.

Магданозът

Изборът Ви е напълно основателен и ползите от магданоза са реални. Растението е христоматиен пример за рекордно съдържание на вит. С (133мг на 100 г). Изключителен източник е на провитамин А, вит. К, желязо, фолиева к-на (фолати), флавоноиди. Това, което го прави уникален обаче са специфичните етерични масла, на които се дължи характерния аромат, ролята му на универсална подправка, но също и голямата част от лечебните му качества. Сред тях са: лимонен, алфа-тюжен, юджинол, миристицин. За последния се смята, че освен антисептичен, противовъзпалителен и антиоксидантен ефект, притежава и противотуморно действие.
Но как да приготвим вкусни рецепти от поне 1-2 връзки магданоз?
Чистият, некомпозиран с друго магданоз има леко тръпчиво-дразнещ вкус. Нищо ново-природата просто подсказва дозата. Магданозът може да се ползва дори и в по-голямо количество, но като го съчетаваме с други зеленчуци и храни. Първата идея е подсказана от Вас самата – 1-2 връзки магданоз са един от най-важните компоненти на смутито. Аз лично не предлагам разреждане с вода, тъй като намаляват ензимните системи и сместа е склонна към ферментация с последващите тяжест, подуване и газове. Ето една примерна рецепта:

1 – ВА ЧАСТ: 1-2 връзки магданоз, 1 връзка копър, 1/2 шепа спанак, 1 шепа листа целина (и друг зеленолистен зеленчук-босилек, мента и др.); 1-2 домата(или шепа „чери”),скилидка чесън,сок от 1 лимон, 1/2 -1 авокадо, 1-2 обелени фурми без костилка.
2 – РА ЧАСТ: 2 шепи моркови,1червена чушка, 1краставица, целина, резенче кромид лук и др.
Първата част се пасира много добре до гладък крем. Продуктите от втората част се цедят на сокоизстисквачка до получаване на прясно изцеден сок. Кремът и сокът се смесват.

Друга възможност е да си припомним арабското табули. Това е салата от ситно нарязан магданоз с добавка на изкиснат булгур, малко лук и дрeсинг. Според мен още по-здравословно би било, ако замените булгура с лющено конопено семе, а дресинга – с авокадо, лимон, подправки.
Съчетанието с кисело мляко е възможно, но спорно. Магданозът е богат на оксалати и комбинацията с калция и казеина в млякото могат да образуват неразтворими оксалатни комплекси със седиментацията им като
бъбречни камъни и тежест в областта на жлъчния мехур. Предлагам алтернативата на кисело мляко (йогурт) от кашу:
Сурово кашу се смила до фина паста. Добавя се вода и се миксира до консистенция на каша. Затопля се до около 40 градуса, добавя се закваска за кисело мляко, лагерува в термостат или увито в стъклен съд. Комбинацията на магданоза с този йогурт е изключително благоприятна и вкусна.
Можете да експериментирате като разреждате магданоза с всички други зеленчуци – краставица, морков и т. н. Със смлени на паста ядки-орехи, бадеми и др., малко лимон, лук и подправки, можем да оформим вкусни сурови магданозени кюфтенца.a
Общото правило е: не обработвайте магданоза термично – губите вит. С и най-важното – преципитирате оксалатите. При готвенето го слагайте накрая! Разреждайте магданоза, съчетавайки го с друга храна, вкл. със зърнени и бобени варива, както и задушени на пара зеленчуци, след термичната им обработка. По този начин дори и 2-3 връзки магданоз дневно се приемат чудесно.

Съобщение

Излезе новата кулинарна книга „Стани столетник” на Владимир Мутаров с нови 145 рецепти по системата на д-р Гайдурков. Можете да я закупите в кабинета на ул. „11 август № 13”, на книжния пазар пл. Славейков, Книжарници „ Хеликон” и др.
Предлагаме ви предговора към книгата написан от д-р Гайдурков.

ПРЕДГОВОР
Днес живеем във времето на диетологичната мода. И макар старогръцкият термин „диета” да идва още от времето на Хипократ, никога в историята досега не се е превръщал в повсеместна мания. Диетите са стотици хиляди – за тях съвети дават ученичката и манекенката, от тях се интересуват бизнесменът и депутатът, а правителства пишат диетологични програми за цели народи… Спори се, изтъкват се всички взаимоотричащи се аргументи в подкрепа на една или друга.

