холестеролът. високите стойности на добрия холестерол може ли да са вредни?

Холестеролът е органична молекула от семейството на стеролите и е най-известният техен представител. Стеролите, от своя страна, представляват липидни (мастни) субстанции, въпреки че химически са различни от другите видове мазнини.

Холестеролът в човешкия организъм изпълнява изключително важни и незаменими функции. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани на цялото тяло, има особена пластична и функционална (включително медиаторна) роля в нервната тъкан и в частност в мозъка. От него организмът синтезира стероидни хормони – надбъбречни и полови (тестостерон и естрогени), витамин Д и жлъчни киселини. Тъкмо защото без него животът е немислим, природата е предвидила нашият организъм да може да го синтезира, дори и той да отсъства в нашата храна. Всъщност една голяма част от холестерола (около 80%) се синтезира в нашето тяло, главно в черния дроб.

Както е известно, мазнините, в това число и холестеролът, са неразтворими във вода и поради това не могат да се транспортират в кръвта в свободен вид. За тази цел съществуват определени протеини (белтъци), които функционират като транспортни средства и пренасят различните видове мазнини, като холестерол, триглицериди и фосфолипиди. Свързаните в комплекси  мазнини и белтъци се наричат липопротеини. За холестерола съществуват главно два основни транспортни комплекса: липопротеини с ниска плътност – LDL (Low-density lipoproteins) и липопротеини с висока плътност  – HDL (High-density lipoproteins). Те имат противоположна функция.  LDL пренасят холестерола от черния дроб до останалата част от тялото, а HDL пренасят холестерола от кръвния ток, обратно към черния дроб, където се преработва и елиминира от тялото. Смята се, че при дадени условия  LDL-холестеролът може да се отлага по стените на кръвоносните съдове и да предизвиква тяхната дегенерация и в частност – склероза.  За това, по традиция, е наречен лош холестерол. За HDL се смята обратното – че почиства съдовете и даже ги възстановява, ако има повреди по тях и за това е наречен добър холестерол.

Следвайки тази логика е изкушаващо да приемем, че колкото LDL e по-нисък, толкова е по-добре. И също, че колкото HDL е по-висок, толкова сме по-здрави и защитени от съдова склероза. Реалността обаче се оказа по-различна от този опростен модел. Първо, установява се, че и така нареченият лош холестерол – LDL има много важни и полезни функции на преносител към тъканите. И най-важното – че той става вреден не толкова и само със своето количество, колкото със своето качество. Той уврежда съдовете, като се утаява в неразтворими плаки тогава, когато е оксидирал. Главният стимулант за оксидирането (окислението) му е присъствието на некротични клетъчни остатъци и свободни радикали. На свой ред, най-честата причина за това присъствие са процесите на възпаление – универсалната реакция на организма към наличие на чужди за него елементи. Това са различни видове токсини – отпадъци на обмяната, химикали в храната и екологични замърсители, както и съпътстващи ги микроби – бактерии,вируси,гъбички.

От друга страна се оказа, че така нареченият добър холестерол – HDL далеч не винаги е еднороден като качество. Това означава, че вече можем да говорим за добър HDL и лош HDL, т.е., че и добрият холестелол може да има две подразделения. Двата основни протеина, които съставят HDL се наричат ​​аполипопротеини – АроА-I (75%) и ApoA-II (25%). ApoA-I е благоприятен и е от жизненоважно значение за способността на HDL  да изчиства повредения LDL от циркулацията и по стените на артериите.  ApoA-II  има обратно действие – твърде много от него причинява лоша функция на HDL.   Един ключов знак, че човек няма достатъчно ApoA-I и има твърде много ApoA-II е увеличеното ниво на триглицериди (TG) в кръвта. Триглицеридите, един друг вид плуващи в кръвта мазнини,  никога не трябва да са повече от два пъти стойността на  HDL –  една връзка, която е дори по-важна, отколкото съотношението добър къмто лош холестерол (LDL / HDL). Ако съотношението TG / HDL е повече от  3,5, това е  прост знак за инсулинова резистентност и преддиабет.

Три са основните причини HDL да бъде „повреден“ и вече да не изпълнява своите добри функции:
1)  Липса на адекватно хранене, за да може HDL  да възстановява своята функционална форма. Това е главно недостатъчност на АроА-I.

2) Окислително увреждане на АроА-I, причинено от възпаление. Това означава, че при възпаления в тялото ще има лошо качество на HDL, при това влошаването е правопропорционално на силата на възпалението.

3) Гликирането на HDL (свързването със захари), което го „циментира“. Колкото по-неконтролирана е  кръвната захар, толкова по-лошо е качеството на HDL.

Става все по-ясно нещо, което има изключително практическо значение за здравето: Не е важно само лошият холестерол да е нисък, а добрият да е колкото се може по-висок. Много по-важно е какво е качеството и на двата, като критичният фактор, който променя диаметрално тяхната биологична функция е наличието на възпаление и респективно оксидирането на двете фракции.

За да се прецени състоянието на добрия холестерол ( а и на лошия) е необходимо да се изследват, успоредно с липидния статус, също така и маркерите за възпаление: С-реактивен протеин, фибриноген, тромбоцити, СУЕ, левкоцити. Също така гликиран хемоглобин, хомоцистеин и феритин.

Практическият извод от всичко това е: Да избягваме в максимална степен технологично преработената храна, която поради съдържанието в нея на токсични и деградирали вещества, действа силно дразнещо и корозивно на тъканите, като предизвиква по тази начин възпаление. Организмът индицира променената храна като чуждо тяло, попаднало в него и реагира към нея с възпаление. На първо място, основният причинен фактор в тази храна е термично обработената мазнина, но не само пържената, а също така печената и варената. Дори е установено, че и суровата, но извлечена от естествения си тъканен контекст мазнина, дори студено пресованата, играе ролята на своеобразно чуждо тяло, попаднало в организма.

Така видяна мистерията на холестерола, дългогодишното объркване и противоречия, свързани с него, започват да се изясняват. Отново най-простото се оказва най-вярно: Колкото повече променяме и трансформираме нашата храна, толкова повече ние я превръщаме от храна в отрова. И обратното – колкото повече храна консумираме в нейния естествен и непроменен вид, толкова повече тя ще ни дарява със сила, жизненост и здраве!

Д-р Гайдурков

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s