ИМАМ ЗАВИШЕН АПЕТИТ ЗА СЛАДКО, ТОВА ГОВОРИ ЛИ ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН ПРОБЛЕМ?

Причините за повишеното желание за прием на сладки храни можем да потърсим най-общо в три взаимозависими направления:

  1. Емоционални. Човешкият организъм, бидейки цялостна, стремяща се към баланс система, може да компенсира дефицита в една област, с помощта на друга. Повишеното ниво на психоемоционален стрес със завишени нива на тревожност, ситуативните и екзистенциални фрустрации (неудовлетвореност) от различен характер и съчетанието им с индивидуална по-ниска степен на резистентност (устойчивост) на организма – за по-кратък или по-дълъг период, са сред най-честите причини, в нашия стресиран и забързан свят, да посягаме към парченцето сладост. Разбира се, компенсацията никога не замества напълно оригинала, но нашето тяло избира за момента по-малкото зло, за да може по този начин да омекоти напрежението към него и  да се предпази от твърде високите и разрушителни нива. Когато похапнем сладко, ние мигновено подаваме порция концентрирана енергия, а мозъкът и кръвта са органите, които, за разлика от други,  се хранят изключително и почти само с глюкоза. Приемайки сладко, нашият организъм същевременно с това започва и ударна синтеза и освобождава една цяла анти-стрес система – бета-ендорфинната. Това са специални вещества, подобни на морфина, които създават усещането за комфорт и задоволство.
  2. Нарушен глюкозен толеранс. Ако по различни причини нашата кръвна захар се колебае рязко в своите стойности, често могат да настъпят периоди на хипогликемия (ниска кръвна захар). Рефлексът, който всяка хипогликемия поражда, е инстинктът към сладко. В тези случаи, нерядко може да се установи и завишено ниво на инсулин в кръвта, както и намалена способност на този инсулин да се залавя за инсулиновите рецептори на клетките – така наречената инсулинова резистентност. Този механизъм е в основата на метаболитния синдром, придружаван също от повишено телесно тегло и заличена талия, нарушен липиден профил (масти в кръвта), тенденция към повишено кръвно налягане. С хипогликемии може да започне и втори тип диабет.
  3. Дефицитни състояния. Отново по пътя на компенсацията, когато една съставка липсва, нашият организъм може да се стреми да я замести, макар и непълно и неособено ефективно, с друга. Една от най-честите причини за повишен глад към сладко (въглехидрати), е относителният дефицит на белтъчини. Този механизъм е понятен, когато видим крайните примери за това – недохранването в „третия свят“, анорексиците, хипопротеинемиите от различен характер и др. Нашето тяло трябва, така да се каже, аварийно да „подпълни“ липсата на материя с енергия, като при това се стреми да се запаси и трансформира въглехидратите в мазнини. Там, където липсват белтъчини, почти винаги наблюдаваме повишени масти в кръвта – завишен „лош“ холестерол и др. При безконтролни диети, при небалансирано вегетарианство и веганство, това е честа и почти регулярна находка.

Моите съвети са:

– Постарайте се да оструктурирате вашия жизнен свят, като си зададете приоритети в него – създайте смисъл и го подредете като конкретни цели и задачи. Действайте във всеки акт не ситуативно, а от позиция на вашата генерална мисия в живота. Направете анализ на всеки проблем и винаги, за всеки един,  имайте втори вариант. Така ще преценявате и ще действате не според случайността, а от позиция на вашата ясна жизнена карта. Всичко в живота ви ще придобие своето място и тежест и нивото на тревожност, породено от неизвестността, ще сведете до минимум.

– Изхвърлете „храните боклуци“ и най-вече тези с висок гликемичен индекс и товар. Те  повишават рязко вашата кръвна захар, водят до неестествено повишен инсулин в кръвта, което резултира до последващо рязко падане на захарта (реактивна хипогликемия) и ви вкарват в порочен кръг.  Това са по принцип захарните изделия, но тук също е и медът – с един от най-високите гликемични индекси и най-силно водещ до реактивна хипогликемия. За известен период премахнете тестените изделия, включително пълнозърнестите – те също са с висок гликемичен индекс. Заменете ги с „бавните въглехидрати“ на бобени и зърнени варива.

– Балансирайте вашето хранене по отношение на основните групи вещества – белтъчени, въглехидрати, мазнини, като гарантирате пълноценни белтъчни източници – комбинация от зърнени, бобени варива и сурови ядки, както и умерен прием на животински продукти – суров жълтък (след щателно измиване на черупката), риба. Консумирайте свободно сурови плодове (вкл. и сушени), зеленчуци, сурови ядки.

– Направете си кръвни изследвания, включващи: ПКК (стандарт), кр. захар, гликиран хемоглобин, липиден статус, С-реактивен протеин, TSH, паратхормон, витамин В12 и витамин Д.

Д-р Георги Гайдурков

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s