Д–р Гйдурков ще отсъства до 27.02.2023г. до 14.03. 23 г.,вкл.
При необходимост може да се свързвате с лекар от екипа:
Д–р Чакърова, тел. 0888934180, както следва:
Понеделник, сряда и петък – 09 – 14 часа, вторник
и четвъртък – 13,30 – 18 часа.
Запознатите със системата на „Човешкото хранене“ добре знаят, че в предлагания хранителен стил и програми не употребяваме изолирани мазнини. В рецептите те винаги присъстват задължително заедно със своя носещ тъканен контекст (вехикулум- преносител) – винаги заедно с естествения си субстрат, като по този начин формират с него сложни емулгирани и координативно свързани комплекси и дисперсни системи. Така композирани мазнините имат коренно различни физикохимични и биохимични качества и свойства и проявяват напълно различно биологично отнасяне и различен ефект върху нашето здраве.
За вредата от екстрахираните мазнини е писано много. Лишени от своите емулгатори, те стоят изкуствено и разделно от водноразтворимата част на дисперсната система (плуват като „олио върху вода“ или като „петролно петно“ сред океана), свързвайки в инертни комплекси и унищожавайки цялата гама от водно (йонизирано) разтворими хранителни вещества – минерали/соли – калций, желязо, цинк, магнезий, витамини от групата В и С, както и редица есенциални микроелементи, като селен, йод, манган, кобалт, молибден и др. Заедно с това, плувайки неемулгирани (неразтворени) в кръвното русло, техните микроскопични мастни капчици предизвикват липемия на кръвта с наличието на липопротеини с много ниска плътност и триглицеридни хиломикрони. Хидрофобният характер на мазнините води до суспендирането им в серума и характерния млечен вид на кръвната проба (липемичен серум).
Всичко това причинява, от една страна дефицити (недохранване), поради неусвояване на водноразтворими вещества, а от друга – запушване на капилярите от фините капчици мазнина и недостигане на кръвта с нейните нутриенти и кислород до клетките и тъканите. Така последните остават едновременно недохранени и интоксикирани от неотделените и застояли в тях отпадни вещества на обмяната, вкислявайки ги, атрофирайки и дегенерирайки ги постепенно.
В практиката на системата на „Човешкото хранене“ същевременно толерираме използването на възможно по-широк спектър от естествени подправки (кондименти) – джоджен, копър, мента, босилек, сминдух и чимен, лук, чесън, люти чушлета, джинджифил, куркума, черен, бял, зелен и розов пипер, кориандър, канела, сумак и много други. Това са нашите естествени лекарства, коригиращи и оптимизиращи нашата микрофлора (микробиом), която се явява една от основните микроскопични армии на нашата защита (имунитет). Освен, че унищожават патогенните микроби (бактерии, гъбички, вируси), както и паразити, те се явяват естествен помощник в нашето храносмилане и ензимни процеси на хидролиза на храната, активирайки отделянето на храносмилателни сокове, както и на хуморални фактори (хормони на храносмилането).
Опитът напоследък показа, че някои специални мазнини от определени растения притежават изключително мощно и ефективно въздействие в ролята си на природни антисептици (противомикробни и противопаразитни средства). Тяхното въздействие в много малки количества се конкурира по сила с ефекта на широкоспектърни, но и със значими странични въздействия лекарства като антибиотици, антимикотици (противогъбични препарати) и даже антивирусни средства. Така както подправките, в много малки колическва се явяват естествени лекарства, по същия начин тези специални мазнини, също в малки дози, постигат този благоприятен ефект. По отношение на терминологията, течните мазнини (с предимно ненаситена мастна молекула) е прието да се наричат олия (oleum), докато твърдите (с предимно наситена мастна молекула) – масла (butyrum).Разделението обаче е твърде условно и на практика се използват и за двете групи и двете наименования.
В практиката сме тествали някои от тези мазнини, които ги предлагаме в ролята на подправки. Не като доставчици на мазнини в смисъла на макронутриент (и респ. не като източник на есенциални мастни киселини за организма), а като храни-лекарства, които в много малки количества оказват благотворно функционално въздействие върху здравето. Отдавна са известни подпомагащите ефекти при катари на горните дихателни пътища (ринити, трахеити, бронхити) на етеричните (ароматни) масла от евкалипт (Еucalyptus sp.), от чаено (Melaleuca alternifolia) и от камфорово дърво (Cinnamomum camphora). Ползвани за инхалации те значимо облекчават симптомите и ускоряват оздравявителните процеси при тези възпаления.
Специално внимание искаме да обърнем на едно конкретно използвано в практитата ни масло – маслото от мастиково дърво (Pistacia lentiscus), „братовчед“ на шам-фъстъка. В литературата е известно като един от възможните фактори за дълголетието на местното население във вътрешността на остров Сардиния (описано в „Сини зони – 9 урока по дълголетие“ на Дан Бютнер). В миналото, включително по Средиземноморието, като е известно, зехтинът не е бил достъпен за всеки и са го ползвали по-заможните. Бедните, особено от описания планински регион, които са били скотовъдци и сравнително рядко са яли дори и риба, не са ползвали зехтин, а по малко масло от мастиково дърво, събирано сезонно (по-късната есен) от узрелите плодове на лентискиото. Ползвано в ограничено количество, като подправка – обикновено препоръката е 1-2 пъти дневно по чаена лъжичка, подобрява изключително успешно състоянието на стомашно-чревното здраве, оказвайки противогнилостно и противоферментативно действие. Облекчава симптомите на подуване, газове, коремен дискомфорт, свързани с дисбактериоза и разлагане по червата, водещи до хронични възпаления и дегенерация (туморообразуване). Мастиковото дърво е разпространено в диворастящо състояние по цялото Средиземноморие и от древността се ползва също под формата на смола, наречена мастикс (дъвка, сакъз). Получава се при нанасяне на разрези по стъблото през лятото, след което получените втвърдени капки се събират. Най-известният качествен мастикс е от остров Хиос. Мастиксът (смолата) се препоръчва да се ползва за дъвчене при стомашни проблеми (гастрити, язви), оказвайки противобактериален (срещу Helicobacter pylori) и противогъбичен ефект.
Маслото от мастиково дърво днес се продава и е широко дъстъпно за всеки. Препоръчва се обезателно студено пресовано като подправка към ястия (по 1-2 чаени л. дневно). Важно е и да е означено, че е годно за вътрешна употреба!
Наред с маслото от мастиково дърво, специално внимание заслужава и едно друго популярно напоследък функционално масло – това от черен кимион – нигела (Nigella sativa, ботанически няма нищо общо с кимиона). Тревисто растение, известно в целия Изток от древността, откривано в египетски гробници и популярно в мюсюлманския свят чрез думите на пророка Мохамед: „В черното семе има лек за всичко, освен за смъртта” (Sahih Bukari 7:591). Основният полезен ефект на растението се придава на съдържащия се в него тимохинон, на свой ред също с изключителни антисептични и антинеопластични свойства. Препоръката е да се ползва като добавка/подправка 2 пъти дневно по 1 чаена л. Други изключително силни в своите антиинфекциозни и противовъзпалителни свойства мазнини са маслата от риган, от мента, босилек и др. активни ароматни подпровки. Те трябва да се ползват обаче строго дозирано (в повечето случаи само по няколко капки на прием), защото в противен случай могат да предизвикат изгаряне на лигавици и кожа.
Ароматни (етерични, летливи) масла се ползват традиционно и в аромотерапията, както и приложени външно, като естествени омазнители на на кожата (натурална козметика). В заключение, екстрахираните (извлечени, изолирани) масла имат своето място в практиката и могат да се ползват в ролята им на подправки (или добавки) с функцията на техния основен богатоспектърен антисептичен, коригиращ и оптимизиращ нашия микробиом ефект. Защото, както знаем, този динамичен и невидим, но мощен и поселяващ цялото ни тяло микросвят, съставен от безбройни малки живи същества, играе основната ролята на най-първа, естествена и решаваща за нашето здраве имунна система.
В края на 2019 г. в централен Китай (Wuhan) е идентифициран щам на коронавирус,
означен с кодово наименование SARS-CoV-2 и предизвикващ клинична картина
(заболяване), също така условно наречена/о с акронима COVD-19 (идващ от: CоronaVirus
Disease 19).
Оттогава към днешна дата е натрупан достатъчно голям клиничен и параклиничен опит и
материал.
Фактите, за които има научен консенсус, са:
В около 80% заразяването протича безсимптомно. (Заразяването се констатира с
неточния генетичен PCR, с по-точните антигенни тестове или с антителен тест,
последния даващ информация за скорошен контакт с вируса – завишени IgM или
прекаран в минало време контакт – завишени IgG.) Безсимптомни означава, че хората,
влезли в контакт с вируса, НЕ са болни, напълно здрави са и нямат никакви
оплаквания/симптоми. Съответно те НЕ следва да се считат впоследствие и за
оздравяли, тъй като никога не са били болни. В резултат на контакта с вируса, получават
достатъчно напрегнат имунитет (предимно клетъчен, както и при другите вируси).
В приблизително 20% от контактните на вируса се развиват леки до средно тежки
симптоми – най-често: фебрилитет (треска, повишена температура), суха кашлица,
отпадналост, по-рядко: болезненост по мускули, гърлобол, диария, главоболие, загуба на
вкус и обоняние, кожни обриви, побледняване на пръстите на ръцете и краката и др. По-
голямата част от болните оздравяват спонтанно, без необходимост от болнично
настаняване. Относително специфично за този щам коронавирус е по-пролонгираното
(продължително) протичане в сравнение с други респираторни вируси – 10-14 дни.
Само 5% от далите позитивен PCR тест имат нужда от медицински грижи в клиника,
като само в няколко процента от тях се налага интинзивно лечение (в отделение по
анестезиология, реанимация и интензивна терапия).
Няма етиологично (насочено спрямо причинителя) лечение на вируса. Т.е. спрямо
самия вирус няма ефективни лекарства (всички популярно спрягани медикаменти,
хипотетично повлияващи вируса, са доказано несигурни, категорично не универсални и
със съответните странични ефекти). Лечението е справянето на самия организъм с
причинителя, като просто се изчаква да мине технологичното време за това. Всички
прилагани медицински средства са само помощни и следва да се предписват по
индикации (при нужда). Полипрагмазията (изписването на множество медикаменти с цел
застраховане) доказано причинява повече вреда отколкото евентуална полза поради
кръстосаните странични ефекти на лекарствата, както и поради потискане на съществени
звена от защитната система на организма.
