(Суровоядството-продължение)

  1. СУРОВОЯДСТВОТО ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ЛИ НЕГАТИВНО НА ПАМЕТТА, КОНЦЕНТРАЦИЯТА, БЪРЗИНАТА НА РЕАКЦИИТЕ, РИСКА ОТ ДЕМЕНЦИЯ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ?

Ако сме наблюдателни ще забележим, че тъкмо живите същества в природата обладават най-бързите и точни реакции. Те са най-подвижни, чувствителни и с най-широк адаптивен диапазон. И обратно – животните отглеждани и хранени от човека стават мудни, тромави и развиват всички присъщи на човека заболявания, за разлика от своите природни събратя. Човекът не прави изключение – народите живеещи близо до природата и хранещи се с прости, непреработени и в голямата си част сурови храни, са бързи и подвижни.  Дегенеративните мозъчни заболявания при тях, така присъщи на съвременния човек, на практика са непознати. Жителите на Съединените щати са може би една от най-спортуващите нации и въпреки това процентът на съдово-мозъчна патология там е един от най-високите в света. Там консумацията на индустриално преработени храни е най-голяма, а суровата естествена храна не надхвърля 5% от калорийния дневен прием. С неизброимото богатство на хранителни вещества балансираната сурова храна е перфектната формула за нервно-мозъчната тъкан. От изключителна важност е фактът, че тази храна гарантира в най-висок процент съдово-капилярната проходимост – условието от което зависи изхранването на клетките. Наличието на специфични съдовопротективни вещества като рутин, витамин С, флавоноиди и фенолни съединения, както и  безброй други, в голямата си част все още неизвестни на науката фитохимикали, е причината за доказания й положителен ефект.  Установени са вещесва, които пряко участват като енергийна храна за мозъка, а също и  играещи ролята на невротрансмитери при провеждането и предаването на информационния сигнал от една нервна клетка на друга. Фитините и фитатите (растителният лецитин), представляващи калциево-магнезиеви соли на инозит-фосфорната киселина, съдържащи се в най-големи количества в семената, са главен източник на макроергични връзки (енергийните акумулатори) на нервните и мозъчни клетки. Тези вещества са ефективни тъкмо в суровата храна, защото при термичната обработка те преципитират до неразтворими съединения, свързващи се с калция и другите минерали. В готвената храна те крадат този калций и същевременно запушват съдовете с неразтворими съединения. Редица сурови растения съдържат прекурсори (предшественици) на невромедиатори. Така например Ел-ДОПА (в баклата и много други) е източник за синтеза на допамин и норадреналин. Триптофанът в банани,кайсии,аспержи,зеле,домати,ядки и мн.др. е предшественик на серотонина и мелатонина, контролиращи доброто настроение, както и нормалния сън. Витамините от групата В, както и лецитинът в суровия жълтък са есенциална храна подпомагаща паметта и концентрацията. И това са само някои примери от необятния океан биосъединения в суровата храна, действието на които науката тепърва ще открива и изучава. Не на последно място трябва да подчертаем, че захарите в естествената непреработена сурова храна имат нисък гликемичен индекс, не се превръщат в лош холестерол и не запушват съдовете. Термично обработените продукти, особено тези от животински произход освен холестерол и неразтворим калций, депонират в капилярите и мозъчните клетки специфични парапротеини, отлагащи се там и нарушаващи функцията на мозъчните клетки до степен на пълна дегенерация и атрофия. Точно тези изменения се наблюдават при сенилната съдова деменция, както и при болестта на Алцхаймер.

  1. КАК ЩЕ СИ НАБАВИМ ДОСТАТЪЧНО ПЪЛНОЦЕННИ БЕЛТЪЧИНИ ПРИ СУРОВОЯДЕН СТИЛ НА ХРАНЕНЕ?

