Архив на категория: Uncategorized

Забравяме традиционни ястия като качамак например. Полезен ли е?

Условно можем да наречем качамака традиционно българско ястие, тъй като царевицата и продуктите от нея навлизат в България едва през 18-ти век. Нека не забравяме, че тази зърнена култура е пренесена от Америка, но поради редица практически преимущества (лесно съхранение и приготвяне) бързо се налага в Европа. Качамакът не е оригинален български патент – съвсем близо до него стоят италианската полента и румънската мамалига.

По дефиниция качамакът представлява сварена и/или изпечена каша, приготвена от царевично брашно или царевичен грис. Технологията всъщност е древна и в България, преди въвеждането на царевицата, е приготвян векове наред традиционен кулинарен продукт наречен просеник. В случая „парено тесто“ (варено и задушено) от просо се забърква с вода и се пече.

Полезен ли е качамакът? Отговорът на този въпрос зависи от три компоненти:

-качеството на царевицата като растение и сорт

-технологията и качеството на полученото брашно или грис

– начинът на кулинарна обработка

Самата царевица, независимо от многобройните дискусии по отношение на новите сортове, включително тези получени чрез генна технохогия, е с безспорни и дори отличителни в сравнение с другите зърнени култури качества. Със сигурност, всеки който е консумирал царевица, е установил нейния благоприятен функционален ефект. Не случайно е наричана „индианско злато“ и със сигурност също така неслучаен е фактът, че почти всички деца обичат царевица, за разлика от предлаганите им други зърнени култури.

Особено внимание трябва да обърнем на използваното за качамак царевично брашно или грис. Брашното се получава при смилане до прах, докато грис е продуктът от по-едрото смилане на зърното. Точно тук обаче са съществените практически разлики. Това, което най-често купуваме е технологично преработен продукт, при който процес част от зърното се отделя. Всяко семе притежава три основни съставки: обвивка (около 15%),  богата на фибри, микроелементи – цинк,желязо,мед,селен,магнезий, витамини от групата В. Среден слой (ендосперм-около75-80%), богат главно на въглехидрати и белтъчини и беден на витамини и минерали. Третата съставка е зародишът (най-вътрешният слой), съставен от много мазнини, но също така и белтъчини, минерали, витамини от групата В и Е.  Уникалното при царевицата е високото съдържание на каротеноиди и особено на лутеин, които придават и характерния й жълт цвят. Съществена особеност е липсата на глутен – вид белтък-лепило, все повече обвиняван в днешно време за редица стомашно-чревни проблеми , включително и за автоимунни системни заболявания. Царевицата е изключително полезна храна при обменни, бъбречни и костно-ставни заболявания.

Най-често продаваното царевично брашно е с премахнат зародиш, поради високото му мастно съдържание, което прави брашното нетрайно и съответно опасно заради гранясване и образуване на едни от най-токсичните съединения, включително с канцерогенен ефект. Много пъти се премахва и част от обвивката, което придава на брашното пухкавост и прави качамакът по-фин и с по-приятни вкусови качества. Разбира се, за сметка на това, полученият продукт обеднява откъм състав. Продават се и изрично упоменати на етикета пълнозърнести брашна, включващи съставките на цялото семе. Царевичният грис най-често е с намален мастен състав – 1,2%, в сравнение с царевичните брашна, където маслеността варира от 2,5 до 4,9%. Освен това, при царевичният грис, поради по-малката контактна повърхност на частиците, гранясването е много по-бавно. Продаваният инстантен царевичен грис (от който качамакът става веднага, за минути) е предварително бланширан (на пара).

Моят съвет е, ако приготвяте качамак с готово смляни суровини, да използвате царевичен грис, а не царевично брашно. Последното започва да гранясва веднага след смилането му, като този процес е по-напреднал при по-старите брашна. Привкусът на горчиво е сигурен белег за гранясване на мазнините и задължително трябва да изхвърлите този продукт. Ако желаете да използвате пълнозърнесто брашно, смилайте зърната ex tempore (на момента). Тази услуга се прави в почти всеки диетичен магазин.

