Суровоядството -продължение

  1. Нужно ли е човек да е 100% суровоядец цял живот, за да е здрав – за кого има лечебен ефект, при кои болести, как да съставя менюто си, как да яде зърнените и бобените храни? За кого е противопоказано?

Въпреки че балансираното суровоядство може да бъде препоръчвано като  изключително здравословен стил и  като лечебно хранене при редица заболявания, не е необходимо човек да е 100% суровоядец за цял живот, за да бъде здрав. Ако се обърнем към практиката и живота, трябва да кажем, че всъщност никъде по света, в настоящия момент, не можем да открием човешко племе, което в своя естествен хабитат и традиция да е напълно суровоядно. При всички изследвани здрави популации наблюдаваме ползването на голям процент сурова непреработена храна. Но дори и най-примитивните сред тях и най-здравите, готвят включително термично, известна част от храната си. Там, където съществува човешка култура, задължително тя е дала отпечатък върху препитанието. Културата е артефакт и  тя задължително включва  храненето като базова личностна потребност и социално общуване. Опитът показва, че можем да достигнем дълбоки старини и едно отлично качество на живот без да сме пълни суровоядци. Едно от най-здравите регистрирани човешки общества – народът Хунза, както и многобройните примери, които един от най-известните автори, изследващи здрави и дълголетни популации Дан Бютнер описва, не са стопроцентови суровоядци. Световноизвестни автори в областта на културната антропология, като Ричли Крейпо потвърждават този факт. Това означава нещо много съществено – ние можем да бъдем здрави и да се радваме пълноценно на живота и същевременно да бъдем едни нормални и социално вградени човешки същества. Отново животът ни напомня, че оптимумът се крие в мярата, в баланса и хармонията. Така например благодарение на термичната обработка, редица природни продукти, които в сурово състояние са недостъпни и даже вредни (токсични) за човека, като бобените, отчасти зърнените и редица други семенни култури, се превръщат в питателна и изключително полезна храна. Повечето от естествените семена съдържат т.нар. трипсин-инхибитори, подтискащи нашите храносмилателни ензими, като защитна система на самото растение. При термичната обработка тези вещества се разграждат и по този начин семената стават годни за консумация от човека. Този ефект не се получава пълноценно дори при продължително изкисване и изплакване на семената – метод често препоръчван при суровоядството за отстраняване на тези вредности. При топлинната обработка също така, плътната целулозна капсула на растителните клетки се разпуква, като хранителното съдържание става достъпно за нашите храносмилателни ензими. Това са само едни от многото примери, при които храни, подложени на термична обработка стават по-полезни и годни за консумация от човека. Без да пренебрегваме социалния и битов аспект на въпроса, заслужава да се замислим и върху факта, че най-близките до човека живи примати – шимпанзетата (които биологично са над 99% човек) в своята естествена среда, при 100 процентово суровоядство и в най-добрия случай не доживяват възраст над 60 години. Отглеждани в човешки общества обаче те могат да достигнат и човешко дълголетие.

Относно съставянето на един здравословен хранителен рацион, в моята тридесетгодишна лекарска практика съм се убедил, че е препоръчително поне 75% от дневния прием  да се състои от сурови храни. Сред тях трябва да осигурим под различна форма – салати, смути, пресноизцедени сокове  и др. присъствието на зеленолистни и други зеленчуци (около 20%), разнообразни пресни и сушени плодове  (30-40%), сурови семена и ядки (10-15%). Бобените култури- леща,нахут,грах,боб,соя,бакла винаги трябва да се обработват термично(сваряване). Съчетани със зърнени варива – жито (лимец),ориз,киноа, елда,царевица,просо,овес и др., както и със сурови ядки, осигуряват всички незаменими аминокиселини, респ. пълноценни белтъчини. Ядките, поради високото си мастно съдържание, следва винаги да се приемат сурови, желателно след предварително накисване.

Тъй като суровоядството осигурява естесвената непреработена храна приготвена от природата за природата на нашия организъм, то не може да има абсолютни противопоказания. Не може природата да е противопоказана на себе си! Напротив – то е ключът, който отключва нашите лечебни възстановителни механизми, за които стана дума в миналия брой. При наличието обаче на каквото и да е заболяване и особено при прием на медикаменти, съставянето на дневния хранителен рацион задължително следва да е  от лекар-специалист.