Само в единичните проценти на тежко протичаща инфекция, болният се нуждае от
активни медицински грижи: кислородотерапия при дихателна недостатъчност, в крайните
случаи – интубация и прилагане на асистирана белодробна вентилация (само по строги
индикации, тъй като ненужното презастраховащо включване на такава, доказано
увеличава смъртността!), антиагрегантна и антикоагулантна терапия (евентуално и
профилактика при рискови пациенти) при усложнения с дисеминирана вътресъдова
коагулация (DIC с-м), патогенетична противовъзпалителна и противошокова терапия с
кортикостероиди и др. – при свръхактивна реакция на имунната система (т.нар.
цитокининова „буря“ и др.), както и симптоматична такава.
Антибиотиците НЕ лекуват вируси, нито „свалят“ температура! Изписването на
антибиотик следва да става само по индикации, преценени от лекар. Антибиотикът е
насочен към евентуална или настъпила в хода на вирусното заболяване суперпонирана
(насложена) бактериална инфекция. Има специфично изследване (прокалцитонин), с
което може да докаже последната, така че да не се изписван на сляпо антибиотици.
Безразборното ползване на антибиотици води до бактериална резистентност и
последващ бум от нелечими с тези антибиотици бактериални заболявания (пневмонии,
ендокардити, менингити и др. тежки инфекции, засягащи жизнено важни органи и често
завършващи с летален изход).
Какво знаем и какво предлагаме в „Системата на човешкото хранене“?
Инфектирането и евентуално развитието на инфекциозен процес в организма е
ДВУСТРАНЕН ПРОЦЕС.
– От една страна имаме характеристиките на чуждия биологичен агент (вируси, бактерии,
гъбички, паразити) – неговата вирулентност, т.е. неговата болестотворна сила да
предизвиква заболяване, изразявана и измервана в определени показатели.
– От другата страна обаче имаме резистентността и защитната (имунна) система на
самия организъм. Още по времето на Луи Пастьор, опонентите му са изтъквали факта, че
колкото важно е „семето“, поне толкова важна е и „почвата“, върху която то може да
покълне. Върху камък, дори и посяти, семената не поникват. Поникват, ако имат
благоприятни за тях условия: хранителни вещества, топлина, влага и т.н.
Именно тази втора, организмова компонента, е основополагащият и определящ фактор,
върху който ние можем да влияем, и който е в наша пряка власт.
Храната е тази, която поражда всеки миг непрекъснато обменящото се, подменящо се и
обновяващо се тяло. (След 7 години не е останала нито една стара молекула от
предишното ни тяло!) В кръговрата на веществата, то непрекъснато се разпада на СО2 и
отпадъчни метаболитни деривати, които отходните ни системи отделят в околното
пространство, една част с помощта на кислорода, свързващ водородните катиони до
вода.
От друга страна това тяло непрекъсвано се самовъзражда, самоизгражда отново (de
novo) от молекулите на това, с което се храним. Материята, от която всеки момент се
самоизграждаме, буквално е тази, която преди известно време е била в нашето блюдо
под формата на храна. В най-буквалния, субстанциален смисъл, ние сме това, с което
сме се нахранили.
Всички запознати и съблюдаващи „Системата на човешкото хранене“, която в годините, в
резултат на клиничната практика и наблюдение, непрекъснато подобряваме, емпирично,
от личен опит, познават ефекта на храната върху своето тяло.
Практиката покава, че
ИМА ХРАНИТЕЛНА ФОРМУЛА, КОЯТО В НАЙ-ГОЛЯМА СТЕПЕН ПРЕДПАЗВА ОТ
ОСТРИ ИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
Когато консумираме храна, произвеждаща голямо количество токсични отпадъчни
материали, тогава в различни отдели на тялото се натрупват органични разлагащи се
вещества – слуз по лигавиците на отходните органи (напр. секрети от носоглътката,
обложен език, налепи по лигавицата на стомаха, обилно отделяне на лющещи се
епителни клетки от пикочните пътища, вещества излъчени от кожата чрез потта и пр.).
Образува се също така тъканна киселинност (голямата част от отпадъчните молекули са
киселини), както и други увреждащи екскреторни деривати.
Тази ТОКСИЧНА СРЕДА, съставена от една страна от органични отпадъци, е идеалният
хранителен субстрат за развитието на патогенни микроорганизми, тя е тяхната
естествена храна за развитие. Те се размножават в тази среда скоротечно, образувайки
техни колонии и живеят като разлагат (чрез гнилостни и ферментативни процеси)
отпадъците ни.
От друга страна, киселите отпадъчни субстанции (пикочна к-на, креатинин, урея,
билирубин и мн. др.) консумират алкални и други резерви на организма – минерали,
витамини, ензими и други белтъчни вещества, като по този начин отслабват нашата
имунна система.
Резултатът от едно такова неправилно/небалансирано хранене е повишена склонност
към инфекции. Микробите се явяват неизбежен биологичен коректор и балансьор в
екосистемите, там където се натрупват отпадъчни мъртви клетки и техните органични
разпадни субстанции. Разлагат ги до по-нискотоксични и по-прости химически молекули и
по този патологичен начин ни правят услугата да се освободим от тях.
Другата страна в баланса на храненето и респективно в неприкосновеността (имунитета)
на тялото е пълноценността на приеманата от нас храна.
Тогава, когато системно има ДЕФИЦИТИ В ХРАНЕНЕТО
и за достатъчно дълъг период не подаваме нужните вещества, ние изчерпваме резервите
и нашият имунитет също пада. Имунната система е съставена от живи клетки и антитела,
синтезирани от тях. Те по същия начин, както всичко друго в тялото ни, живеят като едни
умират, а други се раждат. И веществата, от което са съставени, са същите тези, с които
сме се хранили.
Вирусите не правят никакво изключение от този общ биологичен принцип. Те се развиват
интрацелуларно (вътреклетъчно), но за да проникнат до там, както и да имат субстрат за
развитие, те се нуждаят от същите предразполагащи фактори.
КОГАТО ОСИГУРЯВАМЕ НА ТЯЛОТО ВЪТРЕШНА, ТЪКАННА ХИГИЕНА И КОГАТО СЕ
ХРАНИМ ПЪЛНОЦЕННО, БЕЗ ДЕФИЦИТИ, ТОГАВА НИЕ ОСИГУРЯВАМЕ МАКСИМАЛНА
НЕПРИКОСНОВЕНОСТ/ЗАЩИТА ОТ ПАТОГЕННОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЧУЖДИ
БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ.
Кагато в тялото не се задържа нищо излишно и в същото време не липсва нищо
потребно, ние сме защитени във възможно най-голямата степен от инфекции.
Това е дълбоката и основна биологична причина едни хора да са предразположени да
боледуват, а други да не боледуват или при тях да протича заболяването по най-лек
начин.
„Системата на човешкото хранене“ е подробно описана и разгърната в съответните
публикувани източници и всеки, който желае, може да се запознае с нея в детайли и да я
използва.
Коронавирусът е един от милионите заобикалящи ни всекидневно микроби и
предпазването от развитие на инфекциозно заболяване от него следва същите основни
постулати.
Най-общо, препоръката е да приемаме един ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ СУРОВА ХРАНА.
Тя е максимално конгруентна (съответстваща) еволюционно на организмовата ни
система и съвпада с нея както „ключ в ключалка“. Храна, осигуряваща нискотоксични
отпадъчни деривати, които бързо напускат и почистват нашето тяло (Напр. трябва
задължително да имаме двукратно за деня изхождане- дефекация!). В същото време тя е
оптимална и като състав, осигуряваща всички необходими за функцията и пластиката на
тялото ни хранителни вещества (нутриенти).
Следва да е съставена от свободни по количество:
ПЛОДОВЕ (в сезона – киви, райска ябълка, нар, цитруси и др.),
ЗЕЛЕНЧУЦИ (особено моркови, червено цвекло, стъблена целина, зеленолистни –
цялостни, на салати, но също и като пресноизцедени сокове и зелени смутита),
СУРОВИ ЯДКИ (сусам, бадеми, орехи, лешници и др., като се избягват суровите
фъстъци).
Допълнена от термично НЕобработени животински продукти (някои есенциални вещества
като вит. В12 и др. за човека се получават само от тях!):
СУРОВИ ЯЙЧНИ ЖЪЛТЪЦИ (така в миналото бабите ни засилваха с „шато“ и не само,
така се прави истинската майонеза, както и множество още рецепти). Ползват се след
щателно измиване/дезинфекциране на черупката за предпазване от салмонелоза.
Опитът показва, че е желателно средно да се приемат поне 3-4 броя на ден (за
подрастващи и спортуващи и повече). Повишават „добрия“ холестерол и предпазват от
мозъчни увреждания.
РИБА – приготвена по традиционен начин БЕЗ термична обработка. Класическа
рецепта е т.нар. „севиче“ – домашно маринована риба в лимонов сок и подправки (лук и
др.). Препоръчителни са мазните риби – скумрия и др. Те осигурават необходимите
омега-3 ненаситени мастни киселини, които по естествен начин „разреждат“ кръвта и ни
предпазват от хиперсъсирваемост (тромбози). Препоръчително е да се консумират поне
веднъж седмично и повече.
ДОМАШНО СУШЕНИ МЕСА (филета и др.), но БЕЗ НИТРИТИ (Е250!) и БЕЗ НИТРАТИ,
по възможност с редуцирано количество диетична калиева сол (с 66% калий)
ЧЕРЕН ДРОБ – веднъж седмично (250-300 г), от гарантиран източник – пасищни
животни, препоръчително бланширан за кратко (30 сек) във вряща вода и подправки.
(Така нашите баби ни засилваха да нямаме анемия!).