В цялата тази суматоха като че ли най-объркани са самите лекари – те или вече не препоръчват нищо или съветват примиренчески: „яж от всичко по малко” или още по-лежерното „живей си живота”. В средите на тесните специалисти – диетолози доминират безличните еклектични теории. И отново стигаме до нищо не значещите: „хапвай на често по малко” и „храната трябва да е балансирана” – макар да няма двама диетолози, които да са единодушни на темата какво е „баланс”. Въпреки че техният предшественик Хипократ е лекувал на първо място с храна, днес никой лекар не разчита на особен ефект от храната. За това неслучайно най-нездравословно се хранят лекарите, по-болни са от пациентите си и живеят по-кратко от средностатистическия човек.
Днес човекът дотолкова се е отдалечил от собствената си природа, че е забравил дори инстинктите си. Дори най-първичният от тях – инстинктът към храната. Защо малкото теле започва да пасе до майка си, а не се чуди дали да не лови полски мишки? Защо лъвът не пробва да пасе, за да открие по пътя на пробата и грешката с какво трябва да се храни? Единствено човекът е в тотално неведение за собствената си човешка храна. Към коя храна да посегнем в супермаркета? Ако погледнем етикетите с изписаните на тях Е-та и химически наименования, ще се почувстваме по-скоро попаднали в заводска химическа лаборатория, нежели в магазин за
хранителни стоки. И по-естествено би било да се задвижи инстинктът ни за повръщане, отколкото да се породи апетит!
Всичко това е до болка познато, банално и поради това вече и безинтересно. До момента, в който не се изправиш сам и безпомощен срещу собствената си съдба. До момента на онзи житейски кръстопът, на който се
решава да бъдеш или да не бъдеш. Да те има или да те няма. Тогава вече те интересува, защото ножът е опрял до кокала. Тогава започваш да търсиш всичко възможно, което може да ти помогне. И точно тогава може да бъде времето, в което да си припомниш. Да си спомниш кой си. Да усетиш в дълбините на болката, че си преди всичко човек. А щом си човек, за да си човек, трябва да живееш по човешки. И този човешки живот започва с
най-простото и първично нещо – с човешката храна.
Но ако никой нищо не си спомня за нея, откъде да научиш? Може би подсъзнателно да си спомниш за майката, но и тя се оказва, че ти е подавала биберона с „хумана”, вместо гърдата с човешко мляко. Да се консултираш със специалистите? Но се оказва, че те са объркани не по-малко от теб самия. Тогава ти остава едно единствено нещо – да се допиташ до теб самия, до сърцето си, т.е. до сърцевината си. И тогава, и само тогава, се случват чудесата. Защото всички те имат своето начало там. Всичко прекрасно започва с любовта. Обикнеш ли живота, решиш ли да живееш – ето отговорът е вече в теб!
И ако се окаже, че си забравил живота си, инстинктите си, храната си, започваш да си ги припомняш едно по едно. Появява се добрият приятел, попадаш на точния човек, улучваш в целта! И краят се превръща в начало. С възкресението ти започва твоят живот, защото намираш смисъла да живееш, намираш онова „защо?”, което всъщност винаги си търсел. Само излизайки от мрака, можеш да се радваш на светлината. И тази радост те превръща във факлоносец на светлината за хиляди други.
Такъв е пътят на Владимир, авторът на тази книга, път като на много от нас. Живеем в забрава, докато не стане нужно да си спомним за себе си. Тръгваме да търсим здравето си, след като го загубим. А здравето минава само през спомена за човека. Само че повечето от нас спират да го търсят, след като не го намират наоколо. Примиряват се със съдбата си, с разбития си живот и мечти. Най-смелите обаче отиват отвъд. Отвъд „околното”, „разумното”, „научното”, „реалното”. Напускат света на конвенциите, за да отидат при себе си, у дома си. Затова и намират себе си и смисъла, за който да живеят.
Сигурно още много време човешката суета ще измисля всевъзможни теории за човешко здраве и лечение. Ще се лута с празна надежда от най-новите лекарства до най-скъпата билка. „Бързайте да се лекувате с най-новите лекарства, защото те действат само през първата година след откриването им” – се провикнал някога знаменитият Зигмунд Фройд.
Медицинските моди, както и досега, ще се сменят през няколко години в диаметрално противоположни, подобно на мода за дамски поли. Ще се редуват диета след диета. Човешката природа от стотици хиляди години обаче е една. Една анатомия и една физиология с точни закони и правила. Искаме или не искаме – тях ги има. Има човешки организъм с човешки потребности. Може да ни харесва да ядем и пластмаса, но нашият организъм ще се бори чрез болестта си с нея, докато е жив. Ще обвиняваме за това живота, звездите, слънцето или луната, докато не разберем, че причината сме ние – собственото ни отклонение от собствения ни живот. Има дадена от природата храна за човек и такава, която не е за човек.
