Архив по месеци: ноември 2016

Суровите зеленчуци ги предпочитам на сок, но да добавим ли пулпата, за да стане суров нектар?

Суровите зеленчуци са задължителен елемент от здравословното човешко хранене. Те ни снабдяват с незаменими хранителни вещества, жизненонеобходими за функцията на която и да е клетка в тялото ни. В състава им влизат клетъчно структурирана, „жива“ вода, витамини, минерали, ензими, фибри, в по-малко количество – въглехидрати и белтъчини, и обикновено минимално количество, но за сметка на това –  есенциални като качество мазнини, включително така необходимите омега 3 мастни киселини.  За разлика от плодовете, суровите зеленчуци са по-богати на минерали и алкални балансиращи системи. Със сигурност в бъдеще науката ще открива в тях нови и нови, все още неизвестни, но облигатно потребни за живота ни нутриенти и биологично активни субстанции. При това, днес знаем, че те действат на физиологично и биохимично ниво само като заедност, групирани по естествен начин в биоактивни, сложни комплекси, отделните елементи на които са синергични и взаимопотенциращи се. Резултантата от тяхното едновременно действие, в оригиналната им формула и вид, многократно надхварля ефеткивността от сбора на отделните компоненти.

Динамичната част на зеленчуковата тъкан е съсредоточена в протоплазменото пространство  на клетките им, за разлика от относително статичната – представена от клетъчната им стена, изградена от неразтворима целулоза и придаваща твърдостта и устойчивостта им. Освен като опорна тъкан, ригидната клетъчна стена е и предпазна бариера срещу различни потенциално увреждащи растението фактори (растението всъщност „не желае“ да бъде изядено и се защитава). В този смисъл, от наша гледна точка, преодоляването на целулозната преграда е биологична потребност, за която цел природата ни е снабдила с раздробяващи тъканите зъби, включително стриващи на фина кашица храната ни кътници (както при предимно растителноядните животни и липсващ феномен при хищниците). В този смисъл, подпомагането на този процес, с използването на сокоизстисквачка, можем да го приемем и за еволюционно предимство. Така ние се възползваме от необходимото ни хранително съдържание (вътрешността на клетките) много по-ефективно, в сравнение с потребността от почти целодневно дъвкане, както е при упоменатите животни.  Освен това се предпазваме отчасти от пестицидните остатъци, от които самото растение се защитава, като се стреми да ги натрупва в инертната част. Негативите от тази времева и качествена „компресия“ могат да се търсят в лишаването ни от фибрената неразтворима компонента. В човешкия организъм тя играе ролята на пребиотик – храна за нашите чревни бактерии (пробиотична флора). Известно е вече, че окло 75 % от нашия имунитет (неприкосновеност) се осъществява точно от тази изключително необходима ни оригинална чревна флора и продуктите от нейната дейност. Неразтворимите влакнини освен това са и универсалната природна „метла“ и „чистач“ на нашия стомашно-чревен тракт. За разлика от плодовите пресноизцедени сокове, зеленчуковите съдържат сравнително ниски захари и тук няма опасността от нежелания ефект на високия гликемичен индекс. От друга страна, в зависимост от състава на зеленчуковия сок, той също съдържа отчасти целулоза – в случая разтворима (главно пектин), която отново е храна за нашите полезни бактерии. Морковите, основа за най-полезния зеленчуков сок, са и най-добрият източник на пектин.

Изводът, който можем да направим е, че използването на зеленчукови сокове, вместо цялостни зеленчуци, при човека е предимство. С изричната уговорка обаче, че в останалата част от нашето хранене използваме източници на неразтворима целулоза – прием на достатъчно количество цялостни плодове. Другата възможност  е да добавим вторично пулпата от сокоизстисквачката в сока, но това обикновено компрометира вкусовите качества.

