СИСТЕМАТА НА ЧОВЕШКОТО ХРАНЕНЕ И COVID-19

В края на 2019 г. в централен Китай (Wuhan) е идентифициран щам на коронавирус,

означен с кодово наименование SARS-CoV-2 и предизвикващ клинична картина

(заболяване), също така условно наречена/о с акронима COVD-19 (идващ от: CоronaVirus

Disease 19).

Оттогава към днешна дата е натрупан достатъчно голям клиничен и параклиничен опит и

материал.

Фактите, за които има научен консенсус, са:

В около 80% заразяването протича безсимптомно. (Заразяването се констатира с

неточния генетичен PCR, с по-точните антигенни тестове или с антителен тест,

последния даващ информация за скорошен контакт с вируса – завишени IgM или

прекаран в минало време контакт – завишени IgG.) Безсимптомни означава, че хората,

влезли в контакт с вируса, НЕ са болни, напълно здрави са и нямат никакви

оплаквания/симптоми. Съответно те НЕ следва да се считат впоследствие и за

оздравяли, тъй като никога не са били болни. В резултат на контакта с вируса, получават

достатъчно напрегнат имунитет (предимно клетъчен, както и при другите вируси).

В приблизително 20% от контактните на вируса се развиват леки до средно тежки

симптоми – най-често: фебрилитет (треска, повишена температура), суха кашлица,

отпадналост, по-рядко: болезненост по мускули, гърлобол, диария, главоболие, загуба на

вкус и обоняние, кожни обриви, побледняване на пръстите на ръцете и краката и др. По-

голямата част от болните оздравяват спонтанно, без необходимост от болнично

настаняване. Относително специфично за този щам коронавирус е по-пролонгираното

(продължително) протичане в сравнение с други респираторни вируси – 10-14 дни.

Само 5% от далите позитивен PCR тест имат нужда от медицински грижи в клиника,

като само в няколко процента от тях се налага интинзивно лечение (в отделение по

анестезиология, реанимация и интензивна терапия).

Няма етиологично (насочено спрямо причинителя) лечение на вируса. Т.е. спрямо

самия вирус няма ефективни лекарства (всички популярно спрягани медикаменти,

хипотетично повлияващи вируса, са доказано несигурни, категорично не универсални и

със съответните странични ефекти). Лечението е справянето на самия организъм с

причинителя, като просто се изчаква да мине технологичното време за това. Всички

прилагани медицински средства са само помощни и следва да се предписват по

индикации (при нужда). Полипрагмазията (изписването на множество медикаменти с цел

застраховане) доказано причинява повече вреда отколкото евентуална полза поради

кръстосаните странични ефекти на лекарствата, както и поради потискане на съществени

звена от защитната система на организма.

Само в единичните проценти на тежко протичаща инфекция, болният се нуждае от

активни медицински грижи: кислородотерапия при дихателна недостатъчност, в крайните

случаи – интубация и прилагане на асистирана белодробна вентилация (само по строги

индикации, тъй като ненужното презастраховащо включване на такава, доказано

увеличава смъртността!), антиагрегантна и антикоагулантна терапия (евентуално и

профилактика при рискови пациенти) при усложнения с дисеминирана вътресъдова

коагулация (DIC с-м), патогенетична противовъзпалителна и противошокова терапия с

кортикостероиди и др. – при свръхактивна реакция на имунната система (т.нар.

цитокининова „буря“ и др.), както и симптоматична такава.

Антибиотиците НЕ лекуват вируси, нито „свалят“ температура! Изписването на

антибиотик следва да става само по индикации, преценени от лекар. Антибиотикът е

насочен към евентуална или настъпила в хода на вирусното заболяване суперпонирана

(насложена) бактериална инфекция. Има специфично изследване (прокалцитонин), с

което може да докаже последната, така че да не се изписван на сляпо антибиотици.

Безразборното ползване на антибиотици води до бактериална резистентност и

последващ бум от нелечими с тези антибиотици бактериални заболявания (пневмонии,

ендокардити, менингити и др. тежки инфекции, засягащи жизнено важни органи и често

завършващи с летален изход).

Какво знаем и какво предлагаме в „Системата на човешкото хранене“?