Има храна за Homo sapiens, има видова човешка храна. Наред с останалите естествени фактори на живот, тя на първо място определя качеството на човека – дали ще го има или няма да го има. Дали ще живее здрав или като развалина от раждането си до смъртта. Това е простата истина на живота. Това е забравената от човека „анамнеза”. На този, който си я припомни, по един или друг повод, животът ще се усмихне, а този, който упорства в забравата, съзнателно или не, същият този живот чрез страданието и болестта ще го връща при ненаучения урок от първи клас.
Човешката храна, макар и забравена, е отдавна известна. Известна е най-напред на кърмачето, което безпогрешно търси и намира топлото мляко на майчината гърда. Позната е и на малкото дете с все още непречупени от „възпитателите” инстинкти. Посяга с апетит към ябълката или ягодката, а не към птичето в кафеза или към рибките в аквариума. Позната е на всички традиционни народи и племена, които задължително
спазват пости – периоди в годината само с човешка видова храна. Тази храна е отдавна известна и на науката – сравнителната анатомия и физиология безпогрешно могат да констатират само по зъбите дори, с какво се храни един или друг биологичен вид. Тайна ще си остане само за слепците, които в упорството си ще отричат всъщност себе си и собственотоси здраве.
Това здраве винаги ще бъде на една ръка разстояние от нас. Единствено от нашата осъзнатост ще зависи дали ще посегнем към него. Ако човешката храна, осигуряваща здравето ни, е известна, то логично е да има и една „cucina humana”, една човешка кухня, предлагаща питателните рецепти с тази храна. Колкото и да е странно, макар и заобиколени от всевъзможни прищявки и снобизъм, такава кухня в цялостен и систематичен вид все още липсва.
Без преувеличение, това е може би най-гротескният и смайващ абсурд на цивилизацията ни. Мислено е за какво ли не – за самолети и ракети, за най-глезените автоматични удобства в апартамента или офиса ни. Но никой не се е сетил да помисли за самия човек и неговата човешка природа.
Колата ни може да е последен писък на електрониката, но ауспухът ù бълва люта отрова, директно в белите ни дробове, което по сила се равнява на венозна инжекция. Кулминацията в този театър на абсурда е подмяната на най-първичния инстинкт на живота – инстинктът към храна. А с това е неизбежно подменен и целият живот на човека. Човешката храна се е превърнала в един „кулинарен Франкенщайн”. Тъкмо поради това неподозирано по мащабите и последствията си извращение е така вопиющо необходим обратният коректив. Преди години, в края на книгата си „Човешкото хранене” изразих призива и пожеланието си към пионерите на една човешка кухня. Днес тази мечта е вече реалност. Не че изисквания не могат да се поставят още много. Такъв е човешкият прогрес – той винаги ще се стреми към по-развитото и съвършеното. Най-важното обаче е, че тази човешка кухня и кулинария вече ги има. А това означава много – означава, че вече има практически път към здравето. Път, по който много са минали, трасирайки така надеждата и бъдещето на хиляди. Не ни трябват повече диети, защото „диета” по определение е храненето на болния човек. Здравият няма нужда от лекар!
Книгата на Владимир Мутаров ”Стани столетник” като преживян опит е първата по естеството си приложна студия за човешко здраве. Конкретно, просто и реално. Всеки, който иска, може да опита. Дали действа? Как мислите? Как ще подейства майчината гърда на бебето? Ето така действа, защото е това –храна за човек. И не на последно място човекът е не само здраве. Той е преди всичко творец. Без здраве всичко е безсмислено, но и само със здраве човешкият живот е без смисъл. В този смисъл книгата, която държите в ръцете си, е истинско изкуство. Защото храната на човека е не само храна, но и кулинария –изкуство, което съчетава аромати, багри, вкусове и препраща към вътрешно преживяване, трансформиращо всички други изяви на човека.
Освен на храна и здраве вече можем да се насладим на истинско творчество. Творчество само по себе си, но също така и творчество, сътворяващо човеци. Защото човешката храна е база за развитието на всичко друго в човека. Без тази човешка база всичко останало е празна мечта. Така началото и краят в човека се докосват. Най-първичният инстинкт е условието, без което не може и най-възвишеният идеал.
Здраве, качество на живот, творчество, бъдеще и мечти –от всичко това ще намерите в книгата на Владимир Мутаров. И преди всичко Любов, защото любовта към живота, към себе си и към всички други, събрани в семейството на живота, е първото и последното. Началото и краят на Вселената се докосват в човека, за да бъдем хора!
От сърце пожелавам на всички вас да вкусите от живота и здравето, които носи тази книга, а на Владимир – да ни изненадва с още много неоткрити светове!
д-р Гайдурков