Среден вариант между пресноизцедения сок и това вторично смесване е приготвянето на т.нар. смути. За целта в подходящ блендер миксираме желания от нас букет зеленчуци (препоръчително доминиран от зеленолистните). Разреждането, необходимо за процеса постигаме задължително не с добавяне на вода (опасност от ферментация и подуване на корема!), а на пресноизцеден сок (морковен, от селъри и/или краставица). Не добавяме сол и екстрахирани мазнини (зехтин и др.), които драстично нарушават баланса на растителната система. Ако желаем омазняване, това можем да постигнем с авокадо. Ако предпочитаме смути тип „домашна лютеница“, в състава можем да включим пресноизцеден лимонов сок и чесън. Соленият вкус получаваме със селъри (стъблена целина) и сок от селъри. За по-добри органолептични (вкусови) качества, към сместа можем да добавим 1-2 обелени, без костилка пресни фурми.

Д-р Гайдурков

 

 

 

Advertisements

Бързо или бавно отслабване дават по-добър ефект като резултат и безопасност? Как?

Най-популярното мнение сред специалистите и съветът, който най-често ще чуете, е да се въздържате от опити за бързо отслабване. Изтъкват се редица причини за това – от неблагоприятния стрес, на който се подлага организма с всички рискове от него, до компрометирания дългосрочен резултат с получаването на ефекта „йо-йо“ – крайните килограми са повече от килограмите в началото.

Във всеки аргумент има доза резон. Реалната картина на процеса и респективно крайния резултат обаче можем да преценим, когато видим процеса не само аналитично (на парче), но и интегрално – в  неговата цялост и взаимовръзки.

От моята клинична практика мога да споделя, че редукцията на излишно телесно тегло и оптимизирането му (т.е. постигането не само на по-ниски, но преди всичко на здрави килограми) са възможни и по двата начина, като всеки от тях има и предимства и относителни недостатъци. Основният критерий, по който трябва да се преценява и избира методиката, е конкретното състояние на провеждащия – неговия здравен статус и ресурси (клинично здраве, лабораторни показатели и целеви изследвания) интерпретирани от специалист. Тогава, когато има наличие на заболяване или заболявания, особено при хронични такива, придружени от хрониотерапия (постоянно приемане на медикаменти), по принцип не е препотъчително бързо отслабване. В тези случаи се назначават програми, които гарантират балансирания хранителен внос и същевременно спомагат за постепенното възстановяване на оптималното телесно тегло и най-вече неговото качество, т.е. здраве. За клинично здравия индивид с установени нормални паракринични показатели (пълна кръвна картина, подробна биохимия и изследване стойностите на основни хормони, витамини и минерали) и преценен от специалиста минимален набор от инструментални изследвания (електрокардиограма, ехография на коремни органи и бъбреци, за мъжете и на простатна жлеза), при необходимост и консултация със специалисти (за жените – задължително гинеколог и мамолог), тогава може без рискове да се препоръча и програма за относително бързо нормализиране на телесното тегло.

В тези случаи сравнително по-строгия хранителен и двигателен режим, както и препоръчителните подпомагащи физиотерапевтични и профилактични процедури (СПА, парна баня, сауна, таласотерапия и др.) имат предимство. Колкото по-редуциращ е хранителния внос, толкова по-силен е възстановителния и ребалансиращ отговор на организма. Той включна сложна, генетично закодирана в еволюцията система за самовъзстановяване. Започва процес не на гладуване, а на ендогенно (вътрешно) хранене, при който тялото ни градира по важност и стопява в обмяната излишните тъкани и елиминира болестотворните вещества, натрупани в тях. Хранейки се с излишъцете и почиствайки тъканите, нашият организъм извършва сложна и фина на клетъчно и молекулярно ниво операция, възвръщайки по възможно най-перфектния и пълноценен начин нормалните, младежки и здрави тъкани (restitutio ad integrum). Съвременни изследвания показват, че включването на ендогенно хранене, провокира автоматично продукция и миграция на стволови клетки от костния мозък към тъканите и органите, където те извършват своята репаративна дейност – „ремонтират“ повредените клетки и тъкани и съдействат за израстването на нови и здрави.

Каква може да бъде конкретната методика?

