СИСТЕМАТА НА ЧОВЕШКОТО ХРАНЕНЕ И COVID-19

В края на 2019 г. в централен Китай (Wuhan) е идентифициран щам на коронавирус,

означен с кодово наименование SARS-CoV-2 и предизвикващ клинична картина

(заболяване), също така условно наречена/о с акронима COVD-19 (идващ от: CоronaVirus

Disease 19).

Оттогава към днешна дата е натрупан достатъчно голям клиничен и параклиничен опит и

материал.

Фактите, за които има научен консенсус, са:

В около 80% заразяването протича безсимптомно. (Заразяването се констатира с

неточния генетичен PCR, с по-точните антигенни тестове или с антителен тест,

последния даващ информация за скорошен контакт с вируса – завишени IgM или

прекаран в минало време контакт – завишени IgG.) Безсимптомни означава, че хората,

влезли в контакт с вируса, НЕ са болни, напълно здрави са и нямат никакви

оплаквания/симптоми. Съответно те НЕ следва да се считат впоследствие и за

оздравяли, тъй като никога не са били болни. В резултат на контакта с вируса, получават

достатъчно напрегнат имунитет (предимно клетъчен, както и при другите вируси).

В приблизително 20% от контактните на вируса се развиват леки до средно тежки

симптоми – най-често: фебрилитет (треска, повишена температура), суха кашлица,

отпадналост, по-рядко: болезненост по мускули, гърлобол, диария, главоболие, загуба на

вкус и обоняние, кожни обриви, побледняване на пръстите на ръцете и краката и др. По-

голямата част от болните оздравяват спонтанно, без необходимост от болнично

настаняване. Относително специфично за този щам коронавирус е по-пролонгираното

(продължително) протичане в сравнение с други респираторни вируси – 10-14 дни.

Само 5% от далите позитивен PCR тест имат нужда от медицински грижи в клиника,

като само в няколко процента от тях се налага интинзивно лечение (в отделение по

анестезиология, реанимация и интензивна терапия).

Няма етиологично (насочено спрямо причинителя) лечение на вируса. Т.е. спрямо

самия вирус няма ефективни лекарства (всички популярно спрягани медикаменти,

хипотетично повлияващи вируса, са доказано несигурни, категорично не универсални и

със съответните странични ефекти). Лечението е справянето на самия организъм с

причинителя, като просто се изчаква да мине технологичното време за това. Всички

прилагани медицински средства са само помощни и следва да се предписват по

индикации (при нужда). Полипрагмазията (изписването на множество медикаменти с цел

застраховане) доказано причинява повече вреда отколкото евентуална полза поради

кръстосаните странични ефекти на лекарствата, както и поради потискане на съществени

звена от защитната система на организма.

Само в единичните проценти на тежко протичаща инфекция, болният се нуждае от

активни медицински грижи: кислородотерапия при дихателна недостатъчност, в крайните

случаи – интубация и прилагане на асистирана белодробна вентилация (само по строги

индикации, тъй като ненужното презастраховащо включване на такава, доказано

увеличава смъртността!), антиагрегантна и антикоагулантна терапия (евентуално и

профилактика при рискови пациенти) при усложнения с дисеминирана вътресъдова

коагулация (DIC с-м), патогенетична противовъзпалителна и противошокова терапия с

кортикостероиди и др. – при свръхактивна реакция на имунната система (т.нар.

цитокининова „буря“ и др.), както и симптоматична такава.

Антибиотиците НЕ лекуват вируси, нито „свалят“ температура! Изписването на

антибиотик следва да става само по индикации, преценени от лекар. Антибиотикът е

насочен към евентуална или настъпила в хода на вирусното заболяване суперпонирана

(насложена) бактериална инфекция. Има специфично изследване (прокалцитонин), с

което може да докаже последната, така че да не се изписван на сляпо антибиотици.

Безразборното ползване на антибиотици води до бактериална резистентност и

последващ бум от нелечими с тези антибиотици бактериални заболявания (пневмонии,

ендокардити, менингити и др. тежки инфекции, засягащи жизнено важни органи и често

завършващи с летален изход).

Какво знаем и какво предлагаме в „Системата на човешкото хранене“?

