Архив по месеци: ноември 2017

Излезе от печат най-новата книга на Вл. Мутаров „Стани столетник“

 

Вече е на пазара обновеното издание на нашия сътрудник Владимир Мутаров – „Стани столетник“!
Книгата съдържа стотици нови здравословни рецепти, както и новости в теоретичната част 🙂

Реклами

НУЖДАЕМ ЛИ СЕ ОТ КОНСУМАЦИЯТА НА ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ?

 

Въпросът е толкова стар и класически, че напомня онзи за яйцето и кокошката. И днес мненията продължават да са диаметрално противоположни. В интерес на практическото здраве смятам за свое задължение да дам отговор не на базата на презумпцията или теорията, а положен върху опита и наблюдението.

Самият аз израснах в моето детство и младежки години хранейки се с изключително количество месо – закусвах с пържоли или „принцеси” (филии намазани и запечени с кайма, понякога и с кашкавал), на обяд или вечеря – печени или варени меса. Ако имаше гарнитура или готвен зеленчук, аз просто го избутвах в страни, като нещо непотребно, което само разваля вкуса. Месата ядях с ориз, картофи и бял хляб. Разнообразие в тази монотонност внасяха само плодовете, които обичах и преди всичко огромните количества сладкарски изделия – предимно шоколад. Резултатът в един момент беше пълната разруха на здравето. Това беше и причината за тоталната промяна (през 1992г.) в личен и професионален план. Имаше период на почти веганско-фрутарианско хранене и вегетарианство в различните му разновидности. Последователно изучавах върху себе си всеки от тях. Наблюдавах и моите приятели, съмишленици и пациенти, които практикуваха това. Заболяванията ми изчезнаха едно по едно. Но особено в по-дългите от 3-4 месеца периоди на веганство се проявяваше и обратната страна, и „гърба на медала”. Общият тонус спадна, като организмът използваше енергията си икономично. Имаше загуба на мускулна маса, снижен тургор на кожата и понижено либидо. Тъй като по природа съм експериментатор и имам естествената съпротива срещу затваряне във фанатични модели, продължих напред. Тайната е в наблюдението и изследването – упорито, отново и отново, без прибързани изводи.

Заключението ми след всичките изминали години всъщност е много просто и логично. Опитът ми потвърди това, което животът отдавна е утвърдил. Този отговор присъства първо в природата и после като базов образец в традиционната кухня на здравите народи.

Живият модел на природата са шимпанзетата. Съвременните данни сoчат , че тяхната ДНК, техният геном е в 99,4% идентичен на човешкия. И логично е, че ако в 99,4% те са човек, то следва, че тяхното природно меню трябва да е в 99,4% и моделът за нашето естествено здравословно хранене. А то се състои от около 50% плодове, 25-50% зеленолистни (зависи от сезона), останалото са семена и ядки, корени, цветове и поне 5-6% животински храни (понякога и значително повече) – насекоми и дребни животни. Забележете – те консумират в голямата си част сурова растителна храна, но не са вегани. Животинските храни в менюто им присъстват задължително. Тревопасните животни, трябва да отбележим, също не са вегани – пасейки трева те неизбежно приемат и насекоми (ентомофагни). От друга страна най-големите авторитети сред суровоядното веганство, като Гейбриъл Казънс  например признават, че веганство без изкуствено допълване (особено на вит.Б12 – на инжекции и др.) е здравословен провал. Проблемът е, че дефицитите не се забелязват веднага и „новопокръстените” ентусиасти ги пропускат. Тези полидефицити (на вит. Б12, калций, желязо, протеини, хормони и др.) се проявяват ясно обикновено след третата година на строго веганско хранене.

В моята практика съм наблюдавал зловещи примери на небалансирано вегетарианство и веганство – със загуба на зъбен емайл и дентин – абразия (изтъркване) на зъбите, пародонтоза (разрушаване на колагеновия свързочен апарат на зъбите с разклащане и отпадане), загуба на костно вещество (остеопения и остеопороза), атрофия на нервни клетки (демиелинизация) проявена с парализи наподобяващи мултиплена склероза, дори корова мозъчна атрофия, до степен на приковаване в инвалидна количка, липса на овулация и репродуктивен стерилитет при жените, импотентност при мъжете, загуба на мускулна маса, косопад и чупене на ноктите, суха и сбръчкана кожа, липса на жизнен тонус, депресивно-тревожни разстройства на психиката и т. н.

Простият извод е, че не можем да бъдем по-умни или по-морални от природата, т.е. от собственото си естество с неговата анатомия, физиология и биохимия (поне тук и сега). Кодът на нашите гени е безкомпромисен – поне 5-6% потребност от животински храни.

Тук следва да направим едно много важно уточнение:

Какви животински продукти да ползваме?