Тя трябва да бъде избирана индивидуално и може да варира както по количество, така и по качество от единия край на спектъра до другия. Пример за най-строга, бърза и същевременно най-радикална като здравословен ефект формула, е най-древната и традиционна в културата на редица народи – тримиренето (датиращо от предхристиянско време). В нашата църковна традиция, прилагано най-често в началото и в края на поста, е въздържанието от храна и вода в рамките на три дни. Лично аз препоръчвам, ако се прави тримирене, да има един предходен ден само на сурова растителна храна (плодове, зеленчуци, зеленчукови пресноизцедени сокове – морков и др., сурови ядки) в свободни количества. По този начин се омекотява получаващата се при разтоварването ацидоза (вкисляване) от разграждащите се вещества и проявяваща се обикновено с главоболие (метаболитен „махмурлук“). След тримиренето също е желателно да има, като преходен период, един ден на сурова растителна храна.

При омекотените формули можем да изберем програма в рамките на две седмици само на посочените по-горе сурови растителни продукти в свободни или ограничени количества. Захранване след това можем да направим в рамките на 3-4 дни, като включим задушени зеленчуци, зърнени (желателно безглутенови) и бобени варива, задължително без сол и мазнина. В крайния омекотен спектър на редуциращи програми, може да се предложи режим, включващ балансиращо хранене – за две или три седмици, състоящ се в 2/3 от посочените сурови храни и допълнен с храните, упоменати по-горе като захранване. При дефицитни състояния, които не са рядкост (най-пълните хора обикновено са и недохранени откъм есенциални хранителни вещества), може да се включат и сурови яйчни жълтъци (след щателно стерилизиране на черупката).

Най-важното обаче, което трябва да запомним е, че след която и да е разтоварителна програма, следва да изградим балансиран и пълноценен стил на регулярно (постоянно) хранене. В противен случай ефектът „йо-йо“, както и дефицитните състояния са неизбежни. Най-важният фактор, който връща нежеланите килограми е добавянето на сол (натриев хлорид). Особено внимание обръщайте на т.нар. скрита сол – добавената в готовите технологично преработени продукти – консерви, хляб, сладкарски изделия и др.

Д-р Гайдурков

 

Каква диета ще помогне при колит и хемороиди едновременно?

Най-честото явление, което можем да наблюдаваме днес при даването на здравни съвети и препоръки е противоречието. Свикнали сме, като с нещо насъщно и неизбежно да чуваме всекидневно оплаквания от рода на: „Спазвам диета или вземам лекарства за сърце, но това (или те) са противопоказани за стомаха или жлъчката, но няма как. Пазя режим за бъбреците, но той не е показан за сърцето и т.н.“ Като че ли една част от нашето тяло неизбежно и постоянно се бори с другите за оцеляването си в някаква неизвестна за нас и непримирима конкуренция.

Причината за тази „схизма“, за това дълбоко разделение обаче, лесно можем да открием, че се корени по-скоро в „схизматичния“, прекалено аналитичен (разчленителен) и локалистичен (на парче) начин на мислене. Забравили сме, че  мисленето, като процес, включва не само разграждането(анализа), но също така и съединението(синтеза), като негов огледален, допълващ и оцелостяващ го контрапункт. Нашето тяло, като функционираща цялостна система, е колаборативна (сътрудничаща си) по отношение на нейните отделни части, формирайки по този начин цялостен хармоничен и балансиран организъм. Нещо повече, нашето тяло, бидейки органична, същностна  част от общата природа, представлява самоорганизираща се, самовъзстановяваща се и саморепродуцираща се (саморазмножаваща се), винаги стремяща се към равновесие еко-система. Както в природата, това, което е добре за една видова популация, то е полезно и за другите. И само по този допълващ се начин, екосистемите са стабилни и балансирани. Така например хищниците са полезни за тревопасните, с които се хранят, защото без тях популацията на тревопасните би нараснала безконтролно до толкова, че би унищожила зелените площи и по този начин земята би се превърнала в пустиня, следствието от което е и измирането на самите тревопасни като вид.

