ПО-ПОЛЕЗНИ ЛИ СА ПЕЧЕНИТЕ ДОМАТИ?

Още в Библията се казва, че Бог дава райската градина на човека, за да я пази и обработва. Стремежът към труд и преобразуване на битието лежи в основата на цялата човешка култура. Няма общество, дори най-примитивно, което да не обработва храната си и да не я превръща в артефакт. В индустриалното общество сме извели този естествен стремеж до неговата абсурдна крайност – често в ежедневието, на масата ни присъстват само полуфабрикати. Не е учудваща и модата, която днес препоръчва дори традиционно ползваните в суров вид плодове и зеленчуци, да се консумират в сготвен вид. Изтъкват се и съответните аргументи:  в термично обработената храна редица вещества стават по-достъпни за усвояване и тяхното количество, както и скорост на постъпване в кръвта и тъканите се увеличават. Така например емблематичните за домата полезни съставки като ликопен и бета-каротин (провитамин А) в печените такива се смята, че се усвояват от организма по-добре от суровите. Този факт важи не само за доматите, но също и за морковите, тиквата, кайсиите, сливите и много други. Посочената констатация обаче е само една малка и изолирана част от въпроса за ползите при зеленчуците и плодовете. При термичната обработка на доматите се нарушава целият сложен органичен комплекс, който природата ни предлага в свързан, взаимопотенциращ се и синергичен вид. Губим със сигурност редица термолабилни субстанции, на първо място витамин С и всички ензими – природните смилателни сокове, които живите и сурови храни ни предлагат в процеса на  тяхното самосмилане и усвояване. Органичните оксалати, на които доматите са богати, се превръщат в остра и дразнеща лигавицата и тъканите ни оксалова киселина, която на свой ред черпи алкални резерви, преди всичко калций, като също така се натрупва под форма на неразтворими оксалатни кристали и конкременти в бъбреци, пикочен и жлъчен мехур. Изтъкваната като полза повишена усвояемост на вещества далеч не винаги е комплимент. Тя е резултат от деструкцията на тъканта и освобождаването на отделни изолирани вещества. Така например постъпването на прости захари в кръвта при печените домати се ускорява, с което се повишава гликемичният индекс, и в следствие на което тези захари се превръщат в мазнини, запушващи съдовете ни.

Ако искаме да внесем разнообразие в нашата кухня, нека подлагаме доматите на много кратка топлинна обработка, чрез леко запичане за секунди, но без мазнина. Термично обработената мазнина внася едни от най-токсичните и канцерогенни деривати в организма ни. Вместо това ползването на подправки ще подсили желания вкус. Друг вариант за кулинарна обработка е кратката експонация за 1-2 минути на пара. Ако пък искаме да използваме домата като доматен сос, то нека добавяме винаги преснонастъргани или пасирани домати в самия край на термичната обработка на ястието.

Във всички други случаи е за предпочитане да употребяваме доматите в суров, непреработен и жив вид. Ако смятаме, че полезните съставки се усвояват по-добре при добавяне на мазнина, тя нека бъде в интегрален, а не изолиран вид под формата на смляни на паста ядки, авокадо, домашно приготвено песто от предварително обезсолени тъмни, но не черни маслини (последните са химически обработени).

Д-р Гайдурков

 

Вярно ли е, че кайсиевите ядки са подходящи в цялостната профилактика на рака и подпомагат терапиите при онкозаболявания? Горчивите опасни ли са?

Кайсиевите ядки са известни със съдържанието си на една конкретна субстанция. Изолирана е през 1950 г. от д-р Ернст Кребс- младши и е наречена лаетрил или амигдалин, също и витамин В17. Отношението на това вещество към рака се свързва със следната теоретична концепция: Молекулата му съдържа единица цианов радикал (цианид), единица бензалдехид и две единици глюкоза.  Цианидът и бензалдехидът в комплексни съединения са нискотоксични. Разграждането на молекулата на лаетрила  и освобождаването на смъртоносните свободни съединения цианид и бензалдехид става под действието на ензима бета-глюкозидаза, който се намира в 100 пъти по-голяма концентрация в туморните клетки. Това довежда до тяхното унищожаване. Обратно – в здравите клетки, за разлика от туморните, съдържанието на този ензим е минимално, като за сметка на това , там е наличен друг ензим – роданаза, който бързо неутрализира и минималните количества от отделените токсини.

