Архив по месеци: март 2016

Как да приготвим пролетното смути?

 

Пролетта е най-подходящият сезон за детоксикация на организма. Не случайно в доминиращата традиция у нас, точно в този сезон се провежда най-дългият пост в годината.  Изборът за ползването на зеленчуково смути за тази цел е един от най-добрите. Чрез смутито снабдяваме организма с един основен макрокомпонент на човешкото хранене – зеленолистните растения. Съвременните генетични изследвания показват изключителната близост на нашата ДНК с видовете примати, в чието дневно меню влизат в основен процент зеленолистни. Оказва се, че тази основна съставка на нашето естествено хранене, в своя сложен състав, така както природата я е композирала, осигурява незаменими вещества, които не могат за бъдат компенсирани ефективно от другите хранителни източници. Със сигурност не е случайна и нашата народна мъдрост, която казва, че през пролетта българинът се хваща за зеленото.

Едва ли е необходимо, а и едва ли е възможно да изброим невероятно пъстрата палитра от хранителни вещества, които се съдържат в зелените растения. Логично е, че, ако хлорофилът е универсалната „кръв“ на растенията и първоизточникът за синтеза на органични съединения в хранителната верига на живота въобще, то като основна компонента на човешкото хранене, ще ни снабдява с основната и универсална гама от необходимите за нашия живот вещества. За практическите ни цели е необходимо да знаем няколко основни правила:

  • На първо място, смисълът и ценното в смутито е високото съдържание на зеленолистни. Често в ежедневието се предлагат под името смути различни плодово-зеленчукови шейкове. Но истинското и пълноценно смути е само това, което съдържа основно хлорофилни растения. Няма никаква опасност да се натрупа излишно желязо, оксалати и др., тъй като в суров вид техните съединения са разтворими и организмът лесно изнася излишното. Опасни могат да бъдат само, когато ги подлагаме на термична обработка.
  • Палитрата от ботанически видове е препоръчително да бъде максимално разнообразна, включваща повече ядивни растения, като в сезона е желателно да доминира спанакът. Можем да добавим също връзка магданоз, копър, шепа рукола, и валериана. В по-малко количество – до няколко стръка е желателно да има силни ароматни подправки и билки – босилек, мента, кориандър, див чесън,резенче джинджифил и др. Те са нашите природни антисептици, предпазващи ни от вредни микроби и инфекции.
  • Моето лично предложение е да ползвате предимно зелено несладко смути, тип „домашна лютеница“. За целта изключително полезно и подчертаващо вкуса е селърито. То е най-богатото на минерални соли. Можем да добавим още грудкова или листна целина, домти, пащърнак. По желание за вкус и щипка сушени сладък червен пипер,риган, босилек.
  • Най-важното правило при приготвяне на смути е да не го разреждате с вода. Въпреки, че това е най-популярното, което се предлага в заведенията, то е изключително неподходящо. Всяко разреждане на смутито с вода ще води до намалямане на ензимната концентрация и до изключително нежелания резултат на ферментация с неизбежното усещане на подуване, газове, коремен дискомфорт. Разреждайте не с вода, а с пресноизцеден сок от моркови и селъри с добавка на лимон.Изключително подчертан вкусов акцент ще придаде една мека обелена фурма (с махната костилка).
  • Към смутито добре се съчетават и допълват състава смляни на паста сурови ядки по избор. Можем да прибавяме и така популярните в днешно време суперхрани като мака, спирулина, пшенични или ечемични стръкове и др. Никога обаче не прибавяйте в смутито каквато и да е сол и извлечени мазнини – зехтин и др. И двете изключително дестабилизират сложната и балансирана биохимична система на смутито, като същевременно блокират изчистването на тялото.

Ето и моето любимо смути:

1 – ва част: 2-3 шепи спанак, шепа-две нарязано селъри, 1 връзка магданоз, 1 връзка копър,  стръкове целина, рукола,валериана и друг зеленолистен зеленчук-босилек, мента,кориандър; 1-2 домата, скилидка чесън, ½-1 авокадо, 1-2 обелени меки фурми, без костилката.

2 – РА ЧАСТ:  Пресноизцеден сок от 1 връзка пресни моркови и сок от две шепи нарязано селъри, сок от 1 лимон.

Компонентите на двете части се смесват и се разбиват до гладка хомогенна маса в силен блендер. Консумира се до половин час от приготвянето му. Количество – свободно.

