Архив по месеци: март 2017

Кои са полезните напитки за децата?

                                 Едно интервю с д-р Гайдурков

  1. Водата – защо е жизненоважна за всеки?

Както е известно, нашата синя планета Земя е покрита с над 70% вода. Сигурно неслучайно и нашето човешко тяло преповтаря този основен модел на природата и също се състои от над 70% вода. На практика всички жизнени процеси в нашия организъм протичат във водна среда. Съвсем естествено е тогава ние да се нуждаем от постоянен и качествен нейн източник, който да задоволява тези физиологични потребности. По този въпрос дотук всички са единодушни. Но оттук нататък отговорите по отношение на това как точно и по колко е най-добре да се случва това, могат да бъдат различни.

  1. По колко вода трябва да пие детето?

За наше голямо щастие физиологичните процеси в тялото, включително и на малкия човек, са генетично детерминирани и точно тези наследствени програми, с които се раждаме и развиваме, най-точно и по най-фин начин, във всеки един момент, определят по колко вода трябва да пием. Логично е, че за едно толкова важно и първостепенно нещо, от което пряко зависи животът ни, природата ще вложи прецизен и безкомпромисен механизъм на контрол. Аз лично не съм привърженик на практиката, че трябва да насилваме детето да пие вода, когато то не е жадно, единствено на база на недоказаната теоретична презумпция, че организмът бил вече отдавна обезводнен, преди да е подал сигнала за жажда. Това по-скоро е израз на загуба на вяра в себе си и в природата, част от която е и нашето тяло. Дехидратация всъщност е възможна само при патологични състояния, там където човекът дълго преди това и в дълбока степен се е вмесил и артефактно е променил основни физиологични параметри. Нека не забравяме и опасността от обратния феномен – хиперхидратация, т.е. изкуствено свръховодняване. Това състояние е наблюдавано при безогледен прием на големи количества вода, особено при изпотяване, например при маратонци и протича в някои случаи с развитие на мозъчен оток и дори смърт.

  1. От каква възраст се дава вода? Докато бебето е на кърма, дава ли му се вода?

Съвременната препоръка на Световната здравна организация, както и на УНИЦЕФ, е за така нареченото изключително кърмене. Това означава, че през първите 6 месеца детето не се нуждае от никаква друга храна или течности и трябва да приема само и единствено майчина кърма. Това е традиционната форма на хранене на кърмачето и в България до 1946 година, след което се налага един изкуствен модел на почасово хранене и допълнително подаване на вода. Той е напълно отречен от съвременните специалисти като нефизиологичен и вреден за детето. Всъщност, няма нищо принципно ново – просто за пореден път преоткриваме съвършенството на естествените процеси в себе си и в телата на нашите деца.

Оттам нататък, след шестия месец, когато бебето се захранва, нуждата от подаване на вода е изключително в зависимост от тава, с какво точно го захранваме. Причината е не само, че различните храни съдържат различен процент вода. Различното съотношение на основните макро- и микронутриенти (хранителни вещества) – белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали и  биоактивни вещества, изисква и различно количество водна среда.

  1. Нужно ли е да се добавя захар във водата?

Не, не е необходимо да добавяме захар във водата нито на детето, нито на възрастния  здрав човек. Напротив – изкуствено подсладената с каквато и да е захар вода, особено, ако това е мед или захароза (обикновена захар), я превръща в една своеобразна „гърмяща смес“, в една бомба със закъснител. Неорганично свързаната, „гола“ захар, т.е. изолираната от своя естествен тъканен контекст (извлечена от плодове, захарно цвекло, захарна тръстика, палмови цветове и др.) захар, и след това механично добавена във вода, представлява изкуствен химически разтвор  с изключително висок гликемичен индекс и товар. Такава подсладена вода внезапно вдига кръвната захар и в резултат на това предизвиква камшичен удар върху панкреаса, който аварийно изстрелва голяма доза инсулин. Резултатът е рязко, лавинообразно  падане на кръвната захар – хипогликемия, с всички негативни нейни ефекти върху органите, особено върху мозъка, който изпитва остро недохранване, тъй като живее изключително с глюкоза. Освен това захарта, при такъв неестествено предизвикан метаболизъм, се превръща в голямата си част в мазнини, които се натрупват в тялото и запушват кръвоносните съдове, предизвиквайки тяхната склероза. Това е най-прекият път към отключване на метаболитния синдром и диабета. Друг негативен ефект е рязкото отделяне на голямо количество стомашен сок, но тъй като няма плътна субстанция, която да го поеме и неутрализира, този кисел стомашен сок абразира и разяжда стомашната лигавица. Не на последно място, сладката вода е прекрасен хранителен субстрат за развитие на патогенни микроби, включително на предизвикващия стомашни язви и рак Хеликобактер пилори, но също така и на още по- опасните и свързани с ракообразуването гъбични инфекции.