Относно кулинарната обработка, по-кратката термична експонация на готовия царевичния грис е предимство, тъй като температурата играе ролята на катализатор за окисляване на мастната молекула – процес  подобен на гранясването. По същата причина добавяйте мазнина (млечно масло, по желание и резенчета сурова сланина) задължително след снемането от огъня.

Д-р Гайдурков

 

 

Advertisements

МОЖЕ ЛИ РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ С МНОГО ФИБРИ ДА СЪЗДАДЕ ПРОБЛЕМ ?

Същността на здравословното хранете може да се обобщи с една единствена дума – балансирано. Това означава в дългосрочен план нашият организъм да получава всички необходими за живота му макронутриенти – белтъчини, въглехидрати, мазнини, както и микронутриенти – витамини, минерали, ензими. Същевременно те трябва да бъдат в такъв вид, пропорция и съчетание, който е максимално близък до техния непреработен естествен оригинал, тъй като нашият стомашно-чревен тракт, а и всичките ни органи и системи, са еволюционно приспособени точно към такъв източник на материя и енергия, подобно на фино изработен ключ, който съответства точно на дадена ключалка. Всяко изместване, в една или друга посока, ще води до „заяждане“ на ключа и в последна сметка можем да бъдем изправени пред заключената врата на нашето здраве.

Обмяната на вещества и енергия в човешкото тяло, както и във всяка друга екосистема, предполага обаче , освен балансирано изграждане, така и хармонично протичащ, с пълноценна сила, обратен процес на разграждане и отделяне на отпадъчните вещества. Без балансираното протичане на тези две основни, противоположни, но диалектично свързани половини от колелото на живота, последният не може да протича пълноценно, започва да страда и постепенно да отмира.

Изхождайки от тези основни постулати на живота, ние можем да определим и до каква степен е здравословен нашият стил на хранене и дали евентуално не крие рискове в дългосрочен аспект. Едно така посочено хранене, състоящо се в най-общ план от много сурови плодове и зеленчуци, със зърнени и бобени варива, и допълнено с умерено количество животински продукти звучи адмиративно. Дали обаче е наистина балансирано в конкретния случай, това може да се каже, само ако се разгледа в неговите детайли. Относно въпроса, дали многото растителни фибри при такова хранене могат да доведат до здравословен проблем, отговорът е – не. Ако ние приемаме продуктите в интегралния им вид, фибрите не могат да нарушат баланса. Но, ако ние добавяме фибри към храната си, стараейки се да я обогатим на баластни вещества, тогава, при дълга употреба, те със сигурност са заплаха за баланса и здравето ни, тъй като природата не ги предлага в този изолиран вид. В този случай те могат да абсорбират и да водят до недостатъчно усвояване на редица хранителни вещества, особено есенциални мастни киселини, мастноразтворими витамини (А,Д,Е,К), както и минерали – калций, желязо, цинк и много други. При това дисбалансът в една биохимична верига се пренася и в другите, поради факта, че  всички метаболитни процеси са тясно свързани в общата обмяна.

На база на моята клинична практика, при описания стил на хранене, мога да дам следните съвети за избягване на дисбаланси и в частност на дефицити:

– Прецизирайте на  база на кръвни изследвания вашата потребност от животински продукти. Някои жизненоважни вещества се получават само от тях. Проконтролирайте нивата на: витамин В12 и витамин Д, желязо, паратхормон (командващ калция), общ белтък, серумен албумин, липиден статус, пълна кръвна картина (стандарт, включващ хемоглобин,еритроцити, левкоцити и др.)

