Архив по месеци: септември 2016

Съобщение !

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

ЩЕ БЪДЕМ В КАБИНЕТА НА 04.10.16г. !

Advertisements

МОЖЕ ЛИ РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ С МНОГО ФИБРИ ДА СЪЗДАДЕ ПРОБЛЕМ ?

Същността на здравословното хранете може да се обобщи с една единствена дума – балансирано. Това означава в дългосрочен план нашият организъм да получава всички необходими за живота му макронутриенти – белтъчини, въглехидрати, мазнини, както и микронутриенти – витамини, минерали, ензими. Същевременно те трябва да бъдат в такъв вид, пропорция и съчетание, който е максимално близък до техния непреработен естествен оригинал, тъй като нашият стомашно-чревен тракт, а и всичките ни органи и системи, са еволюционно приспособени точно към такъв източник на материя и енергия, подобно на фино изработен ключ, който съответства точно на дадена ключалка. Всяко изместване, в една или друга посока, ще води до „заяждане“ на ключа и в последна сметка можем да бъдем изправени пред заключената врата на нашето здраве.

Обмяната на вещества и енергия в човешкото тяло, както и във всяка друга екосистема, предполага обаче , освен балансирано изграждане, така и хармонично протичащ, с пълноценна сила, обратен процес на разграждане и отделяне на отпадъчните вещества. Без балансираното протичане на тези две основни, противоположни, но диалектично свързани половини от колелото на живота, последният не може да протича пълноценно, започва да страда и постепенно да отмира.

Изхождайки от тези основни постулати на живота, ние можем да определим и до каква степен е здравословен нашият стил на хранене и дали евентуално не крие рискове в дългосрочен аспект. Едно така посочено хранене, състоящо се в най-общ план от много сурови плодове и зеленчуци, със зърнени и бобени варива, и допълнено с умерено количество животински продукти звучи адмиративно. Дали обаче е наистина балансирано в конкретния случай, това може да се каже, само ако се разгледа в неговите детайли. Относно въпроса, дали многото растителни фибри при такова хранене могат да доведат до здравословен проблем, отговорът е – не. Ако ние приемаме продуктите в интегралния им вид, фибрите не могат да нарушат баланса. Но, ако ние добавяме фибри към храната си, стараейки се да я обогатим на баластни вещества, тогава, при дълга употреба, те със сигурност са заплаха за баланса и здравето ни, тъй като природата не ги предлага в този изолиран вид. В този случай те могат да абсорбират и да водят до недостатъчно усвояване на редица хранителни вещества, особено есенциални мастни киселини, мастноразтворими витамини (А,Д,Е,К), както и минерали – калций, желязо, цинк и много други. При това дисбалансът в една биохимична верига се пренася и в другите, поради факта, че  всички метаболитни процеси са тясно свързани в общата обмяна.

На база на моята клинична практика, при описания стил на хранене, мога да дам следните съвети за избягване на дисбаланси и в частност на дефицити:

– Прецизирайте на  база на кръвни изследвания вашата потребност от животински продукти. Някои жизненоважни вещества се получават само от тях. Проконтролирайте нивата на: витамин В12 и витамин Д, желязо, паратхормон (командващ калция), общ белтък, серумен албумин, липиден статус, пълна кръвна картина (стандарт, включващ хемоглобин,еритроцити, левкоцити и др.)

– Опитът е показал, че употребата на животински продукти дебалансира и интоксикира главно, когато те се приготвят като термично обработени ястия. Препоръката ми е да ги ползвате преимуществено в техния класически в кулинарията вид, под форма на домашно мариноване (за риба – в лимонов сок и подправки), или сушене (за месата – на вентилатор във фурната). Ползвайте доверен източник на продукти и никога не купувайте индустриално приготвени (те съдържат в повечето случаи най-токсичният консервант – натриев нитрит – Е-250). Употребявайте редовно – всекидневно или през ден суров яйчен жълтък (след щателно измиване на черупката с препарат) в традиционни рецепти – дресинги, сосове, сладки кремове и др. Суровият жълтък е сред най-пълноценните храни и увеличава добрия холестерол, за разлика от термично обработеното яйце.

– Не употребявайте екстранихани (извлечени) растителни мазнини – олио, зехтин и др. Това е един от най-непопулярните съвети, но при посочения стил на хранене е от изключително значение. В този преработен,изолиран вид те са едни от най-мощните дебалансьори! Слепват цялата гама от водно (йонизирано) разтворими нутриенти и опорочават усвояването им. Намаляват резорбцията на витамин В12, желязо, цинк, калций, калии и много други. Употребявайте мазнините в интегралния им вид – песто от смлени ядки, авокадо, обезсолени маслини (може в комбинация с жълтък). Ползвайте умерено краве масло в топлите храни, след снемането им от огъня.