МНОГО И РАЗЛИЧНИ ПОДПРАВКИ. Това са нашите естествени антисептици и
„антибиотици“. Препоръчителен е възможно най-богат спектър: джоджен, копър, босилек,
чубрица, лук, чесън, люти чушлета, чимен (семето на сминдуха), джинджифил, куркума,
кориандър, ким, кимион, черен пипер и др. Някои от тях, подобно на омега-3 мастните
киселини в мазните риби, снижават риска от тромботични усложнения: сминдух, чимен,
джинджифил, куркума.
За предпазване от коронавирусна инфекция ИЗБЯГВАЙТЕ:
ТЕХНОЛОГИЧНО ПРЕРАБОТЕНИ ХРАНИ: джънк-фуудс (чипсове, солети и др.),
тестени изделия и хляб (заменете ги с варива – ориз, царевица, лющен овес, елда, киноа,
леща, нахут, грах, боб и др.). Избягвайте готови майонези, сосове, консерви, готово
приготвени ястия с термично обработена мазнина).
МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ПОЛЗВАЙТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПЕСТЕЛИВО. Те продуцират в
обмяната на веществата слузни деривати, отделящи се по лигавиците, които са
прекрасна храна за микробите! Кисело мляко – до 500 г седмично, обезсолено (за
предпочитане козе) сирене – до 200 г седмично. Вместо тях може да си приготвяте
домашно заквасени с млечно-кисела закваска ядки. Туршията (не обаче консервите!) е
пример също за млечно-кисела ферментация и естествен пробиотик. Приготвяйте я с
малко сол (може и без, но се ползва до седмица, тъй като е нетрайна).
ДА СЕ СВЕДАТ ДО МИНИМУМ ТЕРМИЧНО ОБРАБОТЕНИТЕ МЕСА. Те образуват най-
токсичните съединения, присъстващи в нашето хранене: акролеини – алдехиди, кетони,
бензоли, индоли, скатоли и др. Толерират бързото развитие на патогенни микроби.
Колкото едно месо е по-силно подложено на термична обработка (препичане, пържене и
др.), толкова повече токсична среда създава и благоприятства развитието на инфекции.
ТЕРМИЧНО ОБРАБОТЕНИ МАЗНИНИ – различните видове олио – слънчогледово,
зехтин и др. Препоръчително е въобще да изключите екстрахираните (извлечени,
изолирани) мазнини: олио, зехтин, кокосово масло и др. Вместо тях ползвайте смлени
ядки, авокадо, сурови жълтъци, а за топлите храни, след снемането им от огъня – краве
масло, по желание и сланина.
НАМАЛЕТЕ КОЛИЧЕСТВОТО НА ДОБАВЕНАТА ГОТВАРСКА СОЛ. Един грам добавен
натриев хлорид задържа около един литър оток в тялото, заедно с това и токсини, и
нарушава циркулацията в малките съдове. Води също до загуба на калций, магнезий и
други минерали! Вместо това включвайте активно стъблена целина (селъри). В изцеден
сок от селъри може да сварявате зърнените и бобени варива – по този начин се
осигурява естествено и необходимо солно съдържание, както и невероятен вкус.
Нека не забравяме, че храна за нашия организъм също е
ВЪЗДУХЪТ
Кислородът, поет с дишането, както вече споменахме, неутрализира водородните кисели
катиони (протони), които са основен корозивен отпадък на обмяната.
ДВИЖЕНИЕТО/СПОРТЪТ
Съдейства за циркулацията на кръвта и оросяването на тъканите с кислород и
хранителни вещества.
СЛЪНЦЕТО
Осигурява синтеза на витамин Д в кожата, който витамин има доказано облигатно
значение за имунната система. Слънчевата светлина действа антидепресивно, съдейства
за синтеза на хормони и ендорфини (медиатори на щастието и доброто настроение),
убива бързо всякакви патогенни микроби, вкл. вируси, активира обмяната.
И не на последно място – нека зареждаме живота си и живота на тези около нас със
светла енергия. И това не е фраза, а нещо съвсем конкретно. Защото, както добре знаем
– от нашия избор зависи коя страна на монетата ще видим. А това, което виждаме, и
върху което се съсредоточаваме, то расте. Ние буквално творим света, в който живеем. И
най-върховното човешко щастие постигаме тогава, когато се превърнем във факлоносци
на този свят.
Д-р Георги Гайдурков завършва медицина в Медицинска
академия – София през 1985 г. Специализира нутрициология
към Свободен медицински факултет с ръководител проф.
Божидар Попов. През 1995 г. завършва и магистратура по
психология към СУ „Св. Климент Охридски” със специалност
клинична и консултативна психология. Д-р Гайдурков работи
последователно в неотложно звено и бъбречно отделение към
МБАЛ „Христо Ботев” – Враца и 12 години в Център по
хемодиализа към МБАЛ „Св. Анна” – София. От 2001 г. е
ръководител на Консултативен център за безлекарствена
терапия и личностна промоция „Санитас” – София.
Интересите му са в областта на профилактично и лечебно
хранене, холистична медицина и логотерапевтична психология.
Специално за в. „Доктор“ д-р Гайдурков обясни как може да
профилактираме вирусните инфекции чрез хранене.
Д-р Гайдурков, как може да подготвим организма си, за да не
хващаме лесно вирусни инфекции или поне да не караме тежко
тези заболявания?
В инфекциозен процес, предизвикан от вирус или друг микроб,
винаги има две страни. От една страна е причинителят, който обаче
винаги търси хранителна среда. Вирусите не правят изключение,
въпреки че тяхното развитие е интрацелуларно (вътреклетъчно). По
времето на Луи Пастьор работи ученият Антоан Бешам, който е
негов опонент. Той твърди, че колкото е важен причинителят за
един инфекциозент процес, толкова е важна и средата. Вирусът не
може да се развива без гостоприемник. Извън гостоприемника
вирусът е на границата между живо и неживо. Неслучайно на
латински вирус означава отрова. Чак когато влезе в клетката,
вирусът се реплицира и образува белтъчна част. Само че за вируса
трябва да има хранителна среда в организма. И въпросът е: ние
позволяваме ли да има хранителна среда за развитие на микроби?
При едни хора има хранителна среда за микробите, включително за
вирусите, при други няма. И това е една от причините първата
група хора да хващат лесно вирусни инфекции и да ги карат тежко,
дори фатално, а втората група да не се заразяват или поне да
изкарват вирусните инфекции безсимптомно и да придобиват
имунитет.
От друга страна, ако човешката имунна система е силна, тя ни
гарантира неприкосновеност. Имунната система функционира
благодарение на много имунокомпетентни клетки. Едни от тях са
В-лимфоцитите, които синтезират антитела, атакуващи чуждите
биологични агенти. Хващат ги в антиген – антитяло комплекс и ги
обезвреждат. Само че, за да е силна имуннта система, не трябва да
се допускат хранителни дефицити. Ако има недоимъчно,
небалансирано хранене, имунните клетки не могат да изработват
ефективно антитела, нашият имунитет пада и сме склонни да се
разболяваме.
Каква е хранителната среда за микробите в човешкия
организъм?
Микробите се развиват в среда на отпадъчни вещества. Човешкото
тяло се разпада и изгражда непрекъснато. Ние живеем чрез обмяна
на веществата. Основен източник за изграждане на организма е
храната. Няма частица от нас, която да не е дошла от храната ни.
Само кислородът идва от въздуха. Но всичко останало в нашия
организъм – за добро и зло, за здраве и болест – идва от материята
на храната. Живеейки на базата на обмяната на веществата, нашето
тяло непрекъснато продуцира отпадъчни органични съединения –
урея, креатинин, пикочна киселина и др., които организмът
изхвърля навън чрез отделителната система.
Ако организмът своевременно извежда тези органични отпадъчни
вещества и те не се задържат в него, ние сме в добро екологично
равновесие. Но ако нашият организъм трупа някъде органични
отпадъци, те стават хранителна среда за развитие на микроби. Ето
това е основната причина, поради която едни хора се разболяват, а
други – не; едни боледуват тежко, а други – леко. Шегувам се, че
микробите идват в нас, за да ни помогнат да евакуираме по-
ефективно отпадъчните вещества. Тоест микробите са универсални
санитарни почистители в природата. Ако човек е допуснал да
натрупа отпадъчни вещества в тъканите, в междуклетъчните
пространства, в самите клетки, тези отпадъци ще бъдат идеална
среда за най-различни микроби. Но почистим ли тялото си,
вирусните, гъбични и бактериални инфекции не ни хващат.
Отпадъчните вещества не са имагинерни. Ние можем да ги видим и
макроскопски – камъни в бъбреците и в жлъчния мехур,
холестеролни плаки, шипове, тумори и т.н.
Как да не трупаме отпадъчни вещества в организма си?
Трябва да подберем такава храна, която да не създава отпадъчни
вещества, които са хранителна среда за нашите микроби. От друга
страна, храната ни трябва да е достатъчно балансирана,
пълноценна, силна, за да създава материал за нашата имунна
система. Само по този начин ние ще бъдем максимално
неприкосновени за чужди биологични агенти, в това число и за
вируси.
Още Хипократ го е казал – нито миг нищо излишно да не се
задържа в никое ъгълче на тялото и в никой миг нищо потребно за
нас да не липсва. Това е брилянтната дефиниция за здравето.
Хипократ продължава и с дефиниция за медицината – храната да
бъде наше лекарство и лекарството да има характеристики на
храна, а не да бъде чужд, неестесствен химикал. Който и химикал
да вземем, например аспирина, той не е част от органелите на никоя
клетка. Следователно аспиринът не може да доведе до трайно
биологично равновесие, тоест до здраве. Ето защо истинското
лекарство може да бъде единствено храна.
Коя е храната, която ще даде оптимален биологичен баланс?
Човекът е част от природата, от цялостната органична екосистема.
Затова адекватната, истинската, пълноценната, здравословна храна
за човека трябва да бъде природна и максимално непроменена.
Голяма част от това, което ядем, трябва да бъде сурова,
непроменена, нативна храна. Например да приемаме достатъчно
плодове и сурови зеленчуци, които да бъдат под формата на салати,
сокове, смутита. А също сурови семена и ядки под формата на най-
различни рецепти, не само за директна консумация. С тях може да
направим бонбони, дори ферментативни храни.