Инфектирането и евентуално развитието на инфекциозен процес в организма е

ДВУСТРАНЕН ПРОЦЕС.

– От една страна имаме характеристиките на чуждия биологичен агент (вируси, бактерии,

гъбички, паразити) – неговата вирулентност, т.е. неговата болестотворна сила да

предизвиква заболяване, изразявана и измервана в определени показатели.

– От другата страна обаче имаме резистентността и защитната (имунна) система на

самия организъм. Още по времето на Луи Пастьор, опонентите му са изтъквали факта, че

колкото важно е „семето“, поне толкова важна е и „почвата“, върху която то може да

покълне. Върху камък, дори и посяти, семената не поникват. Поникват, ако имат

благоприятни за тях условия: хранителни вещества, топлина, влага и т.н.

Именно тази втора, организмова компонента, е основополагащият и определящ фактор,

върху който ние можем да влияем, и който е в наша пряка власт.

Храната е тази, която поражда всеки миг непрекъснато обменящото се, подменящо се и

обновяващо се тяло. (След 7 години не е останала нито една стара молекула от

предишното ни тяло!) В кръговрата на веществата, то непрекъснато се разпада на СО2 и

отпадъчни метаболитни деривати, които отходните ни системи отделят в околното

пространство, една част с помощта на кислорода, свързващ водородните катиони до

вода.

От друга страна това тяло непрекъсвано се самовъзражда, самоизгражда отново (de

novo) от молекулите на това, с което се храним. Материята, от която всеки момент се

самоизграждаме, буквално е тази, която преди известно време е била в нашето блюдо

под формата на храна. В най-буквалния, субстанциален смисъл, ние сме това, с което

сме се нахранили.

Всички запознати и съблюдаващи „Системата на човешкото хранене“, която в годините, в

резултат на клиничната практика и наблюдение, непрекъснато подобряваме, емпирично,

от личен опит, познават ефекта на храната върху своето тяло.

Практиката покава, че

ИМА ХРАНИТЕЛНА ФОРМУЛА, КОЯТО В НАЙ-ГОЛЯМА СТЕПЕН ПРЕДПАЗВА ОТ

ОСТРИ ИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

Когато консумираме храна, произвеждаща голямо количество токсични отпадъчни

материали, тогава в различни отдели на тялото се натрупват органични разлагащи се

вещества – слуз по лигавиците на отходните органи (напр. секрети от носоглътката,

обложен език, налепи по лигавицата на стомаха, обилно отделяне на лющещи се

епителни клетки от пикочните пътища, вещества излъчени от кожата чрез потта и пр.).

Образува се също така тъканна киселинност (голямата част от отпадъчните молекули са

киселини), както и други увреждащи екскреторни деривати.

Тази ТОКСИЧНА СРЕДА, съставена от една страна от органични отпадъци, е идеалният

хранителен субстрат за развитието на патогенни микроорганизми, тя е тяхната

естествена храна за развитие. Те се размножават в тази среда скоротечно, образувайки

техни колонии и живеят като разлагат (чрез гнилостни и ферментативни процеси)

отпадъците ни.

От друга страна, киселите отпадъчни субстанции (пикочна к-на, креатинин, урея,

билирубин и мн. др.) консумират алкални и други резерви на организма – минерали,

витамини, ензими и други белтъчни вещества, като по този начин отслабват нашата

имунна система.

Резултатът от едно такова неправилно/небалансирано хранене е повишена склонност

към инфекции. Микробите се явяват неизбежен биологичен коректор и балансьор в

екосистемите, там където се натрупват отпадъчни мъртви клетки и техните органични

разпадни субстанции. Разлагат ги до по-нискотоксични и по-прости химически молекули и

по този патологичен начин ни правят услугата да се освободим от тях.

Другата страна в баланса на храненето и респективно в неприкосновеността (имунитета)

на тялото е пълноценността на приеманата от нас храна.

Тогава, когато системно има ДЕФИЦИТИ В ХРАНЕНЕТО

и за достатъчно дълъг период не подаваме нужните вещества, ние изчерпваме резервите

и нашият имунитет също пада. Имунната система е съставена от живи клетки и антитела,

синтезирани от тях. Те по същия начин, както всичко друго в тялото ни, живеят като едни

умират, а други се раждат. И веществата, от което са съставени, са същите тези, с които

сме се хранили.

