Суровите зеленчуци ги предпочитам на сок, но да добавим ли пулпата, за да стане суров нектар?

Суровите зеленчуци са задължителен елемент от здравословното човешко хранене. Те ни снабдяват с незаменими хранителни вещества, жизненонеобходими за функцията на която и да е клетка в тялото ни. В състава им влизат клетъчно структурирана, „жива“ вода, витамини, минерали, ензими, фибри, в по-малко количество – въглехидрати и белтъчини, и обикновено минимално количество, но за сметка на това –  есенциални като качество мазнини, включително така необходимите омега 3 мастни киселини.  За разлика от плодовете, суровите зеленчуци са по-богати на минерали и алкални балансиращи системи. Със сигурност в бъдеще науката ще открива в тях нови и нови, все още неизвестни, но облигатно потребни за живота ни нутриенти и биологично активни субстанции. При това, днес знаем, че те действат на физиологично и биохимично ниво само като заедност, групирани по естествен начин в биоактивни, сложни комплекси, отделните елементи на които са синергични и взаимопотенциращи се. Резултантата от тяхното едновременно действие, в оригиналната им формула и вид, многократно надхварля ефеткивността от сбора на отделните компоненти.

Динамичната част на зеленчуковата тъкан е съсредоточена в протоплазменото пространство  на клетките им, за разлика от относително статичната – представена от клетъчната им стена, изградена от неразтворима целулоза и придаваща твърдостта и устойчивостта им. Освен като опорна тъкан, ригидната клетъчна стена е и предпазна бариера срещу различни потенциално увреждащи растението фактори (растението всъщност „не желае“ да бъде изядено и се защитава). В този смисъл, от наша гледна точка, преодоляването на целулозната преграда е биологична потребност, за която цел природата ни е снабдила с раздробяващи тъканите зъби, включително стриващи на фина кашица храната ни кътници (както при предимно растителноядните животни и липсващ феномен при хищниците). В този смисъл, подпомагането на този процес, с използването на сокоизстисквачка, можем да го приемем и за еволюционно предимство. Така ние се възползваме от необходимото ни хранително съдържание (вътрешността на клетките) много по-ефективно, в сравнение с потребността от почти целодневно дъвкане, както е при упоменатите животни.  Освен това се предпазваме отчасти от пестицидните остатъци, от които самото растение се защитава, като се стреми да ги натрупва в инертната част. Негативите от тази времева и качествена „компресия“ могат да се търсят в лишаването ни от фибрената неразтворима компонента. В човешкия организъм тя играе ролята на пребиотик – храна за нашите чревни бактерии (пробиотична флора). Известно е вече, че окло 75 % от нашия имунитет (неприкосновеност) се осъществява точно от тази изключително необходима ни оригинална чревна флора и продуктите от нейната дейност. Неразтворимите влакнини освен това са и универсалната природна „метла“ и „чистач“ на нашия стомашно-чревен тракт. За разлика от плодовите пресноизцедени сокове, зеленчуковите съдържат сравнително ниски захари и тук няма опасността от нежелания ефект на високия гликемичен индекс. От друга страна, в зависимост от състава на зеленчуковия сок, той също съдържа отчасти целулоза – в случая разтворима (главно пектин), която отново е храна за нашите полезни бактерии. Морковите, основа за най-полезния зеленчуков сок, са и най-добрият източник на пектин.

Изводът, който можем да направим е, че използването на зеленчукови сокове, вместо цялостни зеленчуци, при човека е предимство. С изричната уговорка обаче, че в останалата част от нашето хранене използваме източници на неразтворима целулоза – прием на достатъчно количество цялостни плодове. Другата възможност  е да добавим вторично пулпата от сокоизстисквачката в сока, но това обикновено компрометира вкусовите качества.

Среден вариант между пресноизцедения сок и това вторично смесване е приготвянето на т.нар. смути. За целта в подходящ блендер миксираме желания от нас букет зеленчуци (препоръчително доминиран от зеленолистните). Разреждането, необходимо за процеса постигаме задължително не с добавяне на вода (опасност от ферментация и подуване на корема!), а на пресноизцеден сок (морковен, от селъри и/или краставица). Не добавяме сол и екстрахирани мазнини (зехтин и др.), които драстично нарушават баланса на растителната система. Ако желаем омазняване, това можем да постигнем с авокадо. Ако предпочитаме смути тип „домашна лютеница“, в състава можем да включим пресноизцеден лимонов сок и чесън. Соленият вкус получаваме със селъри (стъблена целина) и сок от селъри. За по-добри органолептични (вкусови) качества, към сместа можем да добавим 1-2 обелени, без костилка пресни фурми.

Д-р Гайдурков

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s