждат. Перверзията, която сме извършили с нашето човешко естество е добила гротескни размери. Наднорменото тегло и затлъстяването са изкуствено създаден проблем и много лесно могат да се коригират по естествен начин при всеки, без изключение. Въпреки, че са изтъквани многобройни причинни фактори за тази световна пандемия, има един основен, който като се премахне, се премахва и целия този кошмар, в който живеят милиони хора по света. Този фактор е технологично преработената храна. В този смисъл суровоядството е неговият пълен антипод –  суровата непреработена храна е тотален анти-артефакт. Да, естественото суровоядство е най-мощният, лесен и здравословен метод за оптимизиране на теглото. Казвам оптимизиране, защото привидно слабите хора също могат да боледуват от метаболитен синдром. За тях важи правилото на д-р Джими Бел от Лондон: „слаби отвън, дебели отвътре“. Тези хора имат затлъстяване на вътрешните органи, което е още по-опасно от очевидното външно затлъстяване. Суровоядството е рецептата на природата, „Мade of God“, така да се каже, която трайно, на 100% възстановява оптималното телесно тегло. Индивидуалната разлика е единствено в темпа. Наднорменото тегло е защитен феномен на тялото, което се опитва да натрупа и изолира в безопасни зони излишни и/или токсични вещества. Когато подаваме естествена човешка храна, т.е. храна адресирана от природата за вида човек, това тяло няма нужда да складира нещо в патологични образувания. Обратно, при наличие на такива, започва да ги топи, ползвайки ги за храна, като изхвърля навън крайните отпадъци. Има обаче една много съществена уловка и при суровоядството. Защото съществуват и суровоядци с наднормено тегло. Причината и тук е отново в технологичната  преработка. Една храна може да е сурова, но и технологично преработена същевременно. Тогава тялото отново ще я таксува като чужд, неестествен елемент и ще се опитва да я изолира и складира, тогава, когато не смогва да я разгради и изхвърли навреме. Грешката се състои в две конкретни неща: Първо – употребата на технологично изолирани мазнини – зехтин, слънчогледово олио и т.н. Второ – добавянето в храната на сол (натриев хлорид). Никъде природата не предлага екстрахирани, неемулгирани мазнини. Те са нещо като чуждо тяло за организма. И понеже  биохимично са ниско мобилни, тялото се защитава, като ги натрупва в сравнително безопасни региони – подкожна мастна тъкан и т.н. Освен това тези мазнини изключително силно дебалансират храната. Те поглъщат и възпрепятстват усвояването на минерали, водно-разтворими витамини и микроелементи, които изискват йонизирана, а не липидна среда. Ефектът от тяхното добавяне е изключително пагубен особено при вегани, при които в този случай описаните дефицити настъпват още по-скоротечно. Вторият фактор – натриевият хлорид има изключително строга и контролирана концентрация главно в извънклетъчните пространства. Всеки добавен грам от тази сол предизвиква един литър задържана като оток вода в тялото (около един килограм наднормено тегло!). Солите са жизненоважни нутриенти, но те присъстват в нас под формата на сложни комплекси, съставът и пропорцията на които са много строго определени и фино регулирани. В този органичен вид те се съдържат само в суровата технологично непреработена храна, особено в зеленчуците.     (Следва)

Д-р Гайдурков

Оплодените яйца по-полезни ли са?

 

Че кокошките снасят яйца, е известно и на децата. Не толкова ясен обаче е въпросът кога и при какви обсоятелства от едно яйце може да се развие зародиш и да се излюпи пиленце. Още по-неясни стават нещата, ако трябва да определим кои яйца са оплодени  и кои от тях са по-полезните.

Ето малко биология: Женските на редица видове птици и особено домашните кокошки са способни да снасят яйца и без да бъдат оплодени. Затова може да имате кокошки и без петел и все пак те да ви снабдяват с яйца. Клетъчно отглежданите носачки са пример за това. Като цяло почти всички яйца продавани в търговската мрежа са неоплодени. Тези яйца съдържат генетичен материал само от кокошката и от тях никога не може да се развие ембрион. Т.е. при кокошките не е наблюдавана партеногенеза, явление срещано при нисши животни, влечуги,акули и даже някои птици. Дори да отглеждате кокошки с петел, пак не е абсолютна гаранция, че всички получени яйца са оплодени. Много трудно е да се определи едно прясно снесено яйце оплодено ли е или не. Овоскопията (оглеждането на яйцето срещу силна светлина) е несигурен метод. Бледото петънце, разположено на повърхността на жълтъка се нарича бластодиск и е налично и при неоплодените яйца. В оплодените бластодискът се превръща в бластодерма.  От бластодермата се развива зародиш, но само, ако оплоденото яйце е при дадена температура и влажност, за дадено време. Ако не, и от оплоденото яйце никога няма да започне развитие. Едва след третия ден от развитието на зародиша, овоскопски може да се различи оплоденото от неоплоденото яйце.  Следователно разликата между оплоденото и неоплоденото яйце е само в различието между двете почти неразличими с просто око микроскопични петънца – бластодиск и бластодерма. На практика всички съставки, хранителни показатели, физиологични отнасяния и органолептични (вкусови) качества на оплодените и неоплодени яйца са напълно идентични. Затова отговорът на въпроса дали оплодените яйца са по-полезни е определено не. Няма никакви причини, освен ако не сте любител птицевъд, да търсите и да заплащате по-високата цена за оплодените яйца. Разлика може да се появи единствено, ако решите да проявите по-екзотичен вкус и оставите оплоденото яйце в инкубатор до развитие на зародиш и го изконсумирате в този вид, с малкото пиленце вътре – деликатес, който е традиционен за Тайланд, Виетнам и страните от Малайския архипелаг. Много по-важно от здравословна гледна точка е да следите за други показатели. Преди всичко това е произходът. Не е достатъчно на опаковката да пише „от свободни кокошки“. При тях също се използват изкуствени хранителни смески със стимулиращи растежа вещества, а понякога и хормони.  Постигането на така търсения от клиента тъмен жълтък лесно се постига от производителя чрез добавянето в храната на кокошките на ксантинови химикали. „Био“ яйцата са по-добрият вариант, но и там няма гаранция за качество, защото липсата на забранени вещества в тях не означава, че съставът на яйцето е пълноценен. Оптималният вариант е да се ориентирате към лично проверени и доверени малки ферми, които извършват  услугата снабдяване до дома. На следващо място следете яйцата да са пресни – най-добре до 1 седмица след снасянето. Пресните яйца при потапяне във вода потъват напълно на дъното на чашата. След първата седмица единият край на яйцето (този с въздушния мехур) започва да се издига нагоре, а старите яйца направо изплуват на повърхността. Последните са негодни за консумация.

