Казва се, че зеленчуците са по-полезни с кората, но дори и при миене с четка винаги има риск от остатъци пръст, това рисково ли е?

Във външния слой, граничещ с околната среда, зеленчуците и плодовете, както и всички други живи системи (човешката кожа не прави изключение), натрупват в по-голяма концентрация биологично активни вещества. И това е съвсем естествено –  тази разделителна линия осигурява имунитета и цялостната неприкосновеност на съответния организъм. Не е случайно, че пигментните вещества, придаващи окраската на плодовете и зеленчуците са съсредоточени точно под ципата на покривната кутикула (кожица). Именно тези вещества играят ролята на антиоскиданти и предпазват растението от множеството вредители. Същите вещества, когато ние ги приемем с храната, осигуряват и нашата защита, както от микробни агенти, така и от разяждащото действие на редица свободни радикали – междинни продукти на обмяната, а също и от екологични отрови, които могат да увредят нашите клетки. Затова се смята, че един плод или зеленчук е по-полезен, когато се консумира заедно с кората.

Как можем да осигурим обаче добрата хигиена, за да гарантираме чистотата на продуктите откъм микробиологични и химически замърсители?

Най-важното, което трябва да знаем е, че тази най-обща група е напълно разнородна не само като естество, но най-вече като степен на патогенност за нас. С други думи – не можем да поставим под един знаменател всички потенциални контаминанти (замърсители) в храните.

Така например възможните остатъци от почва в порите са принципно с най-ниска и пренебрежима степен на опасност главно откъм микробни и паразитни патогени. Човекът никога не е живял и не бива да живее в стерилна среда. Така напр. ще забележим, че малките деца имат естествен инстинкт да пипат и да се цапат с пръст и днес това се смята дори за желателно, тъй като влизайки в досег с микробите, човешкото тяло изработва имунинет. Обратно – стерилната среда ни прави беззащитни. Както се казва – това, което не ни убива, ни прави по-силни.

Друга дежурно коментирана вредност са нитратите. Веднага трябва да кажем, че те на практика не са токсични и са част от естествената биологична обмяна на растенията. Тяхната потенциална вредност е възможността да се редуцират в тялото ни до нитрозамини. Последните обаче не се образуват в богата на антиоксиданти среда  – споменатите пигментни вещества, както и витамините-антиоксиданти: С, А, Е, на които са богати растителните продукти.

Единственото, на което трябва да обърнем особено внимание, и заради което трябва да следим за стриктен хигиенен контрол е съдържанието на пестицидни остатъци. При съвременното интензивно земеделие употребата на пестициди е неизбежна и  контолът е по отношение на допустимата степен на техните остатъци. Трябва да знаем, че и при биологичното земеделие изискването не е за липса на химикали, а за употреба на регламентирано разрешени такива. Пестицидите са разнородна група вещества, огромната част от които са мастноразтворими отрови. Това ни дава и отговорът как да се предпазваме от техните остатъци. За да може да отделите мастноразтворима субстанция, най-напред може да измивате зеленчуците обилно с топло-гореща вода. За да не ги сварите обаче, практическият съвет е температурата на водата да бъде такава, че ръцете ви да могат да издържат на нея.  Второто, което можем да направим, ако искаме да ползваме и кората на продукта е, да натопим зеленчука в топъл разтвор на сода бикарбонат, който играе ролята на липоразтворител. Можем да накиснем за 5-10 минути в разтвор в съотношение 1 супена лъжица сода на 1 литър вода. След това измиваме отново обилно с вода.

Д-р Гайдурков

 

Сок от грейпфрут преди хранене помага ли за отслабване, при какви условия ?

Отговорът е – да, грейпфрутът може да бъде един успешен помощник за регулиране и постигане на вашето оптимално телесно тегло. Защо?

Както е известно, този плод присъства отдавна на нашия пазар, но като че ли все още остава недостатъчно оценен. За това говори и фактът, че преди години неговата цена беше по-ниска от тази на портокалите. Днес знаем, че по своя състав и биологично отнасяне, грейпфрутът заема особено и отделно място сред всички останали цитрусови плодове. Ако за качествата на тази група, в която се нареждат разнородните видове и сортове портокали, мандарини, кумкват, каламондин, минола и др. можем да говорим обобщено, то това няма да се отнася за грийпфрута. В неговия състав има особени вещества с особени свойства, проявени  в нашия организъм.