Съвременната масова медицина, като твърде аналитична наука и практика, разглеждайки и лекувайки тялото на части (на парче)  страда от тази логическа и практическа едностранчивост. Оттам идва и илюзията, че един орган може да противоречи на друг или, че терапията (лечението) на един орган е контраиндицирано (противопоказано) на други органи или на други терапии. Ако схващаме тялото като балансирана екосистема и още по-важно, ако профилактираме и лекуваме при нужда тялото като такава екосистема, то можем да имаме интегрален (цялостен) подход, който ще повлиява едновременно всички органи, без ни най-малко да противоречи на някой отделен или да го уврежда.

Стомашно-чревният тракт на нашето тяло не прави изключение. То  е цялостна, органично свързана в частите си и функционално единно действаща система. И по същия органичен и хармоничен начин функционира в непрекъснато и постоянно сътрудничество с останалите системи на организма. Страданията на отделните му части (гастрит, колит, хемороиди  и т.н.) не могат никога да бъдат отделни, макар и в отделните случаи и периоди да превалира страданието на някоя негова част. По същия начин и по същата причина не можем да лекуваме само една негова част, още по-малко в противоречие с другите му части. Защото, ако лекуваме така „на парче“, поради органичната си свързаност, „доброто“ за едната част, неизбежно ще се окаже „зло“ не само за другите му части, но в крайна сметка ще е вредно и за частта, която сме решили да „лекуваме“отделно от дугите.

Съществува интегралин подход, който да повлиява благоприятно целия стомашно-чревен тракт и целия спектър на гастро-ентерологичната патология (т.е. всички негови страдания едновременно). Ако природата е предвидила храната еволюционно да съответства, да е подходяща за целия стомашно-чревен тракт, така, както ключът е предназначен за дадена ключалка, то тогава, ако умело подберем храни, които да отговарят на тази оригинална и автентична хранителна формула, то ние ще можем да повлияваме успешно и едновременно и гастрита и колита и хемороидите. Ако стратегията е една, защото и природата и формулата й адресирана към нас е една, то тактиката при страдащия човек може и трябва да бъде различна. В тази тактика се отразява детайлът на индивидуалните различия, които също са част от реалността, и с които трябва да се съобразяваме. Именно в този конкретен подбор на продукти и в технологията на тяхната кулинарна обработка се състои и умението на лекаря да индивидуализира лечебната програмата (диетата и последващия стил на хранене).

Въз основа на моя клиничен опит, ще Ви  предложа илюстративно програма за лечебно хранене в рамките на 20 дни, която е адаптирана към повлияване и на колита и на хемороидите. Богатите на целулоза храни, са подбрани внимателно, като са избегнати грубите, дразнещите и провокиращите ферментация такива. Кулинарната обработка е съобразена с проблема, като изрично е изключена всякаква добавена (особено термично обработена) мазнина (олио,зехтин) с изключение на малко краве масло, задължително добавено след термичната обработка. Не се добавя и никаква сол, като солите, необходими за организма се съдържат в самите зеленчуци (особено в стъблената целина).

След тази програма следва да се състави стил на хранене, който да гарантира последващото лечение и траен резултат.

Провеждайте само под лекарски контрол!

 Закуска

  1. Зеленчуков сок – фреш: моркови, сурова тиква, копър, мента, джоджен и др. – 500 ml/дневно и повече (приема се между основните хранения).

 2.Суров жълтък: 1-3 бр. от БИО кокоше яйце.

  • Преди употреба черупката на яйцето се измива щателно с препарат, гъбичка и гореща вода!
  • По желание може да се използва към зърнени, бобени варива и зеленчуци, добавен след термичната обработка, непосредствено преди консумация, както и в състава на домашна майонеза (вж. по – долу), в плодови кремове с банан и др.
  • Добавя се само към храни с температура под 40°С!

3.Плодове по избор: ПЪПЕШ!, МАЛИНИ, СЛИВИ-обелени, БАНАН, АНАНАС, МАНГО,  КИВИ, КРУШИ-обелени и др., вкл. фурми

Препоръчително: банан + авокадо, (суров жълтък) пасирани на крем.