  1. Ако малкото отказва вода, трябва ли майката да се притеснява?

Не, не бива. Детският организъм е перфектна система с изключително фини контролни механизми и, ако детето отказва да пие насила вода, то със сигурност неговото тяло не се нуждае от това. Ако все пак се страхуваме от хипотетична дехидратация, можем да предложим най-добрата форма на естествено структурирана, жива вода – пресноизцедения зеленчуков или плодов сок. Благодарение на  живите ензимни системи, минерали и витамини, неговият метаболизъм е коренно различен от изкуствения захарен разтвор.

  1. Ако детето е болно (с висока температура, разстройство), знаем, че не бива да го насилваме да се храни, но приемът на вода е от особено значение. Защо?

Необходимостта от подаване на вода при остро заболяване е в пряка зависимост от начина на регулярното хранене на детето. Ако децата се хранят така, че в дневното меню да са застъпени, от една страна, богат спектър от сурови плодове, зеленчуци и други естествени храни, а от друга да отсъства приемът на технологично преработени продукти, тогава, най-напред боледуването при такива деца ще е рядкост и ще протича в съвсем лека форма. На второ място, при такива деца завишената потребност от течности ще е по-малка, тъй като изходното състояние ще е от позиция на много по-добър, зареден и балансиран клетъчен и извънклетъчен състав. Необходимостта от течности най-вече произхожда от наличието на неестествено концентриращи кръвната плазма и клетъчния субстрат изкуствени храни. Не на последно място трябва да си припомним малко биохимия и да кажем, че детският организъм, както и всеки друг, при остри заболявания сам синтезира метаболитна вода от разграждане главно на мазнини и по този начин предотвратява дехидратацията. Най-доброто, което можем да направим за превенция на евентуално обезводняване, е подаването на сурови, сочни плодове и зеленчуци, както също и пресноизцедени сокове и смутита от тях.

  1. Полезно ли е прясното мляко? От каква възраст може да се предложи?

Генетично всеки бозайник е програмиран да приема мляко единствено от своя биологичен вид и то само в периода на кърмене. Всяко междувидово смешение за природата е перверзия и тя се стреми да я елиминира. Резултат от този естествен отбор и биологичен процес на отстраняване на грешки в системата са и множеството отключвани от млякото и млечните продукти заболявания. Връзката между най-тежките и масови автоимунни заболявания и млякото днес е категорична и доказана. Разбира се, както за всяко нещо и тук важи основната максима –  отровата зависи от дозата. Прясното животинско мляко е най-нежелателно. Особено под една годишна възраст, когато чревната лигавица още не е достатъчно зряла, тогава цели, най-често казеинови молекули, могат да постъпят в кръвообъщението и да предизвикат имунна реакция с развитие на алергии, детски диабет и други тежки системни заболявания. Моята препоръка е да се ползват само ферментирали млечни продукти – кисело мляко и сирене след едногодишна възраст в ограничени количества – средно до 1 кофичка кисело мляко и 150 г. сирене седмично.

  1. Като че ли всички деца обичат сокчета. Какво е нужно да знаем за тях? От каква възраст се въвеждат и в какво количество? С кои да се започне?

