Човешкият организъм като биологична екосистема.
Човешкият организъм е саморазвиваща се, саморегулираща се и самовъзстановяваща се природна система.
Живее, расте и се въобновява по същия естествен начин и на същите природни принципи, по които живеят, растат, обменят се и при нужда самолекуват – горите, морето, океаните, атмосферата.
В екологичните системи всички отделни части са свързани в едно общо и синергично функциониращо цяло. Отделеният напр. въглероден диоксид и екскременти от животинския свят се поемат от растенията чрез корените и и фотосинтезата на зелените листа и синтезират въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерали и витамини, които на свой ред, животните и човекът ползват за храна. И обратно – отделеният, като отпадък от зелената растителна маса кислород, се явява жизненоважният елемент за нашето дишане.
По същия екологичен и интимно свързан начин живеят нашите тела – нашите клетки, тъкани и органи. Както гората на пролет се раззеленява, а наесен листата пожълтяват и се превръщат в тор, така и клетките на нашето тяло, водени от вложените в тях генетични програми, „знаят“ кога да растат, какво да синтезират и какво да разграждат. Във всеки момент едни клетки умират и се разпадат, а други в същото време се раждат, растат и развиват. Те комуникират едни с други постоянно чрез мрежа от непрекъснати нервни, хормонални, имунни и други свързващи ги импулси, механизми и системи.
Тези процеси са универсални и протичат (като кибернетичен модел) идентично във всички хора, без изключение, по един и същи начин, чрез едни и същи биохимични вериги и по едни и същи физиологични механизми. Няма никаква принципна разлика в тези жизнени и обменни процеси нито по пол, раса, възраст и др. Разликите са единствено в количествените параметри (напр. мъжете също имат женски полови хормони, както жените – мъжки и т.н.). Нещо повече – по същия принцип тези процеси на живота протичат и в тялото на домашната ни котка или куче, в тялото на червея и дори в едноклетъчната система на амебата.
Така напр., ако погледнем кръвната картина на кокошката, ще видим, че тя съдържа същите показатели, които изследваме и при човека, като разликите са само количествени и пропорционални.
По същия спонтанен и автоматичен начин, ако е нарушена по някаква причина целостта на който и да е орган, тъкан или клетки, в екологичните тела на морето, растенията, животните или човека, веднага се задвижват сложни репаративни процеси, които целят възстановяване целостта на системата.
Както вече посочихме, човешкото тяло е в непрекъснат обмен (обмяна) на вещества с околния свят. Във всеки миг ние се разпадаме и изграждаме наново, подобно на течаща река, едни частици на която се вливат в морето, а други на тяхно място се спускат от планината. Така напр. в течение на 7 години в нашите тела не е останала нито една предходна молекула и това тяло, като субстанция, е подменено напълно.
Идеалният модел на динамично равновесие, т.е. на стабилност на системата или здраве, би се осъществявал, когато всички отпъдъчни вещества от разграждането (катаболизма) своевременно напускат тялото и не се задържат в него, и в същото време, на тяхно място, постъпват и се изграждат нови вещества, клетки и тъкани (анаболизъм). С други думи:
В никой миг в тялото ни да не се задържа нищо излишно и във всеки миг в тялото ни да не липсва нищо потребно.
От друга страна, ако с подходящ анализ (радиовъглероден или друг) изследваме произхода и пътя на постъпване на веществата, които изграждат тялото ни и на свой ред се разпадат, ще открием, че няма частица (молекула) в тялото ни, която преди това не е била в нашата чиния. Единствено кислородните молекули при дишането свързват отпадъчните водородни катиони (Н+) от обмяната до вода, която се отделя от тялото. Т.е. нашето тяло е изградено и непрекъснато се новоизгражда от частиците (молекулите) на храната, която поемаме.
Каквото и да има в нашето тяло, то е било преди това под формата на храна в нашето блюдо. Ние се сътворяваме във всеки миг (de novo) от храна и сме буквално храната, която сме изяли.