– Опитът е показал, че употребата на животински продукти дебалансира и интоксикира главно, когато те се приготвят като термично обработени ястия. Препоръката ми е да ги ползвате преимуществено в техния класически в кулинарията вид, под форма на домашно мариноване (за риба – в лимонов сок и подправки), или сушене (за месата – на вентилатор във фурната). Ползвайте доверен източник на продукти и никога не купувайте индустриално приготвени (те съдържат в повечето случаи най-токсичният консервант – натриев нитрит – Е-250). Употребявайте редовно – всекидневно или през ден суров яйчен жълтък (след щателно измиване на черупката с препарат) в традиционни рецепти – дресинги, сосове, сладки кремове и др. Суровият жълтък е сред най-пълноценните храни и увеличава добрия холестерол, за разлика от термично обработеното яйце.

– Не употребявайте екстранихани (извлечени) растителни мазнини – олио, зехтин и др. Това е един от най-непопулярните съвети, но при посочения стил на хранене е от изключително значение. В този преработен,изолиран вид те са едни от най-мощните дебалансьори! Слепват цялата гама от водно (йонизирано) разтворими нутриенти и опорочават усвояването им. Намаляват резорбцията на витамин В12, желязо, цинк, калций, калии и много други. Употребявайте мазнините в интегралния им вид – песто от смлени ядки, авокадо, обезсолени маслини (може в комбинация с жълтък). Ползвайте умерено краве масло в топлите храни, след снемането им от огъня.

– Ограничете до минимум добавянето на сол – натриев хлорид (суровите зеленчуци съдържат необходимия ни натрий). Заменете я с лимон и подправки, както и със селъри (стъблена целина) – най-соленият зеленчук, в който сок може и да варите продуктите.

– Дайте приоритет на зърнените варива, предимно безглутеновите, пред пълнозърнестия хляб и тестените изделия.

Д-р Гайдурков

 

НОВА КНИГА!

unnamed

Излезе от печат, в превод от немски, книгата на Хайнц Фарнер „Гладуването като терапия. Физиология и патофизиология, методика, индикации и протичане,  психологически аспекти“.

Предговор към българското издание – от д-р Гайдурков.

За първи път на български език родният читател разполага с научен труд  (а не научно-популярна литература), касаещ темата за лечебното гладуване. В строго научен протокол и в дълбочина българският читател професионално може да се запознае със същността, дълбоките и интимни механизми, протичащи в човешкия организъм при лечебно гладуване. Подробно и систематично е предадена физиологията и патофизиологията на тези процеси. Описана е методиката  на гладолечението, неговите индикации, клинично и параклинично протичане и проследяване, контраиндикациите, както и психологическите му аспекти.

Особено ценно в практически план  е изложението по нозологични единици и регистрирането на лечебния ефект при отделните заболявания. Незаменими и ценни са множеството проследени конкретни клинични случаи, защото знаем, че опитът и живият пример са най-добрите учители, от които можем да почерпим знание,  мъдрост и практическо умение.

Поради липса на строго научна литература, доскоро у нас на гладолечението се гледаше като на своебразен вид парамедицина, особено сред професионалните среди.

Настоящият  труд идва да коригира тази представа и да запълни празнината в медицинското образование и практика.

Книгата ще може да намерите в книжарници „Хеликон“, „Сиела“, книжен пазар пл. „Славейков“, както и в кабинета на център „Санитас“, ул. „11-ти август“ 13 (11-14ч. и 16-19ч.).

 

 

Суровоядството (продължение)

 

  1. Как суровоядната храна да ми е вкусна – с какво да заместя вредните хляб, сол, захар, бяло брашно, мазнини?