Количества свободни.

втора закуска (по желание – поне 2 часа след закуската)

  1. Печена ябълка (задушена на пара или сварена тиква) с канела (от Шри Ланка)!
  • Ябълката/тиквата по желание може да се гарнира с дресинг от бадем: смляни на паста бадеми и др., канела (от Шри Ланка), обелени и пасирани меки фурми без костилка, ванилия, щипка джинджифил-прах, вода – миксира се.
  1. Домашни бонбони: смляни сурови ядки (бадем, кашу и др.), канела(от Шри Ланка), обелени и пасирани меки фурми без костилката, ванилия, щипка джинджифил – прах, брашно от Рожков или сурово био какао (на прах и др.) вж рецептите. Към получената смес по желание може да се добави малко вода,(суров жълтък) като се миксира до „течен шоколад”.
  2. Сурови ядки (препоръчително нова реколта) – бадем и др. (както долу).

Обяд

  1. Суров зеленчук: морков!, червено цвекло!, СЕЛЪРИ!, магданоз!, домат, и други зеленчуци по избор (без зеле, ряпа, гулия, лук, чесън). За овкусяване – вж. по-долу.
  • Препоръчителна рецепта: “Фреш – гаспачо” – настъргани моркови, червено цвекло, домат, копър, магданоз и др. зеленчук по избор се пасират, като се добавят предварително смлени на паста ядки (небелен сусам и др.). По желание се подправя с лимонов сок, копър, мента, джоджен, босилек, авокадо, (джинджифил).

2.Термично обработени зеленчуци (задушени на пара или печени без мазнина на незалепваща повърхност): тиквичка!, морков!, бамя! (прясна или замразена, не консерва), карфиол, броколи, зелен фасул (пресен или замразен, не консерва), червено цвекло, магданоз и др; (Без картоф).

  • Препоръчително: печено (варено) червено цвекло.

 3.Зърнени храни – варива: киноа! (сварена за 15 мин. и отцедена), царевица! (прясна или замразена, не консерва – сварена, отцедена, по желание – пасирана на крем); неполиран ориз (Басмати! и др.– сварен и отцеден); БИО елда (сварена, отцедена).

 4.Бобови варива: леща!-черна Белуга и др. – накисната, сварена и отцедена, нахут (накиснат за 12 часа, сварен под налягане, изплакнат и отцеден) , грах (замразен, не консерва-много добре сварен, изплакнат, отцеден). Без зрял фасул!

  • Да се изхвърля първата вода при варене на бобените култури!

5.Сурови ядки: бадем!, небелен суров сусам! (смила се), шам-фъстък, лющено конопено семе, орех-нова реколта, бразилски орех, кашу и др. сурови ядки (без фъстъци, без ленено семе, без чия!).

  • Препоръчително е ядките да се купуват с черупка, за ореха – задължително – поради опасност от гранясване!
  • От ядките могат да се приготвят домашни бонбони, дресинги и сосове – вж по-горе.

Следобедна закуска (след поне 2 часа)

  1. По желание: сок фреш, пресни плодове
  2. Печена ябълка, задушена на пара тиква с канела (от Шри Ланка) и джинджифил
  3. Домашни бонбони

По желание: “Прясно мляко” от бадем (кашу, орех и др.): смляни на фина паста бадем и др., сурово био какао (на прах), обелени фурми без костилка, малка щипка джинджифил-прах, канела(от Шри Ланка), топла вода – миксира се.

Вечеря

  •  Вечерята може да бъде приготвена по желание от всички гореизброени храни.