Важно е голяма част от храната ни да бъде максимално
непроцесирана, нетехнологично преработена. А когато храната е
променена и денатурирана, когато в нея вече няма природа, тя се
превръща в антихрана. От една страна, денатурираната храна дава
отпадъчни метаболити, в които виреят микроби, а от друга, тази
храна е непълноценна и отслабва нашата имунна система.
А месните продукти, които не можем да приемаме сурови?
Наистина част от необходимата за човека храна идва от
животинския свят. Без нея в организма настъпват хранителни
дефицити – на белтъчни, на желязо, на витамин Д, на витамин В 12 .
Сигурно е, че за витамин В 12 източникът е само от животинския
свят. Алтернативата е от хранителни добавки.
Термичната обработка дава огромната разлика между
животинските продукти, които дават много отпадъчни метаболити,
които са силно токсични и са храна за микробите, с другите
животински продукти, които не са толкова токсични. Най-
значимата денатурация на местните храни е в топлинната
обработка.
Трябва да отбележим, че традиционно в кулинарията се използват
сурови продукти от животинския свят. Например суровият яйчен
жълтък е суперхрана, която съдържа абсолютно всичко в себе си в
перфектен баланс. Дори холестеролът, който приемаме със суровия
жълтък, е добрият холестерол, необходим за нашия организъм. За
жълтъка като суперхрана знаеха дори нашите баби и засилваха
децата. От сурови жълтъци правеха и шато. Освен това суровият
яйчен жълтък влиза в класическите рецепти за майонеза,
италианско тирамису и много други. Няма опасност от салмонели,
защото те се хващат само от черупките на яйцата. Когато
стерилизираме черупките, много лесно и ефективно ще се
предпазим от салмонелите.
Що се отнася до месата, те може да се ядат сурови под формата на
луканка, филе, пастърма, хамон. Разбира се, не бих препоръчал да
се купуват от магазини, защото повечето от тези трайни колбаси са
с много сол и с най-тежкия и токсичен консервант – натриев нитрит
(Е250). Алтернативата е да потърсим фирми и ферми, които
произвеждат тези месни продукти без консерванти. В домашни
условия също можем да си направим филета и сушени меса. А
рибата например може да бъде домашно маринована – севиче е
много известна рецепта в кулинарията. Така че част от
животинските продукти също може да присъстват в менюто ни в
нативен, непроменен вид.
Термичната обработка извършва най-дълбоката промяна и
денатурация на молекулата на животинските храни. Техните
отпадъчни продукти са храна не само за микробите, но са и
причина за дегенеративни заболявания. Убедих се от собствения си
опит, че месото уврежда и разболява, ако е термично обработено.
Дори домашни кучета и котки, които имат анатомията на хищници
и за които е естествено да ядат месо, умират от онкологични
заболявания. Никой в природата не е виждал вълци, тигри и лъвове
да умират от рак. Но заради термично обработеното месо
домашните животинки умират от рак. Разбира се, не веднага.
Започва се с инфекции, артрити, цирози и накрая рак. И хищникът
не може да остане здрав от термично обработено месо, камо ли
човекът, който по анатомия и физиология не е хищник.
Така че, ако дадем в хранителния си стил превес на суровата,
непроменена храна, това е идеалният вариант за защита против
вирусни инфекции. Ако често боледуваме от вирусни инфекции, за
профилактика и лечение можем да променим хранителния си стил
и да останем само на сурова храна. Тогава много бързо ще
възвърнем своя имунитет срещу инфекциозните причинители.
Можем да допълваме храната си с бобени варива и термично
обработени зеленчуци. Те по принцип се приемат много добре и са
част от хранителния стил на човека от векове.
А какво да правим с млечните?
Това е една група животински продукти, която дава много
отпадъчни метаболити. Казеинът от млякото е белтък, чужд за
човешкия организъм и трудносмилаем. Той предизвиква
образуването на много слуз в лигавиците на горните дихателни
пътища, на пикочните пътища и др. Тогава ни нападат микроби,
страдаме от респираторни и уринарни инфекции, както и на други
вътрешни органи.
Само киселото мляко е добър вариант, защото е преминало
млечнокисела ферментация. Забележете обаче – киселото мляко не
трябва да е ежедневно на трапезата ни, а само кофичка кисело
мляко седмично. Седмично трябва да приемаме също не повече от
150 г ферментирал млечен продукт, какъвто е сиренето и
кашкавалът.
Млякото не е човешка храна. Никое животно в природата не бозае
като възрастен, а още по-малко не бозае от друг биологичен вид.
Такава перверзия не съществува в природата. Но човекът я прави.
Той не пие като възрастен майчино мляко, което би било по-
естествено, вместо да пие млякото на друг биологичен вид.
Така че моята препоръка е млечните продукти да минат на заден
план, ако често боледувате от инфекциозни заболявания.
Кои храни трябва максимално да избягваме?
Това са процесираните, индустриално преработените храни, джънк-
фууд и т.н. Те внасят деградация в нашето тяло. Колкото по-
променена е една храна, толкова повече отпадъци ще дава в
организма и повече ще ни разболява. В същото време ще бъде
повече непълноценна. Човешкият организъм еволюционно не е
приспособен към такава храна. Неговите ензимни процеси стават
невъзможни. Например хидрогенирани мазнини не съществуват в
природата, човекът не се е сблъсквал в еволюцията си с тях и не
може да ги метаболизира. Тази непълноценна храна удря двояко –
дава отпадъци и отслабва имунната система. Ето защо в един
момент ще доведе човека до болест.
Тестените преработени храни в днешно време спадат към
технологично променените храни. За съжаление и хлябът също.
Алтернативата е нещо домашно, което да е по-семпло – да не е с
мая, да не е с преработено брашно. Съвременният хляб е променен
на много нива. Още при смилането на брашното в него се слагат
консерванти, избелители и т.н. А след това се извършва
допълнителна трансформация при изготвянето на хляба.
Трябва също да избягваме термично преработените меса, особено
индустриално термично преработените.
Добре е също да не ползваме екстрахирани мазнини –
слънчогледово олио, зехтин и други олия, защото те също са
изкуствено преработени. Когато измъкваме една мазнина от
естествения й източник, тя става най-мощния, най-лепкавия, най-
тежкия нутриент. Внесем ли я в организма, все едно хвърляме
петрол в морето и правим екокатастрофа. Природата ни дава
мазнини в емулгиран вид, в сложно органично свързани
съединения, които са полезни за организма. Докато екстрахираната
мазнина краде цялата водноразтворима гама, която се усвоява във
водно йонизирана среда. Примерно витамините от група В,
минералите цинк, магнезий, калций, манган. Всичко това не може
да се усвои заради екстрахираната мазнина и в организма настъпват
дефицити. В същото време емулгираните мазнини са изключително
трудно разградими.
Тези мазнини стават още по-токсични, когато се подложат на
термична обработка. Най-токсичната компонента на храната е
термично обработената мазнина. Поне нея можем да избегнем.
В системата за хранене, която аз предлагам, не ползваме
екстрахирани мазнини, камо ли термично обработени.
Как да се храни човек, когато се разболее?
Природният инстинкт на човека е да отказва храна, когато се
разболее. В този кризисен момент организмът иска да насочи
енергията към лечението, да махне причинителя, да изчисти
отпадните вещества. Храната, когато сме болни, трябва да е
максимално семпла. Защото самият процес на храносмилане е
енергоемък. Преди да се получи енергия от храната, тя първо
трябва да се метаболизира, да се смеле, а това смилане изисква
много енергия от организма. Тази енергия се равнява на тежък
физически труд. Ако ние ядем много и тежка храна точно когато
сме болни, енергията отива за смилане на храната, а не за лечение.
Това е причината за инстинкта на тялото: „спри храната, за да
можеш да се лекуваш“. Тогава организмът минава на ендогенно
хранене – започва да изяжда отпадъчните вещества, включва ги в
обмяната и ги изхвърля бързо. Така и лечебният процес е бърз.
Най-добрият вариант при болест е да останем само на сурови храни
– плодове, много сокове, особено зеленчукови. Те алкализират
отпадъчните вещества. Нека припомним, че урея, креатинин,
пикочна киселина са киселини.
Ако организмът има дефицити, най-силната и мощна храна, която
няма да наруши процеса на тялото в този кризисен момент, е
суровият яйчен жълтък. Той е най-леката, но пълноценна храна.
Можем да си позволим 3 – 4 до 5 – 6 жълтъка според възрастта и
енергоразхода. Разбира се, трябва да приемаме много течности,
предимно от изцедени зеленчукови сокове. Това е идеалният
вариант.
Може да ползваме и много подправки. Зеленчуците може да са под
формата на салати с чесън, джинджифил, куркума, чимен (семето
на сминдуха). Това са нашите природни антибиотици
(антисептици). Трябва да ги ползваме не само когато сме болни,
защото действат и профилактично. Там, където има най-много
инфекции, националната кухня е с най-агресивните подправки,
примерно индийската кухня. Това не е прищявка, а въпрос на
оцеляване. Традицията в Индия повелява храната да е много люта,
да съдържа агресивни подправки, защото това са лекарства.
Когато сме болни, трябва да приемаме много зелени храни.
Зеленото съдържа така важната фолиева (листна) киселина. Може
да пуснем например бейби спанак на блендера и да получим смути.
Ако имаме желание, може да ядем сурови ядки, и ако се чувстваме
слаби – сурови жълтъци (например смесени с ядки или с банан).
Когато апетитът ни се върне, вече можем да включим зърнени и
бобени варива, зеленчуци на пара и термично необработени
животински храни (маринована риба, сушени меса).
Разбира се, човекът е социално същество и е нормално да си
позволи понякога празнични храни. Не е фатално, ако от време на
време изядем порция печено агнешко или някоя свинска пържола.
Въпросът е регулярното ни хранене да не е такова. За да ни
гарантира здраве, регулярното ни хранене трябва да е такова, че
нищо неполезно да не се задържа в нас и нищо излишно. Това е
гениалната дефиниция на здравето на Хипократ.
Мара КАЛЧЕВА
Как да укрепим имунната система срещу ковид?
Интервю на д-р Георги Гайдурков за телевизия „Евроком“ и предаването„Училище за родители“, 9 април, 2021 г.