Нашите вкусови рецептори са генетично приспособени да откриват естествената сурова непреработена храна. Това е особено видно при малките деца, там където техният инстинкт все още не е пречупен. Много често те не обичат дори съчетанията на сложни вкусове, а предпочитат простотата на отделните натурални продукти. Отказват смесената салата, но лакомо похапват по отделно краставица, морковче, доматче. Всеки сигурно е бил свидетел на желанието детето да си вземе от сочния плод преди основното хранене, а не за десерт, за което най-често бива сгълчавано от възпитателите. Нашите инстинкти, закрепени милиони години в развитието ни  не са изчезнали. Наистина, навикът е втора природа и под влияние на социалния фактор те често биват заровени в нашето несъзнавано и покрити с тънка коричка от привички и стереотипи. Ако ние обаче дадем шанс и прочистим нашето тяло, също като при малките деца, вкусът ни към естествената храна се събужда. Ние преоткриваме отново удоволствието от досега с живите и неподправени продукти на природата. Откриваме всъщност вкуса на здравето, защото съществува пряка корелация между индикацията за вкусно и биологичната потребност на дадена храна. Всеки инстинкт разбира се може да бъде извращаван и тогава е възможно да се появи фалшива потребност дори към отрови и да се развият зависимости. Затова днес виждаме деца, които не докосват никакъв плод или зеленчук, а се хранят само с пица, чипс и солети. Тогава към вкуса за естествената сурова храна можем да подходим като й придадем вид и консистенция подобна на познатата ни преработена храна, към която сме свикнали.

Хлябът и бялото брашно можем да заменим с покълнали или просто накиснати сурови семена – лимец, ръж, овес и др. Смиламе ги  на едро, гарнираме по вкус с подправки – ким,сминдух,чубрица,капки лимон, след което оформяме тънки питки и изсушаваме на температура до 40 гр.С.

Солта  създава една от най-честите зависимости и е влагана повсеместно в технологично преработените храни, включително сладкишите. Можем успешно да я заменим с лимон и подправки и преди всичко с уникалното селъри  /стъблена  целина/. Тава е зеленчукът с най-богатия солеви състав, включително органичен натрий и калций. Със сок от селъри можем да готвим, както и да приготвяме всевъзможни сосове и дресинги.

Вместо захар успешно можем да ползваме концентрирани сладки плодове, предимно фурми. Обелени или под формата на петмез, те могат да влезнат във всички рецепти за сладкиши.

Както е известно мазнините са основен фактор за овкусяване на храната. Изолираните такива, като зехтин, слънчогледово олио и др. можем да заместим с цялостни продукти – авокадо, паста от фино смлени ядки за дресинги, както и домашно приготвено безсолно маслинено песто.

2.Как с малък бюджет да се придържам към суровоядство – то изисква биохрани, разнообразие, което излиза скъпо, добавки, които също са с високи цени, отделно изисква много време за приготвяне, а ако избере специализиран кетъринг с такъв фокус, заплатата няма да му стига само за храната?

Абсолютен мит е,че суровата храна е по-скъпа от готвената. Колкото една храна е по-преработена, толкова повече труд се влага в нея и нейната себестойност расте.

Въпросът за цената на суровите биохрани е съотносителен с този за преработените биохрани. Използването на биопродукти е желателно, но не и задължително. Всъщност суровите храни, които не са био, в сравнителна степен са по-безвредни, отколкото конвенционалните преработени храни. Причината е, че токсичните вещества, употребявани и добавяни при производството кумулират с всеки етап на преработка на храната. Колкото една храна повече се отдалечава от своя суровинен оригинал, толкова по-богата е тя на токсични остатъци и добавъчни вещества. От друга страна биохраните също могат да съдържат консерванти. Нека подчертаем, че по норматив биохрана не означава храна без консерванти, а с позволени такива. Най-разумният и икономичен вариант е да ползваме продукцията на проверени малки ферми, въпреки че не са сертифицирани за биопроизводство.

Относно разнообразието трябва да кажем, че точно суровите храни съчетават в себе си в недокоснат вид възможно най-пъстрия състав на безбройни биоактивни вещества. От друга страна с малко умение можем да съчетаем подходящите основни групи сурови храни, за да си осигурим пълноценен и балансиран внос на всички необходими макро и микронутриенти.

По същата причина точно при консумацията на достатъчно и разнообразни сурови храни става излишно ползването на хранителни добавки. Те могат да бъдат необходими само при небалансирано хранене, каквото неизбежно се явява храненето с индустриално преработени храни.