Д-р Гайдурков

 

Advertisements

ПОСТИТЕ – ВРЕМЕТО, В КОЕТО МОЖЕМ ДА ОЗДРАВЕЕМ

Според православния календар подготовката за най-големия християнски празник – Възкресение – се предхожда от Великият пост – Светата четири­десятница (всъщност, около 48 дни!).

Какво означава това?

В доминиращата ни национална традиция бъл­гарското население, като една масова практика, се е подготвяло за най-големия църковен празник- Въз­кресение Христово (Великден) с подобаващо дълъг период на духовно и физическо усърдие. Всъщност, “на пост” означава да си “на стража” , т.е. да бъдеш духовно и телесно като войник на своя пост. “Positus “ на латински означава “поставен” , в случая поста­вен на стража войн. Приема се, че всеки християнин следва да бди в този период по един по-особен начин за своето духовно и телесно пречистване и израства­не. С други думи, постът е период на обновление, вътрешно обръщане (metanoia), на завръщане към себе си и Бога, който е там. В ортодоксалната хрис­тиянска традиция човешкото тяло винаги се е интер­претирало като органична и неизменна част от ли­чността на човека. Неслучайно в една от основните вероизповедни формули на християните – Апостол­ския символ на вярата (“Верую”, “Credo”), се използ­ва изразът “Възкресение на телата”, т.е. “на плътта” (“carnis resurrectionem”). Тялото е част от човека и без него той е непълноценен, включително в духовен смисъл. И наистина, ако помислим, когато сме здра­ви и бодри, здрав и бодър е и нашият дух. И обратно – болният човек обикновено е унил, песимистичен, раздразнителен и дори озлобен. Нашето здраво или болно тяло влияе на нас самите много повече, от­колкото предполагаме. Тази наивна и подсъзнател­на връзка е известна от древност. Неслучайно още Ювенал казва “Здрав дух в здраво тяло”. Трудно е да бъдем много добри, когато сме болни! Тъкмо тази естествена и органична зависимост е предмет на религиозния пост. Затова той е не просто морален и духовен пост, а също така и задължително теле­сен, физиологичен пост. И там, където тази двойна традиция е забравена, там болестите растат.

Какво е правел българинът

по време на Великия пост?

От историческите източници, останали от оно­ва време, се вижда, че нашите прабаби и дядовци всъщност повече от двеста дни в годината са били в пости! При това е установено, че постите са спазвани поголовно и стриктно, включително и от децата. Ни­кой не е готвел на децата отделно, те са консумирали също постна храна двеста дни в годината!

А постна храна означава: растителна храна без никакви животински продукти. Нека повторим: На­шите прадеди, за да бъдат здрави, повече от двеста дни в годината не са консумирали месо, млечни про­дукти, яйца. Нещо повече – в миналото българинът не е разполагал и с растително олио и следователно не го е използвал в този период! В църковния кален­дар е разрешено само в празнични дни по време на поста риба и елей (когато го е имало). И нека доба­вим, че в православния календар и до ден днешен няма корекция: канонът и сега, както и преди, пред­лага същия църковен пост!

Защо това е така?

Защо е толкова важно да се налага така масово на населението въздържание от всякаква животин­ска храна около двеста дни в годината?

В близкото минало на поста се гледаше като на отживелица. Нещо повече – като на недомислие, като оправдание за недоимъка, като мазохизъм и социал­на психопатология дори.

Известно е обаче, че масовите народни традиции крият обикновено някакъв много важен и задължите­лен за оцеляването “архетип” (модел). Днес учените – специалисти по хранителна антропология с учудване установяват, че постите така, както са практикувани, осигуряват една перфектна профилактична и лечеб­на програма на населението. Удивителна е мъдрост­та, с която по време на пост се забраняват тъкмо жи­вотинските продукти. Защо? Защо не са забранени примерно морковите, бобът или житото да кажем? Учените днес знаят, че човешкият вид Homo sapiens има точно определена хранителна формула. Ако тя се нарушава системно, човек се разболява. Това е така, защото тъкмо животинските храни, като нерегу­лярна храна за човека, облагат организма с отпадни вещества, които запушват органите и системите му. Така той развива на вид различни заболявания (ви­соко кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, диабет, артрит, язва, колит и т.н. ), които всъщност имат един общ корен. Когато ние чрез поста прочис­тим организма си, тези заболявания, независимо от тяхното име, постепенно си отиват. За съвременната медицина това все още е странно, но за природата е основният път за екологично равновесие и здраве.

Как можем да постим здравословно?

Известно е, че един неумело проведен пост може и да разболява. Човек може да развие анемия и дру­ги дефицитни състояния, може да качи и излишни килограми дори. Затова е изключително важно да знаем, че постната храна, която използваме, трябва да бъде добре балансирана.

