Запознатите със системата на „Човешкото хранене“ добре знаят, че в предлагания хранителен стил и програми не употребяваме изолирани мазнини. В рецептите те винаги присъстват задължително заедно със своя носещ тъканен контекст (вехикулум- преносител) – винаги заедно с естествения си субстрат, като по този начин формират с него сложни емулгирани и координативно свързани комплекси и дисперсни системи. Така композирани мазнините имат коренно различни физикохимични и биохимични качества и свойства и проявяват напълно различно биологично отнасяне и различен ефект върху нашето здраве.
За вредата от екстрахираните мазнини е писано много. Лишени от своите емулгатори, те стоят изкуствено и разделно от водноразтворимата част на дисперсната система (плуват като „олио върху вода“ или като „петролно петно“ сред океана), свързвайки в инертни комплекси и унищожавайки цялата гама от водно (йонизирано) разтворими хранителни вещества – минерали/соли – калций, желязо, цинк, магнезий, витамини от групата В и С, както и редица есенциални микроелементи, като селен, йод, манган, кобалт, молибден и др. Заедно с това, плувайки неемулгирани (неразтворени) в кръвното русло, техните микроскопични мастни капчици предизвикват липемия на кръвта с наличието на липопротеини с много ниска плътност и триглицеридни хиломикрони. Хидрофобният характер на мазнините води до суспендирането им в серума и характерния млечен вид на кръвната проба (липемичен серум).
Всичко това причинява, от една страна дефицити (недохранване), поради неусвояване на водноразтворими вещества, а от друга – запушване на капилярите от фините капчици мазнина и недостигане на кръвта с нейните нутриенти и кислород до клетките и тъканите. Така последните остават едновременно недохранени и интоксикирани от неотделените и застояли в тях отпадни вещества на обмяната, вкислявайки ги, атрофирайки и дегенерирайки ги постепенно.
В практиката на системата на „Човешкото хранене“ същевременно толерираме използването на възможно по-широк спектър от естествени подправки (кондименти) – джоджен, копър, мента, босилек, сминдух и чимен, лук, чесън, люти чушлета, джинджифил, куркума, черен, бял, зелен и розов пипер, кориандър, канела, сумак и много други. Това са нашите естествени лекарства, коригиращи и оптимизиращи нашата микрофлора (микробиом), която се явява една от основните микроскопични армии на нашата защита (имунитет). Освен, че унищожават патогенните микроби (бактерии, гъбички, вируси), както и паразити, те се явяват естествен помощник в нашето храносмилане и ензимни процеси на хидролиза на храната, активирайки отделянето на храносмилателни сокове, както и на хуморални фактори (хормони на храносмилането).
Опитът напоследък показа, че някои специални мазнини от определени растения притежават изключително мощно и ефективно въздействие в ролята си на природни антисептици (противомикробни и противопаразитни средства). Тяхното въздействие в много малки количества се конкурира по сила с ефекта на широкоспектърни, но и със значими странични въздействия лекарства като антибиотици, антимикотици (противогъбични препарати) и даже антивирусни средства. Така както подправките, в много малки колическва се явяват естествени лекарства, по същия начин тези специални мазнини, също в малки дози, постигат този благоприятен ефект. По отношение на терминологията, течните мазнини (с предимно ненаситена мастна молекула) е прието да се наричат олия (oleum), докато твърдите (с предимно наситена мастна молекула) – масла (butyrum).Разделението обаче е твърде условно и на практика се използват и за двете групи и двете наименования.
В практиката сме тествали някои от тези мазнини, които ги предлагаме в ролята на подправки. Не като доставчици на мазнини в смисъла на макронутриент (и респ. не като източник на есенциални мастни киселини за организма), а като храни-лекарства, които в много малки количества оказват благотворно функционално въздействие върху здравето. Отдавна са известни подпомагащите ефекти при катари на горните дихателни пътища (ринити, трахеити, бронхити) на етеричните (ароматни) масла от евкалипт (Еucalyptus sp.), от чаено (Melaleuca alternifolia) и от камфорово дърво (Cinnamomum camphora). Ползвани за инхалации те значимо облекчават симптомите и ускоряват оздравявителните процеси при тези възпаления.