Инфектирането и евентуално развитието на инфекциозен процес в организма е

ДВУСТРАНЕН ПРОЦЕС.

– От една страна имаме характеристиките на чуждия биологичен агент (вируси, бактерии,

гъбички, паразити) – неговата вирулентност, т.е. неговата болестотворна сила да

предизвиква заболяване, изразявана и измервана в определени показатели.

– От другата страна обаче имаме резистентността и защитната (имунна) система на

самия организъм. Още по времето на Луи Пастьор, опонентите му са изтъквали факта, че

колкото важно е „семето“, поне толкова важна е и „почвата“, върху която то може да

покълне. Върху камък, дори и посяти, семената не поникват. Поникват, ако имат

благоприятни за тях условия: хранителни вещества, топлина, влага и т.н.

Именно тази втора, организмова компонента, е основополагащият и определящ фактор,

върху който ние можем да влияем, и който е в наша пряка власт.

Храната е тази, която поражда всеки миг непрекъснато обменящото се, подменящо се и

обновяващо се тяло. (След 7 години не е останала нито една стара молекула от

предишното ни тяло!) В кръговрата на веществата, то непрекъснато се разпада на СО2 и

отпадъчни метаболитни деривати, които отходните ни системи отделят в околното

пространство, една част с помощта на кислорода, свързващ водородните катиони до

вода.

От друга страна това тяло непрекъсвано се самовъзражда, самоизгражда отново (de

novo) от молекулите на това, с което се храним. Материята, от която всеки момент се

самоизграждаме, буквално е тази, която преди известно време е била в нашето блюдо

под формата на храна. В най-буквалния, субстанциален смисъл, ние сме това, с което

сме се нахранили.

Всички запознати и съблюдаващи „Системата на човешкото хранене“, която в годините, в

резултат на клиничната практика и наблюдение, непрекъснато подобряваме, емпирично,

от личен опит, познават ефекта на храната върху своето тяло.

Практиката покава, че

ИМА ХРАНИТЕЛНА ФОРМУЛА, КОЯТО В НАЙ-ГОЛЯМА СТЕПЕН ПРЕДПАЗВА ОТ

ОСТРИ ИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

Когато консумираме храна, произвеждаща голямо количество токсични отпадъчни

материали, тогава в различни отдели на тялото се натрупват органични разлагащи се

вещества – слуз по лигавиците на отходните органи (напр. секрети от носоглътката,

обложен език, налепи по лигавицата на стомаха, обилно отделяне на лющещи се

епителни клетки от пикочните пътища, вещества излъчени от кожата чрез потта и пр.).

Образува се също така тъканна киселинност (голямата част от отпадъчните молекули са

киселини), както и други увреждащи екскреторни деривати.

Тази ТОКСИЧНА СРЕДА, съставена от една страна от органични отпадъци, е идеалният

хранителен субстрат за развитието на патогенни микроорганизми, тя е тяхната

естествена храна за развитие. Те се размножават в тази среда скоротечно, образувайки

техни колонии и живеят като разлагат (чрез гнилостни и ферментативни процеси)

отпадъците ни.

От друга страна, киселите отпадъчни субстанции (пикочна к-на, креатинин, урея,

билирубин и мн. др.) консумират алкални и други резерви на организма – минерали,

витамини, ензими и други белтъчни вещества, като по този начин отслабват нашата

имунна система.

Резултатът от едно такова неправилно/небалансирано хранене е повишена склонност

към инфекции. Микробите се явяват неизбежен биологичен коректор и балансьор в

екосистемите, там където се натрупват отпадъчни мъртви клетки и техните органични

разпадни субстанции. Разлагат ги до по-нискотоксични и по-прости химически молекули и

по този патологичен начин ни правят услугата да се освободим от тях.

Другата страна в баланса на храненето и респективно в неприкосновеността (имунитета)

на тялото е пълноценността на приеманата от нас храна.

Тогава, когато системно има ДЕФИЦИТИ В ХРАНЕНЕТО

и за достатъчно дълъг период не подаваме нужните вещества, ние изчерпваме резервите

и нашият имунитет също пада. Имунната система е съставена от живи клетки и антитела,

синтезирани от тях. Те по същия начин, както всичко друго в тялото ни, живеят като едни

умират, а други се раждат. И веществата, от което са съставени, са същите тези, с които

сме се хранили.