Тайната на здравето е

тайна на баланса, на равновесието.

Здравото тяло не трябва да има нито излишъци, нито недоимък. Много често при болния човек има и двете едновременно.

Ние се нуждаем от 5 основни групи нутриенти (хранителни вещества): белтъчини, въглехидра­ти, мазнини, витамини и минерали. Първите три се наричат макронутриенти и са необходими в по-големи количества. Вторите две се наричат микро­нутриенти и се нуждаем от тях в малки, но задължи­телни количества.

При трайна недоимъчност или излишък на който и да е нутриент, ние се разболяваме постепенно. Но как можем да изчислим необходимата ни пропорция? За щастие това не е необходимо! Природата има друг подход. Тъкмо затова здравето е достъпно дори (и най-вече!) и за животните! Ние просто трябва да си припомним коя е нашата човешка, видова храна и да я използваме в нейната пълнота и разнообразие.

От една страна постите са период, в който ние се връщаме към нашата естествена видова храна, която ни е отредена от природата и която гаранти­ра нашето здраве. От друга страна, постната храна, лишена от животински продукти, следва да е умело балансирана, за да не ни уврежда. А това става по следния начин:

На практика всекидневно в нашия хранителен рацион по време на пости трябва да присъства следната формула:

зърнени култури

+

бобени варива

+

сурови ядки

Зърнени култури са: киноа, ориз, царевица, елда (гречка), жито, лющено просо и овес, булгур и др.

Бобени варива са: нахут, леща, грах, БИО соя, боб, бакла.

Сурови ядки са: лющено конопено семе, небелен суров сусам (смила се), бадем, орех, лешник, тикве­но семе, лющен слънчоглед, шам-фъстък, кайсиева ядка и др. (без фъстък!).

Желателно е комбинирането поне в рамките на деня на възможно повече от изброените култури. Само по този начин широкият спектър от семена може да осигури хранителния баланс и в частност приема на необходимите ни пълноценни белтъчи­ни. Основният пропуск на вегетарианците и най-чес­тата грешка по време на пости е тъкмо недоимъкът на пълноценни растителни белтъчини. Смесването на зърнени култури + бобени варива + сурови ядки осигурява всички необходими аминокиселини – “строителните тухлички” на белтъчините. Осем (де­вет) от тях, наречени “незаменими” (“есенциални”) трябва редовно да ги приемаме с храната си, в про­тивен случай няма пълноценен биосинтез на белтъ­чини в нашия организъм. В резултат на това настъп­ват дисбаланси и в пропорцията на другите основни нутриенти, както и в цялата организмова обмяна.

Другото важно правило е да осигуряваме на всяко хранене порция сурова растителна храна: плодо­ве и зеленчуци. Плодовете, като сладка храна се консумират винаги на гладно и никога не за десерт върху друга храна или смесени с нея. В противен слу­чай захарите в тях ферментират и ни интоксикират. Суровите сезонни зеленчуци: моркови, ряпа, гулия, пащърнак, целина, хрян и т.н. можем и трябва да ги консумираме като салата преди или по време на вся­ко основно хранене , което включва гореспоменатата формула.

Вместо с олио, можем да омазним храната си със смлени ядки (орехи и др.), както и с предварително обезсолени чрез изкисване зелени маслини без костилка, които след това можем да пасираме на пюре. Смесени, смлените сурови ядки и безсолното маслинено пюре дават една чудесна и вкусна “ма­йонеза”, която можем да подправим с чесън и лимон и да добавим към всички ястия след термичната им обработка. Всъщност, с добро умение една постна кухня може да се превърне и в един кулинарен де­ликатес! А със своя пълноценен състав на човешка, видова храна, тя ни профилактира и лекува. Всеки здрав човек може и следва да пости така, както на­шите прадеди са го правели, за да бъдат едни здрави българи, годни дори за тежък физически труд. Болни­ят човек има не по-малка нужда да пости, напротив – дори по-голяма! Тъкмо това е пътят за неговото здраве, защото е път към собствената му човешка природа.

За болния обаче постът следва да се провежда задължително под лекарско наблюдение по ин­дивидуално съставена програма. И никога само­дейно не бива да се спират изписаните до този момент лекарства.

На Заговезни се поздравяваме обикновено с “Леки пости!”. Какво по-прекрасно от това да знаем вече, че постът не е период на измъчване и лишение, а об­ратно – период на възстановяване и радост! Защото най-щастлив всъщност е здравият човек!