На първо място трябва да кажем, че по редица механизми грейпфрутът регулира функцията на стомашно-чревния тракт. Елиминира запека, усилва отделянето на стомашни, панкреатични и жлъчни сокове, като по този начен подобрява храносмилането в двоен аспект – усилва изчистването и същевременно подобрява усвояването на полезни хранителни вещества. За тези му качества способстват наличните в него пектин (вид разтворими фибри) и галактуронова киселина.

На второ място грейпфрутът снижава денонощните пикове на завишен инсулин, като по този начин възпрепятства хиперинсулинизма, нежеланото отлагане на мазнини и същевременно мобилизира натрупаните мастни депа в подкожие и вътрешни органи. Така предпазва от диабет или подобрява състоянието при диабетици. Особено важно е, че сред липидите (мастноподобните вещества) , този плод съдейства за намаляване на т.нар. лош холестерол (фракцията LDL в липидния статус). За тези му качества освен пектина, съдействат съдържащите се в него лимоноиди и в частност лимонин. Грейпфрутът намалява завишените килограми  и по механизъм, подтискащ чувството за глад.  Този ефект е свързан с повишаването на холецистокинина при консумация на грейпфрут.

На трето, но не последно по важностг място, грейпфрутът не само редуцира натрупани излишни килограми, но същевременно детоксикира организма от отпадъчни вещества на обмяната и екологични замърсители, попаднали в тялото от околната среда. Наред с това този плод е уникален сред всички други цитруси със своите антисептични свойства. Той действа противовъзпалително чрез антивирусен, антибактериален и противогъбичен ефект. Смята се че има благоприятно отношение към регулирането на чревната флора – основата на нашия имунитет, както и в предотвратяването на инфекции и дори в профилактиката на рака. За тези свойства особено значение има високото съдържание на специфичните флавоноиди – нарингенин и нарингин, както и на ликопен. Грейпфрутът е богат също на лутеин и ксантин – пигменти, с особено значение за поддържане нормалните функции на ретината.

Как можем да ползваме грейпфрутът, за да се възползваме максимално от неговите полезни качества?

Плодовете, поради наличните в тях захари, принципно се препоръчва да се консумират само на гладно – ½ час преди или 2 часа след хранене. Поради ниските си захари и антисептичните си вещества, възпрепятстващи нежелана ферментация, грейпфрутът може да прави едно щастливо изключение и можем да го приемаме също и след хранене или дори в рецепти, заедно с храна. Моята лична препоръка е, освен като цялостен плод , грейпфрутът да ползвате и като пресноизцеден сок, комбиниран с фреш-сок от ананас и нар, в съотношение съответно: 2:2:1, в количества 200-500 мл. дневно, най-добре за закуска или в часовете преди обед, тъй като изчистващият потенциал на организма тогава е най-голям.

Специално внимание и консултация с личния лекар трябва да направим, ако приемаме медикаменти, тъй като поради съдържащия се в грейпфрута бергамотин, метаболизмът на редица лекарства може да се забави и те да проявят своите токсични ефекти.

 

Д-р Гайдурков

Знам, че червеното цвекло е полезно, но да го съчетавам ли с нещо? На сок или салата е по-добре?

За червеното цвекло е писано много. Със своите профилактични и лековити свойства, вече и у нас, то представлява един добре анонсиран продукт. Известно е, че подобрява състоянието при обменни заболявания, прочиствайки организма и регулирайки метаболитните процеси, действа благоприятно при сърдечно-съдова патология, като включително снижава високите и рискови нива на хомоцистеина, и не на последно място е едно от популярните помощни средства при борбата с онкологични заболявания.