Вирусите не правят никакво изключение от този общ биологичен принцип. Те се развиват

интрацелуларно (вътреклетъчно), но за да проникнат до там, както и да имат субстрат за

развитие, те се нуждаят от същите предразполагащи фактори.

КОГАТО ОСИГУРЯВАМЕ НА ТЯЛОТО ВЪТРЕШНА, ТЪКАННА ХИГИЕНА И КОГАТО СЕ

ХРАНИМ ПЪЛНОЦЕННО, БЕЗ ДЕФИЦИТИ, ТОГАВА НИЕ ОСИГУРЯВАМЕ МАКСИМАЛНА

НЕПРИКОСНОВЕНОСТ/ЗАЩИТА ОТ ПАТОГЕННОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЧУЖДИ

БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ.

Кагато в тялото не се задържа нищо излишно и в същото време не липсва нищо

потребно, ние сме защитени във възможно най-голямата степен от инфекции.

Това е дълбоката и основна биологична причина едни хора да са предразположени да

боледуват, а други да не боледуват или при тях да протича заболяването по най-лек

начин.

„Системата на човешкото хранене“ е подробно описана и разгърната в съответните

публикувани източници и всеки, който желае, може да се запознае с нея в детайли и да я

използва.

Коронавирусът е един от милионите заобикалящи ни всекидневно микроби и

предпазването от развитие на инфекциозно заболяване от него следва същите основни

постулати.

Най-общо, препоръката е да приемаме един ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ СУРОВА ХРАНА.

Тя е максимално конгруентна (съответстваща) еволюционно на организмовата ни

система и съвпада с нея както „ключ в ключалка“. Храна, осигуряваща нискотоксични

отпадъчни деривати, които бързо напускат и почистват нашето тяло (Напр. трябва

задължително да имаме двукратно за деня изхождане- дефекация!). В същото време тя е

оптимална и като състав, осигуряваща всички необходими за функцията и пластиката на

тялото ни хранителни вещества (нутриенти).

Следва да е съставена от свободни по количество:

ПЛОДОВЕ (в сезона – киви, райска ябълка, нар, цитруси и др.),

ЗЕЛЕНЧУЦИ (особено моркови, червено цвекло, стъблена целина, зеленолистни –

цялостни, на салати, но също и като пресноизцедени сокове и зелени смутита),

СУРОВИ ЯДКИ (сусам, бадеми, орехи, лешници и др., като се избягват суровите

фъстъци).

Допълнена от термично НЕобработени животински продукти (някои есенциални вещества

като вит. В12 и др. за човека се получават само от тях!):

СУРОВИ ЯЙЧНИ ЖЪЛТЪЦИ (така в миналото бабите ни засилваха с „шато“ и не само,

така се прави истинската майонеза, както и множество още рецепти). Ползват се след

щателно измиване/дезинфекциране на черупката за предпазване от салмонелоза.

Опитът показва, че е желателно средно да се приемат поне 3-4 броя на ден (за

подрастващи и спортуващи и повече). Повишават „добрия“ холестерол и предпазват от

мозъчни увреждания.

РИБА – приготвена по традиционен начин БЕЗ термична обработка. Класическа

рецепта е т.нар. „севиче“ – домашно маринована риба в лимонов сок и подправки (лук и

др.). Препоръчителни са мазните риби – скумрия и др. Те осигурават необходимите

омега-3 ненаситени мастни киселини, които по естествен начин „разреждат“ кръвта и ни

предпазват от хиперсъсирваемост (тромбози). Препоръчително е да се консумират поне

веднъж седмично и повече.

ДОМАШНО СУШЕНИ МЕСА (филета и др.), но БЕЗ НИТРИТИ (Е250!) и БЕЗ НИТРАТИ,

по възможност с редуцирано количество диетична калиева сол (с 66% калий)

ЧЕРЕН ДРОБ – веднъж седмично (250-300 г), от гарантиран източник – пасищни

животни, препоръчително бланширан за кратко (30 сек) във вряща вода и подправки.

