Бързо или бавно отслабване дават по-добър ефект като резултат и безопасност? Как?

Най-популярното мнение сред специалистите и съветът, който най-често ще чуете, е да се въздържате от опити за бързо отслабване. Изтъкват се редица причини за това – от неблагоприятния стрес, на който се подлага организма с всички рискове от него, до компрометирания дългосрочен резултат с получаването на ефекта „йо-йо“ – крайните килограми са повече от килограмите в началото.

Във всеки аргумент има доза резон. Реалната картина на процеса и респективно крайния резултат обаче можем да преценим, когато видим процеса не само аналитично (на парче), но и интегрално – в  неговата цялост и взаимовръзки.

От моята клинична практика мога да споделя, че редукцията на излишно телесно тегло и оптимизирането му (т.е. постигането не само на по-ниски, но преди всичко на здрави килограми) са възможни и по двата начина, като всеки от тях има и предимства и относителни недостатъци. Основният критерий, по който трябва да се преценява и избира методиката, е конкретното състояние на провеждащия – неговия здравен статус и ресурси (клинично здраве, лабораторни показатели и целеви изследвания) интерпретирани от специалист. Тогава, когато има наличие на заболяване или заболявания, особено при хронични такива, придружени от хрониотерапия (постоянно приемане на медикаменти), по принцип не е препотъчително бързо отслабване. В тези случаи се назначават програми, които гарантират балансирания хранителен внос и същевременно спомагат за постепенното възстановяване на оптималното телесно тегло и най-вече неговото качество, т.е. здраве. За клинично здравия индивид с установени нормални паракринични показатели (пълна кръвна картина, подробна биохимия и изследване стойностите на основни хормони, витамини и минерали) и преценен от специалиста минимален набор от инструментални изследвания (електрокардиограма, ехография на коремни органи и бъбреци, за мъжете и на простатна жлеза), при необходимост и консултация със специалисти (за жените – задължително гинеколог и мамолог), тогава може без рискове да се препоръча и програма за относително бързо нормализиране на телесното тегло.

В тези случаи сравнително по-строгия хранителен и двигателен режим, както и препоръчителните подпомагащи физиотерапевтични и профилактични процедури (СПА, парна баня, сауна, таласотерапия и др.) имат предимство. Колкото по-редуциращ е хранителния внос, толкова по-силен е възстановителния и ребалансиращ отговор на организма. Той включна сложна, генетично закодирана в еволюцията система за самовъзстановяване. Започва процес не на гладуване, а на ендогенно (вътрешно) хранене, при който тялото ни градира по важност и стопява в обмяната излишните тъкани и елиминира болестотворните вещества, натрупани в тях. Хранейки се с излишъцете и почиствайки тъканите, нашият организъм извършва сложна и фина на клетъчно и молекулярно ниво операция, възвръщайки по възможно най-перфектния и пълноценен начин нормалните, младежки и здрави тъкани (restitutio ad integrum). Съвременни изследвания показват, че включването на ендогенно хранене, провокира автоматично продукция и миграция на стволови клетки от костния мозък към тъканите и органите, където те извършват своята репаративна дейност – „ремонтират“ повредените клетки и тъкани и съдействат за израстването на нови и здрави.

Каква може да бъде конкретната методика?

Тя трябва да бъде избирана индивидуално и може да варира както по количество, така и по качество от единия край на спектъра до другия. Пример за най-строга, бърза и същевременно най-радикална като здравословен ефект формула, е най-древната и традиционна в културата на редица народи – тримиренето (датиращо от предхристиянско време). В нашата църковна традиция, прилагано най-често в началото и в края на поста, е въздържанието от храна и вода в рамките на три дни. Лично аз препоръчвам, ако се прави тримирене, да има един предходен ден само на сурова растителна храна (плодове, зеленчуци, зеленчукови пресноизцедени сокове – морков и др., сурови ядки) в свободни количества. По този начин се омекотява получаващата се при разтоварването ацидоза (вкисляване) от разграждащите се вещества и проявяваща се обикновено с главоболие (метаболитен „махмурлук“). След тримиренето също е желателно да има, като преходен период, един ден на сурова растителна храна.

При омекотените формули можем да изберем програма в рамките на две седмици само на посочените по-горе сурови растителни продукти в свободни или ограничени количества. Захранване след това можем да направим в рамките на 3-4 дни, като включим задушени зеленчуци, зърнени (желателно безглутенови) и бобени варива, задължително без сол и мазнина. В крайния омекотен спектър на редуциращи програми, може да се предложи режим, включващ балансиращо хранене – за две или три седмици, състоящ се в 2/3 от посочените сурови храни и допълнен с храните, упоменати по-горе като захранване. При дефицитни състояния, които не са рядкост (най-пълните хора обикновено са и недохранени откъм есенциални хранителни вещества), може да се включат и сурови яйчни жълтъци (след щателно стерилизиране на черупката).

Най-важното обаче, което трябва да запомним е, че след която и да е разтоварителна програма, следва да изградим балансиран и пълноценен стил на регулярно (постоянно) хранене. В противен случай ефектът „йо-йо“, както и дефицитните състояния са неизбежни. Най-важният фактор, който връща нежеланите килограми е добавянето на сол (натриев хлорид). Особено внимание обръщайте на т.нар. скрита сол – добавената в готовите технологично преработени продукти – консерви, хляб, сладкарски изделия и др.

Д-р Гайдурков

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s