Вирусите не правят никакво изключение от този общ биологичен принцип. Те се развиват

интрацелуларно (вътреклетъчно), но за да проникнат до там, както и да имат субстрат за

развитие, те се нуждаят от същите предразполагащи фактори.

КОГАТО ОСИГУРЯВАМЕ НА ТЯЛОТО ВЪТРЕШНА, ТЪКАННА ХИГИЕНА И КОГАТО СЕ

ХРАНИМ ПЪЛНОЦЕННО, БЕЗ ДЕФИЦИТИ, ТОГАВА НИЕ ОСИГУРЯВАМЕ МАКСИМАЛНА

НЕПРИКОСНОВЕНОСТ/ЗАЩИТА ОТ ПАТОГЕННОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЧУЖДИ

БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ.

Кагато в тялото не се задържа нищо излишно и в същото време не липсва нищо

потребно, ние сме защитени във възможно най-голямата степен от инфекции.

Това е дълбоката и основна биологична причина едни хора да са предразположени да

боледуват, а други да не боледуват или при тях да протича заболяването по най-лек

начин.

„Системата на човешкото хранене“ е подробно описана и разгърната в съответните

публикувани източници и всеки, който желае, може да се запознае с нея в детайли и да я

използва.

Коронавирусът е един от милионите заобикалящи ни всекидневно микроби и

предпазването от развитие на инфекциозно заболяване от него следва същите основни

постулати.

Най-общо, препоръката е да приемаме един ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ СУРОВА ХРАНА.

Тя е максимално конгруентна (съответстваща) еволюционно на организмовата ни

система и съвпада с нея както „ключ в ключалка“. Храна, осигуряваща нискотоксични

отпадъчни деривати, които бързо напускат и почистват нашето тяло (Напр. трябва

задължително да имаме двукратно за деня изхождане- дефекация!). В същото време тя е

оптимална и като състав, осигуряваща всички необходими за функцията и пластиката на

тялото ни хранителни вещества (нутриенти).

Следва да е съставена от свободни по количество:

ПЛОДОВЕ (в сезона – киви, райска ябълка, нар, цитруси и др.),

ЗЕЛЕНЧУЦИ (особено моркови, червено цвекло, стъблена целина, зеленолистни –

цялостни, на салати, но също и като пресноизцедени сокове и зелени смутита),

СУРОВИ ЯДКИ (сусам, бадеми, орехи, лешници и др., като се избягват суровите

фъстъци).

Допълнена от термично НЕобработени животински продукти (някои есенциални вещества

като вит. В12 и др. за човека се получават само от тях!):

СУРОВИ ЯЙЧНИ ЖЪЛТЪЦИ (така в миналото бабите ни засилваха с „шато“ и не само,

така се прави истинската майонеза, както и множество още рецепти). Ползват се след

щателно измиване/дезинфекциране на черупката за предпазване от салмонелоза.

Опитът показва, че е желателно средно да се приемат поне 3-4 броя на ден (за

подрастващи и спортуващи и повече). Повишават „добрия“ холестерол и предпазват от

мозъчни увреждания.

РИБА – приготвена по традиционен начин БЕЗ термична обработка. Класическа

рецепта е т.нар. „севиче“ – домашно маринована риба в лимонов сок и подправки (лук и

др.). Препоръчителни са мазните риби – скумрия и др. Те осигурават необходимите

омега-3 ненаситени мастни киселини, които по естествен начин „разреждат“ кръвта и ни

предпазват от хиперсъсирваемост (тромбози). Препоръчително е да се консумират поне

веднъж седмично и повече.

ДОМАШНО СУШЕНИ МЕСА (филета и др.), но БЕЗ НИТРИТИ (Е250!) и БЕЗ НИТРАТИ,

по възможност с редуцирано количество диетична калиева сол (с 66% калий)

ЧЕРЕН ДРОБ – веднъж седмично (250-300 г), от гарантиран източник – пасищни

животни, препоръчително бланширан за кратко (30 сек) във вряща вода и подправки.

(Така нашите баби ни засилваха да нямаме анемия!).