Водещ 1: Здравейте, вие гледате предаването “Училище за родители”. Скъпи зрители, от сутрин до вечер повечето медии показват данни за заразени, починали или тежко болни от Covid 19.Ние от “Училище за родители” вярваме, че е важно информацията, която достига до вас, да не е само плашеща и предизвикваща паника и страх.Ако се замислите, колко пъти гледахте предавания или информация как да се предпазим от Covid 19, но не само с маски и дезинфектанти,а като поддържаме тялото си здраво?Едва ли ще си спомните за много такива.
Водещ 2: Ето защо, решихме в днешния епизод да ви срещнем с д-р Георги Гайдурков. От разговора с него се надявам да бъдем малко по-оптимистични и малко по-знаещи как чрез храненето можем да бъдем по-здрави. Защото, скъпи зрители, има достатъчно изследвания, които показват, че хората, които не се хранят здравословно, са хора, които страдат от сериозни проблеми със своята имунна система и не само.Те са по-податливи на хронични и вирусни заболявания, защото храната е мощен регулатор на всички процеси в нашето тяло. Здравейте, д-р Гайдурков и добре дошли на територията на предаването “Училище за родители”!
Водещ 1: Здравейте!
Д-р Георги Гайдурков: Здравейте!
Водещ 1: Нека да започнем разговора с факти за Covid 19, за които има научен консенсус.
Д-р Георги Гайдурков: Аз мисля, че на нашите зрители ще кажем хубави, добри новини, защото те са и факти. Първо, известни неща, които знаем всички от медиите.Един вирус от групата на Коронавирусите, които са отдавна известни още от 60-те години, открит в края на 2019-та година в Ухан, Среден Китай, с едно кодово име SARS-cov-2.Този вирус дава една клинична картина, която е известна пак под условното наименование Covid 19.Хубавите новини?Ето и нашият министър тези дни каза, че в края на лятото, според него, ние ще достигнем по един или друг начин, този заветен колективен имунитет, при който популацията ще бъде стабилна.Това е безспорно добра новина. Другите известни факти, върху които никой не спори, е, че около 80% контактните са безсимптомни, тоест, не боледуват и изграждат напрегнат имунитет. Само при едни около 20% се развива клинично заболяване с регулярните симптоми на респираторна инфекция на горни дихателни пътища. Само при около 5% се налага хоспитализация, а при още по- малък процент се налага активна медицинска грижа в специализираните отделения по реанимация и анестезиология, тоест, с интензивна медицинска грижа, белодробна вентилация и т.н. Това, безспорно, са добри новини, но ние сега ще кажем и много по-добрите новини: как ние можем така да направим, че по един прост, достъпен и евтин начин за всеки един от нас, да укрепим нашата имунна система така, че да сме или невъзприемчиви към вирусите, или, ако, така да се каже, ни хване, ние да можем да го изкараме по по-лек начин.
Водещ 2: Д-р Гайдурков, преди да ни разкажете за тази цяла система, аз, преди да стартира предаването се подготвих и видях колко обширна е системата, която сте подготвили…Можете ли да ни кажете за тази една година, ясно е, че не е открито лекарство и в много от случаите лекарите се презастраховат като дават не само един, а няколко антибиотика, за да лекуват болните си пациенти от Covid 19…Вашето мнение за този тип лечение какво е?
Д-р Георги Гайдурков: Както е известно, няма ефективно етиологично лекарство спрямо Covid 19. Спрягат се редица медикаменти, всички ги слушаме в медиите, но засега няма регистриран препарат, който да е минал задължителните изпитания на едно лекарство, да бъде регистриран, патентован и т.н., който да е директно спрямо вируса, тоест да има, както казваме, етиологично лечение. Има патогенетично лечение, симптоматично лечение, когато се налага.Много пъти лекарите, в стремежа си да се презастраховаме, ползваме повече лекарства.Това в медицината е известно като полипрагмазия, но всеки студент знае, че резултатът не е добър, тъй като има лекарствени взаимодействия, а много пъти ние потискаме естествената реакция на нашето тяло към оздравяване.Както е известно, повечето наши зрители знаят, че лекарят много пъти, така да се каже, изписва антибиотик.Както е известно, антибиотикът не действа спрямо вируса, а действа спрямо бактерии.Презумпцията на лекарите е, че когато изписваме антибиотик, ние профилактираме, така да се каже, ние се застраховаме спрямо вторична насложена бактериална инфекция.Веднага нещо конкретно.Нека да знаят нашите зрители, това всеки лекар го знае, че ние може да отдиференцираме дали има бактериална насложена инфекция или само вирусна, разбира се, по клиничната картина, образната диагностика.Има и едно специфично изследване, биохимично, което се нарича прокалцитонин, което ни помага много екзактно ние да отдиференцираме дали вече има бактериална инфекция, за да изпишем антибиотик.Така че, lege artis, би трябвало да се изследва екзактно, за да изпишем и антибиотици.Така че в съвременната ситуация няма етиологично лечение.Има, да, патогенетично и симптоматично тогава, когато се налага, и би трябвало да избягваме полипрагмазията, тоест, употребата, с цел да се застраховаме, на много лекарства.Но добрата новина е, че ние можем да се фокусираме върху едно място, за което, като че ли най-малко се досещаме.Това е собственото ни тяло.Всъщност, източникът на нашето здраве е в нас, това е нашата имунна система.Ние ще говорим за това как по този лесен начин ние можем да се предпазим не само от конкретния вирус, а и въобще спрямо инфекциозни заболявания.По естествен начин ние много лесно можем да профилактираме, а когато вече развием някои симптоми, те са да по-леки.Много лесно това става, когато ние укрепим нашата имунна система чрез храна.Защо е така?Защото тя се състои от молекулите на храната.Това е, да кажем, забравеното лекарство.В съвременната медицина доминира предимно теорията на Пастьор, че микробите причиняват заболяванията.Но в историята на медицината малко забравени остават имената на редица автори, които казват обратното.Например Рудолф Вирхов, който е основата на съвременната патоанатомия, бащата на съвременната патоанатомия.Той обратното казва, че всъщност микробите търсят естествения субстрат, естествената среда, гнилостна, където те могат да се развиват.Антоан Бешам, това е един друг автор, съвременник на Пастьор, който документално доказва, че всъщност средата е толкова важна, колкото и самият микроб.Тоест, казано простичко, ако посеем едно семе на камък, то няма да поникне, а то трябва да има среда.Един микробиолог изолира причините в една хранителна среда, за да може да го изолира и да види на какво е чувствителен този микроорганизъм.Така че, ако ние създадем благоприятна среда, така че да няма отпадъчни органични материи в нас, тогава ние ставаме, така да се каже, неприкосновени за чужди биологични агенти.
Водещ 2: Това, което говорите в момента, това ли означава динамичното равновесие в здравия организъм? Да ни кажете, в кои ситуации това равновесие се разрушава?
Д-р Георги Гайдурков: Аз се шегувам с моите пациенти и им цитирам една приказка, приписвана обикновено на Айнщайн, че “ако едно нещо не можеш да го обясниш на 6-годишно дете, ти нищо не разбираш”. Нашата имунна система са имунокомпетентни клетки и антителата, които те продуцират.Лимфоцитите, B лимфоцитите, продуцират антителата, които са белтъчини.Ако изследваме този субстрат в нашето тяло, откъде произлизат тези белтъчини?Откъде се раждат тези клетки? Знаем, това е животът: клетките в тялото непрекъснато умират и други се раждат. Откъде идват веществата, от които се изгражда това нещо?Това е едно динамично равновесие, за което учим още в училище.Една част от тялото се разпада и друга се изгражда непрекъснато.Учените са установили, че за седем години няма вещество, което да е запазено в нашето тяло.Тоест, цялото тяло е обновено, сменено.Така, както една река тече и ние два пъти не можем да се изкъпем във водата на една и съща река.Същото е с нашето тяло и в частност с нашата имунна система. И ако с някакъв анализ ние изследваме откъде идват тези вещества, откъде се раждат тези източници на нашия живот и нашия имунитет, с някакъв анализ по-съвременен, ще видим, че всички частици от нашето тяло произлизат от вещества, които ние сме консумирали в нашата чинийка, така да се каже. Тоест, няма вещество в тялото ни, което да е попаднало по магически начин и няма източник на живота в нас, който да няма материалния субстрат в нашето блюдо.Когато ние се храним, тази материя и енергия се превръща в кръв и кръвта е тази, която като посредник на живота разнася веществата в нашето тяло и храни нашите тъкани и органи.Там плуват отговорите, в този океан на живота.И, ако там нашата храна е такава, че дава повече отпадъчни вещества, те са прекрасна храна за развитие на микроби.Между другото, дишането е само този процес, при който кислородъткаптира водорода до вода, всичко друго в нашето тяло се състои от веществата, които ние сме приели.Ако консумираме храна, която да ражда здравата тъкан, тогава и нашият имунитет ще бъде в най-добрата форма.Резултатът от това е двуяк.От една страна да няма толкова и такива отпадъчни вещества, които да са храна за микробите и да са среда за тяхното развитие.Вирусът не прави изключение, макар че той е вътреклетъчен, интрацелуларен.Тогава, когато има отпадъчни вещества, той намира среда и нашият организъм е много по-податлив. Ако ние създадем условия да изчистим тялото, тоест, винаги има отпадъчни метаболити, но те да са такива, че да не се задържат в тялото, то адекватно да евакуира тези вещества, и в същото време нашата храна да е пълноценна, тогава ние гарантираме този екологичен баланс. Това, което в нас се разпада, нека не забравяме, че ние непрекъснато се разпадаме, и отново се съставяме, това е фактът на живота. И ако гарантираме храна, така че да не задържаме отпадъчни вещества и те се евакуират своевременно през отходните системи – черва, кожа, бъбреци, лигавица, дихателни пътища….да не се задържат тези отпадъци и в същото време нищо потребно да не липсва, тогава ние сме в най-добрата форма, тогава нашата имунна система е най-силна. Всъщност, Хипократ го е казал перфектно: “правилно лекува който правилно извежда и правилно въвежда”. Казва: “да лекуваш, ознава да отнемеш излишното и да подадеш което липсва”. Ето една брилянтна дефиниция, която е дефиниция на живота и същевременно би трябвало да е аксиомата в медицината. И лекарят би трябвало да се погрижи такива условия да създаде, такава храна….Защото Хипократ го е казал: “храната трябва да бъде лекарство и лекарството храна”. Такава храна, която да гарантира в никой момент в нашето тяло да не се задържат отпадъчни вещества и в никой миг нищо потребно да не липсва.Тогава ние сме в най-добрата форма и тогава ние сме максимално неприкосновени за чужди биологични агенти.
