Архив по месеци: ноември 2014

Аронията сваля ли кръвното налягане?

 

Чистокръвна американка по произход, през 19 и 20-ти век аронията постепенно завладява и Стария свят. В недалечното минало е разпространена в промишлени количества по територията на бившия Съветски съюз, а в последните десетилетия е здравословен хит и на нашия пазар. Изучавайки полезните й качества, днес знаем, че не без основание тя е заела  едно от челните места в пъстрия калейдоскоп на модната „berry – вълна”.

На какво се дължат нейните заслуги?

Поглеждайки към почти  черно оцветените  плодчета на тъмната арония (Aronia melanocarpa), редовният читател на рубриката „Сила за живот” със сигурност вече може да се досети за  част от отговора. Много пъти е коментиран факта, че колкото по-тъмно е оцветен един плод, толкова по-богат е той на една голяма  група биоактивни вещества наречени полифеноли.Тяхната основна биологична функция е предпазване на растението от окислително разрушаване. Но тъкмо поради това, този, който ги изяде се сдобива с антиоксидантни качества  –  свободните радикали, образувани в обмяната не могат да атакуват и разрушат клетъчните мембрани и органели на тялото му. И, ако животът е форма на горене,т.е. окисление,  по този начин ние забавяме изгарянето и остаряваме по-бавно. Като хранителен състав аронията преповтаря общите характеристики  на  другите плодове: съдържа витамини –  С, К,Е,част от групата В, флавоноиди(лутеин,ксантини,каротин), хлорогенова киселина; минерали – калий,калций,магнезий,желязо и особено в по-голямо количество йод. Наличието на захари с нисък гликемичен индекс като фруктоза и сорбоза позволява аронията да е препоръчителна и за диабетици. Но както може да се предполага има още  нещо особено и специфично, което прави аронията уникална и стои в основата на нейните целебни качества. Тя има едно от най – високите  съдържания  сред  всички други  плодове  на рутин  или така наречения витамин Р (например 20 пъти повече от ябълката). Основното свойство на това вещество е укрепване на капилярните мембрани. Както е известно всички наши клетки се хранят от най-малките разклонения на артириите, тънки като косъм и затова наречени капиляри. Когато те са здрави, не запушени и с нормална пропускливост, здрави сме и ние. И обратно, при нарушена пропускливост и възпаление, нашите клетки са недохранени и постепенно атрофират. Може да се каже,че ние сме толкова млади или стари,толкова здрави или болни, колкото здрави или разрушени са нашите капиляри. Тъкмо с това капиляроукрепващо,противовъзпалително и антисклеротично действие на рутина е свързан и хипотензивния (понижаващ кръвното налягане) ефект на аронията.Намалява също и вътреочното налягане(при глаукома). Ако страдате от ниско кръвно,  няма противопоказания, защото подобрявайки микроциркулацията тъмните плодчета всъщност нормализират кръвната динамика.

Рутинът също така е синергист и подобрява усвояването на вит. С, не по-малко необходим за здравината на съдовете и на цялата съединителна тъкан, в това число тургор и еластичност на кожа,подвижност на стави и сухожилия. Снема венозния застой,особено при разширени вени, подобрява образуването на еритроцити, а оттам и на тъканното дишане, свързва и изнася от организма тежки метали като олово, кадмий,живак и др.

Препоръчителната дневна доза арония е 2 пъти по 2 суп.л. или около шепа, за предпочитане прясна или сушена,след предварително накисване.Консервира се също и чрез замразяване. Ако се ползва като сок,  четете етикета и се убедете, че не съдържа сулфити като консервант.

Д-р Гайдурков

Advertisements

Как е най полезна дюлята?

 

От родните ни плодове дюлята идва на нашата трапеза тогава, когато другите есенни представители са вече на изчерпване. Често пренебрегвана заради стипчивия й вкус, тя е един от най-полезните и лековити плодове на сезона. Както често се случва, тъкмо това, заради което мръщим вежди, отхапвайки от този златен дар, се оказва онова, което е най-ценното у него. Дъбилните вещества и в частност танините са емблематичните виновници за този специфичен вкус. Разбира се, природата чрез вкуса ни подсказва и дозата, която трябва да приемем –  това, което в малкото е лекарство, в голямото е отрова. Тези стипчиви вещества са уникални антисептици, които растението изработва, за да се бори с многобройните неприятели, които желаят да си похапнат от него. Тъкмо поради това дюлята е чудесно природно средство за борба с различни инфекции и възпаления – като се започне с тези на дихателните пътища и носоглътката, преминем през целия стомашно-чревен тракт и  стигнем до  бъбреците и пикочните пътища. Плодът съдържа също значителни количества витамин С, микроелементи и ароматни съединения с бактерицидни свойства.Има слизести вещества омекотяващи лигавиците, както и пектин, намаляващ лошия холестерол.

Как да ползваме дюлята?

Най-популярният  метод е чрез термична обработка. Така неутрализираме тръпчивостта и приготвяме различни сладка, мармалади (от португалската дума за дюля – мармело) и желета – пектинът желира. В народната медицина се приготвят отвари от нарязана дюля заедно със семките и се ползва при катари на горни дихателни пътища и астма,както и при гастрити и  цистити(възпаления на пикочния мехур). Има ефект  и като кръвоспиращо средство.

