Да, има храни,които свалят холестерола. Нещо повече – храната и стилът на хранене са тези, които единствено и по естествен начин ще гарантират това. Преди всичко трябва да кажем обаче, че холестеролът далеч не е еднозначно зло. Напротив – той е един от най-важните и жизнено необходими метаболити в обмяната. Основа е за синтеза на клетъчни мембрани, стероидни хормони- надбъбречни и репродуктивни, витамин Д, жлъчен сок и др. Холестеролът е липидна субстанция, а липидите са сложни многобройни съединения, които се транспортират от плазмени белтъци под формата на липопротеини. За практиката можем да кажем опростено, че съществува общ холестерол, подразделен на „добър“(или липопротеини с висока плътност,HDL) и „лош“(или липопротеини с ниска плътност,LDL). Това,което трябва да следим и да изискваме като контрол от личния лекар е изследването на липиден статус. Той трябва да е в следните референтни стойности: общ холестерол – до 5,2 (mmol/l), добър холестерол(HDL) – над 1,2 за мъже и над 1,4 за жени, лош холестерол(LDL) – до 3,4 ; триглицериди – до 1,7. Нарушението на липидния статус е в основата на метаболитния синдром(коремно затлъстяване,преддиабет,високо кръвно налягане,висок лош и нисък добър холестерол) и на редица други заболявания. Затова безкомпромисно трябва да се стремим да имаме нормален липиден статус.
Храните, които най-често са причина за повишен лош холестерол са въглехидратите с висок гликемичен индекс (тези,които рязко повишават кръвната захар и последната се превръща в мазнина). На първо място това са пчелният мед и тестените изделия, включително и пълнозърнестите, в частност хляба. Сравнително малка част, около 20% от нашия холестерол е от постъпили с храната мазнини. Останалите ,около 80%, се синтезират в черния дроб от въглехидрати.
Храните, които нормализират и оптимизират отношението добър/лош холестерол са всички сурови растителни продукти: плодове – особено богатите на пектин цитруси и ябълки, както и тези ускоряващи чревния пасаж като кивито и крушата; сурови зеленчуци – моркови,червено цвекло,целина,ряпа,зеле,зеленолистни (включително приготвени като смути).Не трябва да се страхуваме и от суровите ядки. Макар и калорични, те нито ще повишат мастното съдържание на вашето тяло, нито ще увеличат лошия холестерол. На следващо място благоприятно се отразяват зърнените и особено бобени варива: леща,нахут,грах,боб,папуда,соя,бакла. Всички те са богати на растителни фибри и фитинова к-на(инозитолхексафосфат). От друга страна, сред храните, които повишават добрия холестерол на първо място са суровите яйчни жълтъци, за разлика от варените яйца, които повишават лошия.Богати са на лецитин в активна форма, който емулгира холестерола. Препоръчителна е също консумацията на домашно маринована термично необработена риба – сьомга и скумрия, които са богати на полезните, но термично лабилни ненаситени омега-3 масти киселини. Реабилитирано е също кравето масло ( богато на лецитин), но само термично необработено, добавено задължително след топлинната обработка на храната. Не са противопоказани дори непостни меса като свинското под формата на сушени продукти, за разлика от термично обработените,които вдигат лошия холестерол. Даже сланината, стига да е сурова, също повишава добрия холестерол.Фабрично приготвените не са препоръчителни, защото съдържат консерванти – нитрати и особено токсичните нитрити (Е250).
Старайте се поне 50% от храната за деня да се състои от сурови растителни продукти, допълнени с бобени и зърнени варива и малко (до 10-15%) животински продукти, по възможност термично необработени. Категорично избягвайте индустриалните технологично обработени продукти – консерви,полуфабрикати и т.н.
И накрая – за тези, които няма да променят нищо, предлагам една проста рецепта за нормализиране на холестерола: към 1-2 пълни с връх супени лъжици пшенични трици се прибавят 4-5 супени лъжици кисело мляко. Сместа се ползва между храненията 1-2 пъти дневно.
Д-р Георги Гайдурков
Д-р Георги Гайдурков 