***

  •  ВСИЧКИ ХРАНИ В ПОСОЧЕНАТА ПРОГРАМА МОГАТ ДА СЕ ПАСИРАТ СЛЕД ПРИГОТВЯНЕТО ИМ  НА КРЕМ! ЯДКИТЕ МОГАТ ДА СЕ СМИЛАТ! ПРИ НЕОБХОДИМОСТ ОТ РАЗРЕЖДАНЕ – ПРЕСНО ИЗЦЕДЕН СОК ОТ МОРКОВИ, СЕЛЪРИ, КРАСТАВИЦИ. Никога не разреждайте с вода, изключете супите!
  •  Подправки и овкусяване: копър, мента, джоджен, босилек, джинджифил – корен и прах, (щипка или малко резенче) лимон, зелени подправки – свежи и сушени (но без сол в тях!): копърово семе, ким, кимион, кориандър, чимен, сминдух. БЕЗ СОЛ!!!

БЕЗ ТЕРМИЧНО ОБРАБОТЕНИ ЛУК И ЧЕСЪН!

  • Подправките могат да се добавят към всички храни и да се комбинират свободно помежду си!
  •  омазняване:

  1. Домашна майонеза: (суров жълтък), смляни на паста ядки (бадем, орех, кашу и др.), подправки по вкус (лимон и др.). Всичките съставки се пасират, по желание с добавка на малко вода или домашен бульон до желана гъстота. Може да се добави към зърнени, бобени, зеленчуци, салати.
  2. Авокадо.
  3. Краве масло – до 30-40г. дн.
  •  Посочените омазнители се добавят задължително след термичната обработка и никога не се загряват!!!
  • Посочените храни се консумират в свободни количества, като суровата храна е препоръчително да бъде поне 50-75%!
  •  Не се ползва готварска сол!!!

За по- добри вкусови качества:

  • Ситнонарязани магданоз, селъри, рукола, босилек, лимон, авокадо и др. се добавя като дресинг върху готовите, сервирани ястия (зърнени,бобени и др.).
  • Към водата на варивата можете да добавите 1-2 водни чаши прясно изцеден зеленчуков сок- СЕЛЪРИ/ ЦЕЛИНА, моркови, чушка и др.

 –   Препоръчителна е комбинацията на един хранителен прием на: зърнени + бобови + ядки

  • Не се ползват мед, захароза, фруктоза! (където е необходимо – обелени и пасирани меки фурми)
  • Плодовете се консумират само на гладно и никога не за десерт! След плодовете следва да се изчаква ½-часов (а след банана 1-часов) интервал, в който не се приема друга храна!
  • След основните хранения следва винаги двучасов интервал без да се приема друга храна!
  • Храните не се смесват заедно с течности едновременно, по желание след хранене може вода!
  • Не се ползват други храни и добавки освен изброените!
  • Не се ползват: хляб, екстрактивни мазнини (олио , зехтин), пчелен мед и др.!

 –  Допълващи :

  • Чай – жълт кантарион, бял равнец и др. неподсладени  между храненията по 100-150 мл. 3-5 пъти дневно.
  • ДА СЕ СЛЕДИ:
  • Кръвно налягане. Ако е ниско – течности (пресноизцедени зеленчусови сокове)
  • Общо състояние

– Изхождане – 2 пъти дневно, ако няма да се даде превес на киви, КРУШИ, както и на печено (варено) червено цвекло

  • Болкови симптоми – възможно е леко обостряне на болните места (лечебна реакция)!
  •  ДВИЖЕНИЕ!
  • СЛЪНЦЕ!

  Д-р Гайдурков

ИМАМ ЗАВИШЕН АПЕТИТ ЗА СЛАДКО, ТОВА ГОВОРИ ЛИ ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН ПРОБЛЕМ?

Причините за повишеното желание за прием на сладки храни можем да потърсим най-общо в три взаимозависими направления:

  1. Емоционални. Човешкият организъм, бидейки цялостна, стремяща се към баланс система, може да компенсира дефицита в една област, с помощта на друга. Повишеното ниво на психоемоционален стрес със завишени нива на тревожност, ситуативните и екзистенциални фрустрации (неудовлетвореност) от различен характер и съчетанието им с индивидуална по-ниска степен на резистентност (устойчивост) на организма – за по-кратък или по-дълъг период, са сред най-честите причини, в нашия стресиран и забързан свят, да посягаме към парченцето сладост. Разбира се, компенсацията никога не замества напълно оригинала, но нашето тяло избира за момента по-малкото зло, за да може по този начин да омекоти напрежението към него и  да се предпази от твърде високите и разрушителни нива. Когато похапнем сладко, ние мигновено подаваме порция концентрирана енергия, а мозъкът и кръвта са органите, които, за разлика от други,  се хранят изключително и почти само с глюкоза. Приемайки сладко, нашият организъм същевременно с това започва и ударна синтеза и освобождава една цяла анти-стрес система – бета-ендорфинната. Това са специални вещества, подобни на морфина, които създават усещането за комфорт и задоволство.
  2. Нарушен глюкозен толеранс. Ако по различни причини нашата кръвна захар се колебае рязко в своите стойности, често могат да настъпят периоди на хипогликемия (ниска кръвна захар). Рефлексът, който всяка хипогликемия поражда, е инстинктът към сладко. В тези случаи, нерядко може да се установи и завишено ниво на инсулин в кръвта, както и намалена способност на този инсулин да се залавя за инсулиновите рецептори на клетките – така наречената инсулинова резистентност. Този механизъм е в основата на метаболитния синдром, придружаван също от повишено телесно тегло и заличена талия, нарушен липиден профил (масти в кръвта), тенденция към повишено кръвно налягане. С хипогликемии може да започне и втори тип диабет.
  3. Дефицитни състояния. Отново по пътя на компенсацията, когато една съставка липсва, нашият организъм може да се стреми да я замести, макар и непълно и неособено ефективно, с друга. Една от най-честите причини за повишен глад към сладко (въглехидрати), е относителният дефицит на белтъчини. Този механизъм е понятен, когато видим крайните примери за това – недохранването в „третия свят“, анорексиците, хипопротеинемиите от различен характер и др. Нашето тяло трябва, така да се каже, аварийно да „подпълни“ липсата на материя с енергия, като при това се стреми да се запаси и трансформира въглехидратите в мазнини. Там, където липсват белтъчини, почти винаги наблюдаваме повишени масти в кръвта – завишен „лош“ холестерол и др. При безконтролни диети, при небалансирано вегетарианство и веганство, това е честа и почти регулярна находка.

Моите съвети са:

– Постарайте се да оструктурирате вашия жизнен свят, като си зададете приоритети в него – създайте смисъл и го подредете като конкретни цели и задачи. Действайте във всеки акт не ситуативно, а от позиция на вашата генерална мисия в живота. Направете анализ на всеки проблем и винаги, за всеки един,  имайте втори вариант. Така ще преценявате и ще действате не според случайността, а от позиция на вашата ясна жизнена карта. Всичко в живота ви ще придобие своето място и тежест и нивото на тревожност, породено от неизвестността, ще сведете до минимум.

– Изхвърлете „храните боклуци“ и най-вече тези с висок гликемичен индекс и товар. Те  повишават рязко вашата кръвна захар, водят до неестествено повишен инсулин в кръвта, което резултира до последващо рязко падане на захарта (реактивна хипогликемия) и ви вкарват в порочен кръг.  Това са по принцип захарните изделия, но тук също е и медът – с един от най-високите гликемични индекси и най-силно водещ до реактивна хипогликемия. За известен период премахнете тестените изделия, включително пълнозърнестите – те също са с висок гликемичен индекс. Заменете ги с „бавните въглехидрати“ на бобени и зърнени варива.

– Балансирайте вашето хранене по отношение на основните групи вещества – белтъчени, въглехидрати, мазнини, като гарантирате пълноценни белтъчни източници – комбинация от зърнени, бобени варива и сурови ядки, както и умерен прием на животински продукти – суров жълтък (след щателно измиване на черупката), риба. Консумирайте свободно сурови плодове (вкл. и сушени), зеленчуци, сурови ядки.

– Направете си кръвни изследвания, включващи: ПКК (стандарт), кр. захар, гликиран хемоглобин, липиден статус, С-реактивен протеин, TSH, паратхормон, витамин В12 и витамин Д.

Д-р Георги Гайдурков