С профилактична цел обаче дюлята е най-добре да се ползва в суров вид, тъй като при термичната обработка се губят много от ценните вещества и преди всичко термолабилният витамин С. Можем да приготвим пресноизцеден сок от дюля,който смесваме със сок от други плодове (ябълка,круша,грозде и др.) –  1:1 или 1:2. Можем да приготвим също плодова салата от настъргани дюля и ябълка с канела и ванилия. Така дъбилните вещества не се унищожават  и същевременно са поносими за нашите лигавици. Поради затягащия ефект на дюлята, можем за баланс да я съчетаваме с разхлабващи плодове – киви,круша,сливи. Друг начин за консумация на този плод е като го оставим да лагерува за 2-3 месеца при температура 6-8 гр.С и влажност 90-92%. Така стипчивостта почти изчезва.

Напоследък особено внимание се обръща на профилактичните и лечебни свойства на дюлевите семена. Те са богати на едно съединение често срещано в дивите плодове наречено лаетрил, витамин В17 или  амигдалин(от гръцкото име на бадема,където също изобилно се съдържа). В култивираните плодове, които консумираме обаче то е изчезнало, като се е запазило само в техните семена.   Това е комплексно цианово съединение. То има ниска токсичност (подобно на продавания витамин В12- цианкобаламин, който също съдържа цианов радикал). Има уникалните свойства да унищожава раковите клетки (които всеки от нас носи в себе си, и които разрастват само при дадени влошаващи  здравето ни  условия). Затова, подобно на нашите баби в миналото, не бива да изхвърляме семената на дюлята, а да ги ползваме заедно с нея, както в суров вид, така и в сладка и отвари. Дозата за деня не бива да превишава количеството на изядените от нас дюли.

Д-р Георги Гайдурков

 

Черното или бялото грозде е по-полезно?

Черно или бяло грозде? Това е въпрос, на който без колебание може да се отговори еднозначно –  черното. При това правилото е универсално в пигментния свят на плодовете. Казва се, че колкото повече един плод цапа ръцете, които го берат, толкова по-полезен е той. Така например тъмната черница има много повече профилактични и лечебни качества от светлата. Интензивно наситеният цвят се дължи на голямата и разнородна група вещества наречени полифеноли. Те се делят на няколко групи: фенолни киселини, флавоноиди (антоцианини, катехини, флавони, изофлавони), лигнани, стилбени. Във вътрешната страна на люспите от тъмно грозде се откриват прочти от всички изброени. Един представител обаче от групата на стилбените е емблематичен със спектъра и силата на здравословните си качества. Това вещество е  известният ресвератрол. Открит е 1976г., а през 1992г. двама автори – Рено и Лоржерил (разбира се французи!), доказват, че умерената консумация на червено вино намалява риска от сърдечно-съдови заболявания с 40%. Така се обяснява защо във Франция, въпреки не особено здравословната кухня, заболеваемостта от тази патология е драстично по-малка в сравнение с другите развити западни страни. Основният ефект на ресвератрола и на другите полифеноли в тъмното грозде е свързан с ролята им на антиоксиданти. Това са вещества, които намаляват свободните радикали и снижават окислителното разграждане на  мембраните, ДНК и другите органели на клетката. През 1993г. Франкел открива, че ресвератролът намалява лошия холестерол (LDL), а с него и опасността от съдова дегенерация. Всичко това резултира в един основен „антиейджинг ефект”, т.е. забавя се биологичният часовник и ние остаряваме по-бавно. И най-важното – радваме се на пълноценно качество на живот. Ресвератролът и другите антиоксиданти в тъмните гроздови зърна имат също така противовъзпалително и даже антитуморно действие. Любителите на ферментиралия гроздов сок – виното изтъкват наличието на ресвератрол в червените вина, където количеството му се движи между 5 и 20 мг. на литър. Това количество зависи от редица фактори, но на първо място от степента на пестицидно третиране на гроздето. Ресвератролът е вещество синтезирано от лозата с цел предпазване от гъбички,бактерии и други паразити. При силно пръсканите с химикали насаждения ресвератролът е силно намален, защото растението няма нужда да се бори с тези вредители. Най-високо съдържание имат дивите сортове и биологично произведеното грозде. С най-много от полезната съставка се славят Бордо, Пино ноар, Каберне совиньон, Мерло.

Когато говорим за виното , не бива да пропускаме един важен факт – добавянето на консерванти – сулфити (соли на серистата киселина). Сулфитите са по-токсични от алкохола и тъкмо от тях на другия ден боли глава. Качественото червено вино може да се съхранява и без сулфити, тъй като пигминтите на тъмното грозде, поради антиоксидантните си качества  действат и като естествен консервант. Бялото вино винаги е със сулфити.

Нека не забравяме, че гроздето съдържа много ценни вещества и в своите семки. На практика можем да ги ползваме като добавим цели гроздови зърна в зеленото  смути и разбием на крем със силен блендер.

Не само червеното вино, но и домашният гроздов сок от тъмно грозде е по- траен в сравнение със светлия. В никакъв случай не бива да добавяме химически консерванти – бензоати, метабисулфити и др. Най -добрият метод за стерилизация е пастьоризирането. Срокът за съхранение не бива да е повече от една година, поради риск от развитие на патогенни микроорганизми, на първо място плесенни гъби, които отделят изключително опасните екзотоксини – афла-токсин и др.

Д-р Г. Гайдурков