Категорично трябва да бъдат въвеждани след шестия месец. Но бих казал, че преди да свикнем децата на сокчета, е добре да въвеждаме плодовете и зеленчуците във вид на  пюрета и смутита. Така в храната на детето участва цялостната тъкан с необходимите баластни вещества. Много важно е при приготвяне на пюрета и смутита да не разреждаме с вода, а с прясно изцеден зеленчуков сок – от морков, краставица, селъри (стъблена целина). От соковете, преимущество трябва да дадем на зеленчуковите, сред които на първо място от моркови. Не бива да забравяме потребността от  много зеленолистни, които можем да добавяме към другите зеленчукови сокове. Количеството е свободно, като всяка нова храна при първите приеми е няколко чаени лъжички и постепенно увеличаваме. Плодовите сокове идват на втори план, поради малко по-високия гликемичен индекс.  Това могат да бъдат пресноизцедени сокчета от ананас, мандарина, портокал.

  1. Газираните напитки – защо са вредни?

Предпочитанието към изкуствени технологично преработени продукти може да бъде резултат само от неподходящо възпитание. Газираните напитки са само един частен случай. Вкусовите предпочитания се възпитават, така както всички други навици. Тъй като в началото инстинктът е запазен, няма нищо по-лесно от това да  свикнете вашето дете към естествената му храна. Единственото нещо, което трябва да правите е да я консумирате и вие и да му предлагате това, с което се храните. Родителският модел е много по-силен и базово формиращ се, в сравнение с по-късните училищни навици. Един огромен въпрос е храненето в детските градини. Моят личен съвет е да избирате детска градина за вашето дете, където може да имате пратенции за лично избрано от вас меню.

Коварното при газираните напитки е в подвеждането на инстинкта. Тъй като глюкозата е основният енергиен източник на клетките на тялото, организмът лесно може да създаде зависимост към повишено съдържание на захар. Механизмът е идентичен с този на привикването към морфин например, където нашите ендорфинови рецептори свикват и вече търсят високата доза на наркотичното вещество. В много газирани напитки  съвсем откровено се съдържат стимулиращи субстанции – кофеин и др. Вредата е в отключването най-вече на метаболитен синдром – най-масовият и сериозен здравен проблем на съвременността, включващ високо кръвно налягане, диабет втори тип, затлъстяване, нарушен мастен профил. От своя страна, увреждайки организма в неговите  основи,  той е предверие към всички други заболявания.

  1. Чайовете. Кои са за предпочитане и могат ли да навредят?

Битува популярното, но дълбоко погрешно  мнение, че ако нещо е билка, то е безвредно. Спекулира се и с понятието „натурално“. Така например зелената мухоморка е стопроцентово натурална, но е смъртоносна! В този смисъл растенията, които ползваме за чай при децата трябва да бъдат строго прецизирани. Бих казал обаче, че те не са най-важното нещо, от което се нуждае болното дете. Неслучайно и инстинктът на детето отхвърля повечето от предлаганите му билкови отвари. Най-мощната „билка“ е самият детски организъм. Защитните сили при заболяване автоматично се активират, като за целта „вътрешният лекар“ диктува на детето да спре храната, за да започне ефективен процес на елиминиране на отпадъчни вещества чрез изпотяване, отделяне на секрети, понякога диария или повръщане. Единственото, което трябва да направим е да подпомогнем този отделителен процес. Самото дете ще диктува лекарството си, като предпочете да приема в този период само в ограничено количество течности (сокове)  и пресни плодове и зеленчуци. За чайове ползвайте трапезни билки, които са естествените антисептици, като джоджен, копър, мащерка, босилек, джинджифил, чимен, цейлонска канела, истинска ванилия, карамфил, куркума, лайка, желателно неподсладени или с 1-2 предварително накиснати, обелени и пасирани фурми.

  1. Вашите препоръки – кога е най-добре детето да приема течности – докато се храни добре ли е да пие вода или сок или след хранене? Студените напитки каляват или разболяват?