Самопонятно е, че колкото една храна е непреработена, толкова по-малко време отделяме за нейното проготвяне. Тъкмо за това суровоядството пести в най-голяма степен скъпото на всички ни време. В ежедневието можем да приготвяме различни видове заготовки от сурови храни, които да съхраняваме в хладилника. Ядките могат да бъдат смлени предварително и само за минути при нужда да приготвим сосове, майонези или ядково мляко. Зеленчуците могат да бъдат измити и почистени, готови за салата или блендиране, ядките – накиснати, семената – покълнали. С помощта на няколко подходящи уреда суровоядната трапеза е възможно най-бързата в сравнение с всяка друга.

Моята препоръка е да приготвяте по този икономичен и пестящ време начин вашата храна в домашни условия, а не да разчитате на други. Заслужава да отделите време за нещо, от което първостепенно зависи вашето здраве.

3.Суровоядството ще попречи ли на кариерата  и реализацията ми? Ще промени ли характера ми към по-пасивен, респ. по-неуспешен в днешния конкурентен и брутален свят?

Физическото и психо-емоционалното здраве са неразривно свързани и взаимообусловени в човешката личност. Колкото сме по-здрави физически, толкова по-стабилни и уравновесени сме психически и толкова по-широк адаптивен диапазон притежаваме. Не случайно още древните, в лицето на Ювенал са разбрали, че здравият дух обладава в здраво тяло.

Ако казваме, че балансираното суровоядство е формулата на природата, която осигурява максимален баланс на природата в нас, т.е. здраве, то логично е, че тази формула ще бъде и най-добрата база, върху която можем да градим нашето личностно развитие. И обратното – там, където наблюдаваме физическо отклонение, неизбежно то се проектира по един или друг начин върху нашето преживяване и поведение. Не случайно още Хипократ гради четирите основни темперамента върху състоянието на телесните течности. Балансът на храната е conditio sine qua non, условие, без което не могат успешно да се развиват нашият характер и социална реализация.

Опасението, че суровоядството може да ни направи по-пасивни и нископродуктивни в един висококонкурентен и много пъти дори брутален свят има своя резон в примерите за небалансирано и недоимъчно суровоядство. Основната грешка, от която произтича това, както вече беше споменато, е неправилното идентифициране на суровоядството с веганството. Един дългогодишен строго вегански режим на суровоядно хранене, без добавки, би довел до сериозни и понякога критични дефицити. Част от тяхната симптоматика включва нисък жизнен тонус, липса на енергия, намалена концентрация на вниманието, влошени процеси на памет и мислене, снижена волева активност, емоционално неравновесие. Освен коментираните вече опасности от дефицити на белтъчини, калций и желязо, поради голямата практическа важност, още веднъж искам да подчертая риска от недоимък на витамин В12. Той има изключително важно значение за нервната тъкан и психо-емоционалния ни статус. При човека се набавя ефективно само от животински продукти. Причината за това е, че мястото на неговото усвояване в стомашно-чревния тракт е по-високо от мястото на неговата синтеза от бактерии в дебелото черво. Природата е предвидила да приемаме макар и малък, но абсолютно необходим минимум от животинска храна. Той се изчислява на около 5 до 10% от калорийния /не обемен или тегловен/ внос от общата ни храна. Тези животински продукти е особено препоръчително да се ползват в традиционни сурови рецепти, тъй като термично обработената животинска храна е сред най-токсичните. Могат да се включат сурови яйчни жълтъци, домашно маринована риба, домашно сушени меса. Това е формулата на природата за балансирано човешко хранене. Тя е и която в максимална степен осигурява здраве, пълноценен, продуктивен и щастлив човешки живот.

(Край)

Д-р Гайдурков

 

 

 

Кои храни са подходящи при проблеми с щитовидната жлеза?

