Интервю на д–р Гайдурков

Как да укрепим имунната система срещу ковид?

Интервю на д-р Георги Гайдурков за телевизия „Евроком“ и предаването„Училище за родители“, 9 април, 2021 г.

Водещ 1: Здравейте, вие гледате предаването “Училище за родители”. Скъпи зрители, от сутрин до вечер повечето медии показват данни за заразени, починали или тежко болни от Covid 19.Ние от “Училище за родители” вярваме, че е важно информацията, която достига до вас, да не е само плашеща и предизвикваща паника и страх.Ако се замислите, колко пъти гледахте предавания или информация как да се предпазим от Covid 19, но не само с маски и дезинфектанти,а като поддържаме тялото си здраво?Едва ли ще си спомните за много такива.

Водещ 2: Ето защо, решихме в днешния епизод да ви срещнем с д-р Георги Гайдурков. От разговора с него се надявам да бъдем малко по-оптимистични и малко по-знаещи как чрез храненето можем да бъдем по-здрави. Защото, скъпи зрители, има достатъчно изследвания, които показват, че хората, които не се хранят здравословно, са хора, които страдат от сериозни проблеми със своята имунна система и не само.Те са по-податливи на хронични и вирусни заболявания, защото храната е мощен регулатор на всички процеси в нашето тяло. Здравейте, д-р Гайдурков и добре дошли на територията на предаването “Училище за родители”!

Водещ 1: Здравейте!

Д-р Георги Гайдурков: Здравейте!

Водещ 1: Нека да започнем разговора с факти за Covid 19, за които има научен консенсус.

Д-р Георги Гайдурков: Аз мисля, че на нашите зрители ще кажем хубави, добри новини, защото те са и факти. Първо, известни неща, които знаем всички от медиите.Един вирус от групата на Коронавирусите, които са отдавна известни още от 60-те години, открит в края на 2019-та година в Ухан, Среден Китай, с едно кодово име SARS-cov-2.Този вирус дава една клинична картина, която е известна пак под условното наименование Covid 19.Хубавите новини?Ето и нашият министър тези дни каза, че в края на лятото, според него, ние ще достигнем по един или друг начин, този заветен колективен имунитет, при който популацията ще бъде стабилна.Това е безспорно добра новина. Другите известни факти, върху които никой не спори, е, че около 80% контактните са безсимптомни, тоест, не боледуват и изграждат напрегнат имунитет. Само при едни около 20% се развива клинично заболяване с регулярните симптоми на респираторна инфекция на горни дихателни пътища. Само при около 5% се налага хоспитализация, а при още по- малък процент се налага активна медицинска грижа в специализираните отделения по реанимация и анестезиология, тоест, с интензивна медицинска грижа, белодробна вентилация и т.н. Това, безспорно, са добри новини, но ние сега ще кажем и много по-добрите новини: как ние можем така да направим, че по един прост, достъпен и евтин начин за всеки един от нас, да укрепим нашата имунна система така, че да сме или невъзприемчиви към вирусите, или, ако, така да се каже, ни хване, ние да можем да го изкараме по по-лек начин.

Водещ 2: Д-р Гайдурков, преди да ни разкажете за тази цяла система, аз, преди да стартира предаването се подготвих и видях колко обширна е системата, която сте подготвили…Можете ли да ни кажете за тази една година, ясно е, че не е открито лекарство и в много от случаите лекарите се презастраховат като дават не само един, а няколко антибиотика, за да лекуват болните си пациенти от Covid 19…Вашето мнение за този тип лечение какво е?