Естественият инстинкт, както всъщност е и при животните, диктува ние да не пием вода по време на хранене. Желанието за обратното е сигурен сигнал за нарушен природен ред. Най-честата причина е употребата на изкуствено концентрирана преработена храна, особено тази с добавена сол. В този случай нашият организъм се старае компенсаторно да разреди храната до поносима за протичането на естествените хидролитични процеси на храносмилане концентрация. Когато обаче ние подаваме вода, ние разреждаме и ензимните системи, чрез които храната се разгражда. Резултатът е блокаж на ензимното храносмилане и протичането в следствие на това на процеси на ферментация във въглехидратите и гниене в белтъчините. В стомаха и червата се образуват токсични алкохоли и  канцерогенни гнилостни деривати. Налице е интоксикация и едновременно с това недохранване – развитие на разнообразни дефицити. Вода, при желание е нормално да се приема половин час след хранене.  Моят съвет е да използваме повече храни в естествено неконцентрирано състояние, приготвени у дома и категорично да избягваме индустриално произведените фабрикати и полуфабрикати. Вместо добавена сол можем да ползваме за готвене най-соления зеленчук – сорта стъблената целина (селъри) с добавен лимонов сок и подправки, от който стават прекрасни дресинги и в чийто сок можем да сваряваме зърнени и бобени варива. Ако все пак нашето дете проявява желание за пиене на течности по време на хранене, това е най-добре да бъдат пресноизцедените зеленчукови сокове и смутита. Те са живи ензимни храни, могат да играят ролята на своеобразни сурови салати, и  не нарушават храносмилателните процеси, а ги подпомагат. Не е желателно да се дават по време на хранене или непосредствено след това сладки плодови сокове, тъй като захарите в тях ферментират.

Студените напитки могат да разболяват, само когато играят ролята на провокиращ, но не и същностно причинен фактор при деца, хранещи се изобилно с млечни, тестени и нишестени продукти. Последните образуват много отпадъчни слузни вещества, които са реалната причина и среда, в която се развиват патогенни микроби.

 

 

Advertisements

Как да избираме хляба?

Когато свързваме темата за хляба със здравето, това поражда един изключително сложен и широк спектър от противоречиви въпроси и отговори.

Най-напред, както знаем, хлябът  в българската традиция на хранене е нещо насъщно. Логично е, че това, което всекидневно подаваме на нашето тяло, и което в един голям процент съставлява неговия енергиен, а и пластичен източник, ще определя основно и качеството на неговото здраве.

От друга страна, хлябът представлява технологично преработен продукт. Това означава, че в процеса на тази технология зърното, от което се произвежда, вече е значително видоизменено и отдалечено от природния си оригинал.  Тази денатурация неизбежно предизвиква съществени промени и деформации в молекулите на основните му хранителни съставки, при това в нееднозначна посока. Така например ферментацията под влияние на дрождения състав (мая и квас), както и последвалото изпичане, могат да играят ролята на своеобразно предхраносмилане и да подпомагат хидролитичните смилателни процеси в нашето тяло. От друга страна обаче, тъкмо под влияние на тази технологична обработка, настъпва деградация на редица вещества. Набухвателите, и в частност  използваната днес мая (маята всъщност е гъбичка), с дериватите, които отделя, е обвинявана на първо място за толериране и разрастване на колониите на една от най-болестотворните и широкоспектърно поразяващи организма ни гъбички – Кандида албиканс. Мазнините, които всяко семе естествено съдържа, при високотемпературното изпичане в съвременните фурни, се разлагат и образуват изключително токсичните акролеини. Глутенът, една от основните белтъчни съставки в житните култури, при тази термична обработка формира лепило, което най-вече причинява известната глутенова непоносимост. Скорбялата (нишестето) също се трансформира в слепващи субстанции, съществено затрудняващи нашето храносмилане и променящи микрофлората на червата. Като добавим факта на променените в модерния свят сортове пшеница, многоетапното третиране на брашното с многобройни избелители, подобрители, оцветители и овкусители, престояването (зреенето) и на практика окисляването му, въпросът за избор на хляб днес става още по-сложен.

На база на моя клиничен опит мога да препоръчам:

– Най-напред да дадете приоритет на безглутеновите зърнени варива пред хляба: неполиран ориз, царевица, лющено просо, елда, киноа, сорго, но също така и глутен съдържащи (при липса на доказана непоносимост) – лимец, лющен овес, ечемик и др. Сваряването е много по-щадяща и запазваща качествата на семето древна технология, в сравнение със смилането, заквасването и изпичането.