Водещ 1: Коя е тази храна, която може да бъде лекарство?
Д-р Георги Гайдурков: Човекът в неговата история, както всеки биологичен вид, е адаптиран към дадена храна. Когато ние се придържаме към този източник, когато е максимално адекватен, конгруентен,който съвпада като ключ в ключалка, тогава тази храна ще гарантира това равновесие, че разпадащото се в нас,….нека не забравяме, че ние непрекъснато се разпадаме и се изграждаме, аз го повтарям, но това е нещо, което се забравя,….тогава ще осигуряваме тази вътрешна хигиена и тогава, в същото време, ние ще осигурява всички необходими вещества. Защото, ако имаме дефицити, тогава пак нашата имунна система страда, тя не се изгражда добре и тогава пада също имунитетът.Тоест, казано така, храна, която е дадена от природата, минимално променена, минимално процесирана, тя би трябвало да е най-адекватната.И в моята практика, аз съм се старал тези години, заедно с моя екип, да търсим тази хранителна формула, която да гарантира това.И в конкретика – коя е тази храна?От една страна това е храна, която е в непроменено, както казахме, състояние, тоест, трябва да имаме една голяма част сурови храни.Да имаме една голяма част плодове, които осигуряват витамини, минерали, достатъчно водно съдържание, както знаем.Да имаме една голяма част сурови зеленчуци и там да разгледаме един широк спектър, защото те са по-алкалните. Отпадъчните вещества на обмяната са киселини: урея, креатинин, пикочна киселина, билирубин и хиляди други, които даже не знаем. Зеленчуците променят това, алкализират и дават много неща.Можем да ги ползваме като салати, фрешове, смути, да имаме една голяма част сурови ядки, сусам, бадеми, орехи и други.Оказва се, че известна част от нутриентите за тялото са от животинския свят.Примерно витамин B12, който е само там, в ефективна и усвоима за човека форма.Но там се оказва в практиката нещо много странно.Аз го твърдя на база на моя опит, тъй като зад гърба си имам вече 35-36 години практика и наблюдения.Животинските продукти дават отпадъчни вещества, в които прекрасно виреят микроби, предразполагат към инфекциозни заболявания, но тогава, когато са термично обработени.И нещо много странно, което аз установих в практиката, и което, всъщност, не е ново, не откриваме топлата вода.Много автори, всъщност, това са го написали. Ако тези животински продукти са в максимално нативен вид, тоест, без термична обработка, разбира се, в традиционни кулинарни рецепти: сушене, мариноване, тогава ние получаваме тези необходими вещества от животинския свят, без те да продуцират толкова отпадъчни метаболити, които да са храна за нашите микроби. Говорим за традиционни рецепти: сушене, мариноване. Примерно, във всеки един магазин ще намерим сушени меса.Разбира се, винаги трябва да четем етикета, защото там има и консерванти, най-тежкият от които е натриев нитрит.Но това са сурови меса.Рибата може да бъде мариновата и т.н. Тоест, да гарантираме една голяма част максимално непроменена технологично храна.Оттам нататък ние можем да допълним със зърнени, бобови варива. След малко ще кажем и тези храни, които максимално продуцират отпадъчни вещества, и които по-скоро би трябвало да избягваме, за да бъдем здрави и нашата имунна система да бъде в максимално добра форма, така че да е неприкосновена максимално за чужди биологични агенти.
Водещ 2: Д-р Гайдурков, само искам да ви попитам, когато говорите за млечни продукти, и за месни продукти, когато те са сурови, това не е ли риск да се заразим с паразити в тялото?
Д-р Георги Гайдурков: Да, това е един въпрос, който най-често се поставя. Но, пак ще кажа, в магазина отсреща е пълно със сурово месо.Тоест, хигиенните органи позволяват това да се консумира. Разбира се, в домашни условия ние взимаме мерки: замразяваме! Има ферми, които гарантират шоково замразяване, което, lege artis, гарантира да нямаме паразити и други контаминанти, биологични, в храната, които могат да създадат условия на инфекция, паразитоза и т.н. Така че, ние имаме на разположение съвременни методики и можем да консумираме тези храни в този максимално нативен, естествен вид, без да имаме угрозата, да кажем, от тези заболявания и инфекции.
Водещ 2: Създател сте на Системата за човешко хранене, лечение и профилактика. Можете ли да ни разкажете малко повече за нея?
Д-р Георги Гайдурков: Това е един дълъг емпиричен път. Първо дойде от моя личен мотив, тъй като аз бях лекар в болница, работех съвсем конвенционално, изписвах лекарства. Самият аз бях човек, който живееше с шепа лекарства, живеех на антибиотици, на болкоуспокояващи, при положение, че и моят баща, и моята баба….бях предупреден, че съм от болнав род и те бяха така, и т.н., тоест, генът е такъв и аз се бях примирил. Но когато потърсих алтернатива, защото в един момент, както се казва, ножът опира до кокала, тогава видях, че може и да е различно.И когато видях, че аз мога да бъдат здрав по този прост, елементарен и ефективен начин, тогава аз започнах да практикувам това.Направих съответните следдипломни квалификации в тази насока и практикувам само това. Тоест, да подберем храна, много обикновена храна, която да е на една ръка разстояние. Не става въпрос дори за биологични продукти, аз лично нямам биологична градина.Много малко от моите пациенти имат такова нещо.С конвенционалните плодове и зеленчуци, и продукти, но просто да знаем как да ги съчетаем, как да ги приготвим и тогава те гарантират това естествено здраве.И това е най-мощният лост, който ние можем да преместим в една или друга посока.В течение на времето аз търсех именно тази формула, която максимално да гарантира здраве. И съвсем отговорно казвам: по отношение на инфекциозните заболявания, на острите респираторни инфекции, тази система действа много безупречно, защото не създава отпадъчния материал, в който да виреят микробите и гарантира да няма дефицити. Има ли дефицити, пада и имунитетът и отново не е добре. Трудното в медицината е друго, но това е друга тема: дегенеративните заболявания, които са основният бич на съвременния човек. Острите инфекции, колкото и странно да звучи, не е трудно да бъдат профилактирани, и дори лекувани, като помощна терапия, разбира се, така да подберем храна, че ние да подпомогнем за самовъзстановяването на нашия организъм.Всъщност, естествената хигиена не лекува, тялото само се възстановява. И нека да кажем нещо важно, защото сега е и период на пости, и да си припомним, че в тези критични периоди: ранна пролет, късна есен, се знае от векове, а икато лекари знаем, че се обострят и редица заболявания. Епидемиите са главно тогава: ранната пролет и късната есен. Най-много хора умират тогава, това е известно от статистика, ние не откриваме нещо ново.Неслучайно най-дългите пости са сложени именно в ранна пролет и късна есен.Тоест, в този период е предвидено, това е наблюдавано в историята, именно защото най-много хора са поразени тогава, и тогава се препоръчва в тези периоди организмът да може да се прочисти, за да бъде максимално профилактиран срещу различни заболявания.Нека да припомним, че в църковния пост има така нареченото тримирене.То трябва да бъде винаги след консултация и под наблюдение, това са 3 дена, които са без храна и вода.Това е така нареченият сух пост.Както е известно, много автори са писали на тази тема, това е едно от най-радикалните решения.Но много е важно самият стил ние да коригираме, за да можем да дадем дългосрочно здраве.Здраве, в което нищо излишно да не се задържа в нашето тяло и нищо потребно да не липсва. Тоест, да дадем една голяма част сурова растителна храна: плодове, зеленчуци, сокове, ядки, да допълним със зърнени и бобови варива, животинските продукти да бъдат в предимно термично необработен, нативен вид, в традиционни рецепти, абсолютно традиционни, не са екстравагантни, и в същото време да избягваме неща, които ни вредят. На първо място, нека повторим, това са технологично преработените храни.Тогава го знае всеки, всъщност. Колкото една храна е по-преработена и денатурирана, колкото повече се отдалечава от същността на система, защото тя е система, колкото повече ние я променяме и деформираме, толкова по-малко тя ще бъде адекватна на нашата система, защото ние сме същата тази природа. И когато, така да се каже, ние консумираме дефектната храна, тя дава дефекти в нас.Дефекти, казано образно.Дава отпадъчни метаболити, които са храна за микроби, и от другата страна имаме и дефицити.Все едно едно да хвърляме боклук в морето и в едно замърсено море няма да има риба.Това е същият биологичен, екологичен феномен.Да избягваме на първо място процесираните, денатурирани храни.Това, което и вие попитахте…Да, за съжаление или за радост, може би, е този факт, че към млечните продукти трябва да сме изключително внимателни.Млечните храни са включени много късно.Те не са видова храна, ние нямаме биологична потребност от тях, те са включени преди десетина хиляди години, когато вече е имало уседналост, селско стопанство.Опитът показва, че те продуцират много отпадъчни, слузни вещества в лигавиците, което е прекрасна храна за развитието на микроби.Добре е да ги поставим малко по на заден план. Да кажем: кофичка кисело мляко седмично, 200-300 грама сирене или кашкавал на седмица, но това е ориентировъчно. Всичко, все пак, е в индивидуален аспект.Зависи и дали спортуваме, дали сме на бюро цял ден, зависи дали сме подрастващи, и т.н. Да избягваме термично обработените животински продукти, всъщност те внасят най-токсичния материал.И от там идва и този вечен спор между вегетарианци, вегани и месоядци.Всъщност, всеки казва част от истината.Месата, без термична обработка, са необходими на тялото, защото, иначе пък наблюдаваме, не веднага, но след третата година, започват дефицити.Това го наблюдавам в практиката.