(Така нашите баби ни засилваха да нямаме анемия!).

МНОГО И РАЗЛИЧНИ ПОДПРАВКИ. Това са нашите естествени антисептици и

„антибиотици“. Препоръчителен е възможно най-богат спектър: джоджен, копър, босилек,

чубрица, лук, чесън, люти чушлета, чимен (семето на сминдуха), джинджифил, куркума,

кориандър, ким, кимион, черен пипер и др. Някои от тях, подобно на омега-3 мастните

киселини в мазните риби, снижават риска от тромботични усложнения: сминдух, чимен,

джинджифил, куркума.

За предпазване от коронавирусна инфекция ИЗБЯГВАЙТЕ:

ТЕХНОЛОГИЧНО ПРЕРАБОТЕНИ ХРАНИ: джънк-фуудс (чипсове, солети и др.),

тестени изделия и хляб (заменете ги с варива – ориз, царевица, лющен овес, елда, киноа,

леща, нахут, грах, боб и др.). Избягвайте готови майонези, сосове, консерви, готово

приготвени ястия с термично обработена мазнина).

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ПОЛЗВАЙТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПЕСТЕЛИВО. Те продуцират в

обмяната на веществата слузни деривати, отделящи се по лигавиците, които са

прекрасна храна за микробите! Кисело мляко – до 500 г седмично, обезсолено (за

предпочитане козе) сирене – до 200 г седмично. Вместо тях може да си приготвяте

домашно заквасени с млечно-кисела закваска ядки. Туршията (не обаче консервите!) е

пример също за млечно-кисела ферментация и естествен пробиотик. Приготвяйте я с

малко сол (може и без, но се ползва до седмица, тъй като е нетрайна).

ДА СЕ СВЕДАТ ДО МИНИМУМ ТЕРМИЧНО ОБРАБОТЕНИТЕ МЕСА. Те образуват най-

токсичните съединения, присъстващи в нашето хранене: акролеини – алдехиди, кетони,

бензоли, индоли, скатоли и др. Толерират бързото развитие на патогенни микроби.

Колкото едно месо е по-силно подложено на термична обработка (препичане, пържене и

др.), толкова повече токсична среда създава и благоприятства развитието на инфекции.

ТЕРМИЧНО ОБРАБОТЕНИ МАЗНИНИ – различните видове олио – слънчогледово,

зехтин и др. Препоръчително е въобще да изключите екстрахираните (извлечени,

изолирани) мазнини: олио, зехтин, кокосово масло и др. Вместо тях ползвайте смлени

ядки, авокадо, сурови жълтъци, а за топлите храни, след снемането им от огъня – краве

масло, по желание и сланина.

НАМАЛЕТЕ КОЛИЧЕСТВОТО НА ДОБАВЕНАТА ГОТВАРСКА СОЛ. Един грам добавен

натриев хлорид задържа около един литър оток в тялото, заедно с това и токсини, и

нарушава циркулацията в малките съдове. Води също до загуба на калций, магнезий и

други минерали! Вместо това включвайте активно стъблена целина (селъри). В изцеден

сок от селъри може да сварявате зърнените и бобени варива – по този начин се

осигурява естествено и необходимо солно съдържание, както и невероятен вкус.

Нека не забравяме, че храна за нашия организъм също е

ВЪЗДУХЪТ

Кислородът, поет с дишането, както вече споменахме, неутрализира водородните кисели

катиони (протони), които са основен корозивен отпадък на обмяната.

ДВИЖЕНИЕТО/СПОРТЪТ

Съдейства за циркулацията на кръвта и оросяването на тъканите с кислород и

хранителни вещества.

СЛЪНЦЕТО

Осигурява синтеза на витамин Д в кожата, който витамин има доказано облигатно

значение за имунната система. Слънчевата светлина действа антидепресивно, съдейства

за синтеза на хормони и ендорфини (медиатори на щастието и доброто настроение),

убива бързо всякакви патогенни микроби, вкл. вируси, активира обмяната.