– Ограничете до минимум добавянето на сол – натриев хлорид (суровите зеленчуци съдържат необходимия ни натрий). Заменете я с лимон и подправки, както и със селъри (стъблена целина) – най-соленият зеленчук, в който сок може и да варите продуктите.

– Дайте приоритет на зърнените варива, предимно безглутеновите, пред пълнозърнестия хляб и тестените изделия.

Д-р Гайдурков

 

КОИ ФИБРИ СА ПО-ПОЛЕЗНИ – РАЗТВОРИМИ ИЛИ НЕРАЗТВОРИМИ ?

Растителните фибри или в превод влакнини, наречени още баластни вещества, представляват голяма и разнородна група сложни въглехидратни (нескорбелни) олиго- и полизахариди. Друг техен синоним е терминът „неусвоими въглехидрати“. От ботаническа гледна точка морфологически  фибрите  са клетъчните стени на растенията, които придават здравината и ригидността на растителната тъкан, като същевременно пазят съдържимото на клетките от нежелани посегателства – бактерии и др. Обединението на фибрите в едно понятие е до голяма степен условно не само като химически състав, но също и като физиологични и метаболитни отнасяния. Същото се отнася и за тяхното разделение въз основа на дисперсията им във водна среда – разтворими и неразтворими. Поради това, през 1998г. Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към СЗО предложи разграничаването между разтворими и неразтворими влакнини да бъде преустановено. Въпреки това, поради така зададения въпрос, ще се опитам да се придържам към тази двуделност.

Към разтворимите фибри можем да причислим: пектин, клей, гуми и смоли, а неразтворими са главно: целулоза, хемицелулоза и лигнин. В естествен неизолиран вид те на практика винаги са смесени и разликата е в техните съотношения и превалирането на един или друг компонент. Всички фибри са на практика неусвоими от човешкия организъм и имат свойството да увеличават обема си, а оттам и на чревното съдържимо с 8 до 20%. Разтворимите се подлагат в по-голям процент на бактериална ферментация в червата. Част от продуктите на тази ферментация (включително от неразтворимите фибри)  в по-долните отдели на дебелото черво играят ролята на пребиотици – бутирова киселина и др. Това са вещества, които благоприятстват развитието на благородна флора в нашите черва, която на свой ред измества болестотворните микроби. Основният физиологичен ефект на всички фибри е ускоряването на чревния пасаж, с всички последствия от това. Спомагат за редовното изхождане,възпрепятстват гниенето и освобождават от токсични вещества. По този начин ни предпазват не само от заболявания на стомаха и червата, но също и от нарушения на обмяната свързани с повишени масти и кръвна захар. Разтворимите имат предимство в профилактиката на метаболитния синдром – нарушен глюкозен толеранс, влошен мастен профил на кръвта, високо кръвно налягане, затлъстяване. Неразтворимите имат функция главно като промотори на перисталтиката и предпазват от заболявания на дебелото черво – колити, както и дегенеративни – рак и др.

Всичко на този свят обаче има две страни и фибрите не правят изключение. Всяко тяхно полезно качество преекспонирано или изведено от контекста може да се превърне  в реална опасност за нашето здраве. Всички фибри могат да намаляват киселинността на стомашния, както и на жлъчния сок и така да спомагат за развитието на патогенни микроби, вкл. и небезизвестния Хеликобактер пилори. Това също води и до недобро  биохимично и ензимно смилане на храната, а оттам и до потенциални дефицити – намалено усвояване на есенциални мастни киселини, мастноразтворими витамини – А,Д,Е,К, както и соли – калций,калий, цинк,желязо и много други. Главно неразтворимите фибри могат да имат и силно  дразнещо действие върху лигавиците на стомаха и червата. Отделят се и токсични и/или подуващи газове като метан, водород, въглероден диоксид и др. Това може  да доведе до хронични възпаления и дори дегенерация.

Специално трябва да подчертая, че деленето на „полезно“ и „вредно“ е също чисто условно. То се отнася изключително и почти само за случаите, в които ние изкуствено добавяме в храната си фибри. В повечето естествени продукти тези баластни вещества са комбинирани не само помежду си (външната ципа на плодовете се състои главно от неразтворими, а вътрешността – от разтворими фибри), но също и с безброй други буферни системи и протагонисти на обмяната. Природата е предвидила всички те да действат по  взаимобалансиращ се и синергичен начин и никога не като отделни съставки.