Специфичното в състава на червеното цвекло е наличието на група съединения, наречени беталаини. Те представляват индолови съединения, които  при една част от растенията придават яркия им цвят, наред с една друга известна пигментна група, наречена антоцианини. Два са най-застъпените представители на беталаините в червеното цвекло – бетанинът – главният виновник за характерния цвят и бетаинът. Смята се, че основно на беталаините се дължат повечето известни полезни свойства на това растение. Но тъкмо, защото те представляват силно реактивни химически вещества, техните молекули могат да имат и дразнещо действие, когато са във висока концентрация. Известно е, че  чист, несмесен пресноизцеден сок от червено цвекло може да предизвика остри стомашно-чревни симптоми, включително гадене и повръщане. Тъкмо затова трябва да се знаят няколко основни правила при консумацията на този зеленчук. Ако желаем да го ползваме на фреш-сок, той задължително трабва да е смесен със значително количество от друг зеленчуков сок. Класическото съчетание, което освен това се смята, че потенцира полезното действие на червеното цвекло е комбинирането му с пресноизцеден морковен сок. В сезона, когато разполагаме, можем да съчетаем и с пресноизцеден сок от тиква. Количеството на червеното цвекло трябва да е около 10% от общото, което ще изпием. Препоръчителната дневна доза на сока от червено цвекло е до 300 мл., смесен по описания начин и разпределен в няколко приема.

Когато ползваме червено цвекло в цялостен вид, например настъргано като салата, тогава смесването му с друг зеленчук – моркови, зеле,ряпа и др. може да бъде в съотношение 50:50. Актуално днес съчетание е присъствието на червеното цвекло в състава на зеленото смути – до 20 % от общото количество. Смутито не е желателно да разреждате с вода, а с пресноизцеден морковен сок,сок от селъри и/или краставица. Тъй като индивидуалната чувствителност е различна, а и с времето поносимостта расте, препоръката е като начало да почнете с още по-малки количества( 1 супена лъжица) и постепенно да увеличавате, особено, когато се цели силно депуративен (очистващ) ефект от токсини на организма.

Има препоръки, при които сокът от червено цвекло престоява около 2 часа в хладилник за инактивиране на дразнещите вещества, но по този начин губим и съществена част от полезния ефект. Червеното цвекло традиционно може да се ползва и в термично обработен вид – варено или печено, като може да се съчетава с всички други зеленчуци. Активно биологични качества има обаче предимно суровото цвекло.

Ето и рецептата на моето любимо „Фреш Гаспачо“ с червено цвекло:

Настъргани червено цвекло, моркови, ДОМАТИ, селъри, нарязан МАГДАНОЗ и др. зеленчук по избор се пасират заедно с предварително смляни на паста ядки (белен сусам, лющено конопено семе, бадем и др.). По желание се добавя авокадо и се подправя с  лимонов сок, джоджен, мента, копър, босилек, чесън. Препоръчително без сол и мазнина!

Д-р Гайдурков

 

Отговорност за здраве

https://www.youtube.com/watch?v=VyZwIxNsAmw

КАК ПЕРИОДИЧНОТО ГЛАДУВАНЕ МОЖЕ ДА ВИ ПОМОГНЕ ДА ЖИВЕЕТЕ ПО-ЗДРАВОСЛОВНО И ПО-ДЪЛГО

 

В документалния филм „Яж, гладувай и живей по-дълго“, британският автор и журналист – д-р Майкъл Мосли, проследява пътя, който е изминал от момента, в който решава да изпробва периодичното гладуване, за да види дали може да подобри здравословното си състояние.

Преди началото на експеримента кръвните му изследвания показвали, че е на границата на диабета и, че холестеролът му е висок, състояние, което неговият лекар искал да лекува с медикаменти.

Разтревожен от тази диагноза – особено предвид факта, че считал себе си за почти експерт по традиционните медицински практики – д-р Мосли се захваща да проучва алтернативите.

“Винаги съм се интересувал от експериментирането върху себе си като изследователски метод, тъй като толкова много от най-важните открития са направени от учени и лекари, които са използвали самите себе си за обекти на експеримента,“ заявява той „но никога преди това не съм експериментирал със собственото си здраве.“

Поетият от него път го отвежда из целите Съединени щати, където се среща както с дълголетници в добро здраве, така и с експерти по дълголетие, за да научи тайните на техния успех.