Д-р Георги Гайдурков: Както е известно, няма ефективно етиологично лекарство спрямо Covid 19. Спрягат се редица медикаменти, всички ги слушаме в медиите, но засега няма регистриран препарат, който да е минал задължителните изпитания на едно лекарство, да бъде регистриран, патентован и т.н., който да е директно спрямо вируса, тоест да има, както казваме, етиологично лечение. Има патогенетично лечение, симптоматично лечение, когато се налага.Много пъти лекарите, в стремежа си да се презастраховаме, ползваме повече лекарства.Това в медицината е известно като полипрагмазия, но всеки студент знае, че резултатът не е добър, тъй като има лекарствени взаимодействия, а много пъти ние потискаме естествената реакция на нашето тяло към оздравяване.Както е известно, повечето наши зрители знаят, че лекарят много пъти, така да се каже, изписва антибиотик.Както е известно, антибиотикът не действа спрямо вируса, а действа спрямо бактерии.Презумпцията на лекарите е, че когато изписваме антибиотик, ние профилактираме, така да се каже, ние се застраховаме спрямо вторична насложена бактериална инфекция.Веднага нещо конкретно.Нека да знаят нашите зрители, това всеки лекар го знае, че ние може да отдиференцираме дали има бактериална насложена инфекция или само вирусна, разбира се, по клиничната картина, образната диагностика.Има и едно специфично изследване, биохимично, което се нарича прокалцитонин, което ни помага много екзактно ние да отдиференцираме дали вече има бактериална инфекция, за да изпишем антибиотик.Така че, lege artis, би трябвало да се изследва екзактно, за да изпишем и антибиотици.Така че в съвременната ситуация няма етиологично лечение.Има, да, патогенетично и симптоматично тогава, когато се налага, и би трябвало да избягваме полипрагмазията, тоест, употребата, с цел да се застраховаме, на много лекарства.Но добрата новина е, че ние можем да се фокусираме върху едно място, за което, като че ли най-малко се досещаме.Това е собственото ни тяло.Всъщност, източникът на нашето здраве е в нас, това е нашата имунна система.Ние ще говорим за това как по този лесен начин ние можем да се предпазим не само от конкретния вирус, а и въобще спрямо инфекциозни заболявания.По естествен начин ние много лесно можем да профилактираме, а когато вече развием някои симптоми, те са да по-леки.Много лесно това става, когато ние укрепим нашата имунна система чрез храна.Защо е така?Защото тя се състои от молекулите на храната.Това е, да кажем, забравеното лекарство.В съвременната медицина доминира предимно теорията на Пастьор, че микробите причиняват заболяванията.Но в историята на медицината малко забравени остават имената на редица автори, които казват обратното.Например Рудолф Вирхов, който е основата на съвременната патоанатомия, бащата на съвременната патоанатомия.Той обратното казва, че всъщност микробите търсят естествения субстрат, естествената среда, гнилостна, където те могат да се развиват.Антоан Бешам, това е един друг автор, съвременник на Пастьор, който документално доказва, че всъщност средата е толкова важна, колкото и самият микроб.Тоест, казано простичко, ако посеем едно семе на камък, то няма да поникне, а то трябва да има среда.Един микробиолог изолира причините в една хранителна среда, за да може да го изолира и да види на какво е чувствителен този микроорганизъм.Така че, ако ние създадем благоприятна среда, така че да няма отпадъчни органични материи в нас, тогава ние ставаме, така да се каже, неприкосновени за чужди биологични агенти.

Водещ 2: Това, което говорите в момента, това ли означава динамичното равновесие в здравия организъм? Да ни кажете, в кои ситуации това равновесие се разрушава?