Лично аз препоръчвам добавянето на фибри да става само по индикации и то за ограничен период от време и никога не като перманентна добавка към храната. Най-добрата и физиологична употреба на фибрите е като консумираме достатъчно подбрани за конкретния случай сурови плодове  и зеленчуци, сурови ядки, както и на зърнени и бобени варива. Животинските продукти не съдържат  фибри.  При проблеми с дебелото черво, за даден период от време,  добър ефект оказват разтворимите фибри напр. от живовляк – псилиум. При метаболитни нарушения (висок холестерол и др.) подходящи са пшеничните трици – по 1-2 суп. л. разбъркани в чашка кисело мляко (последното предпазва от нежелана ферментация в триците!) – 1-2 пъти дневно, между храненията.

Д-р Гайдурков

 

ОТСЛАБВА ЛИ СЕ С ЧАША ЗЕЛЕН ЧАЙ НА ГЛАДНО?

Когато говорим за чай, визираме напитката, получена като воден извлек от растението китайска камелия. Всички други отвари или запарки от други растения са билкови напитки, но не и чай в тесния смисъл на думата.

Традиционно, като технология на обработването, растението се използва в три основни състояния:  Зелен чай, при който свежите листенца на растението просто се изсушават, като запазват в максимално непреработен вид веществата на дрогата. Черен чай – при него растението се подлага на ферментативен процес и съставът търпи промени, които са свързани главно с намаляване съдържанието на танините, а цветът става тъмно кафяво-черен. Червен чай – при него процесът на ферментация е непълен и всъщност се получава нещо средно между зелен и черен чай. Наименования като бял чай са по-скоро търговски и се отнасят за зелен чай, от подбрани само най-млади и нежни листенца.

За състава и ползите от зеления чай е писано много. Но дали подпомага редукцията на излишно телесно тегло, ако го пием на гладно?

Едно от малкото проведени рандомизирани контролирани проучвания на трима японски автори (Томонори Нагао, Тадаши Хазе, Ичиро Токимитсу) от 2007г. за влиянието на зеления чай върху отслабването, с 240 мъже и жени за 12 седмици, показва значително намаляване на процентното съдържание на мазнини, както и на телесното тегло като цяло и особено намаляване на коремната мазнина и обиколката на талията.

Това, което трябва да подчертаем във връзка с темата е високото съдържание на полифеноли – флавоноиди и катехини и преди всичко съдържанието на алкалоида кофеин и аминокиселината  Ел-теанин. Главният механизъм,  по който действат тези биологично активни вещества, и поради който водят до ускорена обмяна и топене на мастна тъкан е активирането на хипоталамо-хипофизо-адреналната ос. Това води до отделянето от жлезите с вътрешна секреция на редица хормони, медиатори и метаболитни ускорители, сред които най-известни и мощни в действието си са адреналинът и норадреналинът. Ел-теанинът има свойството да прониква през кръвно-мозъчната бариера и да увеличава основният медиатор и активатор на мозъчната дейност – допамина. Всички други свойства на зеления чай и физиологични отнасяния върху органите и системите са свързани също с този основен адренергичен  (стимулиращ) механизъм на действие, а останалите и често изтъквани, са изключително второстепенни. Всичко това трябва да ни каже, че ползата от зеления чай, и в частност ползата за отслабване, трябва да бъде премерена на везната и балансирана с негативите от това: изчерпване и изтощение на жлезите с вътрешна секреция с всички последици от това. Личната ми пепоръка, за тази цел, е да се ползва зеления чай с мярка – средно до 3 чаени чаши дневно, до 1 месец, след което да направим почивка поне 1 месец.

От моята клинична практика мога да споделя и опасността от силно раздразване на стомашно-чревния тракт при дълга употреба на зелен чай. Без да е доказана връзката, трябва да отбележим факта, че в страните, където се ползва най-много зелен чай, има най-висок процент на заболеваемост от рак на стомаха. При определени случаи  съм наблюдавал  силно изразени симптоми на остър или обострен гастрит. Този нежелан ефект е свързан главно с високото съдържание на танини в зеления чай. В този случай препоръчвам да ползвате черния чай, който обратно на популярното мнение, е много по-щадящ и мек за лигавиците и обмяната. Друг начин, по който може да снижите дразнещото действие, а и да подобрите вкусовите качества,  е  да добавите към чашата чай едно-две „облачета“ от домашно приготвено ядково мляко (фино смлени на паста кашу, бадем и разбити с малко вода).