ВАШЕТО ТЯЛО Е СЪЗДАДЕНО ЗА ПЕРИОДИЧНИ ЦИКЛИ НА „ПИРУВАНЕ И ГЛАД“

Оказва се, че гладуването носи редица ползи за здравето, към които повечето хора се стремят – от подобрено състояние на сърдечно-съдовата система и понижен риск от рак до възстановяване на гените и дълголетие.

На кратко, той открива, че това, което отчасти задвижва процеса на развитие на заболяванията е фактът, че се храним прекалено често.Когато постоянно сте в режим „обилно хранене“, тялото ви всъщност пропуска голяма част от естествения „процес на възстановяване и подмладяване“.

Вярно е, че строгото ограничаване на калориите води до загуба на тегло и дълголетие при животните, но този вид изтощително гладуване не е много привлекателна алтернатива за повечето хора.

Ново изследване показва, че от периодичното гладуване, т.е. хранителен режим, при който се храните нормално през някои от дните, а през други драстично намалявате калориите, може да получите някои, ако не и всички ползи, които бихте получили от строгото ограничаване на калориите.

Този тип хранене сполучливо имитира хранителните навици на нашите предци, които не са имали достъп до хранителни магазини и храна 24 часа в денонощието. Те периодично преминавали през периоди на обилно хранене и глад, а съвременните проучвания сочат, че тази цикличност носи редица биохимични ползи. На кратко, ако промените това какво и кога ядете, можете значително да промените начина, по който  функционира вашето тяло. А това са чудесни новини.

ЗДРАВОСЛОВНИ ПОЛЗИ ОТ ПЕРИОДИЧНОТО ГЛАДУВАНЕ

В исторически план гладуването е често срещано явление и в продължение на хилядолетия е било част от духовната практика. Съвременната наука също потвърждава, че има множество причини, поради които да изберете периодичното гладуване, сред които са:

• Нормализиране на инсулиновата и лептинова чувствителност и повишаване на митохондриалната енергийна ефективност: Един от основните механизми, които правят периодичното гладуване толкова полезно за здравето, е свързан с въздействието му върху инсулиновата чувствителност.

Макар захарта да е източник на енергия за вашето тяло, тя също така причинява инсулинова резистентност, ако се консумира в количествата, които се съдържат в съвременната диета от храни-боклуци и преработени храни. Инсулиновата резистентност, на свой ред, е основен двигател на хронични заболявания – от сърдечно-съдови до рак.

Периодичното гладуване помага на вашето тяло да се пренастрои, така че да започне да използва мазнините за енергиен източник и все повече доказателства потвърждават, че когато вашето тяло свикне да изгаря МАЗНИНИ вместо захари като източник на енергия, това драстично намалява риска от хронични заболявания.

• Нормализира равнищата на грелина, също така познат като „хормон на глада“
• Спомага за производството на човешкия хормон на растежа:Проучванията показват, че периодичното гладуване може да увеличи хормона на растежа с 1300 процента при жените и с 2000 процента при мъжете, което играе важна роля за доброто здраве, тонус и забавянето на процеса на стареене. Хормонът на растежа е също така хормон, който помага за изгарянето на мазнините, което обяснява защо гладуването е толкова ефективно за загубата на тегло.
• Понижаване на нивата на триглицеридите и подобряване на други биомаркери на заболявания
• Понижаване на оксидативния стрес: Гладуването намалява натрупването на свободни радикали в клетките, което от своя страна предотвратява оксидативните увреждания на клетъчните протеини, липиди и нуклеинови киселини, което се свързва със стареенето и заболяванията.

Съществуват множество доказателства, че гладуването е един от факторите, които допринасят за дълголетието при животните. Редица механизми водят до този ефект. Един от основните е нормализирането на инсулиновата чувствителност, но освен това гладуването забавя ензимната каскада  на mTOR (таргет на рапамицина при бозайниците), който играе важна роля за задействане на процеса на стареене.