Лаетрилът е подробно изложен в книгата на Едуард Грифин „Свят без рак“. Субстанцията е налична в естествен вид не само в кайсиевите ядки и близките по състав бадеми, но и в редица други семена, плодове и зеленчуци. Основният факт, който се изтъква е, че вит. В17 е наличен почти изцяло само в дивите сортове растения, като техен защитен механизъм против увреди и неприятели. Културните селектирани сортове, с които на практика изцяло се храни съвременния човек, почти изцяло са загубили и не съдържат това вещество в меките си части. Запазило се е е само в известни количества в семената им – предимно кайсии, праскови, сливи, ябълки, дюли. Друг автор – Ричард Мак Карнес е описал интересното наблюдение, че народи, хранещи се с коренно различна храна еднакво не боледуват от рак. Хунзийците, които почти не ядат месо и ескимосите или американските индианци, които в миналото са се хранели изключително с месо, не са познавали рака. Изводът до, който се стига е, че и едните и другите са имали естесвен достъп в храната си на високи количества лаетрил – в дивите плодове и кайсиите, както и в месото на дивите животни, консумиращи треви с изключително високо съдържание на това вещество.

Негорчивите кайсиеви ядки и бадемите съдържат минимални количества от субстанцията и свободната им консумация не е проблем. Горчивите, обаче, ако се ползват, трябва да са строго дозирани. Препоръчва се да се започне с 2-3 горчиви ядки дневно, като всеки ден се увеличават с по една, до достигане на 20 горчиви ядки дневно. Доза по-голяма от тази, може да бъде токсична и изключително опасна.

Каква е ефективността на лаетрила при онкологични заболявания?

В едно официално изследване на Чарлз Моертел, включващо използването на лаетрил при онкоболни предимно в напреднал стадий, не се установява никакво статистически значимо подобрение в състоянието на тези болни. От позицията на моята тридесетгодишна лекарска практика мога да кажа, че употребата на лаетрил в никакъв случай не може да бъде самостоятелна или заместваща терапия при рак. Същото се отнася и за кайсиевите горчиви ядки. Самият откривател на това вещество твърди, че „Ракът е следствие на хроничното нарушение на обмяната на веществата. Това е метаболитна болест. Нито една болест на обмяната на веществата, не е била излекувана или предотвратена с друго, освен с факторите, които имат отношение към храненето на организма.“  Самият витамин В17 природата ни го предлага в контекста на разнообразното хранене, с използването на естествени технологично непреработени храни. Никоя изолирана субстанция или дори отделна храна не може да действа ефективно извън съчетанието си с другите в баланса на цялото. Сладките кайсиеви ядки, бадемите, диворастящите плодове, ядливите кълнове са необходима естествена част от човешкото хранене и е препоръчително редовно да присъстват на нашата трапеза.

Д-р Гайдурков

ХОЛИСТИЧНАТА МЕДИЦИНА

д-р Георги Гайдурков

1. Д-р Гайдурков какво означава холистичен подход към здравето и холистична медицина?

• Холистичната медицина всъщност е своеобразен ренесанс, припомняне на древния поглед към човека като цялостно същество. Явява се в противовес на изведения до крайност фрагментарен подход, който доминираше от Просвещението до последните десетилетия. Сега си даваме сметка, че нито света като цяло, нито човекът в частност, в техните разнообразни прояви, можем да виждаме правилно и да лекуваме на парче. Холистичната или цялостна, интегрална медицина разглежда човека като единен субект, с неговите не само телесни, но и психо-емоционални и духовни потребности, при това ситуиран в хармония с неговия естествен екологичен хабитат. Така днес, припомняйки си древното и владеейки модерното, в този синтез, можем да се оприличим на мъдър стопанин, който от съкровищницата си ще изважда и старо и ново.

2. Кои са най-често факторите, които, от гледна точка на холистичната медицина, оказват влияние върху нашето здравословно състояние?

• Особено внимание днес холиситчната медицина отделя на психо-емоционалните фактори, влияещи върху нашето здраве, в лицето на така наречената психосоматика. В противовес на това искам да изтъкна и обратната, позабравена страна – фактът, че нашето тяло, с неговата хармония или обратно – дисхармония, изключително мощно и много пъти в неподозирани мащаби, влияе върху нашата личност и живот като цяло. Храната, която изгражда и чрез която функционира нашето тяло,  както и самото наше тяло, на квантово ниво също са енергия, така като е енергия и субстанцията на всичко, което ни заобикаля. В този смисъл грижата за тялото е и грижа за Духа, емоцията и живота в нас. Бидейки изградени от храна, тази храна се оказва и основният фактор за нашето здраве. Това е „лостът“, който можем да поместим в една или друга посока, и който най-мощно ще въздейства върху нашето цялостно състояние.