В най-общи линии: да гарантираме една сурова храна, за допълним със зърнени и бобови варива. От тези храни, които следва да избягваме, знам, че ще прозвучи странно, но това са тестените изделия, за съжаление, и хлябът.Аз бих предложил те да са малко на по-заден план, като подадем на по-преден план същите тези източници, но в по-малко технологично променен вид. Примерно: да ги заменим със зърнени и бобови варива, които всъщност са и традиционни за българската кухня: леща, нахут, боба, кафяв ориз, царевица, елда, лющен овес, лющено просо, е, и вносните: киноа, канихуа и т.н. Когато гарантираме такава формула, всеки от нас ще усети резултата, защото той е не само по отношение на инфекции. Всъщност, ние не можем да постигаме здраве на парче от тялото.Да, учени сме да разсъждаваме на парче, но тялото функционира интегрално.Най-малкото една кръв, която е медиаторът на живота, циркулира в цялото тяло.
Така че – от една страна да гарантираме естествена храна и да избягваме технологично преработените продукти.
Водещ 2: Само да попитам още…Когато казахте, че зърнените храни трябва да отидат на по-заден план в храненето ни, може ли да бъдат включени кълнове в менюто? Какво е мнението ви за кълновете?
Д-р Георги Гайдурков: Зърнените е добре, но нека да не бъдат под форма на теста, на хляб. Там промяната е много, много значима, на много, много нива, особено в днешно време, когато се произвеждат рафинирани брашна, които траят дълго…На много нива е преработката! Така че, нека да присъстват зърнени и бобови, но нека да са в по-малко технологично преработен вид.По-традиционно е варенето на зърнени и бобови.
Кълновете са много добър вариант.Някои от тях съдържат трипсин инхибитори, особено от бобовата група.Тоест, те не са годни за консумация, без да ги бланшираме. Тогава в нашата система предлагаме примерно кълнове, да кажем, от соя, те са популярни в китайската кухня, забележете, никой китаец не ги яде сурови, те минават лека термична обработка, но не случайно…Няма случайни неща в традициите на народите.
Кълнове от зърнени култури можем директно да ги ползваме. Но моят съвет е примерно за лимеца – пак да минава леко бланширане, за секунди да го преминем през вряща вода, пак заради тези инхибитори, които намаляват усвояването на веществата, и особено при по-чувствителни хора може да има проблеми с подуване, газове. Но примерно кълнове от зеленчуци: моркови, червено цвекло, лук, може да се ползват без обработка. Така че кълновете имат резонно място в нашия здравословен режим на хранене.
Водещ 2: Д-р Гайдурков, видях, че във вашата система е заложено храненето да е с минимално количество сол или без сол изобщо. Защо?
Д-р Георги Гайдурков: Да, проблемът с добавената сол…Пак ще кажа, всичко това дойде от опита, разбира се. Аз казвам така природата е предвидила колко натрий, колко хлор, да присъства в храната.В животинския свят не се ползва допълнителна сол.Слагането на домашни животни да ближат сол е, за да пият вода и наддават килограми.Безспорно от натриев хлорид нашето тяло се нуждае, това е ясно, но в дадена доза, която е в точна пропорция с много други минерали.При добавен натриев хлорид – един грам задържа около литър вода.Това е основният механизъм на наднорменото тегло.В съвременния свят сол се слага поголовно точно в технологично преработените храни и това е една от основните нокси.Дори в сладоледа и вафлите се слага, за да се засилва вкусът.Един грам добавен излишно натриев хлорид задържа около 1 кг паразитно тегло.Измества калций, магнезий…това е отдавна известно. В нашата система използваме солта, която е в самите продукти и за щастие на нашия пазар има такива зеленчуци, които гарантират този солеви състав, но, пак казвам, това е солеви състав, който включва цял комплекс от минерали, от соли, тоест не само натриев хлорид. Примерно стъблената целина, която дойде с вносното име селъри.Това е друг сорт целина, не познатата ни грудкова.Стъблена целина.Има я почти навсякъде.С нея правим много вкусни неща.Не само вкусни, но и полезни.Примерно, варим варивата в сок от стъблена целина, ползваме я и в сосове, дресинги.
Аз не споменах обаче нещо много важно от животинския свят и нека да го подчертаем.Има една свръх храна, супер храна, както е модерно сега да казваме.Бабите едно време знаеха коя е тази свръх храна.Тя има всичко необходимо в себе си, перфектния баланс, и никой не може да изимитира все още тази свръх храна, която гарантира всичко.С тази храна нашите баби засилваха децата.С тази храна се правят много традиционни рецепти.Тя влиза в състава, да кажем, на оригиналната майонеза.Италианците правят тирамисуто…И много, много други рецепти.Навремето бабите правеха шато.А като че ли съвременните баби забравиха това.
Тази свръх храна е суровият яйчен жълтък.В Системата ние го ползваме много.Даже в началото, когато предлагаме суровоядни периоди….защото това всичкото се прецизира спрямо съответния пациент….Можем да направим суровояден период на плодове, зеленчуци, сокове, ядки.Но имаме ли суров жълтък това ни гарантира баланса.Организмът да започне да прочиства себе си, но в същото време да започне да набавя и липсващите вещества. Защото, нека да повторя: имаме ли излишък, винаги имаме дефицит! Най-пълните хора са с най-значими дефицити.Ние това го верифицираме с една малко по-подробна кръвна картина, каквато аз предлагам на всеки мой пациент – всичко да е проверено, сравнено и т.н. По-нататък този човек консултира и със специалисти, показва им тези резултати. Така че, нека не забравяме тази свръх храна: суровия яйчен жълтък: нищо общо с термично обработено яйце! Аз се шегувам, че разликата е като с месата: все едно са приравним жив човек със сварен или изпечен човек, на шега казано. Няма нищо общо в биохимията на тези храни.
Водещ 2: Д-р Гайдурков, можете ли да ни кажете едно примерно дневно меню по начина, по който ни обяснихте, че трябва да се храним?
Д-р Георги Гайдурков: Едно дневно меню може да бъде съставено много гъвкаво. Не става дума да е фанатично. Казваме така: една голяма част, поне ⅔, поне 75% да имаме храна в суровия спектър. Плодове: колкото искаме! Хубавата новина е, че не ограничаваме никакви калории.За мен лично това е стара теория.Може да ядем колкото искаме и няма да задържаме паразитно тегло.Една голяма част сурова храна – плодове, зеленчуци, под формата на салати, сокове, смути.Да имаме сурови ядки в един широк диапазон.По-скоро без фъстъци заради трипсин инхибиторите.Има най-различни рецепти с ядки.С тях правим сосове, дресинги.Те са много мазни.Мазнините естествено, че са необходими на тялото, те са един от трите макронутриента.Но е коренно различно, когато тези мазнини са в тъканите и коренно различно е, когато са екстрахирани.Всъщност, не казахме, че едно от най-вредните неща е термично обработената мазнина.Да махнем и това нещо и да заменим с дресинги – ето със суровия жълтък, който може да бъде вид застройка, може да бъде авокадо, ядки, обезсолени маслини.От млечните продукти – маслото е неутрално и него го ползваме.Даже и сланината е реабилитирана, стига да не е обработвана термично. Но, апропо, една голяма част сурова храна: плодове, зеленчуци, сокове, ядки, допълнени и с животински, които да са без термична обработка: суровия жълтък, домашно маринованата риба, сушени меса, пак от доверен източник, да са без нитрити, и по възможност с по-ниско солно съдържание. От термично обработената храна – зърнени и бобови храни, с които, ако може да изместим тестените и конвенционалния хляб.Макар че в Системата имаме рецепти и за домашни хлебчета, като избягваме основни нокси в хляба.Примерно прясно смляно зърно, без набухвател.По този начин изграждаме един здравословен стил.Оттам нататък ние можем да използваме и празнични храни, да имаме и баница, и пица…Тези храни, ако са домашно направени и с лека промяна в рецептата получаваме огромна разлика за нашето здраве. Примерно в баницата да не слагаме олио! Пак ще повторя, термично обработената мазнина се оказва едно от най-токсичните неща.Правиме баница без мазнина, да не мажем тавата с олио, слагаме другите компоненти, запичаме и вадим, слагаме масло отгоре и става фантазия.Или, дояде ни се пица – да не мажем тавата с олио.Това е огромна разлика….Забележете, това се прави във всяко заведение…Дори само това да променим – да няма термично обработена и екстрахирана мазнина, това е вече огромна стъпка към нашето здраве.
Водещ 1: И на финала, нека кажем нещо оптимистично на хората, които се притесняват от Covid 19.
Д-р Георги Гайдурков:Това е една респираторна инфекция и все пак, по данни, няма общо с испанския грип, няма общо с ебола, чумни епидемии. Човечеството ще преживее и това. Разбира се, таргетните групи, които са рискови: възрастни хора и не само, които са с хронични заболявания – те трябва да се пазят. И оттам нататък, особено те, да подберем такава храна….Защото храната прави тялото.Тя изгражда нашата имунна система.Храна, която да гарантира нищо излишно да не се задържа в нашето тяло, да не е храна за микроби и нищо потребно да не липсва, за да нямаме дефицити.Категорично, лесно, по много прост, евтин, достъпен начин….Тези продукти са на ръка разстояние около нас в магазините. Не става дума за специално хапче или специални храни! Тази система всеки може да я прочете, аз съм я изложил, всеки може да я прочете.Имам много статии в страницата ми, професионалната, да отвори във Фейсбук. Има цяла група, цяло общество от мои бивши пациенти, които разменят рецепти във Фейсбук. Тоест, тези неща са публични и всеки може да има достъп.Всеки може да изпита системата на човешкото хранене поне за даден период и да установи как тя се отразява на неговото здраве, при това, не само при инфекции, спрямо цялостното здраве.Спрямо, например, една хипертония – тя много лесно се коригира, когато влезем в тази система.
Така че, за мен тази ситуация не е страшна.Имаме много лесен и достъпен изход.Просто, въпрос е на малко информация, на малко желание, за да можем да влезем в Системата и да бъдем здрави.
Скъпи пиятели,
С нас може да се свържете на телефони:
029899105; 0878633839 от 14 до 16 часа в дните от 07.01.2021 г. до 31.01.2021год.