Д-р Георги Гайдурков: Аз се шегувам с моите пациенти и им цитирам една приказка, приписвана обикновено на Айнщайн, че “ако едно нещо не можеш да го обясниш на 6-годишно дете, ти нищо не разбираш”. Нашата имунна система са имунокомпетентни клетки и антителата, които те продуцират.Лимфоцитите, B лимфоцитите, продуцират антителата, които са белтъчини.Ако изследваме този субстрат в нашето тяло, откъде произлизат тези белтъчини?Откъде се раждат тези клетки? Знаем, това е животът: клетките в тялото непрекъснато умират и други се раждат. Откъде идват веществата, от които се изгражда това нещо?Това е едно динамично равновесие, за което учим още в училище.Една част от тялото се разпада и друга се изгражда непрекъснато.Учените са установили, че за седем години няма вещество, което да е запазено в нашето тяло.Тоест, цялото тяло е обновено, сменено.Така, както една река тече и ние два пъти не можем да се изкъпем във водата на една и съща река.Същото е с нашето тяло и в частност с нашата имунна система. И ако с някакъв анализ ние изследваме откъде идват тези вещества, откъде се раждат тези източници на нашия живот и нашия имунитет, с някакъв анализ по-съвременен, ще видим, че всички частици от нашето тяло произлизат от вещества, които ние сме консумирали в нашата чинийка, така да се каже. Тоест, няма вещество в тялото ни, което да е попаднало по магически начин и няма източник на живота в нас, който да няма материалния субстрат в нашето блюдо.Когато ние се храним, тази материя и енергия се превръща в кръв и кръвта е тази, която като посредник на живота разнася веществата в нашето тяло и храни нашите тъкани и органи.Там плуват отговорите, в този океан на живота.И, ако там нашата храна е такава, че дава повече отпадъчни вещества, те са прекрасна храна за развитие на микроби.Между другото, дишането е само този процес, при който кислородъткаптира водорода до вода, всичко друго в нашето тяло се състои от веществата, които ние сме приели.Ако консумираме храна, която да ражда здравата тъкан, тогава и нашият имунитет ще бъде в най-добрата форма.Резултатът от това е двуяк.От една страна да няма толкова и такива отпадъчни вещества, които да са храна за микробите и да са среда за тяхното развитие.Вирусът не прави изключение, макар че той е вътреклетъчен, интрацелуларен.Тогава, когато има отпадъчни вещества, той намира среда и нашият организъм е много по-податлив. Ако ние създадем условия да изчистим тялото, тоест, винаги има отпадъчни метаболити, но те да са такива, че да не се задържат в тялото, то адекватно да евакуира тези вещества, и в същото време нашата храна да е пълноценна, тогава ние гарантираме този екологичен баланс. Това, което в нас се разпада, нека не забравяме, че ние непрекъснато се разпадаме, и отново се съставяме, това е фактът на живота. И ако гарантираме храна, така че да не задържаме отпадъчни вещества и те се евакуират своевременно през отходните системи – черва, кожа, бъбреци, лигавица, дихателни пътища….да не се задържат тези отпадъци и в същото време нищо потребно да не липсва, тогава ние сме в най-добрата форма, тогава нашата имунна система е най-силна. Всъщност, Хипократ го е казал перфектно: “правилно лекува който правилно извежда и правилно въвежда”. Казва: “да лекуваш, ознава да отнемеш излишното и да подадеш което липсва”. Ето една брилянтна дефиниция, която е дефиниция на живота и същевременно би трябвало да е аксиомата в медицината. И лекарят би трябвало да се погрижи такива условия да създаде, такава храна….Защото Хипократ го е казал: “храната трябва да бъде лекарство и лекарството храна”. Такава храна, която да гарантира в никой момент в нашето тяло да не се задържат отпадъчни вещества и в никой миг нищо потребно да не липсва.Тогава ние сме в най-добрата форма и тогава ние сме максимално неприкосновени за чужди биологични агенти.

Водещ 1: Коя е тази храна, която може да бъде лекарство?