МНОГО И РАЗЛИЧНИ ПОДПРАВКИ. Това са нашите естествени антисептици и

„антибиотици“. Препоръчителен е възможно най-богат спектър: джоджен, копър, босилек,

чубрица, лук, чесън, люти чушлета, чимен (семето на сминдуха), джинджифил, куркума,

кориандър, ким, кимион, черен пипер и др. Някои от тях, подобно на омега-3 мастните

киселини в мазните риби, снижават риска от тромботични усложнения: сминдух, чимен,

джинджифил, куркума.

За предпазване от коронавирусна инфекция ИЗБЯГВАЙТЕ:

ТЕХНОЛОГИЧНО ПРЕРАБОТЕНИ ХРАНИ: джънк-фуудс (чипсове, солети и др.),

тестени изделия и хляб (заменете ги с варива – ориз, царевица, лющен овес, елда, киноа,

леща, нахут, грах, боб и др.). Избягвайте готови майонези, сосове, консерви, готово

приготвени ястия с термично обработена мазнина).

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ПОЛЗВАЙТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПЕСТЕЛИВО. Те продуцират в

обмяната на веществата слузни деривати, отделящи се по лигавиците, които са

прекрасна храна за микробите! Кисело мляко – до 500 г седмично, обезсолено (за

предпочитане козе) сирене – до 200 г седмично. Вместо тях може да си приготвяте

домашно заквасени с млечно-кисела закваска ядки. Туршията (не обаче консервите!) е

пример също за млечно-кисела ферментация и естествен пробиотик. Приготвяйте я с

малко сол (може и без, но се ползва до седмица, тъй като е нетрайна).

ДА СЕ СВЕДАТ ДО МИНИМУМ ТЕРМИЧНО ОБРАБОТЕНИТЕ МЕСА. Те образуват най-

токсичните съединения, присъстващи в нашето хранене: акролеини – алдехиди, кетони,

бензоли, индоли, скатоли и др. Толерират бързото развитие на патогенни микроби.

Колкото едно месо е по-силно подложено на термична обработка (препичане, пържене и

др.), толкова повече токсична среда създава и благоприятства развитието на инфекции.

ТЕРМИЧНО ОБРАБОТЕНИ МАЗНИНИ – различните видове олио – слънчогледово,

зехтин и др. Препоръчително е въобще да изключите екстрахираните (извлечени,

изолирани) мазнини: олио, зехтин, кокосово масло и др. Вместо тях ползвайте смлени

ядки, авокадо, сурови жълтъци, а за топлите храни, след снемането им от огъня – краве

масло, по желание и сланина.

НАМАЛЕТЕ КОЛИЧЕСТВОТО НА ДОБАВЕНАТА ГОТВАРСКА СОЛ. Един грам добавен

натриев хлорид задържа около един литър оток в тялото, заедно с това и токсини, и

нарушава циркулацията в малките съдове. Води също до загуба на калций, магнезий и

други минерали! Вместо това включвайте активно стъблена целина (селъри). В изцеден

сок от селъри може да сварявате зърнените и бобени варива – по този начин се

осигурява естествено и необходимо солно съдържание, както и невероятен вкус.

Нека не забравяме, че храна за нашия организъм също е

ВЪЗДУХЪТ

Кислородът, поет с дишането, както вече споменахме, неутрализира водородните кисели

катиони (протони), които са основен корозивен отпадък на обмяната.

ДВИЖЕНИЕТО/СПОРТЪТ

Съдейства за циркулацията на кръвта и оросяването на тъканите с кислород и

хранителни вещества.

СЛЪНЦЕТО

Осигурява синтеза на витамин Д в кожата, който витамин има доказано облигатно

значение за имунната система. Слънчевата светлина действа антидепресивно, съдейства

за синтеза на хормони и ендорфини (медиатори на щастието и доброто настроение),

убива бързо всякакви патогенни микроби, вкл. вируси, активира обмяната.

И не на последно място – нека зареждаме живота си и живота на тези около нас със

светла енергия. И това не е фраза, а нещо съвсем конкретно. Защото, както добре знаем

– от нашия избор зависи коя страна на монетата ще видим. А това, което виждаме, и

върху което се съсредоточаваме, то расте. Ние буквално творим света, в който живеем. И

най-върховното човешко щастие постигаме тогава, когато се превърнем във факлоносци

на този свят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s