Д-р Гайдурков

 

 

ИМА ЛИ ПРОБЛЕМ ДА СЕ ЯДАТ ГОРЧИВИ ГРАДИНСКИ КРАСТАВИЦИ?

Балансът на екологичните системи в природата се осъществява на базата на жестока междувидова и вътревидова конкуренция и същевременно допълване, както в макро, така и в микромащаб. Основна „задача“ на всяко растение е, освен да допусне да бъде изядено, така и да не бъде изядено. Например растенията допускат гъсениците да изядат част от тях, но пък пеперудите, развили се от гъсениците са полезни за опрашване на растението и биват толерирани, като растението изработва нектар в цветовете си, с който пеперудите се хранят. Така всичко в природата е амбивалентно, двойнствено, диалектично.

Универсална защита в растителния свят е изработването на всевъзможни токсични вещества, чрез които растението отблъсква неприятеля. Така то продуцира различни субстанции с инсектицидна, бактерицидна, фунгицидна и антивирусна активност. Не на последно място тези вещества служат да отблъснат и тревопасните животни. Така например гората е пълна с отровни растения, но тези животни не ги и докосват, усещайки отдалече излъчваната от тях отрова. В противен случай трябваше там да виждаме повсеместно трупове на отровени животни.

Краставиците не правят изключение от този основен природен феномен. На практика всички диви сортове са по-малко или повече горчиви. Това важи и за всички други растения, които човекът е култивирал (например дивите череши също са горчиви).  Чрез селекция и кръстосване, което на парктика е метод за генно модифициране, ние сме създали културните свободно ядливи плодове и зеленчуци. Конкретната съставка, която придава горчивия вкус на краставиците се нарича (чисто условно) кукурбитацин. Всъщност това са голям клас вещества от групата на тетрацикличните тритерпеноиди. Срещат се не само сред семейство тиквови, а и сред много други растителни семейства, дори и сред животни – при някои морски мекотели.    В съвременните културни сортове краставици е постигната супресия на гена, който осигурява синтезата им. Затова все по-рядко можем да срещнем горчива краставица, купена от плод-зеленчука.  При градинските, домашно отглеждани  краставици, понякога частично се появява горчивият вкус. Освен на употребата на по-стари сортове семена, това се дължи и на стресови за растението условия – най-често нередовно поливане и по-резки температурни вариации. Тези фактори „подсещат“ растението да включи своя древен и мълчалив до момента ген за защита. То започва синтеза на кукурбитацини и ги натрупва най-вече в кората и бизо до стъблото – местата, кадето най-вероятно може да бъде атакувано.

Безопасни ли са за човека кукурбитацините? Определено – не. Отровни са за всички бозайници. Разбира се, тяхната токсичност зависи от дозата, като за човека смъртоносната доза се изчислява на 300 мг. чиста субстанция. За щастие, силно горчивият вкус лимитира приема и на практика човек трудно може да се отрови от горчиви краставици. Тези вещества обаче са термоустойчиви и отравяния са описани при консумация на горчиви тиквички (представители на същото семейство), тъй като кулинарната обработка и подправките могат частично да прикрият и замаскират неприятния вкус. Отравянето се проявява с гадене, повръщане, диария.

Съветът е да не употребяваме горчивите краставици по никакъв начин , нито да ги даваме на домашни животни. Когато се случи обаче да погълнем 1-2 хапки от горчивата тъкан, това не бива да ни притеснява – в тази индикативна доза те са безопасни и дори лечебни.

Интересно е да припомним, че това което не ни убива, ни прави по-силни. Малката доза не само не ни отравя, но засилва защитната (имунната) ни резистентност. Голямата доза е отрова,  малката – лекарство.  Днешните изследвания са обещаващи по отношени на лечебния ефект на кукурбитацините. Те имат слабителен, прочистващ, диуретичен, антихипертензивен (намаляват повишеното кръвно налягане) и антиревматичен ефект. Нови проучвания показват, че тези вещества обладават цитотоксично, антипролиферативно и антихипертрофично  действие –  качества особено полезни при борбата с тумори и рака в частност, както и при хипертрофични кардиомиопатии.

В ЕС по настоящем няма законови норми, които да определят максималното ниво на кукурбитацини в храната. Въпреки това, растенията от семейство тиквови през 2009г. са докладвани в Европейската агенция за безопасност на храните и влизат в сборника с растителни продукти, възможно съдържащи токсични вещества.

Д-р Г. Гайдурков