Специално внимание искаме да обърнем на едно конкретно използвано в практитата ни масло – маслото от мастиково дърво (Pistacia lentiscus), „братовчед“ на шам-фъстъка. В литературата е известно като един от възможните фактори за дълголетието на местното население във вътрешността на остров Сардиния (описано в „Сини зони – 9 урока по дълголетие“ на Дан Бютнер). В миналото, включително по Средиземноморието, като е известно, зехтинът не е бил достъпен за всеки и са го ползвали по-заможните. Бедните, особено от описания планински регион, които са били скотовъдци и сравнително рядко са яли дори и риба, не са ползвали зехтин, а по малко масло от мастиково дърво, събирано сезонно (по-късната есен) от узрелите плодове на лентискиото. Ползвано в ограничено количество, като подправка – обикновено препоръката е 1-2 пъти дневно по чаена лъжичка, подобрява изключително успешно състоянието на стомашно-чревното здраве, оказвайки противогнилостно и противоферментативно действие. Облекчава симптомите на подуване, газове, коремен дискомфорт, свързани с дисбактериоза и разлагане по червата, водещи до хронични възпаления и дегенерация (туморообразуване). Мастиковото дърво е разпространено в диворастящо състояние по цялото Средиземноморие и от древността се ползва също под формата на смола, наречена мастикс (дъвка, сакъз). Получава се при нанасяне на разрези по стъблото през лятото, след което получените втвърдени капки се събират. Най-известният качествен мастикс е от остров Хиос. Мастиксът (смолата) се препоръчва да се ползва за дъвчене при стомашни проблеми (гастрити, язви), оказвайки противобактериален (срещу Helicobacter pylori) и противогъбичен ефект.
Маслото от мастиково дърво днес се продава и е широко дъстъпно за всеки. Препоръчва се обезателно студено пресовано като подправка към ястия (по 1-2 чаени л. дневно). Важно е и да е означено, че е годно за вътрешна употреба!
Наред с маслото от мастиково дърво, специално внимание заслужава и едно друго популярно напоследък функционално масло – това от черен кимион – нигела (Nigella sativa, ботанически няма нищо общо с кимиона). Тревисто растение, известно в целия Изток от древността, откривано в египетски гробници и популярно в мюсюлманския свят чрез думите на пророка Мохамед: „В черното семе има лек за всичко, освен за смъртта” (Sahih Bukari 7:591). Основният полезен ефект на растението се придава на съдържащия се в него тимохинон, на свой ред също с изключителни антисептични и антинеопластични свойства. Препоръката е да се ползва като добавка/подправка 2 пъти дневно по 1 чаена л. Други изключително силни в своите антиинфекциозни и противовъзпалителни свойства мазнини са маслата от риган, от мента, босилек и др. активни ароматни подпровки. Те трябва да се ползват обаче строго дозирано (в повечето случаи само по няколко капки на прием), защото в противен случай могат да предизвикат изгаряне на лигавици и кожа.
Ароматни (етерични, летливи) масла се ползват традиционно и в аромотерапията, както и приложени външно, като естествени омазнители на на кожата (натурална козметика). В заключение, екстрахираните (извлечени, изолирани) масла имат своето място в практиката и могат да се ползват в ролята им на подправки (или добавки) с функцията на техния основен богатоспектърен антисептичен, коригиращ и оптимизиращ нашия микробиом ефект. Защото, както знаем, този динамичен и невидим, но мощен и поселяващ цялото ни тяло микросвят, съставен от безбройни малки живи същества, играе основната ролята на най-първа, естествена и решаваща за нашето здраве имунна система.
Д-р Георги Гайдурков 