Когато говорим за пълноценност на едно хранене, на първо място в него трябва да осигурим достатъчни по количество и още по-важно – пълноценни като качество белтъчини. Не случайно техният синоним – протеини от старогръцки означава първенци. Те са основният пластичен (градивен) материал на живата материя. Знаем  дори, че животът е форма на съществуване на белтъчините. Изпълняват също така и  редица други физиологични функции. Въпросът за гарантирането на белтъчния внос при суровоядството е изключително лесен и в същото време  много спорен. От една страна, ако се вгледаме в равновесието на природата, виждаме, че там той е осигурен перфектно. В противен случай отделните популации в нея не биха съществували. Следователно суровоядството, което  е единствената форма на хранене в природата,  може по най-добрия начин да осигури и нашите белтъчни потребности и даже да ни служи като образец. На практика обаче твърде често при дългогодишни суровоядци наблюдаваме проявите на белтъчен дефицит. Виждаме намален жизнен тонус, ниска мускулна маса, сбръчкана кожа, суха чуплива коса, снижен имунитет, често анемии и репродуктивни нарушения. Тези симптоми  обикновено са следствие от чистото растителноядно суровоядство. Там, където човекът е загубил автентичната формула на естественото си суровоядство и го е заменил с идеологични инвенции, наблюдаваме провал. При правилно и умело подбрани растителни храни  ние можем успешно да гарантираме  едно задоволително количество и качество белтъчини.  Белтъчните молекули са изградени от около 20 аминокиселини.  За човека 8 (при децата 9) са незаменими и задължително трябва да постъпват в балансиран вид от храната. При дългосрочни липси на която и да е от тях, не се осъществява белтъчен синтез, те изгарят като енергия, а тялото постепенно атрофира и в крайните случаи се стига до смърт. Това често го наблюдаваме в райони по света с хронично недохранване, като при децата се развива  т.нар. синдром квашиоркор. Има едно просто правило, което може да ни осигури всички незаменими аминокиселини. То е да съчетаваме в един хранителен прием  разнородни в ботаническо отношение семена. Когато комбинираме в храната си накиснати или покълнали зърнени култури, като жито (лимец), овес, ръж  и др. заедно с различни ядки: орехи, бадеми,лешници и т. н. ние „сглобяваме“ молекулата на пълноценните белтъчини. Когато не сме пълни суровоядци за тази цел можем да съчетаваме също така  сварените зърнени и бобени култури. На второ място има един съществен елемент от човешкото суровоядство, който често остава пренебрегнат. Нашата генетично заложена биологична потребност предполага използването на много по-голям процент зеленолистни зеленчуци, отколкото обикновено се консумира. Най-ефективната като усвояемост форма, под която можем да приемаме тази зелена маса е смутито – блендирана до гладка консистенция. При  изцяло суровояден стил на хранене се препоръчва около литър и дори повече на ден гъсто зелено смути. Моят клиничен опит обаче показва, че все пак най-добре е да осигурим на нашия организъм един минимум от животинска храна, включително като източник на пълноценни белтъчини. Той може да бъде до 5-10% от дневния калориен (не количествен) прием, при това не е задължително да бъде всекидневен. Най-добре е тези животински продукти да бъдат ползвани  в традиционно приготвени суровоядни рецепти, включващи суров жълтък, домашно приготвена маринована риба и суши, домашни сушени меса.

  1. А КАЛЦИЙ,ЖЕЛЯЗО, ВИТАМИН В12 И ДРУГИТЕ ВАЖНИ МИНЕРАЛИ И ВИТАМИНИ, КОИТО ИДВАТ ОТ ЖИВОТИНСКИТЕ ХРАНИ?

Минералите и витамините се числят към т.нар. микронутриенти, за разлика от макронутриентите – белтъчини,въглехидрати и мазнини. Въпреки това те са облигатно необходими за нашия метаболизъм. Всеки дългосрочен дефицит, на който и да е витамин или микроелемент е несъвместим със здравето и живота. Един добре подбран и балансиран суровояден стил на хранене е идеалният вариант за набавяне на всички минерали и витамини. Всъщност в днешно време дефицитът на тези есенциални вещества се наблюдава точно при обратното – прекомерната консумация на технологично преработени храни и липсата на достатъчно сурова храна в естествения й вид от съвременния човек. Един от най-известните съвременни американски нутриционисти д-р Джоуел Фърман ни предлага оптималната формула за балансирана храна: Здраве = хранителни вещества /Калории.

Това означава, че здравословната храна трябва да съдържа максимум на брой хранителни вещества към минимум калории. На това изискване отговаря перфектно естествената сурова  индустриално непреработена храна. Всички други изкуствено сглобени от човека или значително процесирани храни имат огромен дефицит от хранителни вещества, особено микронутриенти и същевременно излишък от празни калории. Нещо повече – вкислявайки с продуктите на своя разпад организма ни, те изчерпват и малкото останали в него минерали и витамини, които отиват за неутрализирането на тези токсични отпадъци. Така съвременният човек е дълбоко недохранен и заедно с това интоксикиран. Този дисбаланс е в основата на епидемичното днес затлъстяване, придружено с най-разнородни по спектър дегенеративни заболявания и недоимъчни състояния. Въпреки тези безспорни факти, в моята практика често наблюдавам при суровоядци дефицит на калций, желязо и витамин В12. За установяването на калциев дефицит не е показателно просто изследването на калций и йонизиран калций в кръвта. При недоимък, за да го осигури в кръвта, където е от първостепенна важност, организмът започва да го тегли от костното депо с последваща постепенна деминерализация. За тази цел следва да се контролират  нивата на паратхормон (командващ метаболизма на калция) и остеокалцин – маркер за остеокластна активност в кръвта. Железният недоимък често се проявява като желязодефицитна анемия и лесно се диагностицира. Препоръчително е да се изследва и феритин в кръвта. Калцият и желязото са широко представени в растителния свят. На първо място и тук трябва да посочим като най-балансирана формула за гаранция на минералния внос гъстото зелено смути. Особено препоръчително, като изключително богато на органични соли, включително калций е селърито (стъблена безгрудкова целина). На второ място трябва да се осигури редовния прием на сурови ядки, преди всичко натурален сусам (1-2 суп.л. и повече добре смлян дневно). В суровата растителна храна витамините и минералите се усвояват несравнимо по-добре, защото присъстват в балансирани, взаимопотенциращи се и синергично действащи количества. Специално внимание трябва да се отдели на витамин В12. Изрично ще подчертая, че той се усвоява от човека единствено от животински продукти. Всеки опит тази естествена потребност да бъде избегната, като за дълго не се приемат храни от животински произход е пагубна за здравето и води до необратими увреди главно на нервната тъкан. Моето изрично предупреждение е, при вегански стил на хранене да се следи вит. В12 в кръвта на 6 месеца. При такъв избор, който природата не е предвидила за нас, той задължително трябва да се набавя изкуствено под формата на метилкобаламин.  (Следва) Д-р Гайдурков

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s