Житният режим допринася ли за здравето?

Във всяка човешка култура без изключение, и във всеки неин исторически период, съществува традицията да се провеждат регулярно през годината определени периоди на въздържане от храна. Те представляват естествено продължение на цикличността в природата, пренесено в полето на човешкия социум и практика. Няма физическа система, функционирането на която да не изисква определени периоди на затишие, покой и възстановяване. По този начин ритъмът на всеки обект, включително от неживата природа, представлява не права линия, а синусоида с колебателен характер.

Колкото едно общество исторически е по-близко и по-зависимо от природата, толкова по-ярко изразено е и цикличното начало. Човешкото хранене, като чисто биологичен в основата си феномен, е особено подвластно на тази закономерност.  Различни са само конкретните форми на провеждане на очистващи периоди. В традицията те неизменно са свързани с религията, като универсален регулатор на човешко поведение, имат духовни претенции и се наричат пости (от „positus“ – поставен и буден на стража войн).

Един конкретен и частен случай на пост е и така нареченият житен режим. У нас е описан от Петър Дънов и в най-популярната му версия се състои в следното: Дневната порция е 100г. измито от вечерта и полято с вряла вода бяло грухано жито. Лагерува в термос до сутринта, когато първо се изпива водата, а след това, житото се разпределя и изяжда на три порции. Допълнително могат да се консумират до 3 ябълки и 9 ореха на ден. Между храненията се приема свободно най-често преварена вода с лимон (до 1 лимон дневно). Предлага се и мед – до няколко чаени лъжички, като рецептата предвижда да не се добавя във вода, а да се слага на небцето, след което се отпива вода с лимон, задържа се до разтваряне на меда и се гълта. Този пост се провежда от привържениците му обикновено през февруари, веднага след пълнолуние, при намаляваща Луна и се препоръчва да започва в сряда или до 3-4 дни след пълнолуние.

Дали такъв режим е здравословен? От гледище на съвременната наука и опит, потребността от циклично разтоварване на организма е категорична.  Тялото ни се нуждае от периоди, в които активно да отдели натрупаните, особено в края на зимата, отпадъчни вещества и екологични замърсители. Но, ако стратегията е една, то тактиката може и трябва да е адаптирана конкретно. Житният режим всъщност е форма на омекотен и популяризиран пост, тъй като строгите форми на въздържание предвиждат и дни без прием на храна и вода (като тримиренето например, познато особено в източно-православната му форма и често практикунано у нас).

Моите лични препоръки във връзка с житния режим са следните:

– Преди да провеждате подобна диета, се консултирайте с вашия лекар. Житото например е строго противопоказано при глутенова непоносимост, крайната форма на която е целиакията. При налични, особено хронични заболявания, при прием на медикаменти, режимът може да се окаже контраиндициран и вашият лекар да предложи друга форма на разтоварване и прочистване на организма.

– По времето на Петър Дънов в България е непознат лимецът. Последният е с по-нежно целулозно съдържание и различен състав на глутена (глиадини и глутенини). Има предимства пред масово използваните днес сортове пшеница.

– Заливането с гореща вода в случая е необходимо и неслучайно. По този начин се деактивират и неутрализират трипсин-инхибиторите, разположени по повърхността на семето, като негова естествена защита. Това предотвратява възможното подуване и газове.

– По време на всяко разтоварване и прочистване на организма, в първите дни често се наблюдава така наречената „ацидозна криза“ – реакция, която се проявява най-често с главоболие. Става дума за естествен феномен, който не налага прекъсване на режима. Предизвикан е от изтеглянето на по-голямо количество отпадъчни вещества на обмяната от клетките и постъпването им в кръвната циркулация. В този начален период концентрацията на кисели метаболити, като пикочна киселина, креатинин, билирубин и много други в периферната кръв е по-голяма. Тъкмо на това физиологично вкисляване се дължи и „киселото настроение“, което можем да изпитваме. Той отминава за около три дни.

– Не смесвайте в никакъв случай на един прием житото с ябълките и меда! Резултатът е ферментация (бактериален растеж с образуване на газове и алкохол в стомаха и червата). За избягване на това, добавяйте по щипка джинджифил към -семето, както и към водата. Орехите се съчетават отлично и се допълват като състав с житото.

– Излезте от режима плавно, в рамките на няколко дни, като включите сурови зеленчуци – моркови и др., сурови ядки – бадем, шам-фъстък, сусам(смила се) и др. (без фъстъци, ленено семе и чия, които подуват). Ползвайте плодовете само на гладно, между храненията. Включете зърнени безглутенови варива: киноа, царевица, елда, кафяв ориз сорт „Басмати“, както и добре сварени бобени култури – леща и др. По време на захранването – без сол и добавена мазнина! За целта ползвайте авокадо, смлени ядки, подправки, лимон,стъблена целина(селъри), като в сока на последната може да сварявате и посочените култури.

Д-р Гайдурков

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s