И не на последно място – нека зареждаме живота си и живота на тези около нас със

светла енергия. И това не е фраза, а нещо съвсем конкретно. Защото, както добре знаем

– от нашия избор зависи коя страна на монетата ще видим. А това, което виждаме, и

върху което се съсредоточаваме, то расте. Ние буквално творим света, в който живеем. И

най-върховното човешко щастие постигаме тогава, когато се превърнем във факлоносци

на този свят.

Как можем да профилактираме вирусните инфекции чрез хранене?

Д-р Георги Гайдурков завършва медицина в Медицинска

академия – София през 1985 г. Специализира нутрициология

към Свободен медицински факултет с ръководител проф.

Божидар Попов. През 1995 г. завършва и магистратура по

психология към СУ „Св. Климент Охридски” със специалност

клинична и консултативна психология. Д-р Гайдурков работи

последователно в неотложно звено и бъбречно отделение към

МБАЛ „Христо Ботев” – Враца и 12 години в Център по

хемодиализа към МБАЛ „Св. Анна” – София. От 2001 г. е

ръководител на Консултативен център за безлекарствена

терапия и личностна промоция „Санитас” – София.

Интересите му са в областта на профилактично и лечебно

хранене, холистична медицина и логотерапевтична психология.

Специално за в. „Доктор“ д-р Гайдурков обясни как може да

профилактираме вирусните инфекции чрез хранене.

Д-р Гайдурков, как може да подготвим организма си, за да не

хващаме лесно вирусни инфекции или поне да не караме тежко

тези заболявания?

В инфекциозен процес, предизвикан от вирус или друг микроб,

винаги има две страни. От една страна е причинителят, който обаче

винаги търси хранителна среда. Вирусите не правят изключение,

въпреки че тяхното развитие е интрацелуларно (вътреклетъчно). По

времето на Луи Пастьор работи ученият Антоан Бешам, който е

негов опонент. Той твърди, че колкото е важен причинителят за

един инфекциозент процес, толкова е важна и средата. Вирусът не

може да се развива без гостоприемник. Извън гостоприемника

вирусът е на границата между живо и неживо. Неслучайно на

латински вирус означава отрова. Чак когато влезе в клетката,

вирусът се реплицира и образува белтъчна част. Само че за вируса

трябва да има хранителна среда в организма. И въпросът е: ние

позволяваме ли да има хранителна среда за развитие на микроби?

При едни хора има хранителна среда за микробите, включително за

вирусите, при други няма. И това е една от причините първата

група хора да хващат лесно вирусни инфекции и да ги карат тежко,

дори фатално, а втората група да не се заразяват или поне да

изкарват вирусните инфекции безсимптомно и да придобиват

имунитет.

От друга страна, ако човешката имунна система е силна, тя ни

гарантира неприкосновеност. Имунната система функционира

благодарение на много имунокомпетентни клетки. Едни от тях са

В-лимфоцитите, които синтезират антитела, атакуващи чуждите

биологични агенти. Хващат ги в антиген – антитяло комплекс и ги

обезвреждат. Само че, за да е силна имуннта система, не трябва да

се допускат хранителни дефицити. Ако има недоимъчно,

небалансирано хранене, имунните клетки не могат да изработват

ефективно антитела, нашият имунитет пада и сме склонни да се

разболяваме.

Каква е хранителната среда за микробите в човешкия

организъм?

Микробите се развиват в среда на отпадъчни вещества. Човешкото

тяло се разпада и изгражда непрекъснато. Ние живеем чрез обмяна

на веществата. Основен източник за изграждане на организма е

храната. Няма частица от нас, която да не е дошла от храната ни.

Само кислородът идва от въздуха. Но всичко останало в нашия

организъм – за добро и зло, за здраве и болест – идва от материята

на храната. Живеейки на базата на обмяната на веществата, нашето

тяло непрекъснато продуцира отпадъчни органични съединения –

урея, креатинин, пикочна киселина и др., които организмът

изхвърля навън чрез отделителната система.

