Кои храни трябва да присъстват всеки ден в храненето ни през зимата?

Според съвременната антропология, днешният човек произлиза от централна Африка или южна Азия. Ако се доверим на тези теории, може да се окаже, че храненето за нас, населяващите умерените ширини на Евпора, през зимата е истинско здравно предизвикателство. Нашата анатомия и физиология недвусмислено говорят за потребността ни от една голяма част сурови растителни продукти. От друга страна опитът е показал, че през студения период, храненето само с тази „родна“, тропична храна, дори тя да бъде осигурена в съвременния свят, води до намаляване на енергийния, защитен(имунен) и общ силов капацитет. Затова, ако проследим традиционните кухни на народите, ще открием, че колкото по-северни региони поселяват, толкова повече в тяхното меню присъстват животински продукти и съответно – по-малко растителни. От трета страна, нашият модерен бит сега няма нищо общо с този дори от близкото ни минало и днес ние прекарваме почти цялата част от денонощието при осигурени тропични температури и не особен двигателен разход на енергия.

Моето лично предложение за хранене през зимата, пречупено през опита, е в съчетанието на нашите естествени потребности с мъдростта и вкуса на традиционната ни българска кухня, както и с изискванията на днешния динамичен и много пъти стресиращ начин на живот.

Всеки ден, на всяко хранене задължително трябва да осигурим една част сурова растителна храна. Плодове в нашата традиция се запазват за дълго чрез лагеруване и сушене (сушени сливи, кайсии, ябълки и т.н.). Подпомогнати от преимуществата на цивилизацията, в днешно време спокойно можем да обогатим нашия асортимент с вякакви вносни свежи плодове.

Зимата е периодът, който свива и кара природата да се „сгушва“, да става „интровертна“(затваряща се в себе си), плътна и концентрирана. Такава преимуществено трябва да е и храната ни. На всяко основно хранене следва да осигурим една богата сурова, предимно сезонна салата. В този период природата ни предлага това, което е скрито под земята: моркови, червено цвекло, целина, пащърнак и др. (Ако страдаме от стомашно-чревен дискомфорт с газове и подуване трябва да избягваме ряпата, гулията и отчасти грубото зеле.) Те могат да бъдат настъргани и гарнирани с чудесни плътни и хранителни дресинги. Един много сполучлив пример за това е сосът приготвен от смляно на паста в блендер селъри (стъблена целина) – най-соления зеленчук, заедно със смлени ядки – сусам, бадем и др.(може и лъжица суров тахан), суров жълтък (след щателно измиване на черупката с препарат), лъжица лупин-протеин (подходящо брашно от една позабравена бобена култура), сок от лимон, чесън, 1-2 обелени без костилка фурми, по желание и авокадо.

Традиционни основни блюда през зимата са бобените варива: на първо място позабравената българска храна, храната на св. Иван Рилски – нахутът, но също така – леща, грах, боб, по желание и бакла. Когато съчетаваме тези бобени култури със зърнени варива – лющено просо, царевица, ориз, елда, лимец, лющен овес, киноа, ние получаваме пълноценни белтъчини, равносилни на тези от месо.

Друга плътна, калорична, но не водеща до наднормено тегло и особено подходяща през зимата храна са суровите ядки и семена: орехи, бадеми, лешници, сусам, лющено конопено семе, тиквено семе, лющен слънчоглед и др. (без фъстъци, които са неподходящи за консумация в суров вид).

Традиционно в българската кухня през зимата се ползват повече отколкото в друг сезон храни от животински произход. Не случайно през най-студените месеци няма пости (с някои еднодневни, необходими за текущото разтоварване изключения). Някои незаменими хранителни вещества (като вит. В12 например), получаваме само от тях. Тогава българинът е консумирал традиционно възможно най-плътните и енергийни храни: свинско месо и сланина. В една голяма част те са били в суров изсушен вид. Днешната наука, както и моят личен опит категорично потвърждават, че месните продукти са изключително токсични единствено в термично обработено състояние. Под формата на сушени меса: домашни филета, луканка, пастърма, суджуци, както и сурова сланина те са напълно реабилитирани и здравословни в умерените количества дадени от преданието ни. Препоръчвам да ползвате такива продукти домашно направени или от проверен източник. Индустриално приготвените най-често са с консерванти, възможно най-токсичният от които е натриевият нитрит (Е250). Сушени филета могат да се приготвят и за 2 часа – на много тънки филийки, изсушени във фурната на вентилатор (на около 30 градуса, при леко открехната вратичка). Избягвайте винаги термично обработените мазнини! Това е най-токсичният и болестотворен фактор в храната на човека. Ограничете солта, при нужда ползвайте (може и за приготване на колбасите) калиева сол (с 66% калий).

Млечни продукти включете много ограничено –  те продуцират в организма ни слуз, която е най-добрата храна за болестотворните микроби. (Традиционно зимата животните дават по-малко мляко и българинът ги е ползвал в неголямо количество).

Месата е най-подходящо да се съчетават само със зеленчуци – сурови или термично обработени (на пара или печени без мазнина). Могат да се консумират и последователно, непосредствено след зърнени храни, като по този начин постъпват в нашия стомах разделно и несмесени.

Д-р Гайдурков

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s