а кратки уточняващи въпроси по лечебната част, пациенти с вече изготвена програма от д-р Гайдурков, могат да се свържат с лекар от екипа:
Д-р Чакърова, тел. 0888934180, както следва:
понеделник, сряда и петък – 9 – 14 ч., вторник и четвъртък – 13,30 – 18 ч.
За кратки утачняващи въпроси по лечебната част пациенти с вече изготвена програма от д-р Гайдурков могат да се свържат с лекар от екипа:
Д-р Чакърова, тел. 0888934180, както следва:
Понеделник, сряда и петък – 09 – 14 часа, вторник и четвъртък – 13,30 – 18 часа.
С нас може да се свържете на телефони:
029899105; 0878633839 от 14 до 16 часа в дните от 01.02.2021 г. до 20.02.2021год.
За кратки уточняващи въпроси по лечебната част пациенти с вече изготвена програма от д-р Гайдурков, могат да се свържат с лекар от екипа:
Д-р Чакърова, тел. 0888934180, както следва:
понеделник, сряда и петък – 9 – 14 ч., вторник и четвъртък – 13,30 – 18 ч.
Условно можем да наречем качамака традиционно българско ястие, тъй като царевицата и продуктите от нея навлизат в България едва през 18-ти век. Нека не забравяме, че тази зърнена култура е пренесена от Америка, но поради редица практически преимущества (лесно съхранение и приготвяне) бързо се налага в Европа. Качамакът не е оригинален български патент – съвсем близо до него стоят италианската полента и румънската мамалига.
По дефиниция качамакът представлява сварена и/или изпечена каша, приготвена от царевично брашно или царевичен грис. Технологията всъщност е древна и в България, преди въвеждането на царевицата, е приготвян векове наред традиционен кулинарен продукт наречен просеник. В случая „парено тесто“ (варено и задушено) от просо се забърква с вода и се пече.
Полезен ли е качамакът? Отговорът на този въпрос зависи от три компоненти:
-качеството на царевицата като растение и сорт
-технологията и качеството на полученото брашно или грис
– начинът на кулинарна обработка
Самата царевица, независимо от многобройните дискусии по отношение на новите сортове, включително тези получени чрез генна технохогия, е с безспорни и дори отличителни в сравнение с другите зърнени култури качества. Със сигурност, всеки който е консумирал царевица, е установил нейния благоприятен функционален ефект. Не случайно е наричана „индианско злато“ и със сигурност също така неслучаен е фактът, че почти всички деца обичат царевица, за разлика от предлаганите им други зърнени култури.
Особено внимание трябва да обърнем на използваното за качамак царевично брашно или грис. Брашното се получава при смилане до прах, докато грис е продуктът от по-едрото смилане на зърното. Точно тук обаче са съществените практически разлики. Това, което най-често купуваме е технологично преработен продукт, при който процес част от зърното се отделя. Всяко семе притежава три основни съставки: обвивка (около 15%), богата на фибри, микроелементи – цинк,желязо,мед,селен,магнезий, витамини от групата В. Среден слой (ендосперм-около75-80%), богат главно на въглехидрати и белтъчини и беден на витамини и минерали. Третата съставка е зародишът (най-вътрешният слой), съставен от много мазнини, но също така и белтъчини, минерали, витамини от групата В и Е. Уникалното при царевицата е високото съдържание на каротеноиди и особено на лутеин, които придават и характерния й жълт цвят. Съществена особеност е липсата на глутен – вид белтък-лепило, все повече обвиняван в днешно време за редица стомашно-чревни проблеми , включително и за автоимунни системни заболявания. Царевицата е изключително полезна храна при обменни, бъбречни и костно-ставни заболявания.
Най-често продаваното царевично брашно е с премахнат зародиш, поради високото му мастно съдържание, което прави брашното нетрайно и съответно опасно заради гранясване и образуване на едни от най-токсичните съединения, включително с канцерогенен ефект. Много пъти се премахва и част от обвивката, което придава на брашното пухкавост и прави качамакът по-фин и с по-приятни вкусови качества. Разбира се, за сметка на това, полученият продукт обеднява откъм състав. Продават се и изрично упоменати на етикета пълнозърнести брашна, включващи съставките на цялото семе. Царевичният грис най-често е с намален мастен състав – 1,2%, в сравнение с царевичните брашна, където маслеността варира от 2,5 до 4,9%. Освен това, при царевичният грис, поради по-малката контактна повърхност на частиците, гранясването е много по-бавно. Продаваният инстантен царевичен грис (от който качамакът става веднага, за минути) е предварително бланширан (на пара).
Моят съвет е, ако приготвяте качамак с готово смляни суровини, да използвате царевичен грис, а не царевично брашно. Последното започва да гранясва веднага след смилането му, като този процес е по-напреднал при по-старите брашна. Привкусът на горчиво е сигурен белег за гранясване на мазнините и задължително трябва да изхвърлите този продукт. Ако желаете да използвате пълнозърнесто брашно, смилайте зърната ex tempore (на момента). Тази услуга се прави в почти всеки диетичен магазин.
Относно кулинарната обработка, по-кратката термична експонация на готовия царевичния грис е предимство, тъй като температурата играе ролята на катализатор за окисляване на мастната молекула – процес подобен на гранясването. По същата причина добавяйте мазнина (млечно масло, по желание и резенчета сурова сланина) задължително след снемането от огъня.
Д-р Гайдурков
Същността на здравословното хранете може да се обобщи с една единствена дума – балансирано. Това означава в дългосрочен план нашият организъм да получава всички необходими за живота му макронутриенти – белтъчини, въглехидрати, мазнини, както и микронутриенти – витамини, минерали, ензими. Същевременно те трябва да бъдат в такъв вид, пропорция и съчетание, който е максимално близък до техния непреработен естествен оригинал, тъй като нашият стомашно-чревен тракт, а и всичките ни органи и системи, са еволюционно приспособени точно към такъв източник на материя и енергия, подобно на фино изработен ключ, който съответства точно на дадена ключалка. Всяко изместване, в една или друга посока, ще води до „заяждане“ на ключа и в последна сметка можем да бъдем изправени пред заключената врата на нашето здраве.
Обмяната на вещества и енергия в човешкото тяло, както и във всяка друга екосистема, предполага обаче , освен балансирано изграждане, така и хармонично протичащ, с пълноценна сила, обратен процес на разграждане и отделяне на отпадъчните вещества. Без балансираното протичане на тези две основни, противоположни, но диалектично свързани половини от колелото на живота, последният не може да протича пълноценно, започва да страда и постепенно да отмира.
Изхождайки от тези основни постулати на живота, ние можем да определим и до каква степен е здравословен нашият стил на хранене и дали евентуално не крие рискове в дългосрочен аспект. Едно така посочено хранене, състоящо се в най-общ план от много сурови плодове и зеленчуци, със зърнени и бобени варива, и допълнено с умерено количество животински продукти звучи адмиративно. Дали обаче е наистина балансирано в конкретния случай, това може да се каже, само ако се разгледа в неговите детайли. Относно въпроса, дали многото растителни фибри при такова хранене могат да доведат до здравословен проблем, отговорът е – не. Ако ние приемаме продуктите в интегралния им вид, фибрите не могат да нарушат баланса. Но, ако ние добавяме фибри към храната си, стараейки се да я обогатим на баластни вещества, тогава, при дълга употреба, те със сигурност са заплаха за баланса и здравето ни, тъй като природата не ги предлага в този изолиран вид. В този случай те могат да абсорбират и да водят до недостатъчно усвояване на редица хранителни вещества, особено есенциални мастни киселини, мастноразтворими витамини (А,Д,Е,К), както и минерали – калций, желязо, цинк и много други. При това дисбалансът в една биохимична верига се пренася и в другите, поради факта, че всички метаболитни процеси са тясно свързани в общата обмяна.
На база на моята клинична практика, при описания стил на хранене, мога да дам следните съвети за избягване на дисбаланси и в частност на дефицити:
– Прецизирайте на база на кръвни изследвания вашата потребност от животински продукти. Някои жизненоважни вещества се получават само от тях. Проконтролирайте нивата на: витамин В12 и витамин Д, желязо, паратхормон (командващ калция), общ белтък, серумен албумин, липиден статус, пълна кръвна картина (стандарт, включващ хемоглобин,еритроцити, левкоцити и др.)
– Опитът е показал, че употребата на животински продукти дебалансира и интоксикира главно, когато те се приготвят като термично обработени ястия. Препоръката ми е да ги ползвате преимуществено в техния класически в кулинарията вид, под форма на домашно мариноване (за риба – в лимонов сок и подправки), или сушене (за месата – на вентилатор във фурната). Ползвайте доверен източник на продукти и никога не купувайте индустриално приготвени (те съдържат в повечето случаи най-токсичният консервант – натриев нитрит – Е-250). Употребявайте редовно – всекидневно или през ден суров яйчен жълтък (след щателно измиване на черупката с препарат) в традиционни рецепти – дресинги, сосове, сладки кремове и др. Суровият жълтък е сред най-пълноценните храни и увеличава добрия холестерол, за разлика от термично обработеното яйце.
– Не употребявайте екстранихани (извлечени) растителни мазнини – олио, зехтин и др. Това е един от най-непопулярните съвети, но при посочения стил на хранене е от изключително значение. В този преработен,изолиран вид те са едни от най-мощните дебалансьори! Слепват цялата гама от водно (йонизирано) разтворими нутриенти и опорочават усвояването им. Намаляват резорбцията на витамин В12, желязо, цинк, калций, калии и много други. Употребявайте мазнините в интегралния им вид – песто от смлени ядки, авокадо, обезсолени маслини (може в комбинация с жълтък). Ползвайте умерено краве масло в топлите храни, след снемането им от огъня.
– Ограничете до минимум добавянето на сол – натриев хлорид (суровите зеленчуци съдържат необходимия ни натрий). Заменете я с лимон и подправки, както и със селъри (стъблена целина) – най-соленият зеленчук, в който сок може и да варите продуктите.
– Дайте приоритет на зърнените варива, предимно безглутеновите, пред пълнозърнестия хляб и тестените изделия.
Д-р Гайдурков
Д-р Георги Гайдурков 