И оттук: Ако нашето тяло постоянно обменя материя и енергия с околния свят, и ако тези частици са храна, то следователно стабилността на системата – здравето на нашето тяло, зависи преимуществено от естеството на тази храна. Храна, която да гарантира в тялото ни да не се задържа нищо излишно и да не липсва нищо потребно.
***
Когато сме в баланс (равновесие), ние сме здрави. Какво се случва обаче, когато не се чувстваме добре? Когато има някакво нарушение или заболяване?
Когато има дисбаланс, наблюдаваме две основни неща:
Нещо в нас е в повече и в същото време нещо в нас не достига или липсва.
Ако изследваме с подходяща методика виждаме, че някъде в нашето тяло се натрупва нещо излишно – има напр. повишено (кръвно) налягане, оток, камъни в бъбреците, в жлъчния мехур, има шипове, повишен „лош“ холестерол, увеличен и омазнен черен дроб, много пикочна киселина, повишена киселинност на стомаха и рефлукс към гърлото, плаки по съдовете, излишни телесни мазнини, даже тумори и т.н. И в същото време, откриваме, че нещо е по-малко: напр. понижен хемоглобин, понижен „добър“ холестерол, недостиг на витамини, минерали, дефицит на алкални елементи, недостиг на костно вещество, липса на коса, зъби и т.н.
При всяко заболяване, без изключение откриваме излишък и недоимък едновременно.
Това наличие на „много“ и „малко“ в един и същ момент е материята (субстанцията, веществото) на болестта. И тази материя е изградена от храна. Веществото на всяко заболяване някога е било храна!
Когато в тялото ни се натрупва нещо излишно и когато в същото време нещо не достига, нашият организъм, бидейки система т.е. подреденост, снабдена със сложни и фини механизми за самоконтрол и авторегулация, предприема във всеки миг процедури, целящи възстановяване (реабилитация) на системата.
Нашето тяло във всеки момент на болестта се опитва да изтласка излишно натрупаното в периферията, за да може да пази централните жизненоважни органи (сърце, мозък, бял дроб). Насочва отпадъците към каналите на отходните системи на тялото и тези вещества започват да се отделят (дренират) интензивно през съответните отвори – бъбреци, черва, дихателни пътища, кожа, лигавици. Това свръхмерно изтичане на токсични отпадъци, това изхвърляне на материята на болестта навън, предизвиква съответни симптоми и усещания: диария, повръщане, кашлица с отделяне на храчки, течащ нос, обриви по кожата, често уриниране и парене, възпалени лигавици.
И понеже тези отделящи се субстанции са органични отпадъчни вещества, те се подлагат на вторично разлагане (окисление, изгаряне) от страна на многобройни микроби, повечето от които присъстват в една или друга степен нормално в нашето тяло като резидираща микрофлора (бактерии, вируси, гъбички и др.). Затова тези процеси на изгаряне на отпадъците много пъти се придружават от повишена температура, зачервяване, подуване.
Който не разбира тези лечебни процеси на тялото, се опитва да запуши изтичането през тези отвори на тялото. Изписва затягащи медикаменти, лекарства против кашлица, температуропонижаващи, потискащи стомашните киселини блокери, антибиотици, противовъзпалителни, болкоуспокояващи, намаляващи сърдечния ритъм лекарства (бета-блокери) и пр. и пр. По този начин болестта на тялото, след кратко привидно затишие – напредва и хронифицира до следващото по-тежко заболяване в същия или в съседния орган.
***
Тези основни и универсални за екологичните системите биологични факти и процеси, в конвенционалната лечебна практика днес, за съжаление, често биват неглижирани. Като принцип на живота обаче, те са били кристално ясни още на бащата на съвременната медицина – Хипократ. Точно този първи европейски лекар задава златния стандарт в лечебната наука и практика с аксиомата:
„Правилно лекува, този който правилно извежда и правилно въвежда. Да лекуваш, означава да отнемеш излишното и да подадеш това, което липсва.“
И понеже и здравето и болестта са изградени и двете от материята на храната, този елементарен факт дефинира и необходимото лекарство:
„Храната нека бъде лекарството, а лекарството нека има естеството на храна„
И следователно:
Радикалното, причинното (етиологично), реално, субстанциално и дефинитивно лечение, на което и да е заболяване, се състои в подмяна на храната, която е изградила болестта, с друга храна, която да я измести и да изгради ново, здраво тяло, като осигурим необходимото технологично време за това.