Д-р Георги Гайдурков: Човекът в неговата история, както всеки биологичен вид, е адаптиран към дадена храна. Когато ние се придържаме към този източник, когато е максимално адекватен, конгруентен,който съвпада като ключ в ключалка, тогава тази храна ще гарантира това равновесие, че разпадащото се в нас,….нека не забравяме, че ние непрекъснато се разпадаме и се изграждаме, аз го повтарям, но това е нещо, което се забравя,….тогава ще осигуряваме тази вътрешна хигиена и тогава, в същото време, ние ще осигурява всички необходими вещества. Защото, ако имаме дефицити, тогава пак нашата имунна система страда, тя не се изгражда добре и тогава пада също имунитетът.Тоест, казано така, храна, която е дадена от природата, минимално променена, минимално процесирана, тя би трябвало да е най-адекватната.И в моята практика, аз съм се старал тези години, заедно с моя екип, да търсим тази хранителна формула, която да гарантира това.И в конкретика – коя е тази храна?От една страна това е храна, която е в непроменено, както казахме, състояние, тоест, трябва да имаме една голяма част сурови храни.Да имаме една голяма част плодове, които осигуряват витамини, минерали, достатъчно водно съдържание, както знаем.Да имаме една голяма част сурови зеленчуци и там да разгледаме един широк спектър, защото те са по-алкалните. Отпадъчните вещества на обмяната са киселини: урея, креатинин, пикочна киселина, билирубин и хиляди други, които даже не знаем. Зеленчуците променят това, алкализират и дават много неща.Можем да ги ползваме като салати, фрешове, смути, да имаме една голяма част сурови ядки, сусам, бадеми, орехи и други.Оказва се, че известна част от нутриентите за тялото са от животинския свят.Примерно витамин B12, който е само там, в ефективна и усвоима за човека форма.Но там се оказва в практиката нещо много странно.Аз го твърдя на база на моя опит, тъй като зад гърба си имам вече 35-36 години практика и наблюдения.Животинските продукти дават отпадъчни вещества, в които прекрасно виреят микроби, предразполагат към инфекциозни заболявания, но тогава, когато са термично обработени.И нещо много странно, което аз установих в практиката, и което, всъщност, не е ново, не откриваме топлата вода.Много автори, всъщност, това са го написали. Ако тези животински продукти са в максимално нативен вид, тоест, без термична обработка, разбира се, в традиционни кулинарни рецепти: сушене, мариноване, тогава ние получаваме тези необходими вещества от животинския свят, без те да продуцират толкова отпадъчни метаболити, които да са храна за нашите микроби. Говорим за традиционни рецепти: сушене, мариноване. Примерно, във всеки един магазин ще намерим сушени меса.Разбира се, винаги трябва да четем етикета, защото там има и консерванти, най-тежкият от които е натриев нитрит.Но това са сурови меса.Рибата може да бъде мариновата и т.н. Тоест, да гарантираме една голяма част максимално непроменена технологично храна.Оттам нататък ние можем да допълним със зърнени, бобови варива. След малко ще кажем и тези храни, които максимално продуцират отпадъчни вещества, и които по-скоро би трябвало да избягваме, за да бъдем здрави и нашата имунна система да бъде в максимално добра форма, така че да е неприкосновена максимално за чужди биологични агенти.

Водещ 2: Д-р Гайдурков, само искам да ви попитам, когато говорите за млечни продукти, и за месни продукти, когато те са сурови, това не е ли риск да се заразим с паразити в тялото?

Д-р Георги Гайдурков:  Да, това е един въпрос, който най-често се поставя. Но, пак ще кажа, в магазина отсреща е пълно със сурово месо.Тоест, хигиенните органи позволяват това да се консумира. Разбира се, в домашни условия ние взимаме мерки: замразяваме! Има ферми, които гарантират шоково замразяване, което, lege artis, гарантира да нямаме паразити и други контаминанти, биологични, в храната, които могат да създадат условия на инфекция, паразитоза и т.н. Така че, ние имаме на разположение съвременни методики и можем да консумираме тези храни в този максимално нативен, естествен вид, без да имаме угрозата, да кажем, от тези заболявания и инфекции.

Водещ 2: Създател сте на Системата за човешко хранене, лечение и профилактика. Можете ли да ни разкажете малко повече за нея?