В опростен вариант може да се каже, че щитовидната жлеза е този орган в тялото, който регулира степента (интензивността) на нашата обмяна. Дори нейната форма, изобразяваща пеперуда, някакси метафорично ни подсказва за това. Дали ще „летим“ на бързи или бавни „обороти“, това зависи в огромна степен от тези 20-25 грама, разположени на шията ни отпред. И наистина, ако функцията на щитовидната жлеза е в норма, ние сме в енергийно равновесие. Обратно – ако по някаква причина нейната работа е забавена, всичко в живота ни се забавя : Ние сме мудни, флегматични, със забавени емоции и мисли. Нашата обмяна на веществата също е забавена – килограмите и холестеролът се вдигат, подпухнали сме и оточни, сърцето бие по-бавно, кожата е суха и недохранена. Ако пък функцията на жлезата е свръхстимулирана, такива ставаме и ние – невротични, треперещи, страдащи от безсъние, сърцебиене и изпотяване, холестеролът пада, сваляме килограми. Независимо от сложните теории, със сигурност и щитовидната жлеза, като всеки друг орган в тялото, получава своята енергия и материя от кръвта. С каквото я храним, такава ще бъде и тя. Недоразуменията често произтичат  от факта, че тя освен един от ограните в тялото, е и орган, регулиращ обмяната на другите органи. Ако организмът има нужда от сваляне на излишен товар, много често тя се активира (хиперфункция), за да може ускорявайки обмяната, да свърши тази работа. Когато тя се умори в един момент и започне да декомпенсира (хипофункция), тогава наблюдаваме тази умора и в цялото тяло – развиват се симптомите описани по-горе. Ако ние обаче променим  нашето хранене и нашия двигателен режим, ще можем да избегнем всичко това. Как?

Двете части – „ин“ и „ян“ винаги са двете огледални страни на едно цяло и преминават едно в друго. За да може и нашата „пеперуда“ да лети хармонично, с две крила, подходът е един. Моята практика показва, че ако ние дадем възможност тялото ни да отдели ефективно излишния отпадъчен материал, независимо в коя посока е било отклонението, балансът се възстановява. Ако останем две-три седмеци на подбрана сурова растителна храна – разнообразни плодове,зеленцуци(включително като сокове и смути) и ядки, след което захраним за 10 дни с добавени към това задушени зеленчуци, зърнени и бобени варива, без сол и добавена мазнина, подобрението вече е налице. Задължително в началото и края се изследват като минимум основните хормони – свободен тироксин (fT4) и трийодтиронин (FT3), както и командващият от хипофизата тиреостимулиращ хормон (TSH). След това се изгражда стил на хранене с умерено допълване от животински продукти, който да продължи лечението, като няколко пъти в годината се повтарят разтоварителните курсове. Конкретиката на хранителния  подбор, както и интерпретацията на резултатите са индивидуални и следва да се провеждат от специалист. В най-общ план храните, които най-много затормозват функцията на щитовидната жлеза са млечните продукти и технологично-преработените храни, вкл. хляба и пълнозърнестите. Следва да се изключат добавената сол и мазнини, като ги осигурим в естествен вид от самите храни – мазнините от смлени ядки и авокадо, солта от зеленчуци, предино селъри. При „запушена“ или „уморена“ щитоведна жлеза (хипофункция) следва да осигурим есенциалните йод, селен, цинк,желязо,мед, витамин Д, но в органичен вид – орехи, бразилски орех, излагане на слънце. Няма обаче убедителни данни,че те вредят при хиперфункция. Съветът за избягване на кръстоцветните зеленчуци в суров вид (зелевата група,ряпа,алабаш и др.),поради съдържанието на гоитрогени-глюкозинолати (вещества подтискащи усвояването на йода) няма клинично потвърждение. Изследванията показват, че те могат да намалят йода в жлезата само в случаите,когато  той е недостатъчен и в храната. Същото се отнася и за соята, просото и спанакът. Единствено преработени продукти на база соев протеин следва да се избягват. Често препоръчваните като източник на йод морски храни не са желателни, поради високото съдържание на токсични метали и неорганичен натрий.

