Архив на категория: витамини

Възможно ли е да ядеш месо по 2-3 пъти седмично и да имаш недостиг на вит. Б12.

Да, възможно е да се консумира редовно месо и въпреки това да има недостиг на витамин В12.  Два са главните фактора, които могат да водят до дефицит на което и да е вещество, включително и на този витамин: първо – недостатъчното количество в храната и второ – недостатъчното му усвояване. Недоимъчен внос на вит В12 се среща често при вегански, а също и при небалансиран вегетариански стил на хранене, тъй като при човека той се получава само от животински храни. Много пъти обаче се наблюдава недостиг и при хора редовно ползващи месо. Първата причина в този случай е технологията на кулинарна обработка. Когато примерно месото се подлага на термична обработка в съчетание с изобилие на екстрахирани (изолирани) мазнини като олио, зехтин и др., се образува стабилен липиден комплекс и се нарушава освобождаването и последващото усвояване на вит В12, тъй като той е водно, а не мастноразтворим. Другата причина е недостатъчната абсорбция, поради нарушена биохимия на усвояващата система.

Нека разгледаме накратко механизма на усвояване на вит В12 от човешкия организъм. Тъй като той е киселинонеустойчив и би се разрушил от солната киселина на стомаха, слюнчените ни жлези отделят специфичен гликопротеин наречен хаптокорин, който свързва витамина в предпазващ го комплекс. Под този вид той безпрепятствено минава през стомаха и постъпва в леко алкалната среда на дванадесетопръстника. Там под влияние на панкреатичните ензими, хаптокоринът се разрушава и се отделя свободен вит В12. Този свободен вит В12 се свързва с друг гликопротеин, наречен вътрешен фактор, който се синтезира от пристенните клетки на стомаха, и който в дванадесетопръстника свързва освободения от хаптокорина вит В12 до нов комплекс. Само под вида на този втори комплекс – с вътрешния фактор, витамин В12 се усвоява малко по-надолу в тънките черва – в крайния улеум, където бива разпознаван от специфични  за целта рецептори, наречени кубилин-рецептори. Понятно е, че всеки болестен процес, който нарушава което и да е звено на тази сложна верига, ще доведе до неусвояване и дефицит на витамин В12. В практиката най-честите причини за това са хроничните възпаления на стомашно-чревния тракт – на устната кухина, на стомаха и на тънките черва. Като имаме предвид, че от възпаление на стомаха (гастрит) и дванадесетопръстника (дуоденит) боледува всеки втори човек, можем да си отговорим и защо недостигът на вит В12 е така често срещано явление.

За да не допускаме липсата или недостига на този жизненоважен витамин, е необходимо да следваме няколко прости правила: Да не ползваме или да ограничим до минимум изолираните мазнини – олио, зехтин и др, като ги заменим с интегрални източници – смлени ядки, авокадо, маслини, краве масло (последното съдържа естествен емулгатор – лецитин, който възпрепятства слепването на витамина). Да не ги обработваме термично – да не ги пържим,печем или варим, тъй като освен че слепват наличния вит В12, термично обработените мазнини силно дразнят и възпаляват стомашно-чревния тракт. Да се грижим за вътрешната хигиена  и здраве на нашите стомах и черва, като консумираме една голяма част сурова растителна храна, която освен редовен пасаж, ще гарантира и развитието на оптимална чревна флора – основата на нашия имунитет. Да избягваме комбинирането на животинските продукти на едно хранене заедно с глутен-съдържащи въглехидрати – хляб, тестени и др. В противен случай глутенът, който представлява лепило, ще свърже витамина в неусвоими комплекси. Нежелателна е и комбинацията на меса с млечни продукти, тъй като казеинът – едно друго силно лепило, би довел до същото.

Ако сме избрали вегански стил на хранене, трябва да знаем, че вит В12 задължително следва да взимаме редовно като добавка (най-добре сублингвално – под езика), тъй като след третата година настъпват изключително сериозни увреди на здравето, особено на нервната система. Препоръчително е веднъж годишно да изследваме стойността на вит В12 в кръвта.