Периодичното гладуване е най-ефективният начин, който познавам, да се отървете от излишните мазнини и да се освободите от желанието си за сладко. Тъй като повечето от нас имат излишък от мазнини, които не можем да изгорим, това е преимущество, което не трябва да се пренебрегва. Когато захарта вече не е основен източник на енергия за тялото ви, то няма да жадува за нея, когато запасите ви от захар се изчерпят.

Както споменахме по-горе, друг механизъм, който прави гладуването толкова ефективно при отслабване, е фактът, че провокира отделянето на човешкия хормон на растежа – хормон изгарящ мазнините, който има много признати „анти-ейджинг“, здравословни и фитнес ползи.

И не на последно място, периодичното гладуване също така се сочи като мощен съюзник в превенцията, а дори и в лечението на деменция. При изгарянето на мазнините се отделят кетони като отпаден продукт, а кетоните (а не глюкозата) са предпочитаната храна за мозъка.

В допълнение на това, периодичното гладуване повишава производството на протеин наречен невротрофичен мозъчен фактор (BDNF), който кара мозъчните стволови клетки да се преобразуват в нови неврони и задейства множество други химикали, които подобряват здравето на нервната система. То също така защитава мозъчните клетки от промени свързани с болестта на Алцхаймер и Паркинсон. Според изследване, проведено от д-р Марк Матсън, младши изследовател в Националния институт по стареене, гладуването през ден (ограничаването на калорийния прием до 600 калории по време на деня за пост), може да увеличи BDNF с около 50 до 400 процента в зависимост от областта на мозъка.

ПЛАН ЗА ПЕРИОДИЧНО ГЛАДУВАНЕ 5:2

Периодичното гладуване е общ термин, който обхваща широк спектър от режими на хранене и гладуване. Като общо правило, то включва ограничаване на калориите – цялостно или частично през някои от дните на седмицата, през ден или дори всеки ден. Д-р Мосли бил толкова убеден в ползите от периодичното гладуване, че написал книга по темата озаглавена „Бързата диета: Как да отслабнете, да бъдете здрави и да живеете по-дълго с простата тайна на периодичното гладуване.“

Режимът на гладуване, който той в крайна сметка препоръчва в книгата (след като изпробвал няколко варианти във филма) е да се яде нормално пет дни в седмицата и да се гладува – два. Този режим също така понякога се нарича план за периодично гладуване „5:2“. В дните на гладуване той препоръчва намаляване на калориите с една четвърт от обичайното или около 600 калории за мъжете и около 500 за жените с много вода и чай. Д-р Мосли твърди, че е отслабнал с осем килограма и половина за два месеца, като е следвал този режим.

ГЛАДУВАНЕТО ПРЕЗ ДЕН – ДРУГА АЛТЕРНАТИВА

Друга, доста често срещана алтернатива е гладуването през ден. Тази схема на гладуване означава – един ден да се храните нормално, на следващия ден да намалите калориите и т.н. Когато включим и времето за сън, периодът на гладуване може да продължи до 32-36 часа. Недостатъкът е, че трябва да си лягате с празен стомах през ден, което може да се окаже трудно за повечето хора – поне първоначално.

Според д-р Криста Варади, автор на „Диета през ден: Диетата, която ви позволява да ядете каквото си поискате (през половината време), като в същото време отслабвате“, това е режимът, който най-много хора успяват да спазват. А в крайна сметка, най-добрият режим е този, който успявате да спазвате. Ако постоянно го нарушавате, няма да даде резултати.

Проучването на д-р Варади показва, че гладуването през ден, когато консумирате около 500 калории в дните за пост, а през останалите дни ядете каквото си поискате, дава еднакво добри резултати при отслабване, както и пълното гладуване, но е много по-лесен за спазване.

В нейното проучване, което бе завършено наскоро, участниците изяждали нискокалоричната си порция за обяд или за вечеря. Разделянето на 500-те калории на множество малки порции през целия ден не се оказало толкова успешно както еднократното ядене през деня. Причината е, че това затруднявало спазването на режима. Ако наистина ядете само 500 калории на ден, ще отслабнете. Но ако ядете малко количество храна, но на чести порции, има по-голяма вероятност да искате още, което драстично увеличава шанса да нарушите режима.