2. Трябва ли – добре ли е за здравето суровоядецът да яде храни от животински произход – как, периодичност, по колко? Практически съвети за безопасност на суровата животинска храна.

Изключително голяма грешка е приравняването на суровоядството с веганството – въздържането от каквато и да е животинска храна. Умело подбраното растителноядно суровоядство е една от формулите, която най-силно повлиява повечето известни на медицината заболявания. Оздравителният му ефект е оптимален, когато се ползва за даден период от време като лечебно хранене. Метаболитният синдром, включващ високо кръвно налягане, преддиабет,нарушен мастен профил в кръвта и коремно затлъстяване е най-масовият и същевременно най-успешно лекуван здравословен проблем. Но дори заболявания, които се смятаха за абсолютно противопоказани, като тежки възпаления на стомашно-чревния тракт, особено хроничния улцеро-хеморагичен колит и болестта на Крон се повлияват успешно, като се достига до трайна ремисия, точно чрез подходящо изготвена програма на растително суровоядство. Това, което изрично трябва да се подчертае е, че която и форма на растителноядно суровоядство да бъде избрана, тя трябва да бъде за даден и дозиран във времето период. Пълното изключване на животински продукти в дългосрочен план е пагубно за здравето и може да доведе до необратими дистрофични изменения, особено на нервна тъкан. Причината е, че някои есенциални за здравето нутриенти се съдържат само в животински продукти. На първо място това е витамин В12. Практиката е показала, че той  може да се усвои от човека единствено от храни с животински произход. Всички други теории са чисто спекулативни и опровергани от живота.  Отново ще напомня, че дори тревопасните животни не са вегани, а насекомоядни. Висшите примати, които имат почти идентична с човека физиология и биохимия приемат между 5 и 10% животинска храна – насекоми, яйца и месо от дребни животни. Природата е винаги по-съвършена от нашите умозрителни кабинетни инвенции.

От друга страна тъкмо животинската храна е изключително важно да се ползва  преимуществено в суров вид. Поради своето естество при топлинната  обработка, тя отделя едни от най-токсичните вещества, повечето от които имат и канцерогенен ефект. Отдавна е установено, че дори хищниците се разболяват от остри и дегенеративни заболявания (като домашните любимци например, поголовно умиращи от рак), когато биват хранени с термично обработена животинска храна. И обратно – здрави народи, ползващи обилно животинска храна, като инуитите (ескимосите) например, са я ползвали в суров вид. В моята практика съм установил, че оптималното присъствие на животинските продукти е  до 10% от дневното меню, като е желателно в годината да има периоди на пълното им  изключване (постите). На първо място незаменим за здравето е суровият яйчен жълтък. Неговото количество е индивидуално и се движи от 1 брой кокоши жълтък през ден до 6 и повече дневно, особено за подрастващи и спортисти. Отдавна е реабилитиран със своя уникално пълноценен състав и същевременно ниска токсичност. Повишава добрия холестерол – изключително важен метаболит за синтеза на редица жизненоважни структури,хормони,витамини и др. На следващо място може да бъде посочена суровата риба, особено мазната, богата на омега 3 мастни киселини – сьомга и  скумрия (до 150-200г. седмично). Освен като популярнато и у нас суши, тя може да се маринова за няколко часа в лимонов сок с подправки. И на трето място това са традиционните за българската кухня сушени меса – пастърма, луканка и др., задължително домашно приготвени без нитрати и нитрити. Домашно сушено месо може да се приготви успешно и за 1 час във фурна до 40 градуса на вентилатор (до 150-200г. на 1-2 седмици). Млечните продукти, с изключение на маслото, е препоръчително да се ползват пестеливо,предимно като ферментирали – сирене и кисело мляко, поради отделянето на слузоподобни вещества, натоварващи лимфната система, лигавиците и развиващи  патогенни микроби (до 100-150г 2 пъти седмично).

Относно безопасността, освен стандартните хигиенни изисквания, черупката на яйцата трябва да се измива щателно с детергент и вода, рибата и месата могат преди употреба да се замразят дълбоко за 24 часа при температура не по-висока от -20гр.С.

(Следва)

Д-р Гайдурков

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s