Редица наблюдения и изследвания, например подробно цитирани и описани от д-р Хенри Бийлер от д-р Майкъл Грегър, от Даниъл Рийд и др. както и моите лични изводи потвърждават един изключително важен факт: животинските храни преминали термична обработка (печене, задушаване, бланширане, варене, обработване на пара, пържене и др.)  денатурират и деградират, като се превръщат в изключително токсични съединения. Човекът и животните, дори домашните хищници (кучета, котки), се разболяват и умират предимно от рак, когато се хранят с готвено месо. В този смисъл термично обработените животински продукти е най-добре въобще да не ги ползваме или употребата им да е много внимателна и пестелива, сведена до празнични ястия няколко пъти в годината. И обратно – народи, които са ползвали регулярно месо, дори в по-голямо количество, са го консумирали сурово и са били здрави – прабългари, индианци, инуити (ескимоси) и др. Не е странно – това са преди всичко традиционно ползваните сушени меса.

От изключителната токсичност, получаваща се при термичната обработка на животинските продукти, особено на месата, произтича и върховното недоразумение на  все още ширещия се спор –  дали човекът трябва или не трябва да консумира месо и други храни от животински произход.

  Изводът е категоричен: човекът се нуждае макар и от малко, но задължително присъстващо количество животински храни в менюто му и те са безопасни за него единствено в термично необработено състояние.

От животинските продукти на първо място трябва да поставим суровият яйчен жълтък. Безспорно той е посочван като единица мярка за пълноценна храна. Това е суперхраната, която ни дава максимално полезни вещества с минимум токсичен отпадък в обмяната.

Относно суровите меса: това може да бъде сурова риба, за предпочитане мазна (скумрия), но също лаврак, чернокоп и др. като се избягват едрите – риба тон, акули, риба-меч и т.н., които са токсични, най-вече с натрупването на живак в тях. Рибата можем да приготвим като домашно маринована в лимонов сок и подправки (тип „Севиче“ – вижте рецептите в кулинарните ни книги), както и под формата на популярното вече и у нас суши (сашими).

Месата пуешко, свинско, телешко и др. можем да приготвим като домашно сушени (например много тънко филетирани и експонирани на вентилатор във фурната при 35 градуса температура и леко открехната вратичка). Традиционни рецепти със сурово месо са също ястията: стек „Тартар“, италианското „Карпачо“ и др.

За да осигурим превенция от нежелани биологични контаминанти (паразити, болестотворни микроби и др.), задължително замразяваме дълбоко месата и рибата за поне три денонощия.

От млечни продукти човекът категорично няма биологична потребност. В по-големи количества те могат да нанесат сериозни и необратими увреди на здравето  – хронични възпаления на дихателни и пикочо-полови пътища, стомашно-чревен тракт, рак на гърдата при жени и мъже, рак на простатата при мъже, автоимунни заболявания като детски диабет, тиреоидит на Хашимото, автоимунни хепатити, колагенози, онко-хематологични заболявания (левкемии) и др. Желателно е да ги ползваме единствено за удоволствие, във възможно най-малки количества (до 1 път седмично, главно в млечно-кисело ферментирал вид).

Количеството на животинските храни е индивидуално, като средно препоръчителното е както следва: сурови жълтъци  – 1-2 броя кокоши дневно (4 пъти повече пъдпъдъчи), като този брой може да бъде и неколкократно повече при подрастващи, спортуващи или когато се приемат малко други животински продукти; сурова риба – 150-250 г.  1-2 пъти седмично; сушени меса – 150-250 г. 1-2 пъти седмично.

Най -богатият източник на често дефицитния дори при невегетарианци витамин В12 е черният дроб. Препоръчително е да се включва поне веднъж месечно – агнешки, телешки, птичи (от пасищни пилета) – 200-250 г., маринован или по изключение нарязан на кубчета и бланширан за около 5 секунди във врящ домашен зеленчуков бульон.

   Сигурно неслучаен е фактът, че дори по време на строг пост (без животински продукти, без добавена растителна мазнина, без риба), в източната църква традицията разрешава употребата на мекотели – октоподи, калмари, миди, охлюви и др. Много от тях са изключително добри източници на вит. В12, чийто дефицит при липса на животински продукти е най-опасният и най-фаталният.

Не се препоръчва да се купуват готови индустриално приготвени колбаси, дори и био произведени – по стандарт те могат да съдържат като консервант нитрати и особено токсичните нитрити (натриев нитрит – Е250).

 В заключение: човешката анатомия и физиология се нуждаят задължително от известно количество (поне 5-6%) животински продукти, термично необработени. Там където, по една или друга причина, този естествен природен закон е пренебрегнат или забравен, там след достатъчно дълго време (със сигурност след третата година), през което време телесните резерви се изчерпват, настъпват неизбежни увреди, разстройства и заболявания.

Животът във всеки един етап от развитието ни се нуждае от адекватност. Тя е израз на нашата личностна зрялост, както и на хармонията между нас и света. И само в тази хармония можем да бъдем здрави.

Д-р Георги Гайдурков