Коя обаче е храната, която може да бъде лекарство?
Ако тялото е природа, каквато е и тази около нас и е в установена от стотици хиляди години обмяна (обмен на вещества) с нея, то храната, която би осигурявала стабилно и здраво тяло, ще бъде тази, която е най-близо до тази природа. Подобно на ключ, предназначен за дадена ключалка. Всяко изкривяване на този „ключ“, всяко по-съществено денатуриране (преработване, процесиране, суфистициране) на тази храна, ще води до деформация на „ключа“ и до „заяждане“ в „ключалката“. Ще предизвиква натрупване в нас на нещо излишно (неизхвърлено, токсично) и до липса на нещо потребно (до развитие на дефицити). След което нашият организъм ще предприеме лечението чрез болестта.
СИСТЕМАТА НА ЧОВЕШКОТО ХРАНЕНЕ
Системата на човешкото хранене е емпирична формула за здравословен стил на хранене и живот. Тя се появи в началото като лична потребност от здраве и постепенно се разви и продължава да се развива, оптимизира и обогатява във времето.
Целта на тази хранителна практика е да даде възможност на заложения във всеки от нас ресурс за живот и самовъзстановяване да се прояви в възможно най-голяма степен и по най-добрия начин.
Търсена е и продължава да бъде подобрявана тази констелация и пропорция от цялостни хранителни продукти и рецептури, която да осигурява на организма всичко необходимо във всеки момент. Същевременно да дава възможност на пречистващата система на тялото да отделя в същия този момент всички отпадъчни вещества на обмяната и екологични замърсители (контаминанти) попаднали в него. По този начин човешкото хранене осигурява оптималния баланс в нашето тяло:
В никой миг нищо потребно да не липсва и нищо излишно да не се задържа. Това динамично равновесие наричаме и преживяваме като здраве.
Ако системата на човешкото хранене се прилага тогава, когато вече има някакво нарушение или заболяване в нашия организъм, тя създава възможността и дава материалният и енергиен носител на оздравителния процес. Нашето тяло включва възстановителните си механизми и системи и започва интензивно да изхвърля материята на болестта през отходните органи и пътеки: черва, бъбреци, дихателни пътища, лигавици, кожа. Това отделяне на болестната субстанция навън, често е придружено от определени усещания (симптоми). В началото – общ дискомфорт: главоболие, отпадналост, понякога разстройство и др. Могат да се появят леки болки в засегнатите (таргетни) органи. След като отпадъчните вещества напуснат тялото и на тяхно място се попълнят дефицитите, здравето се възстановява дефинитивно. Според тежестта на дисбаланса (заболяването) този лечебен процес може да трае от няколко седмици до поредица от месеци при тежки дегенеративни процеси в тъканите и органите.
Технически, като профилактична и лечебна програма, системата на човешкото хранене обикновено се прилага в един троен програмен панел: РАЗТОВАРВАНЕ, ЗАХРАНВАНЕ И СТИЛ НА ХРАНЕНЕ.
– РАЗТОВАРВАНЕТО се структурира принципно като суровоядна програма, включваща пълноценни, минимално преработени естествени продукти. Обикновено съдържа: ПЛОДОВЕ, СУРОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ (разгърнати като салати, пресноизцедени сокове, зелено смути), СУРОВИ ЯДКИ в свободни количества. Без добавени допълнително сол (натриев хлорид) и екстрахирани мазнини (без олио, зехтин и др.). Ястията са овкусини с подправки по избор, лимон, авокадо и др. Тъй като определени есенциални хранителни вещества се съдържат само в животински продукти, за да бъде пълноценна стартовата формула, се препоръчва ключването и на няколко СУРОВИ ЯЙЧНИ ЖЪЛТЪКА дневно, в рецепти по избор (кремове, сосове, дресинги и др.). Вариациите в програмата зависят от индивидуалния вкусов избор и от естеството на заболяването (напр. при стомашно-чревни заболявания се подбират щадящи хранителни продукти в подходящи за целта рецепти). Този период обикновено трае 14-21 дни.