Ако организмът своевременно извежда тези органични отпадъчни

вещества и те не се задържат в него, ние сме в добро екологично

равновесие. Но ако нашият организъм трупа някъде органични

отпадъци, те стават хранителна среда за развитие на микроби. Ето

това е основната причина, поради която едни хора се разболяват, а

други – не; едни боледуват тежко, а други – леко. Шегувам се, че

микробите идват в нас, за да ни помогнат да евакуираме по-

ефективно отпадъчните вещества. Тоест микробите са универсални

санитарни почистители в природата. Ако човек е допуснал да

натрупа отпадъчни вещества в тъканите, в междуклетъчните

пространства, в самите клетки, тези отпадъци ще бъдат идеална

среда за най-различни микроби. Но почистим ли тялото си,

вирусните, гъбични и бактериални инфекции не ни хващат.

Отпадъчните вещества не са имагинерни. Ние можем да ги видим и

макроскопски – камъни в бъбреците и в жлъчния мехур,

холестеролни плаки, шипове, тумори и т.н.

Как да не трупаме отпадъчни вещества в организма си?

Трябва да подберем такава храна, която да не създава отпадъчни

вещества, които са хранителна среда за нашите микроби. От друга

страна, храната ни трябва да е достатъчно балансирана,

пълноценна, силна, за да създава материал за нашата имунна

система. Само по този начин ние ще бъдем максимално

неприкосновени за чужди биологични агенти, в това число и за

вируси.

Още Хипократ го е казал – нито миг нищо излишно да не се

задържа в никое ъгълче на тялото и в никой миг нищо потребно за

нас да не липсва. Това е брилянтната дефиниция за здравето.

Хипократ продължава и с дефиниция за медицината – храната да

бъде наше лекарство и лекарството да има характеристики на

храна, а не да бъде чужд, неестесствен химикал. Който и химикал

да вземем, например аспирина, той не е част от органелите на никоя

клетка. Следователно аспиринът не може да доведе до трайно

биологично равновесие, тоест до здраве. Ето защо истинското

лекарство може да бъде единствено храна.

Коя е храната, която ще даде оптимален биологичен баланс?

Човекът е част от природата, от цялостната органична екосистема.

Затова адекватната, истинската, пълноценната, здравословна храна

за човека трябва да бъде природна и максимално непроменена.

Голяма част от това, което ядем, трябва да бъде сурова,

непроменена, нативна храна. Например да приемаме достатъчно

плодове и сурови зеленчуци, които да бъдат под формата на салати,

сокове, смутита. А също сурови семена и ядки под формата на най-

различни рецепти, не само за директна консумация. С тях може да

направим бонбони, дори ферментативни храни.

Важно е голяма част от храната ни да бъде максимално

непроцесирана, нетехнологично преработена. А когато храната е

променена и денатурирана, когато в нея вече няма природа, тя се

превръща в антихрана. От една страна, денатурираната храна дава

отпадъчни метаболити, в които виреят микроби, а от друга, тази

храна е непълноценна и отслабва нашата имунна система.

А месните продукти, които не можем да приемаме сурови?

Наистина част от необходимата за човека храна идва от

животинския свят. Без нея в организма настъпват хранителни

дефицити – на белтъчни, на желязо, на витамин Д, на витамин В 12 .

Сигурно е, че за витамин В 12 източникът е само от животинския

свят. Алтернативата е от хранителни добавки.

Термичната обработка дава огромната разлика между

животинските продукти, които дават много отпадъчни метаболити,

които са силно токсични и са храна за микробите, с другите

животински продукти, които не са толкова токсични. Най-

значимата денатурация на местните храни е в топлинната

обработка.

Трябва да отбележим, че традиционно в кулинарията се използват

сурови продукти от животинския свят. Например суровият яйчен

жълтък е суперхрана, която съдържа абсолютно всичко в себе си в

перфектен баланс. Дори холестеролът, който приемаме със суровия

жълтък, е добрият холестерол, необходим за нашия организъм. За

жълтъка като суперхрана знаеха дори нашите баби и засилваха

децата. От сурови жълтъци правеха и шато. Освен това суровият

яйчен жълтък влиза в класическите рецепти за майонеза,

италианско тирамису и много други. Няма опасност от салмонели,

защото те се хващат само от черупките на яйцата. Когато

стерилизираме черупките, много лесно и ефективно ще се

предпазим от салмонелите.