МОЯТА ЛИЧНА ПРЕПОРЪКА

Трети вариант на периодичното гладуване и този, която аз препоръчвам и лично използвам, е просто да ограничите времето, през което приемате храна, до конкретен отрязък от време, като например осемчасов. Експериментирал съм с различни режими на хранене през последните няколко години и този е моят фаворит, тъй като е наистина лесен за спазване, когато тялото ви привикне да използва мазнините, а не захарите, като основен енергиен източник.

Тъй като мазнините са бавно изгарящ енергиен източник, те ви държат сити без да изпадате в драстичните енергийни сривове, свързани със захарта. А ако не сте гладни… ами тогава да не ядете няколко часа, не е кой знае каква работа! Ще правите това всеки ден, докато инсулиновата/лептиновата ви резистентност се подобрят (докато теглото, кръвното налягане, нивото на холестерола или кръвната захар се нормализират). След това може да продължите да го правите колкото често е необходимо, за да запазите здравословното си състояние. В началото се хранех в отрязък от шест часа, докато тялото ми не започна да използва мазнините като основен енергиен източник, а сега се храня в отрязък от 9-10 часа, а за междинна закуска в този период използвам ядки от макадамия. Рядко ям нещо четири или повече часа преди да си легна.

Важен фактор във всеки един от тези режими е доколко успяваме да ги спазваме, а този режим изглежда един от най-лесните за изпълнение. Наистина е изумително как неистовото желание за храна буквално изчезва, щом веднъж сте възвърнали способността си да изгаряте мазнини като източник на енергия. Не се нуждаете от желязна воля или изключително силна самодисциплина, за да поддържате този режим на хранене. Да, ще огладнявате, но това ще е в рамките на нормалното, и ще се изненадате, с колко малко храна ще се чувствате напълно сити, щом си възвърнете метаболитната гъвкавост и няма да има нужда да разчитате на складираната в тялото ви захар като енергиен източник.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЯДЕТЕ ПРЕЗ ДНИТЕ, В КОИТО НЕ ГЛАДУВАТЕ?

В документалния филм, д-р Криста Варади води д-р Мосли на обяд в местна верига за бързо хранене, като отбелязва, че изглежда няма значениекакво ядеш в деня за нормално хранене, ако гладуваш на следващия ден. Аз бих бил предпазлив по отношение на подобни варианти на периодичното гладуване, които ви дават правото да ядете колкото си искате храни-боклуци в деня за нормално хранене, тъй като това изглежда ужасно контрапродуктивно. Аз самият не бих могъл да се съглася или подкрепя тази идея.

За мен периодичното гладуване е начин на живот, а не диета, а това означава да правите правилен здравословен избор, всеки път когато се храните. Целта е да се опитвате да подражавате на хранителния режим на вашите предци, в който периоди на обилно хранене постоянно са се сменяли с периоди на гладуване. Освен това, ако смяната на периоди на преяждане с храни-боклуци и периоди на гладуване може да произведе благоприятни метаболитни резултати, само си представете какви ползи за здравето бихте получили, ако правехте здравословен избор, всеки път когато се храните.

За съжаление, д-р Варади не разпознава опасностите от преработените храни и транс мазнините в частност. Тя се фокусира предимно върху количеството, а не върху качеството на калориите. Здравословната диета включва минимализиране на безскорбялните, високо въглехидратни, преработените храни и заменянето им със здравословни мазнини като кокосово масло, зехтин, маслини, масло, яйца, авокадо и ядки (ядките от макадамия са особено полезни, тъй като са с високо съдържание на мазнини и с ниско съдържание на протеини). Също така бих посъветвал да сте умерени що се отнася до приема на протеини, както и да се уверите, че месото и другите животински продукти като мляко, млечни продукти и яйца са от органични, пасищни животни.