(Из книгата „Горещи теми в храненето“ автор:  д-р Гайдурков)

КАКВО МЕНЮ ЩЕ ПРЕДЛОЖИТЕ ПРИ ПРОЛЕТНА УМОРА?

Пролетта е най-емблематичният сезон на жизнеността и младостта. Сокове на живота потичат и всичко в природата, с най-мощния си порив,  се събужда за нов живот и любов – тревата е най-зелена , дърветата са обсипани с цвят, птичките пеят най-гласовито, и заедно с всички други живи същества, започват размножителния си период. В този ред на естеството, само човекът прави едно невероятно и необяснимо на пръв поглед изключение. Говорим за пролетна умора, а би трябвало, както всичко друго, точно през пролетта, да се събудим от инерцията и да полетим с крилете на новата енергия и младост.  Защо? Би трябвало точно разумният човек да изпита с най-голяма сила и в цветовете на най-пъстрата емоционална палитра радостта на пролетта.

Свикнали и унесени като в транс от мирогледа на дефицита, на нас ни дават съвети и ние се стараем да си набавим липсващото. И започваме да пием витамини, добавки и всичко най-модерно, появило се на рекламния небосклон. И въпреки всичко продължаваме да сме най-уморените същества на Земята. Забравили сме нещо много изконно – животът е кръговрат. Той  не е само набавяне, но и отдаване. Нашата обмяна се състои от две страни – анаболизъм (изграждане) и катаболизъм (разграждане). Без едната половина от това цяло, животът спира. През зимата ние често сме натрупали дори някой килограм отгоре. С тези резерви би трябвало да сме дори по-заредени с енергия от друг път. Но получаваме тъкмо обратното – пролетна умора. Защото сме пренебрегнали половината от живота – необходимостта да отдадем и да се освободим от излишното. Когато дадем шанс на нашия организъм да евакуира ефективно отпадъчните  метаболити на обмяната, под този пласт от „телесен прах“ се появява нашето ново жизнено и подмладено тяло.

Всеки клинично здрав човек може да проведе подходяща форма на пролетно разтоварване, не случайно закодирано в традицията от Великденските пости. Най-лек вариант може да бъде едно тридневно суровоядно меню, състоящо се от плодове, сурови зеленчуци – цялостни, както и под формата на пресноизцедени сокове (предимно моркови ), зелени смутита – блендирани зеленослистни (разреждаме ги с морковен и друг сок, не с вода) и  сурови ядки (без фъстъци). Количествата могат да бъдат свободни, можем да ги композираме в желани от нас рецепти, но задължително трябва да бъдат без сол и добавена мазнина. Трябва да знаем, че при прочистването от токсини, през тези разтоварителни дни можем да усетим оздравителните симптоми на метаболитен „махмурлук“ – главоболие, вариращо към ниско кръвно налягане, обща отпадналост. Приемайте повече пресноизцедени сокове, по желание зелен или черен чай. Ефектът на жизненост и сила ще получите след този период, така както и пролетта идва след зимата. Желателно е след това във вашия хранителен стил да запазите място за една голяма част сурови растителни продукти. Допълвайте с традиционните за нашата кухня зърнени и бобени варива. Избягвайте солта и добавената мазнина – олио,зехтин. Тя се набавя най-добре от ядките – под форма на песто, дресинги, домашни бонбони (с фурми и какао), авокадо и по желание малко краве масло, добавено винаги след термичната обработка. Трябва да знаем обаче, че някои абсолютно необходими вещества за организма ни се набавят само от храни с животински произход. Най-пълноценният и незаменим, известен и традиционен от векове продукт е суровият яйчен жълтък. Задължително се измива старателно черупката с препарат, като по този избягваме опасността от салмонелоза и др. Днес е напълно реабилитиран, повишава полезния холестерол и в суров вид можем да си го позволим в по-големи количества – 3-4 броя кокоши дневно (за спортуващи и повече). Можем да го съчетаем с всяка друга храна, но задължително под 40 гр.температура. Останалите животински продукти – риба и меса е препоръчително да ползвате до един път седмично, най-добре съчетани на един прием само със зеленчуци. Млечните – до два пъти седмично – обезсолени сирена (може и моцарела) по 100-150г. на прием, кисело мляко – по 150-200г. на прием, комбинирани най-добре също само със зеленчуци (киселото мляко може и с плодове).

В нашата географска ширина,през зимните и пролетните месеци, поради недостатъчното слънцегреене и появата на дефицити,  е желателно да допълним с витамин Д3 – по 5000 UI дневно и витамин К2 – по 45 микрограма дневно. Приемат се по време на хранене.                                                                           Д-р Гайдурков