– Винаги, при възможност, приготвяйте сами домашен хляб.

Ето две елементарни и лесно изпълними рецепти без използване на набухвател:

Домашно хлебче от лимец:

Прясно смлян лимец (може за секунди да го постигнете и на кафемелачка), по желание щипка-две чеснов прах, чубрица, ким

или кимион на зърна, вода. Смесете и оформете малки около 10 см. в диаметър сплеснати топчета, дебели около 2 см. Поставете върху незалепваща повърхност (без да мажете с никаква мазнина!). Запечете на 170 гр.С – за около половин час. Винаги използвайте само домашно смлян в момента лимец, защото набухването не се получава, ако купите готово смляно брашно!

Безглутеново хлебче:

Приготвя се от фино смляно като пудра царевично (3 части) и оризово брашно (1 част). Желателно е брашното да го смилат пред вас, услуга, която се прави в повечето специализирани магазини и да го ползвате до две седмици. Двете брашна се смесват в посочената пропорция. По желание могат да се добавят подправки – чубрица, ким, чеснов прах и др.  Прибавя се вода до получаване  на консистенция като за палачинки (или като гъста боза). Разстила се в тавичка с незалепваща повърхност в пласт от 1/2 см и се изпича  във фурна за 15-20 мин. при 200-250 гр. С.

– Ако желаете да изберете готов хляб от търговската мрежа, то най-добрият вариант е хлябът без брашно, приготвен от цели (интегрални), накиснати и смлени зърна, изпечен само с набухвател. За чувствителните към глутен или тези с доказана глутенова ентеропатия, задължителен е хлябът без глутен. Ако страдате от метаболитни или сърдечно-съдови заболявания (особено високо кръвно налягане), предпочитайте по възможност хляб без сол. При гъбични инфекции или съмнение за такива, избирайте хляб  без набухвател, който представлява тънки почти като коричка хлебчета.

Д-р Гайдурков

 

Задържам вода, как да го избегна?

От строго медицинска гледна точка, задържането на вода, с прояви на подпухналост, формиране на отоци по различни части от тялото, бледа и тестовата кожа, покачване на телесно тегло, е симптом, който може да бъде израз на различни здравословни проблеми и дори заболявания. Това предполага, при наблюдаване на такъв феномен, задължително да се обърнем към лекар, който ще направи необходимите изследвания. Причините могат да бъдат свързани с нарушения на ендокринната система (хормоните), бъбреците, системни заболявания, небалансирано хранене и много други.

От общо екологична гледна точка обаче, можем да кажем, че нашият организъм е цялостна екосистема, снабдена с прецизни генетични програми за самоконтрол, саморегулация и при необходимост – самовъзстановяване. Тази система е в непрекъснат обмен (обмяна, метаболизъм) на материя и енергия с околната природа и в динамично равновесие с нея. Всяка секунда в нас навлизат безброй молекули от тази заобикаляща ни среда и  се превръщат в състав и функция на нашето тяло. В същото време, безброй други молекули се отделят от нас като отпадъчен материал. Здравето е равновесие между векторите на тези два основни противоположни потока на живота – единият навътре, другият – навън. Нищо необходимо не трябва да липсва и нищо излишно не трябва да остава или да се задържа. Видян по този начин, като екосистема, за правилното си функциониране, нашият организъм се нуждае единствено от правилна храна, която да го изгражда и да го снабдява с енергийно гориво, чист въздух, който извежда киселите отпадъци от въглероден диоксид и водородни катиони (кислородът при дишането свързва киселия водород до неутрална вода) и движение, което мобилизира мускулите и подпомага циркулацията на кръвта и лимфата. Неслучайно бащата на европейската медицина Хипократ дава и най-блестящото определение за правилно възстановяване: „Правилно лекува този, който правилно въвежда и правилно извежда. Да лекуваш – това означава да извеждаш излишното и да въвеждаш необходимото и липсващото.“ Всичко друго го прави нашето тяло и е необходимо само да не му пречим за това (да не вредим).