3. Какви са световните тенденции в развитието на холистичната медицина?

• Добрата новина е, че холистичната медицина като че ли вече се освобождава от своето първоначално „тийнейджърско“ увлечение, при което еклектично предлагаше услугата на безкраен списък от отделни, макар и природосъобразни процедури, както и хранителни добавки. Това своеобразно преповторение и подражание на конвенционалната медицина се преодолява, като става ясно, че има един интегрален (холистичен) фактор за здраве, който поставя всички други фактори под знаменател и предполага общ подход. И това е здравословното хранене, което има за своя основа разнообразието от сурови зеленчуци и плодове. Който е разработил и усвоил един такъв, съобразен с човешката анатомия и физиология стил на хранене, той е поставил и основите на реалното и цялостно здраве. Не е случайно, че единственият лечебен метод, който се споменава в Хипократовата клетва е режимът на хранене. В този смисъл съвременните тенденции в холистичната медицина са и припомняне (анамнеза) на първоначалата на всяка друга медицина.

4. Прилагат ли се те в България?

–   Понастоящем вече имаме редица, както български, така и преводни автори, базиращи своя опит и практика върху подпомагането на човешкия ресурс, естественото самовъзстановяване на тялото и цялостния подход към здравето. На фона на масовата, стандартна  и казионна медицина, която всички познаваме, лекарите практикуващи натурална хигиена и курортно-оздравителните центрове, предлагащи цялостен подход чрез хранене, упражнения, физикални процедури и психо-духовно възстановяване, може да изглеждат като авангард. Но той вече съществува, и който има сетиво да го потърси, той ще го намери.

5. Храненето е ключов елемент в холистичния подход към здравето. Вашите препоръки за храни, които да консумираме, как да ги комбинираме и приготвяме?

• Естеството на човека предполага да приемаме в един висок процент, поне 75% сурови растителни храни. Основни са зеленчуците, като особено внимание  трябва да обърнем на зеленолистните. Известна част от зеленчуците можем да консумираме и като термично обработени, например на пара, който е най-щадящият метод. Не бива да прибавяме екстрахирани мазнини – олио, зехтин и др., както и сол. Мазнините можем да набавим в интегрален вид от ядки и авокадо, а най-соленият зеленчук е селърито (стъблена целина), което освен че овкусява, успешно набавя необходимите ни соли в органичен комплексен вид. Само в тази свързана, цялостна форма, те могат да участват по един синергичен, взаимо-потенциращ се начин в нашите физиологични процеси. Ако не сме строги вегетарианци, животинските продукти е препоръчетелно да ползваме комбинирани на един прием само със зеленчуци.

6. Какво трябва да бъде съотношението, количеството и комбинацията, в които приемаме трите основни вида хранителни компонента – въглехидрати, мазнини и белтъчини?

• Въглехидратите, мазнините и белтъчините са трите макронутриента, т.е. веществата, които приемаме в най-голямо количество за разлика от микронутриентите – витамини и минерали. В естествените, технологично непреработени продукти обаче те се срещат не като отделни компоненти, а винаги комбинирани помежду си в сложни комплексни съединения. Разликата между отделните храни се състои всъщност в безкрайното процентно многообразие при комбиниране на съставките им. Не е необходимо изкуствено да изчисляваме това, защото природата го е направила по най-съвършения начин. От нас се иска само да подаваме адекватно на организма основните групи храни в максимално естествен вид. Това всъщност е още една характеристика, по която може да познаете холистичния подход – правилото, че не използва изолирани нутриенти и екстрахирани вещества, а ги прилага винаги в естествено им състояние, в точната непроменена от технологични процеси пропорция, така която ни ги дава природата.

7. Пролетта и лятото са известни като сезони за диети за отслабване. Вашите съвети за тези, които искат да отслабнат без гладуване, медикаменти и риск за здравето?

• Оптималното телесно тегло е най-лесното нещо, което природата постига. То е просто задължителна част от здравето. Ние можем да редуцираме наднорменото тегло и само чрез добър баланс. Основата е да осигурим на организма си поне 2/3 сурова растителна храна, да изключим добавената сол, включително тази в търговските продукти, да не добавяме изолирани мазнини. Когато ползваме животински продукти, те нека бъдат до 5-10% от дневния хранителен прием.

Моята препоръка е разтоварителният курс да се провежда под наблюдението на

специалист – самостоятелно или в природно-възстановителните центрове,

гарантиращи компетентност и контрол.

Едно интервю на Ленко Славов – лечебен център „Vita Rama“