– ЗАХРАНВАНЕТО се структурира, като към суровите продукти от разтоварването се надграждат и термично обработени ястия от ЗАДУШЕНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ, ЗЪРНЕНИ ВАРИВА (царевица, тъмен ориз, елда, лющено просо, киноа и др.) и БОБЕНИ ВАРИВА (леща, нахут, грах и др.). Сваряват се, гарнират и овкусяват по подходящ начин.
– СТИЛ НА ХРАНЕНЕ
– Използваме 50-75% сурова растителна храна: плодове, зеленчуци и ядки в широк видов асортимент.
По този начин нашият организъм се снабдява с възможно най-доброто съчетание и пропорция от основните хранителни вещества в техния непроменен вид – белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали и биологично активни вещества.
– Основно място в термично обработените ястия заемат разнообразните зърнени и бобени варива. Приоритет се дава на безглутеновите. Съвременните изследвания и нашата практика показват, че глутенът (вид лепило в житните култури) съществено затруднява нашата обмяна. Съчетанието на зърнени и бобени култури осигурява пълноценни белтъчини, включващи осемте (при децата девет) незаменими за човека аминокиселини.
– Избягваме употребата на брашна, приготвени от тях хлябове и тестени изделия. При лагеруването (зреенето) на брашната протичат изключително вредните процеси на оксидиране и гранясване на мазнините. При печенето на хляба и тестените изделия тези химически реакции продължават в още един етап, този път многократно катализирани от високата температура. Винаги трябва да помним, че когато консумираме печен хляб, ние се храним с окислени, пържени мазнини. Те имат силно дразнещ ефект върху лигавиците, както и ракообразуващи свойства. Присъствието на набухватели, като мая, квас и други, толерира развитието на гъбички (кандида) в нашето тяло. Тяхната връзка с онкологичните заболявания днес се изтъква от все повече автори. Ограничено в нашето меню сме застъпили безглутенови хлебчета без набухвател, както и безглутенова паста (спагети и др.), също така хлебчета, приготвени от смлян в момента лимец, обработени на по-ниска температура.
– Нашето меню се допълва от умерено количество животински продукти: яйчен жълтък, риба, подбрани меса. Някои хранителни вещества (например витамин В12) се съдържат само в тях. Авангард на нашата система е използването им в традиционни рецепти, избягващи температурна обработка, като прясно сушене и мариноване. Това е изключително важно, тъй като мазнините и белтъчините в животинските продукти, особено в рибата, обработени термично над 42 градуса, необратимо денатурират и образуват най-токсичните деривати, присъстващи в масово предлаганите храни : акролеини, алдехиди, кетони, акриламиди и др., включително с доказан канцерогенен ефект. Сушените и мариновани меса и риба, включително термично необработената сланина, увеличават добрия холестерол в кръвта за разлика от термично обработените. В процесите не използваме никакви консерванти като изключително токсичните и предизвикващи генни мутации натриев нитрит (Е250) и натриев нитрат (Е251), задължително присъстващи в индустриално приготвените месни продукти – шунка, филета, луканки, суджуци, пастърма и др.
– Изключително пестеливо ползваме млечни продукти. Поради съдържанието си на казеин (вид белтъчно лепило), те образуват в нашето тяло прекомерно количество трудноотделяща се слуз, която е прекрасна хранителна среда за развитие на патогенни микроби и предразполага към заболявания на горните дихателни пътища и урогенитални инфекции. Прекомерната употреба на животинско мляко и млечни произведения днес се смята за една от основните предпоставки за развитие на автоимунни заболявания, включително детски диабет, както също за рак на гърдата и простатната жлеза.