Зеленото кафе

Зеленото кафе днес е поредният моден хит сред ценителите на здравословните суперхрани. Това са продукти, за които се смята, че приети в относително малки количества, повлияват благоприятно една или повече функции на нашия организъм. Зеленото кафе всъщност е добре познатото ни кафе, с единствената разлика, че неговите зърна не са подложени на термична обработка. Този малък детайл обаче внася съществени различия в неговите биохимични и физиологични отнасяния. Основната „екстра”, с която е популярно суровото кафе е запазената в него хлорогенова киселина, която е термолабилна и силно намалява в изпеченото кафе. Тя представлява дериват на кафеената и хининовата киселина с характер на фенолно съединение. А както е известно растителните феноли са сред най-мощните естествени антиоксиданти – вещества борещи се със свободните радикали и намаляващи окислението, а оттам и разрушаването на нашите тъкани. Хлорогеновата киселина забавя отделянето на глюкоза в кръвта чрез повлияване на глюкозо-6-фосфатазата и се отразява благоприятно при завишена кръвна захар и диабет. Известна е също със своето мощно антивирусно и антибактериално действие, стимулира храносмилането и има прочистващи свойства. Притежава жлъчогонен ефект, намалява образуването на жлъчни камъни и снижава риска от всички чернодробни заболявания, вкл. рак.
Полезните свойства на зеленото кафе всъщност са резултат от синергичното действие на цял комплекс биоактивни вещества, в това число и кофеина. Суровите зърна подтискат свръхапетита, ускоряват метаболизма и съдействат за регулиране на телесното тегло – топят излишни мазнини, а чрез лекия си диуретичен ефект освобождават от задържана вода и разтворени в нея токсини.
В интерес на истината, хлорогеновата киселина, както и останалите активни съставки не са „патент” само на зеленото кафе. Много други растения, макар и в по-малки количества, също съдържат хлорогенова киселина. Такива са редица билки, зеленчуци и дори красиви цветя като гарденията, хризантемите, лоницерата (орлови нокти), епимедиумът (горянче), слънчогледа, глога, ехинацеята и мн. др.
Но както се знае „и цветята имат гръб”. Увлечението по зеленото кафе може да предизвика и букет от странични ефекти: безсъние, тревожност, сърцебиене, главоболие, гадене, шум в ушите, резки колебания на кръвната захар, диария, синдром на раздразнено дебело черво, загуба на калций и витамини от групата Б с изтъняване на костите и т.н. Отново трябва да припомним, че дозата прави отровата. За здрави зеленото кафе се препоръчва като смлени технологично непреработени зърна под формата на запарка – 1 ч. л. се залива с чаша гореща вода за 5 мин. Отцежда се и може да се гарнира с лъжичка палмова захар и ядково мляко (смлени на паста бадем, кашу и др.). За избягване на зависимост се препоръчва схемата: през ден или 2 дни с кафе и 2 дни без кафе.