Д-р Георги Гайдурков: Това е един дълъг емпиричен път. Първо дойде от моя личен мотив, тъй като аз бях лекар в болница, работех съвсем конвенционално, изписвах лекарства. Самият аз бях човек, който живееше с шепа лекарства, живеех на антибиотици, на болкоуспокояващи, при положение, че и моят баща, и моята баба….бях предупреден, че съм от болнав род и те бяха така, и т.н., тоест, генът е такъв и аз се бях примирил. Но когато потърсих алтернатива, защото в един момент, както се казва, ножът опира до кокала, тогава видях, че може и да е различно.И когато видях, че аз мога да бъдат здрав по този прост, елементарен и ефективен начин, тогава аз започнах да практикувам това.Направих съответните следдипломни квалификации в тази насока и практикувам само това. Тоест, да подберем храна, много обикновена храна, която  да е на една ръка разстояние. Не става въпрос дори за биологични продукти, аз лично нямам биологична градина.Много малко от моите пациенти имат такова нещо.С конвенционалните плодове и зеленчуци, и продукти, но просто да знаем как да ги съчетаем, как да ги приготвим и тогава те гарантират това естествено здраве.И това е най-мощният лост, който ние можем да преместим в една или друга посока.В течение на времето аз търсех именно тази формула, която максимално да гарантира здраве. И съвсем отговорно казвам: по отношение на инфекциозните заболявания, на острите респираторни инфекции, тази система действа много безупречно, защото не създава отпадъчния материал, в който да виреят микробите и гарантира да няма дефицити. Има ли дефицити, пада и имунитетът и отново не е добре. Трудното в медицината е друго, но това е друга тема: дегенеративните заболявания, които са основният бич на съвременния човек. Острите инфекции, колкото и странно да звучи, не е трудно да бъдат профилактирани, и дори лекувани, като помощна терапия, разбира се, така да подберем храна, че ние да подпомогнем за самовъзстановяването на нашия организъм.Всъщност, естествената хигиена не лекува, тялото само се възстановява. И нека да кажем нещо важно, защото сега е и период на пости, и да си припомним, че в тези критични периоди: ранна пролет, късна есен, се знае от векове, а икато лекари знаем, че се обострят и редица заболявания. Епидемиите са главно тогава: ранната пролет и късната есен. Най-много хора умират тогава, това е известно от статистика, ние не откриваме нещо ново.Неслучайно най-дългите пости са сложени именно в ранна пролет и късна есен.Тоест, в този период е предвидено, това е наблюдавано в историята, именно защото най-много хора са поразени тогава, и тогава се препоръчва в тези периоди организмът да може да се прочисти, за да бъде максимално профилактиран срещу различни заболявания.Нека да припомним, че в църковния пост има така нареченото тримирене.То трябва да бъде винаги след консултация и под наблюдение, това са 3 дена, които са без храна и вода.Това е така нареченият сух пост.Както е известно, много автори са писали на тази тема, това е едно от най-радикалните решения.Но много е важно самият стил ние да коригираме, за да можем да дадем дългосрочно здраве.Здраве, в което нищо излишно да не се задържа в нашето тяло и нищо потребно да не липсва. Тоест, да дадем една голяма част сурова растителна храна: плодове, зеленчуци, сокове, ядки, да допълним със зърнени и бобови варива, животинските продукти да бъдат в предимно термично необработен, нативен вид, в традиционни рецепти, абсолютно традиционни, не са екстравагантни, и в същото време да избягваме неща, които ни вредят. На първо място, нека повторим, това са технологично преработените храни.Тогава го знае всеки, всъщност. Колкото една храна е по-преработена и денатурирана, колкото повече се отдалечава от същността на система, защото тя е система, колкото повече ние я променяме и деформираме, толкова по-малко тя ще бъде адекватна на нашата система, защото ние сме същата тази природа. И когато, така да се каже, ние консумираме дефектната храна, тя дава дефекти в нас.Дефекти, казано образно.Дава отпадъчни метаболити, които са храна за микроби, и от другата страна имаме и дефицити.Все едно едно да хвърляме боклук в морето и в едно замърсено море няма да има риба.Това е същият биологичен, екологичен феномен.Да избягваме на първо място процесираните, денатурирани храни.Това, което и вие попитахте…Да, за съжаление или за радост, може би, е този факт, че към млечните продукти трябва да сме изключително внимателни.Млечните храни са включени много късно.Те не са видова храна, ние нямаме биологична потребност от тях, те са включени преди десетина хиляди години, когато вече е имало уседналост, селско стопанство.Опитът показва, че те продуцират много отпадъчни, слузни вещества в лигавиците, което е прекрасна храна за развитието на микроби.Добре е да ги поставим малко по на заден план. Да кажем: кофичка кисело мляко седмично, 200-300 грама сирене или кашкавал на седмица, но това е ориентировъчно. Всичко, все пак, е в индивидуален аспект.Зависи и дали спортуваме, дали сме на бюро цял ден, зависи дали сме подрастващи, и т.н. Да избягваме термично обработените животински продукти, всъщност те внасят най-токсичния материал.И от там идва и този вечен спор между вегетарианци, вегани и месоядци.Всъщност, всеки казва част от истината.Месата, без термична обработка, са необходими на тялото, защото, иначе пък наблюдаваме, не веднага, но след третата година, започват дефицити.Това го наблюдавам в практиката.