Що се отнася до месата, те може да се ядат сурови под формата на

луканка, филе, пастърма, хамон. Разбира се, не бих препоръчал да

се купуват от магазини, защото повечето от тези трайни колбаси са

с много сол и с най-тежкия и токсичен консервант – натриев нитрит

(Е250). Алтернативата е да потърсим фирми и ферми, които

произвеждат тези месни продукти без консерванти. В домашни

условия също можем да си направим филета и сушени меса. А

рибата например може да бъде домашно маринована – севиче е

много известна рецепта в кулинарията. Така че част от

животинските продукти също може да присъстват в менюто ни в

нативен, непроменен вид.

Термичната обработка извършва най-дълбоката промяна и

денатурация на молекулата на животинските храни. Техните

отпадъчни продукти са храна не само за микробите, но са и

причина за дегенеративни заболявания. Убедих се от собствения си

опит, че месото уврежда и разболява, ако е термично обработено.

Дори домашни кучета и котки, които имат анатомията на хищници

и за които е естествено да ядат месо, умират от онкологични

заболявания. Никой в природата не е виждал вълци, тигри и лъвове

да умират от рак. Но заради термично обработеното месо

домашните животинки умират от рак. Разбира се, не веднага.

Започва се с инфекции, артрити, цирози и накрая рак. И хищникът

не може да остане здрав от термично обработено месо, камо ли

човекът, който по анатомия и физиология не е хищник.

Така че, ако дадем в хранителния си стил превес на суровата,

непроменена храна, това е идеалният вариант за защита против

вирусни инфекции. Ако често боледуваме от вирусни инфекции, за

профилактика и лечение можем да променим хранителния си стил

и да останем само на сурова храна. Тогава много бързо ще

възвърнем своя имунитет срещу инфекциозните причинители.

Можем да допълваме храната си с бобени варива и термично

обработени зеленчуци. Те по принцип се приемат много добре и са

част от хранителния стил на човека от векове.

А какво да правим с млечните?

Това е една група животински продукти, която дава много

отпадъчни метаболити. Казеинът от млякото е белтък, чужд за

човешкия организъм и трудносмилаем. Той предизвиква

образуването на много слуз в лигавиците на горните дихателни

пътища, на пикочните пътища и др. Тогава ни нападат микроби,

страдаме от респираторни и уринарни инфекции, както и на други

вътрешни органи.

Само киселото мляко е добър вариант, защото е преминало

млечнокисела ферментация. Забележете обаче – киселото мляко не

трябва да е ежедневно на трапезата ни, а само кофичка кисело

мляко седмично. Седмично трябва да приемаме също не повече от

150 г ферментирал млечен продукт, какъвто е сиренето и

кашкавалът.

Млякото не е човешка храна. Никое животно в природата не бозае

като възрастен, а още по-малко не бозае от друг биологичен вид.

Такава перверзия не съществува в природата. Но човекът я прави.

Той не пие като възрастен майчино мляко, което би било по-

естествено, вместо да пие млякото на друг биологичен вид.

Така че моята препоръка е млечните продукти да минат на заден

план, ако често боледувате от инфекциозни заболявания.

Кои храни трябва максимално да избягваме?

Това са процесираните, индустриално преработените храни, джънк-

фууд и т.н. Те внасят деградация в нашето тяло. Колкото по-

променена е една храна, толкова повече отпадъци ще дава в

организма и повече ще ни разболява. В същото време ще бъде

повече непълноценна. Човешкият организъм еволюционно не е

приспособен към такава храна. Неговите ензимни процеси стават

невъзможни. Например хидрогенирани мазнини не съществуват в

природата, човекът не се е сблъсквал в еволюцията си с тях и не

може да ги метаболизира. Тази непълноценна храна удря двояко –

дава отпадъци и отслабва имунната система. Ето защо в един

момент ще доведе човека до болест.

Тестените преработени храни в днешно време спадат към

технологично променените храни. За съжаление и хлябът също.

Алтернативата е нещо домашно, което да е по-семпло – да не е с

мая, да не е с преработено брашно. Съвременният хляб е променен

на много нива. Още при смилането на брашното в него се слагат

консерванти, избелители и т.н. А след това се извършва

допълнителна трансформация при изготвянето на хляба.

Трябва също да избягваме термично преработените меса, особено

индустриално термично преработените.