– Не използваме извлечени (екстрахирани) мазнини – олио, зехтин и др. Изолирани дори със студено пресоване от своя естествен тъканен контекст (семена, ядки, маслини и т.н.), те придобиват съвсем различни биологични свойства. Лишени от естествените си емулгатори и другите съпътстващи хранителни вещества в изходния продукт, те възпрепятстват усвояването на цялата водноразтворима гама от нутриенти и нарушават основно хранителния баланс. Вместо тях мазнините в менюто се гарантират от цялостни продукти, богати на естествени масти: ядки (включително смлени в дресинги и сосове), авокадо, специално приготвено безсолно песто от маслини, яйчен жълтък. На свой ред животинските продукти съдържат в себе си естествено количество мазнини. Ограничено е включено и подбрано безсолно краве масло, задължително добавено след термичната обработка.
– Не използваме сол (натриев хлорид). Която и да е добавена кристална сол, драстично променя финия йонен баланс на кръвта и клетките. Дори само един грам сол, прибавен към храната, задържа в нашето тяло около 1 литър (приблизително равен на един килограм) вода! Това е основната причина за наднорменото тегло, отоците, подпухналостта, торбичките под очите, целулита, сънливостта, липсата на концентрация и на свежа памет. Това е и един от основните фактори за загуба на калций, желязо, магнезий, цинк и много други есенциални минерали. Високото кръвно налягане и сърдечно-съдовият риск от инфаркти и инсулти е в правопропорционална зависимост от добавянето на сол. Същата повишава гликемичния индекс на всички въглехидратни храни и съответно опасността от диабет, като увеличава косвено лошия холестерол и масти в кръвта. Нашият организъм има естествената потребност от много по-богат и органично свързан солеви комплекс. Той може да бъде осигурен само от естествени хранителни тъкани, без добавяне на изолирана сол. В предлаганата система за хранене потребността от минерали се постига от богатото присъствие на сурови зеленчуци. Специално за целта е разработена и висококласна кулинарна технология, която гарантира грижливо и поотделно за всяко ястие тази основна потребност на човешкото тяло. Същевременно това естествено осоляване е старание и за постигане на оптимален вкус. Пресноизцедени сокове от подбрани сортове целина, както и други зеленчуци с високо солно съдържание, участват в приготвянето на сосове и дресинги. Използва се специална технология на изкисване и сваряване на зърнените и бобени варива в пресноизцедени зеленчукови сокове. По този начин нашият организъм не се натоварва от неорганичната сол и се гарантира взаимосвързаното и взаимоусилващо се действие на широкия спектър от минерали, витамини и биологично активни вещества. Ако въпреки това вашето усещане за сол е недостатъчно, ползвайте капки лимон, добавени в ястието непосредствено преди консумация. Като компромисен вариант, при липса на медицински противопоказания, препоръчваме минимална употреба на калиева сол с 66% калий, добавена в момента. За спортисти и хора на физическия труд, където има интензивно потоотделяне – ограничено морска сол.
– Не използваме изолирана захар. Добавянето на обикновена захар (захароза), царевичен и глюкозо-фруктозен сироп е повсеместна практика в производството не само на сладкарски изделия, безалкохолни и енергийни напитки. В нашия индустриален свят, конвейрно бълващ полуфабрикати, захар се добавя към солени храни и ястия, хляб и тестени изделия, пюрета, сосове, дресинги, лютеници и др. Вредата от това е отдавна известна с развитието на зъбни кариеси, остеопороза, метаболитни, сърдечно-съдови и дегенеративни заболявания. Не по-малко опасни за здравето са и изкуствените подсладители като аспартам, захарин, ацесулфам и др. В системата на Човешкото хранене, вместо добавена захар и захарни концентрати, като мед, кленов сироп и други, които като ефект не се различават особено от обикновената захар, ние използваме цялостни продукти: пресни фурми от различни сортове (включително най-високата класа – Mejool), сушени плодове и интегрално песто от тях. В разнообразната гама сладкарски изделия присъстват сурови ядки: кашу, бадеми, кокос, шам-фъстък, сусам, бразилски орех, кедрови ядки, лющено конопено семе, също така: рожков, сурово какао, растителна ванилия, цейлонска канела, пресни плодове. Не употребяваме никакви изолирани мазнини: палмово, кокосово, какаово масло, както и хидрогенирани мазнини. В менюто за диабетици използваме стевия. Като компромисен вариант (за кафе и др.) препоръчваме минимална употреба на палмова захар.