В най-общи линии: да гарантираме една сурова храна, за допълним със зърнени и бобови варива. От тези храни, които следва да избягваме, знам, че ще прозвучи странно, но това са тестените изделия, за съжаление, и хлябът.Аз бих предложил те да са малко на по-заден план, като подадем на по-преден план същите тези източници, но в по-малко технологично променен вид. Примерно: да ги заменим със зърнени и бобови варива, които всъщност са и традиционни за българската кухня: леща, нахут, боба, кафяв ориз, царевица, елда, лющен овес, лющено просо, е, и вносните: киноа, канихуа и т.н. Когато гарантираме такава формула, всеки от нас ще усети резултата, защото той е не само по отношение на инфекции. Всъщност, ние не можем да постигаме здраве на парче от тялото.Да, учени сме да разсъждаваме на парче, но тялото функционира интегрално.Най-малкото една кръв, която е медиаторът на живота, циркулира в цялото тяло.

Така че – от една страна да гарантираме естествена храна и да избягваме технологично преработените продукти.

Водещ 2: Само да попитам още…Когато казахте, че зърнените храни трябва да отидат на по-заден план в храненето ни, може ли да бъдат включени кълнове в менюто? Какво е мнението ви за кълновете?

Д-р Георги Гайдурков: Зърнените е добре, но нека да не бъдат под форма на теста, на хляб. Там промяната е много, много значима, на много, много нива, особено в днешно време, когато се произвеждат рафинирани брашна, които траят дълго…На много нива е преработката! Така че, нека да присъстват зърнени и бобови, но нека да са в по-малко технологично преработен вид.По-традиционно е варенето на зърнени и бобови.

Кълновете са много добър вариант.Някои от тях съдържат трипсин инхибитори, особено от бобовата група.Тоест, те не са годни за консумация, без да ги бланшираме. Тогава в нашата система предлагаме примерно кълнове, да кажем, от соя, те са популярни в китайската кухня, забележете, никой китаец не ги яде сурови, те минават лека термична обработка, но не случайно…Няма случайни неща в традициите на народите.

Кълнове от зърнени култури можем директно да ги ползваме. Но моят съвет е примерно за лимеца – пак да минава леко бланширане, за секунди да го преминем през вряща вода, пак заради тези инхибитори, които намаляват усвояването на веществата, и особено при по-чувствителни хора може да има проблеми с подуване, газове. Но примерно кълнове от зеленчуци: моркови, червено цвекло, лук, може да се ползват без обработка. Така че кълновете имат резонно място в нашия здравословен режим на хранене.