Бих ви посъветвал също така да сте внимателни с консумирането на големи количества плодове, както прави Джо Кордели, човекът, който в началото на филма поставя ограничения на калориите. Той започва деня си с огромна купа плодове и макар че изхвърля определени части, които са особено богати на фруктоза, смятам, че е по-разумно да се въздържате от огромни количества плодове – поне докато теглото и здравословното ви състояние се нормализират. Макар диета богата на плодове да дава резултати при някои хора, в крайна сметка трябва да обърнете сериозно внимание на вашите метаболитни параметри, а набавянето на витамини и антиоксиданти от зеленчуци до голяма степен е подходяща стратегия.

Говорейки за захарта, ако ви се услажда сладкото, не се отчайвайте. Обикновено са необходими няколко седмици, за да започне тялото ви да изгаря мазнините за енергия, но щом това стане, неистовото желание за нездравословни храни и въглехидрати автоматично ще изчезне. Отново повтарям, това ще се случи, защото тялото ви ще може да изгаря натрупаните мазнини и няма да е необходимо да разчита на бързо изгарящите въглехидрати за енергия. Щом веднъж достигнете оптималното си тегло и нямате диабет, високо кръвно налягане или холестерол извън нормата, може да не се придържате толкова стриктно към режима. Но все пак би било добре от време на време да възобновявате планираното хранене, за да сте сигурни, че няма да се върнете отново към старите навици.

КОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛЕН С ПЕРИОДИЧНОТО ГЛАДУВАНЕ ИЛИ ИЗЦЯЛО ДА ГО ИЗБЯГВА?

Периодичното гладуване е подходящо за повечето хора, но ако страдате от хипогликемия  или диабет, трябва да бъдете особено внимателни. Сред хората, които е най-добре да избягват гладуването, са страдащите от хроничен стрес (адреналиново изтощение), както и тези с хормонален дисбаланс на надбъбречната жлеза. Бременните и кърмещи майки също трябва да избягват гладуването. Вашето бебе се нуждае от много нутриенти по време на бременността и след раждането, а нито едно изследване не подкрепя гладуването по време на този важен период.

Моята препоръка е вместо това да се стремите към пълноценно хранене. Хранителен режим с голямо количество сурови, органични продукти и храни, богати на здравословни мазнини и висококачествени протеини, ще гарантират на вашето бебе оптимално здраве. Също така не забравяйте да включите и изобилие от култивирани и ферментирали храни, за да оптимизирате вашата – а следователно и тази на вашето бебе – чревна флора.

Хипогликемията е състояние, което се характеризира с необичайно ниско ниво на кръвната захар. Обикновено се свързва с диабета, но може да имате хипогликемия без да имате диабет. Обичайните симптоми на хипогликемичен срив са – главоболие, слабост, треперене, раздразнителност и глад. С резкия спад на нивата на глюкоза в кръвта може да почувствате още по-тежки симптоми, като например:

• Объркване и/или необичайно поведение
• Зрителни нарушения, като например двойно виждане и замъглено виждане
• Припадъци
• Загуба на съзнание

Един от основните начини за справяне с хипогликемията е премахването на захарите, особено на фруктозата, от вашата диета. От полза би било премахването на зърнените храни и замяната им с по-големи количества качествени протеини и здравословни мазнини. Може да използватекокосовото масло, за да разрешите някои от тези проблеми, тъй като то е лесна за усвояване мазнина, която може да замени захарта, и тъй като не изисква инсулин, може да се използва по-време на гладуването. Все пак ще е необходимо време, за да се нормализира кръвната захар. Трябва да обърнете специално внимание на хипогликемичните сигнали и симптоми, и, ако имате подозрения, че изпадате в хипогликемичен шок, непременно яжте нещо, например кокосово масло. За предпочитане е да избягвате гладуването, ако страдате от хипогликемия, и да подобрите хранителния си режим, така че първо да нормализирате нивата си на кръвна захар. Само тогава може да опитате някой от по-леките режими на периодично гладуване.

Източник д-р Меркола | Превод за теб от Силвия Запрянова! Благодаря! 🙂

 

От Нова година си обещах да се храня по-здравословно, без крайности. Но какво всъщност означава здравословно хранене?