Д-р Гайдурков

 

Защо се храня здравословно, а си върнах килограмите?

 

Наднорменото тегло е пандемичен проблем на нашето съвремие и същевременно основен причинен фактор за най-разпространените и социално значими заболявания на днешната цивилизация. Тази реалност е в драстичен контраст с животинските популации в техния естествен хабитат, както и с човешките общества, живеещи близо до природата. Този феномен там  практически е непознат. Очевидно е, че има някаква фундаментална и повсеместно повтаряща се грешка, за да може нещо толкова естествено и универсално, да се превърне в своя диаметрален антипод. В същото време логично е, че щом природата постига своя еталон така лесно, то също така лесно би трябвало да бъде и коригирането на неговото отклонение.

Един хранителен стил, съставен в голямата си част от сурова растителна храна, съчетана със зърнени и бобени варива и допълнена с умерена консумация на рохки яйца, риба,кисело мляко, рядко месо, с избягване на хляба и изключване на добавени мазнини, на пръв поглед изглежда перфектен. Защо обаче в случая 7-8(10) излишни килограма остават несвалени?

Има един основен фактор и в същото време неподозиран и повсеместно допускан пропуск, който проваля иначе похвалния ни и резонен стремеж към здравословен начин на живот и оптимално телесно тегло. Този фактор е солта. Дори когато ние се стараем да я избягваме, изключително често тя вече се съдържа добавена в търговските продукти. Това е т.нар. „скрита сол“. В хляба, в млечните продукти, вкл. киселото мляко, в подправките, дресингите, сосовете и в почти всяка технологично преработена храна, дори в сладкишите, производителят добавя сол. Един грам натриев хлорид (NaCl) задържа около един литър вода в нашето тяло. Това е защитна реакция срещу корозивното действие на солта и организмът реагира с разреждане и формиране на оток. Това е основният механизъм на наднорменото тегло. Нека повторим: 1 грам сол означава около 1 килограм повишено тегло, получено понякога дори само за една нощ. Натриевият хлорид, както и безбройните други соли представляват есенциален микронутриент, но природата е предвидила те да се набавят от самите хранителни продукти, без добавяне на допълнителна сол.

В кулинарен аспект солта може да заменим с подправки и лимон, както и най-вече с един уникален зеленчук, познат у нас с името селъри (сладка безгрудкова стъблена целина). Това е най-соленият  известен зеленчук, който не само че не задържа излишна вода, но  даже има диуретичен ефект. От него можете да приготвяте безбройни сосове, дресинги, домашни майонези, с него можете да готвите, нарязан или още по-добре изстискан предварително на сок. Ако все пак се изкушавате да добавяте сол, това нека бъде калиева сол – с 66% калий, но в минимално количество, непосредствено преди консумация. С всяка друга сол, вкл. хималайска (с 97%NaCl ! ), вие само за няколко дни ще върнете свалените преди това с усилие  килограми. В по-широк аспект трябва да посочим като причинни фактори за наднормено тегло още тестените изделия, вкл. пълнозърнестите, в това число и хляба, които са с висок гликемичен индекс, както и добавените изолирани мазнини, вкл. зехтина. Природата просто не ги предлага в този екстрахиран вид. Мазнините ползвайте в естественото им свързано и емулгирано състояние, под формата на дресинги от фино смлени ядки, авокадо, суров жълтък, песто от напълно обезсолени маслини, малко краве масло. Добавяйте ги винаги след термичната обработка на храната.

Когато се храним  поне в две трети със сурови растителни продукти и  държим под око и далече от себе си трите фактора – солта, тестените изделия заедно с  хляба и добавените екстрахирани мазнини, тогава можем да се усмихваме на калориите – една остаряла теория и да оставим броенето им на тези, на които все още това е интересно.

Д-р Гайдурков