Д-р Гайдурков

 

 

Advertisements

Морковеният сок

Редовното приемане на прясно изцеден морковен сок е една от най-добрите стъпки, които можете да направите по пътя на вашето здраве. Не случайно той е в основата на соколечението при класически автори като Норман Уокър. Наричан е царят на соковете и участва неизменно във всички рецепти. На какво се дължи ефектът – това и до днес е загадка, тъй като съществуват безброй други сокове с подобен състав, но с далеч не толкова мощно въздействие.

Загадките обаче често са обрасли с митове и морковеният сок не прави изключение. Мит е например необходимостта от добавянето  на мазнина. Презумпцията е, че вит А е мастно разтворим и се усвоява в липидна среда. Да, но в случая – не. В моркова няма витамин А, а е наличен само неговият предшественик (прекурсор) – бета каротин, който е водно разтворим. Това е причината растителноядните животни, не разполагащи с бутилка олио до себе си да не страдат от дефицит на витамин А. В това се състои и част от отговора защо бета-каротина в морковения сок е безвреден за разлика от вит А, който предозиран може да доведе до тежки чернодробни поражения. В нашия организъм, предимно в черния дроб една част от каротина се превръща в ретинол – активен витамин А. Ако приемаме повече от нужното ни за момента количество бета-каротин, той не се натрупва като витамин А, а бидейки липофилен (има афинитет за свързване с мазнини в кръвта и тъканите) той се натрупва като резерв предимно в мастна тъкан, кожа и подкожие. По този начин оцветява безобидно главно дланите и стъпалата, но не и склерите и видимите лигавици, което наблюдаваме при различните видове жълтеници. Тъкмо поради свойството на бета-каротина да се конюгира с мазнини, той се натрупва повече при хора с хиперлипидемии (повишени масти в кръвта), неутрализирайки отчасти вредното им въздействие, както и при намалена функция на щитовидната жлеза и чернодробни заболявания. Нека повторим, че и при тези състояния той помага, а не вреди. При концентрация на каротина в кръвта над 250 мг%, той може да се депонира в кожата под формата на описаната вече ксантодермия (aurantiasis cutis), като предимството в случая е, че играе ролята на слънцезащитен фактор и ни предпазва от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи. Нека подчертаем също, че морковеният сок не е бета-каротин, а много по-сложна жива биологична система. Синтетичният или изолиран в таблети бета-каротин не е безобиден. Едно изследване при пушачи констатира с 20% увеличаване риска от рак на белия дроб при прием на таблети бета-каротин.

От народната мъдрост знаем обаче, че и най-доброто прекалено не е добро. За морковения сок препоръката е 400 мл. пет пъти седмично с два дни почивка. По индикации (онкологични заболявания и др.) тази доза може за даден период да се увеличи многократно. Моят личен съвет за по-добър баланс е да комбинирате морковения сок с прясно изцеден сок от  разноцветни други зеленчуци, предимно зеленолистни.

ВИТАМИН „С“ И ВИТАМИН „Е“

Информацията Ви е точна. Витамините С и Е, заедно с витамин А формират класическата тройка антиоксиданти. Те предпазват клетките, които покриват съдовете отвътре (ендотел) от окисление и нарушаване на целостта, като същевременно възпрепятстват отлагането на чужди вещества в тях, т.е. предпазват от натрупване на атеросклеротични плаки.

Всичко това е вярно само при едно единствено условие – да приемате тези витамини от естествените източници, в които те се съдържат. Няма нито едно клинично изследване, което да потвърждава, че тези витамини, изпити на таблетки, без промяна в стила на хранене, водят до някакъв статистически значим резултат.