Добре е също да не ползваме екстрахирани мазнини –

слънчогледово олио, зехтин и други олия, защото те също са

изкуствено преработени. Когато измъкваме една мазнина от

естествения й източник, тя става най-мощния, най-лепкавия, най-

тежкия нутриент. Внесем ли я в организма, все едно хвърляме

петрол в морето и правим екокатастрофа. Природата ни дава

мазнини в емулгиран вид, в сложно органично свързани

съединения, които са полезни за организма. Докато екстрахираната

мазнина краде цялата водноразтворима гама, която се усвоява във

водно йонизирана среда. Примерно витамините от група В,

минералите цинк, магнезий, калций, манган. Всичко това не може

да се усвои заради екстрахираната мазнина и в организма настъпват

дефицити. В същото време емулгираните мазнини са изключително

трудно разградими.

Тези мазнини стават още по-токсични, когато се подложат на

термична обработка. Най-токсичната компонента на храната е

термично обработената мазнина. Поне нея можем да избегнем.

В системата за хранене, която аз предлагам, не ползваме

екстрахирани мазнини, камо ли термично обработени.

Как да се храни човек, когато се разболее?

Природният инстинкт на човека е да отказва храна, когато се

разболее. В този кризисен момент организмът иска да насочи

енергията към лечението, да махне причинителя, да изчисти

отпадните вещества. Храната, когато сме болни, трябва да е

максимално семпла. Защото самият процес на храносмилане е

енергоемък. Преди да се получи енергия от храната, тя първо

трябва да се метаболизира, да се смеле, а това смилане изисква

много енергия от организма. Тази енергия се равнява на тежък

физически труд. Ако ние ядем много и тежка храна точно когато

сме болни, енергията отива за смилане на храната, а не за лечение.

Това е причината за инстинкта на тялото: „спри храната, за да

можеш да се лекуваш“. Тогава организмът минава на ендогенно

хранене – започва да изяжда отпадъчните вещества, включва ги в

обмяната и ги изхвърля бързо. Така и лечебният процес е бърз.

Най-добрият вариант при болест е да останем само на сурови храни

– плодове, много сокове, особено зеленчукови. Те алкализират

отпадъчните вещества. Нека припомним, че урея, креатинин,

пикочна киселина са киселини.

Ако организмът има дефицити, най-силната и мощна храна, която

няма да наруши процеса на тялото в този кризисен момент, е

суровият яйчен жълтък. Той е най-леката, но пълноценна храна.

Можем да си позволим 3 – 4 до 5 – 6 жълтъка според възрастта и

енергоразхода. Разбира се, трябва да приемаме много течности,

предимно от изцедени зеленчукови сокове. Това е идеалният

вариант.

Може да ползваме и много подправки. Зеленчуците може да са под

формата на салати с чесън, джинджифил, куркума, чимен (семето

на сминдуха). Това са нашите природни антибиотици

(антисептици). Трябва да ги ползваме не само когато сме болни,

защото действат и профилактично. Там, където има най-много

инфекции, националната кухня е с най-агресивните подправки,

примерно индийската кухня. Това не е прищявка, а въпрос на

оцеляване. Традицията в Индия повелява храната да е много люта,

да съдържа агресивни подправки, защото това са лекарства.

Когато сме болни, трябва да приемаме много зелени храни.

Зеленото съдържа така важната фолиева (листна) киселина. Може

да пуснем например бейби спанак на блендера и да получим смути.

Ако имаме желание, може да ядем сурови ядки, и ако се чувстваме

слаби – сурови жълтъци (например смесени с ядки или с банан).

Когато апетитът ни се върне, вече можем да включим зърнени и

бобени варива, зеленчуци на пара и термично необработени

животински храни (маринована риба, сушени меса).

Разбира се, човекът е социално същество и е нормално да си

позволи понякога празнични храни. Не е фатално, ако от време на

време изядем порция печено агнешко или някоя свинска пържола.

Въпросът е регулярното ни хранене да не е такова. За да ни

гарантира здраве, регулярното ни хранене трябва да е такова, че

нищо неполезно да не се задържа в нас и нищо излишно. Това е

гениалната дефиниция на здравето на Хипократ.

Мара КАЛЧЕВА