Ако погледнем на тялото по този начин, дълбоките причини за задържането на вода в тъканите и телесните пространства, можем да редуцираме до две: грешки в храненето (въвеждането) и грешки в  почистването (извеждането). Когато обаче подаваме съответното гориво и материя (въвеждаме правилно) , системата функционира адекватно и почистването (уриниране, дефекация, дишане, кожна екскреция)  автоматично се регулира и то. Това е елементарната първопричина, прозрението на която също е дефинирано от Хипократ: „Храната нека бъде лекарство и лекарството нека е храна“.

В този смисъл, независимо кое звено от нашия организъм е нарушено и спомага за задържане на вода, ако ние коригираме първопричината (източника на нашето тяло), то спонтанно се задвижват и механизмите за самоконтрол, саморегулация и самовъзстановяване на системата.

Има няколко основни дисбаланси в храненето, които водят до натрупване на повече вода в тялото:

– На първо място е прекомерното добавяне на натриев хлорид (сол) . Нашият организъм има много точно изискване за количеството и концентрацията на това вещество. Всеки излишен грам от него води до 1 литър задържана вода в тялото! Моят съвет е за около месец да премахнете добавянето на сол (най-вече да се внимава със „скритата“ в готовите продукти сол!). Ползвайте в изобилие сурови зеленчуци под формата на салати, пресноизцедени сокове, зелени смутита. Стъблената целина (селърито) е най-соленият зеленчук и ще осигурява необходимите за тялото комплексни соли.

– Премахнете тестените изделия и хляба (дори пълнозърнестия). Те създават условия за образуване на слуз (прекомерен мукус), която свързва водни молекули и задържа вода. Заменете ги с безглутенови варива (глутенът е лепило, което също задържа вода): кафяв ориз, царевица, елда, лющено просо, киноа.

– Освободете се от екстрахираните (технологично извлечени) мазнини – олио, зехтин и др. За разлика от популярното мнение, те представляват празни калории, които съществено нарушават водно-липидния баланс в тялото. Вместо тях ползвайте интегрални (цялостни) мастни източници: смлени ядки, авокадо, суров жълтък (за домашни дресинги и майонези, след щателно измиване на черупката!), обезсолени и приготвени на песто маслини, по малко краве масло.

– Махнете всички технологично обработени продукти – полуфабрикати, консерви, индустриално произведени храни. Всяка въведена или образувана в тялото токсичност води до задръжка на вода – така то се защитава в спешния момент от високата тъканна концентрация, като разрежда тези отрови.

– Гарантирайте си една голяма част (около 2/3) сурова растителна храна: плодове, зеленчуци, сурови ядки, разгърнати в многобройни кулинарни рецепти. Наличната в тях клетъчна вода, витамини, минерали, ензими и други биологично активни

вещества, спомагат за бързото отделяне на отпадъци и токсини, включително задържаната вода.

– Гарантирайте добър белтъчен внос. Относителният недостиг на белтъчини и превалирането на въглехидратни храни е сред основните причини за задържане на вода. Крайният пример е синдромът „квашиоркор“ в регионите с хроничен глад (децата с подутите кореми). Всички случаи на хипопротеинемия (понижени белтъци в кръвта) са свързани с отоци и компенсаторно увеличаване на мастите в кръвта – повишен холестерол, триглицериди и др., водещи от своя страна до запушване на съдовете и до склероза.  Ползвайте редовно бобени варива: леща, нахут,грах, боб, папуда (за жените и соя). Допълвайте с умерен внос от животински протеини: сурови жълтъци, домашно маринована риба за прясна консумация (в лимонов сок и подправки, без сол), домашно приготвени (на вентилатор във фурна) сушени филета.

– Включете спорт! Движението разнася задържаната лимфна течност (лимфата е „сметището“ на междуклетъчните пространства), изпотяването извежда излишната сол и токсини, интензивното дишане елиминира киселите отпадъци. Препоръчителни са дрениращи движения като тичане (крос), динамични танци, скачане на въже, виброгимнастика (тръскане на пети) и др.

Д-р Гайдурков