Витамин С е универсално представен във всички сурови плодове и зеленчуци. Неговият класически недоимък – скорбутът днес е практически непознат. Най-чести обаче са относителните и скрити хиповитаминози. Това е така, защото съвременният човек консумира големи количества преработени храни, които “гълтат” наличния витамин С в храната ни. А той е важен за безброй много функции и за всички клетки в организма. Участва като ко-фактор в редица ензими (катализаторите на химическите процеси в тялото), подпомага синтеза на колагена-основният белтък, който дава здравината на кръвоносните съдове.

Сред традиционните продукти на нашата трапеза витамин С се съдържа преди всичко в магданоза, но също така в чушки, карфиол, броколи. От плодовете – в шипката, кивито, цитрусите и мн. др. Но, внимание! Витамин С е термолабилен. При готвене вие го губите безвъзвратно. В този смисъл сварените шипки са безсмислени. От друга страна приет изкуствено в дози от 3-4 гр. витамин С е токсичен и може да предизвика главоболие, крампи, дори конвулсии, а също и оксалатна литиаза (неразтворими камъни в бъбреците).

Витамин Е всъщност представлява група от витамини – токофероли и токотриеноли, всяка от които с още по 4 изомера. Никоя добавка от вит. Е не съдържа точната естествена пропорция от всичките компоненти. Многобройните функции на този витамин са свързани главно с два механизма на действие: първия-антиоксидант, който намалява окислението на LDL (“лошия” холестерол) и така предпазва съдовете от склероза, и втория – участва в белтъчния синтез – подпомага клетъчната регенерация (възстановяване) в мускули, нерви, съдове, репродуктивна тъкан и т.н.

Вит.Е, подобно на вит. С е повсеместно представен в повечето зеленчуци и семена. На първо място: слънчоглед, царевица, ряпа, житни семена (зародиш и др.), но също в спанак, магданоз, зеле, киви, авокадо, домати, броколи, боровинки. Внимание! Колкото технологичната обработка е по-голяма, толкова повече витавин Е губите. Така напр. при преработка на житото в паста (спагети и т.н.) вит. Е се губи до 90%. При изкуственото му приемане той може да измества и вие може да губите други мастноразтворими витамини – D, K, A. Доза над 3000 IU е токсична и може да води дори до кръвоизливи.

Най-важният за практиката факт относно витамините е явлението синергизъм. Природата е направила така, че никой витамин не може да действа изолирано от другите. Не само това – витамините трябва да са хелирани (свързани) с многобройни други микроелементи в сложни органични комплекси. В противен случай те не действат. Наистина, те могат да използват наличните такива в организма, но това води до тяхното изчерпване и до поява на нови дисбаланси. Така например вит. С е синергичен със селен, глутатион, вит. В3 и това е само един от безбройните примери. Всичко това е част от универсалния закон на природата, че цялото е повече от сбора на съставящите го части.

Изводът е – не си губете парите и здравето за скъпи добавки с вит. С и Е. За да гарантирате обаче адекватния внос на витамини, включете в по-голям процент от вашето меню (желателно поне 50%) сурови плодове, зеленчуци и семена (вкл. сурови ядки и покълнали семена), по възможност от различни групи. Допълвайки с приема на суров яйчен жълтък вие гарантирате по-лесен и перфектен начин наличието на всички възможни витамини. Последният увеличава “добрия” холестерол – HDL и е благотворен при риск от сърдечно-съдови заболявания.

Ето и две рецепти изключително богати на вит. С и Е:

– Магданозена салата: нарязан на много ситно магданоз, нарязани доматчета, поръсени с лющено конопено семе, по желание малко лук, лимон. Може да се гарнира с ядкова майонеза: смляни на фина гладка паста орехи, бадеми, слънчоглед и др. (суров жълтък), чесън, лимон и др. се пасират с малко вода или домашен бульон до желана гъстота.

– Сурови “кюфтенца”: накиснати за 12 часа и смляни на паста семена (жито-лимец, ръж и др.), смляни ядки (орехи, бадем и др.), чесън, лимон, смляни на прах сушени зеленчуци (морков, целина, лук и др.), ким, кимион. Всичко се смесва и се оформят малки хапки, които се консумират директно като гарнитура към ястия.