Водещ 2: Д-р Гайдурков, видях, че във вашата система е заложено храненето да е с минимално количество сол или без сол изобщо. Защо?

Д-р Георги Гайдурков: Да, проблемът с добавената сол…Пак ще кажа, всичко това дойде от опита, разбира се. Аз казвам така природата е предвидила колко натрий, колко хлор, да присъства в храната.В животинския свят не се ползва допълнителна сол.Слагането на домашни животни да ближат сол е, за да пият вода и наддават килограми.Безспорно от натриев хлорид нашето тяло се нуждае, това е ясно, но в дадена доза, която е в точна пропорция с много други минерали.При добавен натриев хлорид – един грам задържа около литър вода.Това е основният механизъм на наднорменото тегло.В съвременния свят сол се слага поголовно точно в технологично преработените храни и това е една от основните нокси.Дори в сладоледа и вафлите се слага, за да се засилва вкусът.Един грам добавен излишно натриев хлорид задържа около 1 кг паразитно тегло.Измества калций, магнезий…това е отдавна известно. В нашата система използваме солта, която е в самите продукти и за щастие на нашия пазар има такива зеленчуци, които гарантират този солеви състав, но, пак казвам, това е солеви състав, който включва цял комплекс от минерали, от соли, тоест не само натриев хлорид. Примерно стъблената целина, която дойде с вносното име селъри.Това е друг сорт целина, не познатата ни грудкова.Стъблена целина.Има я почти навсякъде.С нея правим много вкусни неща.Не само вкусни, но и полезни.Примерно, варим варивата в сок от стъблена целина, ползваме я и в сосове, дресинги.

Аз не споменах обаче нещо много важно от животинския свят и нека да го подчертаем.Има една свръх храна, супер храна, както е модерно сега да казваме.Бабите едно време знаеха коя е тази свръх храна.Тя има всичко необходимо в себе си, перфектния баланс, и никой не може да изимитира все още тази свръх храна, която гарантира всичко.С тази храна нашите баби засилваха децата.С тази храна се правят много традиционни рецепти.Тя влиза в състава, да кажем, на оригиналната майонеза.Италианците правят тирамисуто…И много, много други рецепти.Навремето бабите правеха шато.А като че ли съвременните баби забравиха това.

Тази свръх храна е суровият яйчен жълтък.В Системата ние го ползваме много.Даже в началото, когато предлагаме суровоядни периоди….защото това всичкото се прецизира спрямо съответния пациент….Можем да направим суровояден период на плодове, зеленчуци, сокове, ядки.Но имаме ли суров жълтък това ни гарантира баланса.Организмът да започне да прочиства себе си, но в същото време да започне да набавя и липсващите вещества. Защото, нека да повторя: имаме ли излишък, винаги имаме дефицит! Най-пълните хора са с най-значими дефицити.Ние това го верифицираме с една малко по-подробна кръвна картина, каквато аз предлагам на всеки мой пациент – всичко да е проверено, сравнено и т.н. По-нататък този човек консултира и със специалисти, показва им тези резултати. Така че, нека не забравяме тази свръх храна: суровия яйчен жълтък: нищо общо с термично обработено яйце! Аз се шегувам, че разликата е като с месата: все едно са приравним жив човек със сварен или изпечен човек, на шега казано. Няма нищо общо в биохимията на тези храни.

Водещ 2: Д-р Гайдурков, можете ли да ни кажете едно примерно дневно меню по начина, по който ни обяснихте, че трябва да се храним?