Как да се храним?
– Човешкият организъм е перфектна система за саморегулация и самовъзстановяване. Когато получава правилната храна, той получава от нея всичко необходимо за изграждането и функционирането си и е в състояние своевременно да отделя всички отпадъчни и токсични метаболити на обмяната. Нашата задача, която гарантира това динамично равновесие, наречено здраве, е да подадем „точното гориво“ за „точната марка кола“. Всичко останало го прави нашето тяло. Затова в системата на Човешкото хранене препоръката е да се храним във време, в което искаме и в количества, които пожелаем, като следваме няколко прости правила, отговарящи на естеството на човешката обмяна.
– Препоръчително е консумацията на сладките храни – плодове, плодови сокове и домашни сладкиши, да става винаги на гладно, а не за десерт, след хранене. Това означава поне половин час преди друг прием на храна или два часа след хранене, когато стомахът отново е празен. В противен случай, захарите в тези продукти се задържат в стомаха дълго и започват да ферментират под влияние на развиващите се бактерии. Резултатът е образуване на газове и алкохол, които водят до чревно подуване, замайване, умора. Така ние се оказваме едновременно интоксикирани и в същото време, поради нарушеното смилане на храната и недохранени, с развитие на дефицити.
– Естествената храна на човека включва потребност от продукти с високо целулозно съдържание. Когато нашият стомашно-чревен тракт е с намалени ензимни резерви поради редовно ползване на рафинирани технологично преработени храни, в началния адаптивен период е възможно да почувстваме лек чревен дискомфорт. Препоръката е да ползваме повече естествени антисептици и регулатори на храносмилането в лицето на подправките: джинджифил (в сурово или сушено смляно състояние), джоджен, копър, мента.
– Месата, в това число рибата и отчасти млечните продукти (с изключение на маслото), е желателно да приемаме разделно от въглехидратните храни (ориз, хляб, картофи, царевица, елда), както и от бобените варива (леща, нахут, грах, зрял фасул). Тяхното обработване изисква различни ензимни системи и комбинирането им заедно по време на едно хранене изключително силно затруднява храносмилането. Най-добрата комбинация е със зеленчуци, а киселото мляко се съчетава добре и с плодове. Системата на Човешкото хранене е авангардна и с уникалната иновативна практика на последователното хранене. То се състои в това, че можем да консумираме меса и риба, без да изчакваме, непосредствено след въглехидрати (ориз,картофи и т.н.). В този случай те не се смесват в стомаха, вървят последователно едно след друго и тяхното хидролизиране (смилане) се извършва безпрепятствено.
– Оставяйте минимум 2 (3) часа интервал между отделните хранения. Поради по-бързото смилане, след консумация на плодове, този интервал може да бъде ½ час. Застъпването на храната в стомаха от две отделни хранения е крайно вредно, води до ферментация (на въглехидратите) и гниене (на белтъчините), с образуване на токсични деривати, газове, подуване, дискомфорт.
– В системата на Човешкото хранене се стараем да съчетаваме на един хранителен прием зърнени варива, бобени варива и сурови ядки. Тази комбинация гарантира получаването на пълноценни белтъчини, равностойни по качество на месото.
– Пийте течности само между отделните хранения. В противен случай те резреждат смилателните сокове и храносмилането се компрометира. Вода може да се пие преди хранене или ½ час след това. Никога не пийте сладки течности до два часа след хранене: плодови сокове и др.
Д-р Гайдурков
Д-р Георги Гайдурков 