Пшеничната трева
Модата на пшеничната трева бележи началото си през 30-те години на 20-ти век и е свързана най-вече с името на американския химик Чарлз Шнабел. Ан Уигмор и Кулвинкас доразвиват тази идия. Тя е част от „зелената вълна” застигнала ни особено мощно през последното десетилетие. И всичко това има своето основание. Оказа се,че човешкият организъм има нужда от много повече зелено, отколкото обикновено се ползва в конвенционалната кухня. Най-близките до човека живи примати – шимпанзетата например, които генетично са 99,4% човек, а физиологията им е практически идентична с нашата, консумират в почти ½ от дневното си меню зелени растения. Отдавна се знае също,че основната съставка на пшеничната трева – хлорофила /около 70%/ е „кръвта” на растителното царство. Каквото за нас е хемоглобинът, това за растенията е хлорофилът. Още повече, че хемът на хемоглобина е много близък като състав и структура до хлорофила. Без преувеличение може да се каже, че зеленото и червеното са двата основни пигмента на живота. При това, в екологичния кръговрат те непрекъснато преливат един в друг. Не можем да имаме истински здрава кръв /сиреч „живот”,както ни уверява и Библията/, без хлорофил.
Сигурно е излишно да изброяваме състава на пшеничната трева, защото списъкът е почти безкраен. Съдържа пълноценни белтъчини /включително 8-те незаменими аминокиселини/, 90 от възможните 102 минерала, огромен спектър от витамини /без вит.Б12/ , както и океан от биоактивни ензими. Не съдържа дразнещия глутен, за разлика от пшеницата. Логично е,че такъв мощен профил оказва благотворно въздействие на всички възможни функции на човешкото тяло. Особено подходяща е при всякякъв вид детоксикация и възстановителни процеси. Дали е суперхрана? Да, определено. Дали е незаменима – в никакъв случай. Най-важните и необходими неща природата дублира и мултиплицира разточително. Всички интензивно зелени ядливи растения могат да я конкурират. На първо място това е спанакът. Препоръката обаче е да съчетаваме по възможност по-широк спектър зеленолистни. Класически пример за това е зеленото смути.
Модерно е днес пшеничната трева да се предлага като сушена под формата на прах или таблети. Като още-по ценен се рекламира сушеният при ниска температура сок от пшинична трева. Макар и да запазват значителна част от химичния състав, тези форми не допринасят съществено за нашето здравословно състояние. Най-малкото ензимите в тях са значително инактивирани. Ако използваме метафората – духът на живота отдавна е напуснал бутилката. Личното ми предложение е да ползвате пшиничната трева само или изключително в прясно състояние. Може да приготвите житни поници – до 30 см. високи, подрязвайте ги периодично и ги ползвайте в смути – по няколко супени лъжици дневно и повече. Друг вариант е пресноизцеденият сок, поне 30 мл. дневно, но разреден обилно със зеленчуков фреш – от моркови,краставица и др.
Ето и един примерен вариант за смути:
2-3 суп.л. преснонарязана пшинична трева,други зеленолистни – спанак,листа цвекло,магданоз,рукола и др. Смесвате заедно със сок от морков,краставица,домат,лимон.Добавете авокадо,по желание шепа гроздови зърна. Всичко това миксирайте до гладък крем.Приема се до 15 минути.
Д-р Гайдурков
Д-р Георги Гайдурков 