Д-р Георги Гайдурков: Едно дневно меню може да бъде съставено много гъвкаво. Не става дума да е фанатично. Казваме така: една голяма част, поне ⅔, поне 75% да имаме храна в суровия спектър. Плодове: колкото искаме! Хубавата новина е, че не ограничаваме никакви калории.За мен лично това е стара теория.Може да ядем колкото искаме и няма да задържаме паразитно тегло.Една голяма част сурова храна – плодове, зеленчуци, под формата на салати, сокове, смути.Да имаме сурови ядки в един широк диапазон.По-скоро без фъстъци заради трипсин инхибиторите.Има най-различни рецепти с ядки.С тях правим сосове, дресинги.Те са много мазни.Мазнините естествено, че са необходими на тялото, те са един от трите макронутриента.Но е коренно различно, когато тези мазнини са в тъканите и коренно различно е, когато са екстрахирани.Всъщност, не казахме, че едно от най-вредните неща е термично обработената мазнина.Да махнем и това нещо и да заменим с дресинги – ето със суровия жълтък, който може да бъде вид застройка, може да бъде авокадо, ядки, обезсолени маслини.От млечните продукти – маслото е неутрално и него го ползваме.Даже и сланината е реабилитирана, стига да не е обработвана термично. Но, апропо, една голяма част сурова храна: плодове, зеленчуци, сокове, ядки, допълнени и с животински, които да са без термична обработка: суровия жълтък, домашно маринованата риба, сушени меса, пак от доверен източник, да са без нитрити, и по възможност с по-ниско солно съдържание. От термично обработената храна – зърнени и бобови храни, с които, ако може да изместим тестените и конвенционалния хляб.Макар че в Системата имаме рецепти и за домашни хлебчета, като избягваме основни нокси в хляба.Примерно прясно смляно зърно, без набухвател.По този начин изграждаме един здравословен стил.Оттам нататък ние можем да използваме и празнични храни, да имаме и баница, и пица…Тези храни, ако са домашно направени и с лека промяна в рецептата получаваме огромна разлика за нашето здраве. Примерно в баницата да не слагаме олио! Пак ще повторя, термично обработената мазнина се оказва едно от най-токсичните неща.Правиме баница без мазнина, да не мажем тавата с олио, слагаме другите компоненти, запичаме и вадим, слагаме масло отгоре и става фантазия.Или, дояде ни се пица – да не мажем тавата с олио.Това е огромна разлика….Забележете, това се прави във всяко заведение…Дори само това да променим – да няма термично обработена и екстрахирана мазнина, това е вече огромна стъпка към нашето здраве.

Водещ 1: И на финала, нека кажем нещо оптимистично на хората, които се притесняват от Covid 19.

Д-р Георги Гайдурков:Това е една респираторна инфекция и все пак, по данни, няма общо с испанския грип, няма общо с ебола, чумни епидемии. Човечеството ще преживее и това. Разбира се, таргетните групи, които са рискови: възрастни хора и не само, които са с хронични заболявания – те трябва да се пазят. И оттам нататък, особено те, да подберем такава храна….Защото храната прави тялото.Тя изгражда нашата имунна система.Храна, която да гарантира нищо излишно да не се задържа в нашето тяло, да не е храна за микроби и нищо потребно да не липсва, за да нямаме дефицити.Категорично, лесно, по много прост, евтин, достъпен начин….Тези продукти са на ръка разстояние около нас в магазините. Не става дума за специално хапче или специални храни! Тази система всеки може да я прочете, аз съм я изложил, всеки може да я прочете.Имам много статии в страницата ми, професионалната, да отвори във Фейсбук. Има цяла група, цяло общество от мои бивши пациенти, които разменят рецепти във Фейсбук. Тоест, тези неща са публични и всеки може да има достъп.Всеки може да изпита системата на човешкото хранене поне за даден период и да установи как тя се отразява на неговото здраве, при това, не само при инфекции, спрямо цялостното здраве.Спрямо, например, една хипертония – тя много лесно се коригира, когато влезем в тази система.

Така че, за мен тази ситуация не е страшна.Имаме много лесен и достъпен изход.Просто, въпрос е на малко информация, на малко желание, за да можем да влезем в Системата и да бъдем здрави.