Яйцата и специално жълтъкът са най-мощната и здравословна известна днес суперхрана. Препоръката е да се ползват в суров вид  (след щателно измиване на черупката) или най-много рохко сварени, във всевъзможни кулинарни рецепти. Напълно реабилитирани, особено за подрастващи, те повишават добрия холестерол и осигуряват най-пълният спектър от хранителни вещества, без да натоварват организма.

Д-р Гайдурков

 

Кои храни са подходящи при проблеми с щитовидната жлеза?

В опростен вариант може да се каже, че щитовидната жлеза е този орган в тялото, който регулира степента (интензивността) на нашата обмяна. Дори нейната форма, изобразяваща пеперуда, някакси метафорично ни подсказва за това. Дали ще „летим“ на бързи или бавни „обороти“, това зависи в огромна степен от тези 20-25 грама, разположени на шията ни отпред. И наистина, ако функцията на щитовидната жлеза е в норма, ние сме в енергийно равновесие. Обратно – ако по някаква причина нейната работа е забавена, всичко в живота ни се забавя : Ние сме мудни, флегматични, със забавени емоции и мисли. Нашата обмяна на веществата също е забавена – килограмите и холестеролът се вдигат, подпухнали сме и оточни, сърцето бие по-бавно, кожата е суха и недохранена. Ако пък функцията на жлезата е свръхстимулирана, такива ставаме и ние – невротични, треперещи, страдащи от безсъние, сърцебиене и изпотяване, холестеролът пада, сваляме килограми. Независимо от сложните теории, със сигурност и щитовидната жлеза, като всеки друг орган в тялото, получава своята енергия и материя от кръвта. С каквото я храним, такава ще бъде и тя. Недоразуменията често произтичат  от факта, че тя освен един от ограните в тялото, е и орган, регулиращ обмяната на другите органи. Ако организмът има нужда от сваляне на излишен товар, много често тя се активира (хиперфункция), за да може ускорявайки обмяната, да свърши тази работа. Когато тя се умори в един момент и започне да декомпенсира (хипофункция), тогава наблюдаваме тази умора и в цялото тяло – развиват се симптомите описани по-горе. Ако ние обаче променим  нашето хранене и нашия двигателен режим, ще можем да избегнем всичко това. Как?

Двете части – „ин“ и „ян“ винаги са двете огледални страни на едно цяло и преминават едно в друго. За да може и нашата „пеперуда“ да лети хармонично, с две крила, подходът е един. Моята практика показва, че ако ние дадем възможност тялото ни да отдели ефективно излишния отпадъчен материал, независимо в коя посока е било отклонението, балансът се възстановява. Ако останем две-три седмеци на подбрана сурова растителна храна – разнообразни плодове,зеленцуци(включително като сокове и смути) и ядки, след което захраним за 10 дни с добавени към това задушени зеленчуци, зърнени и бобени варива, без сол и добавена мазнина, подобрението вече е налице. Задължително в началото и края се изследват като минимум основните хормони – свободен тироксин (fT4) и трийодтиронин (FT3), както и командващият от хипофизата тиреостимулиращ хормон (TSH). След това се изгражда стил на хранене с умерено допълване от животински продукти, който да продължи лечението, като няколко пъти в годината се повтарят разтоварителните курсове. Конкретиката на хранителния  подбор, както и интерпретацията на резултатите са индивидуални и следва да се провеждат от специалист. В най-общ план храните, които най-много затормозват функцията на щитовидната жлеза са млечните продукти и технологично-преработените храни, вкл. хляба и пълнозърнестите. Следва да се изключат добавената сол и мазнини, като ги осигурим в естествен вид от самите храни – мазнините от смлени ядки и авокадо, солта от зеленчуци, предино селъри. При „запушена“ или „уморена“ щитоведна жлеза (хипофункция) следва да осигурим есенциалните йод, селен, цинк,желязо,мед, витамин Д, но в органичен вид – орехи, бразилски орех, излагане на слънце. Няма обаче убедителни данни,че те вредят при хиперфункция. Съветът за избягване на кръстоцветните зеленчуци в суров вид (зелевата група,ряпа,алабаш и др.),поради съдържанието на гоитрогени-глюкозинолати (вещества подтискащи усвояването на йода) няма клинично потвърждение. Изследванията показват, че те могат да намалят йода в жлезата само в случаите,когато  той е недостатъчен и в храната. Същото се отнася и за соята, просото и спанакът. Единствено преработени продукти на база соев протеин следва да се избягват. Често препоръчваните като източник на йод морски храни не са желателни, поради високото съдържание на токсични метали и неорганичен натрий.

Д-р Гайдурков