 

Темата за здравословното хранене днес е една от най-противоречивите. Свидетели сме на постоянно сменящи се една след друга взаимоотричащи се моди. Тази липса на консенсус резултира, от една страна при специалистите, в ориентирането им към еклектични и примиренчески съвети от типа на “яжте от всичко по малко”. От друга страна, липсата на ясни координати демотивира и дава основание на редовия потребител да се откаже от следването на каквито и да са насоки за здравословно поведение.

Моето лично убеждение, на база на опита е, че могат, за щастие, да се дадат много ясни и конкретни насоки за изграждане на здравословен стил на хранене, който да бъде едновременно високоефективен и универсален. Това е така, защото анатомията, физиологията и биохимията при всички хора са принципно еднакви, като вариациите касаят единствено количествените параметри и спецификите при отделни заболявания.

На първо място нашето тяло има естественото биологично изискване за една голяма част (50-75%), съставена от сурова растителна храна, състояща се предимно от плодове, зеленчуци и семена (в това число ядки,по желание и кълнове), във възможно по-голям асортимент. Можем да използваме “правилото на светофара” – всекидневно да разполагаме с жълти, зелени и червени продукти, като специално внимание обърнем на зеленолистните зеленчуци. Плодовете, с някои изключения, поради съдържащите се в тях захари, се консумират преди или между храненията (1/2 час преди или 2 часа след хранене).

От термично обработените храни, в15-20% от нашето меню, могат да присъстват разнообразни зърнени и бобени варива, които за осигуряване на пълноценен хранителен състав, е желателно да съчетаваме помежду им. Хлябът е добре да се избягва.

Животинските продукти са необходими, тъй като някои есенциални хранителни вещества за човека се набавят единствено от тях. Тяхното количество не бива да надхвърля 10 (15)% от дневния хранителен рацион, като са препоръчителни периоди на почивка от тях (постни дни – 1-2 в седмицата). Основно правило е да избягваме тяхната термична обработка, тъй като в това състояние те образуват едни от най-токсичните вещества, увреждащи нашето здраве. Традиционна е употребата им  под формата на нискотемпературни застройки и дресинги, както и на сладки (плодови и други) кремове – за яйчния жълтък, както и на домашно маринована риба и домашно сушени меса. За предпазване от паразитни и микробни замърсявания черупката на здравото яйце се измива щателно с препарат, а рибата и месата се замразяват предварително за 2-3 денонощия в хладилна камера. Млечните продукти е желателно да се включват до 2(3) пъти седмично – предимно обезсолено сирене и кисело мляко.Яйчният жълтък е универсално съчетаем с други храни, но рибата, месата и млечните продукти е желателно да се консумират на едно хранене само със зеленчуци или да се приемат последователно, непосредствено след консумация на други храни (ориз, картофи и др). Киселото мляко се съчетава добре и с плодове.

Факторът, който най-много дебалансира нашето хранене и уврежда здравето ни е употребата на термично обработена мазнина – олио, зехтин и др. Мазнините в изолиран вид е желателно въобще да отсъстват, като дадем приоритет на интегралните такива – в ядки (смлени до паста за дресинги, сладкиши и др.), авокадо, домашно песто от обезсолени маслини, суров жълтък. Изключение прави млечното масло, което е полезно и  можем да го добавяме във всички храни, но винаги след термичната им обработка (до 20-30г.дневно).

Не на последно място трябва да обърнем внимание на солта. Тя се съдържа в необходимото за човека количество и състав предимно в суровите зеленчуци (селъри, цвекло, но и много други). Не е необходимо да я добавяме, тъй като 1 грам от нея задържа в тъканите ни около 1 литър течности (наддаваме с приблизително 1 килограм!), а освен това драстично променя нашата биохимия. Овкусявайте с подправки и лимон, като можете да използвате ситно нарязани селъри, магданоз, боселек, рукола и др. с лимон, (чесън), авокадо, като полученият дресинг добавяте непосредствено преди консумация върху сервираните ястия. Компромисен вариант е ограниченото ползване на калиева сол (с 66% калий).

Разбира се, така структурираният стил на хранене може да се превърне в безброй кулинарни рецепти, които интересуващият се, ще намери.

Д-р Гайдурков